№ 2914
гр. София, 30.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря БИСТРА П. Т.
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20241110217576 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба
на В. Ц. Т. (чрез процесуален представител) срещу ЕФ серия К, № 5217473, на СДВР, с който
на жалбоподателката за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева. От
страна на жалбоподателката се прави искане за отмяна на фиша и присъждане на разноски,
като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила и на
материалния закон. Възиваемата страна СДВР депозира писмено становище чрез
юрисконсулт, което – както е служебно известно на съда – е с бланков характер и в което се
излагат различни аргументи за процесуална и материална законосъобразност на фиша, които
практически не се отнасят до конкретните оплаквания, релевирани с жалбата (с уточнението,
че придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, не изхожда от
процесуален представител, които да може да представлява въззиваемата страна СДВР).
Процесната жалба е неоснователна.
От писмените доказателствени материали (приобщените към доказателствената
съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа,
предявения в съдебно заседание снимков материал и тези книжа, приети и приложени като
доказателства с нарочно определение в хода на съдебното следствие /с едно направено
уточнение – виж по-долу!/) - освен обстоятелствата относно датата на изготвяне на ЕФ,
изпращането му за връчване на въззивничката и последвалото връчване на същата
(съответно 28.08.2021 г., 27.03.2023 г. и 12.11.2024 г.) - се установява по несъмнен начин
изложеното от фактическа страна в обжалвания ЕФ, към която фактическа обстановка съдът
препраща (забрана за използване на подобна техника за излагане /именно за излагане/ на
установената от съда фактическа обстановка /при която техника просто не се извършва
повтаряне на дадено текстово съдържание/ не се открива никъде в релевантната нормативна
уредба – районният съд се явява инстанция по фактите и препращането в тази връзка /с цел
избягване на повторението/ към наличен по делото текст, с който страните са запознати,
очевидно няма как да доведе до каквато и да било неяснота относно това какво приема
1
настоящата съдебна инстанция от фактическа страна), с изричното уточнение, че
жалбоподателката се е явявала собственик на процесния автомобил към процесната дата
14.08.2021 г. (конкретно това следва от самия ЕФ /без наличие на каквото и да било
оспорване в съответната насока/, имащ и характер на източник на доказателствена
информация, както и от приложената разпечатка относно заявление, което заявление
действително е от по-късна спрямо процесната дата, но същото не касае прехвърляне на
собственост, а е свързано с повторно издаване на СРМПС), като се установява още
съобразеността на процесния ЕФ със съответната заповед на министъра на вътрешните
работи за утвърждаване на образец, метрологичната годност на процесното техническо
средство към процесната дата - съответното одобряване на типа и успешното преминаване
на измервателното средство през метрологична проверка със срок на валидност към датата
на установяване на нарушението (имайки предвид и съответната обнародвана в ДВ Заповед
№ А-616/11.09.2018 г. на действащото като председател на ДАМТН към съответния момент
длъжностно лице), както и това, че срещу родената през 1966 г. жалбоподателка към
споменатата преди малко процесна дата имало само едно издадено и влязло в сила НП за
нарушаване на правилата за движението по пътищата, чието спазване се контролира от
органите на МВР, с дата на влизане в сила през 2003 г.
В съответното придружително писмо до съда от ОПП – СДВР, с което е изпратен
опис, е посочено, че процесният ЕФ е изпратен за връчване на 23.03.2023 г., но в самия
приложен опис (в който процесният ЕФ също фигурира) се сочи, че същият се отнася до
изпратена на 27.03.2023 г. кореспонденция, като няма защо съдът да не се довери на
първичния източник на доказателствена информация (описа) вместо на производния такъв
(придружителното писмо до съда).
При това положение материалният закон е приложен напълно правилно, като липсват
и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348,
ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН. Изобщо, при цялостната и служебна
проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не констатира каквито и да било
основания за изменение или за отмяна на ЕФ, предвид което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал.
