РЕШЕНИЕ
№
Гр.София, .…….2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XV въззивен състав в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти юни, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИЧКА
МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
2. КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря Г. Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия Талева
ВНЧД № 2177/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК:
С разпореждане от 08.04.2019 г.,
постановено по НЧХД № 19223/2018 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, на
основание чл.250, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.5, т.2 от НПК, е прекратено
наказателното производство по цитираното дело, образувано по тъжба на Б.Е.Б. и Е.Б.Я.
срещу Г.Х.И. за престъпление от частен характер.
Срещу разпореждането в законоустановения
срок е постъпила жалба от адв. К.К. – повереник на частните тъжители Б.Е.Б. и Е.Б.Я.,
с която се иска отмяната на определението, като се твърди, че същото е
неправилно и незаконосъобразно. Сочи се още, че дадените в разпореждането
указания за представяне на оригинали на постановени решения, във връзка с
твърдяния инцидент от градовете Нова Врасна и Солун – Република Гърция, са
практически неизпълними. Пояснява се, че причината за двукратното удължаване на
срока за представяне на документи от гръцките институции не е бездействие на
тъжителите, тъй като получените съдебни удостоверения своевременно са давани за
превод и легализация, като е заплащана такса за експресна поръчка. Към жалбата
е приложено писмо от полицията в град Аспровалта, в което е посочено, че няма
подавани сигнали и образувани преписки /дела/ за събития свързани с частните
тъжители. Иска се отмяна на разпореждането и отвод на съдията – докладчик.
В разпоредително заседание на 29.05.2019
г., въззивният съд, по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на предадените на съд лица и на
свидетели, както и ангажирането на нови доказателства. Въпреки това, в съдебно
заседание на 24.06.2019г., въззивният съд за обезпечаване на правомощията по
чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, е провел въззивно
съдебно следствие, в хода на което е прочел и приобщил представените, ведно с
жалбата писмени доказателства.
В съдебните прения повереникът на
частните тъжители – адв. К. пледира за отмяна на разпореждането и поддържа
искането за отвод на съдия Пелова, тъй като действията й били израз на отказ от
правосъдие.
Частните тъжители Б.Б. и Е.Я. подкрепят позицията
на повереника си.
Упълномощеният защитник на обвиняемия И.,
моли за потвърждаване на първоинстанционното разпореждане, тъй като го намира
за правилно и законосъобразно, и настоява въззивната жалба да бъде отхвърлена,
като неоснователна. Изтъква, че СРС е предоставил достатъчно време на
тъжителите да представят изисканата информация и в тяхна тежест е било да
установят дали в Република Гърция има висящо или прекратено наказателно
производство по процесния инцидент. Пледира за некредитиране на писмото от гр.
Аспровалта, защото не било подпечатано и
не ставало ясно дали изхожда от полицията. Уточнява, че между Република
България и Република Гърция има сключен договор за правна помощ, съобразно
който на документите, издавани от договарящите страни следва да има поставен
печат.
Софийски
градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното разпореждане,
изложеното във въззивната жалба, както и доводите направени в съдебно заседание
и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314
от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл. 319 НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320
НПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба
е частично основателна.
За да отговори на въздигнатите пред нея
и допустими за отговор позиции, както и за безпределна яснота по отношение на
поведението и исканията на страните, тази инстанция следва да посочи в
хронологичен и съдържателен ред развитието на настоящото производство.
Първоначално частните тъжители Б. и Я.
са депозирали жалби срещу обвиняемия Г.И. до Софийска районна прокуратура, по
повод на които с постановление от 19.06.2018 г. била възложена проверка по
случая. В изпълнение на дадените указания са снети сведения от свидетелите на
конфликта и след анализ на събраната информация, наблюдаващият преписката
прокурор, с постановление от 22.08.2018 г. е отказал да образува досъдебно
производство, тъй като е установил, че са налице данни за престъпление от
частен характер.
В резултат на гореизложеното е подадена
частна тъжба с вх.№ 1078471/14.11.2018 г., по повод на която било образувано
производството по НЧХД № 19223/2018 г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав за
престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.3 вр. чл.130, ал.1 от НК. С тъжбата се
повдига частно обвинение срещу Г.Х.И. за това, че:
- на 17.05.2018 г. в интервала между
22.00-23.00 часа в Република Гърция, в курортно селище „Нова Врасна“, в двора
на хотел „Хелиос“ причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата, изразяваща се в обширен подкожен хематом в дясната слепоочно вадушна
област, повсеместен оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи, причиняващи
притваряне на очните цепки, субконюнктивален кръвоизлив на дясното око, тежка лицева
мекотъканна травма от дясно, причиняваща изразена лицева асиметрия,
ограничаване на движенията на долната челюст поради изразен болков синдром в
областта на дясната долно челюстна става, хемосинус на максиларата в дясно,
травми на конюнктивата, контузия на роговица на дясно око, посттравматична
церебрастения, контузия на гърдите с обширно кръвонасядане, обширно охлузване
по левия долен крайник на тъжителя Б.Е.Б. , нанасяйки удари с десния с крак в
левия крак и гръдния кош на тъжителя и удари с дясна ръка главата /лицето/ на
тъжителя.