2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН (визираната нормативна уредба е процесуална и е
приложима към заварените случаи) обжалваният фиш следва да бъде потвърден, като при
такъв изход от делото изначално липсва правно основание за присъждане на разноски в
полза на жалбоподателката; с оглед бланковото съдържание на съответното писмено
становище на въззиваемата страна, с което се изчерпва съответното процесуално
представляване, е налице хипотеза, при която по аргумент от чл. 3 от ГПК вр. чл. 144 от
АПК вр. чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН не следва да се присъжда съответното поискано
юрисконсултско възнаграждение.
Налага се изрично да се уточни, че касателно приложението на чл. 39, ал. 4 и чл. 85а
от ЗАНН следва да се има предвид, че под необжалваем „минимум по ал. 2“ (именно
минимум, а не максимум, като в чл. 39, ал. 2 от ЗАНН се сочи диапазонът от 10 лева до 50
лева) в текста на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН следва да се има предвид сумата от 10 лева, а не тази
от 50 лева, доколкото съгласно действалата към 2011 г. (когато чл. 39 от ЗАНН е допълнен с
новата ал. 4) разпоредба на чл. 59, ал. 3 от ЗАНН необжалваемият минимум на глобата е бил
именно 10 лева (а не 50 лева, какъвто необжалваем минимум е бил установен към онзи
момент, но в ЗДвП, а разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН се отнася и се е отнасяла към
2011 г. до минимума по ал. 2 на същия член от същия закон).
Във връзка с конкретните възражения от страна на жалбоподателката:
Фишът е бил изпратен за връчване на жалбоподателката през месец март 2023 г.,
поради което на основание чл. 81, ал. 2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН (държейки сметка за
съответната задължителна съвместна тълкувателна практика на ВКС и ВАС по въпроса за
прилагането на давността по НК досежно обвиненията за извършване на административни
2
нарушения) при всяко положение е бил прекъснат тогава 3-годишният давностен срок по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН (започващ да тече от процесната дата 14.08.2021 г.) и
без след прекъсването да е изтекъл нов такъв 3-годишен срок до момента, нито пък е
изтекъл до момента т. нар. абсолютен давностен срок по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК вр. чл. 11 от ЗАНН. Няма абсолютно никакво основание съдът да не се довери на
приложения в оригинал опис на изпратена кореспонденция (изискан и получен от ОПП –
СДВР), съдържащ данни за имена на автора му и негов подпис, който опис удостоверява
именно това, че съответната кореспонденция е била изпратена на съответната дата (съгласно
възприетата от съда фактическа обстановка), имайки предвид и източника на изпращане на
визирания опис до съда. Различието касателно датата на изпращане на кореспонденцията,
коментирано по-горе, намира своето логично обяснение в допускането на грешка от
техническо естество при изготвяне на съответното придружително писмо.
Съдържанието на обжалвания ЕФ покрива изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Релевантната нормативна уредба не съдържа изискване за упоменаване в ЕФ на данни като
вид на използваните АТСС от гледна точка на това дали са мобилни или стационарни,
приспадане на т. нар. толеранс в полза на водача/нарушителя и изготвянето на протокол за
разположение на АТСС (или на „камерата“). Същата уредба не съдържа изискване и за
прилагане към самия ЕФ на съответния снимков материал, както и за посочване на ред и
срок за обжалване, а също и на орган, пред когото това може да стане, а реализирането на
процесуалното право на обжалване в случая при всяко положение обуславя извод, че
изначално няма как в тази насока да се касае за съществено нарушаване на процесуалните
правила (дори да следваше да се приеме, че е било необходимо даването на съответните
указания в съдържанието на ЕФ).
Действащата и към 14.08.2021 г., и понастоящем релевантна нормативна уредба не
изисква изобщо (още по-малко има такова нормативно изискване към съдържанието на ЕФ)
поставянето на пътен знак Е24 с оглед допустимост на процедурата по чл. 189, ал. 4 и сл. от
ЗДвП.
Иначе, протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата е изготвен и заверено копие от него е налично по
предоставената на съда преписка, както и е приспаднат визираният от страна на
въззивничката т. нар. толеранс от 3% (това е видно от приложената заверена разпечатка от
клип, в която е посочена измерена скорост 73 км/ч и наказуема скорост 70 км/ч, която
наказуема скорост фигурира и в процесния ЕФ, респективно никаква пречка не е налице в
тази връзка по отношение на възможността на адресата на ЕФ да разбере за какво
нарушение се търси отговорност от него /за какво конкретно превишаване на разрешената
скорост/, съответно не е налице дори предпоставка за ограничаване на процесуалното право
на защита).
Процесният контрол не е извършен във време на движение, т. е. в съответната
хипотеза по чл. 11 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, което е видно от визирания преди малко клип, в който в графата
скорост/патрул е посочена нулева стойност, както е видно и от протокола по чл. 10 от
споменатата наредба, където е отбелязан стационарен режим на измерване.
Липсват каквито и да било основания за съмнения касателно метрологичната (а и
изобщо техническата) годност на процесната използвана апаратура, посредством която е
установено нарушението на скоростния режим, за който извод на съда са налице
необходимите доказателствени материали (съответната документация). Приложеното като
заверено копие удостоверение за одобрен тип средство за измерване действително е без
приложението си, но същото заверено копие е достатъчно като приложено съдържание, за да
3
не е налице каквото и да било съмнение относно това кой е конкретният одобрен тип
(съответната мобилна система за видеоконтрол). Относно конкретната използвана в случая
апаратура е приложеното заверено копие от протокол от проверка, в който протокол е
удостоверено (липсва каквото и да било основание да не бъде дадена вяра на визираното
удостоверяване) и съответното оправомощаване по отношение на съответната лаборатория
(което оправомощаване е и служебно известно на съда във връзка с други производства).
Съвсем ясно в ЕФ е посочено къде е извършено нарушението на скоростния режим.
Описанието съответства на това по протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май
2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, а това, че в самия приложен клип
описанието на мястото е осъществено посредством посочване на географски координати не
обуславя нарушаване на каквато и да било релевантна нормативна уредба, нито се касае за
несъответствие между клипа – от една страна – и ЕФ и протокола – от друга (става въпрос за
различен начин за индивидуализиране на мястото).
Напълно безпредметно е да се събират доказателства относно това дали са били
оправомощени по надлежния ред лицата, които са посочени в протокола по чл. 10 от
гореспоменатата наредба съответно като свалил изображения/записи и като извършил
проверка. Дори такова оправомощаване да липсва, нарушението на процесуалните правила
не е било съществено по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл.
63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН. Липсват каквито и да било основания за съмнения за манипулация на
данните, а ако такива основания за съмнения бяха налице, самото съответно
оправомощаване не би имало никакво значение (влияние за степента на обоснованост на
съмненията). Липсва каквото и да било логично основание за съмнение, че се касае за
изображения, получени от някакъв друг източник, а не генерирани от процесната апаратура,
които да са ползвани при издаването на ЕФ (който няма конкретно длъжностно лице,
явяващо се негов издател, а още по-малко може да се говори за „актосъставител“ в случая)
или пък за манипулирани снимкови изображения.
Отделно от горното, по отношение на приложения в оригинал по делото опис за
изпратена кореспонденция е налице хипотеза по чл. 112, ал. 4 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН,
като липсва смисъл същият опис да остава по делото след влизане на настоящото решение в
сила, т. е. следва да се приложи втората алтернатива по чл. 112, ал. 4 от НПК.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалвания ЕФ серия К, № 5217473, на СДВР.
Не присъжда разноски.
Приложеният по делото в оригинал опис за изпратена кореспонденция да се върне на
ОПП – СДВР.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4