- На 17.05.2018 г. в интервала между
22.00-23.00 часа в Република Гърция, в курортно селище „Нова Врасна“, в двора
на хотел „Хелиос“, причинил лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на
главата разкъсно-контузна рана, наложила хирургична обработка кръвонасядане и
оток на околните меки тъкани, лицева травма интензивно кръвонасядане и оток на
клепачите на ляво око подлежащата скулна област, причиняващи притваряне на
очната цепка, контузия на носа с охлузване и разкъсно-контузна рана на същия,
на тъжителя Е.Б.Я., нанасяйки удар с юмрук в област на главата на тъжителя. Допълнително
са изявени претенции за допускане до разпит при режим на довеждане на
свидетел-очевидец, служебно изискване на пр.пр. № 25324/2018 по описа на СРС,
издаване на съдебно удостоверение, по силата на което СРП да предостави
информация за точния номер на апартамента на обвиняемия и назначаване на
съдебномедицинска експертиза. Към тъжбата са приложени съдебномедицински удостоверения,
листи за преглед, болничен лист, епикриза и рецепти.
Със свое разпореждане от 28.11.2018 г.
съдията – докладчик при СРС, НО, 116-ти състав, е оставил тъжбата без движение,
като е дал указание в 7 – дневен срок от уведомяване на страните за отстраняване
на недостатъците, свеждащи се до това, че липсват достатъчно данни за личността
на обвиняемия и не са налице доказателства, удостоверяващи ненарушаването на
принципа „non bis in idem“, тъй като престъплението е извършено
на територията на друга държава, членка на Европейския съюз.
По молба на адв. К. са издадени съдебни
удостоверения, с които са изискани писмени сведения от болницата, където е
оказана медицинска помощ на тъжителите и от Централното полицейско управление в
гр. Солун. Срокът за отстраняване на недостатъците в тъжбата е удължаван
двукратно с по един месец до 14.02.2019 г. и до 20.03.2019 г., в резултат на
което е представен точният адрес на обвиняемия и е депозирано писмо от главното
полицейско управление на гр. Солун. В цитираното писмо е отбелязано, че не може
да бъде предоставена информация за заведени инциденти, защото в запитването не
са посочени ясно фактите, за които са подадени оплакванията и липсва конкретика
за участващите лица. Повереникът на тъжителите е отправил искане до съда за
служебно снабдяване с информация за подадени сигнали от прокуратурата на гр.
Солун.
С разпореждане от 08.04.2019 г. съдията
при СРС, НО, 116-ти състав е прекратил наказателното производство по НЧХД №
19223/2018 г., по описа на същия съд на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24,
ал. 5, т. 2 от НПК, като е приел, че депозираната тъжба не отговаря на
изискванията за редовност по чл. 81, ал. 1 от НПК. В мотивната част на атакувания
съдебен акт първостепенният съд е приел, че тъжителите не са изпълнили
задължението си да се снабдят с официални документи, от които да е видно, че не
са налице пречки по чл.24, ал.1, т. 6 НПК. Преценил е, че въпреки предоставената им
възможност да приведат тъжбата си в съответствие с изискванията на чл. 81, ал. 1
от НПК, тъжителите не са го сторили, поради което са налице процесуални
основания наказателното производство да бъде прекратено.
Предвид изложеното, въззивният съд е на
становище, че действително са налице основания за отмяна на процесното
разпореждане, с което е прекратено наказателното производство, като
съображенията за това са следните:
С измененията в ДВ, бр.63/2017 г., в
сила от 06.11.2017 г. основанието, на което СРС е прекратил
наказателното производство е уредено в чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5,
т. 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал. 1, т. 1 от НПК, съдията-докладчик прекратява наказателното производство в случаите по чл. 24,
ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т. 8а, т. 9 и т. 10, а когато
производството е образувано по тъжба на пострадалия и в случаите по чл. 24, ал.
5 от НПК. Съгласно последната законова разпоредба не се образува наказателно
производство за престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, а
образуваното се прекратява и когато: 1. липсва тъжба; 2. тъжбата не отговаря на
условията, посочени в чл. 81 НПК; 3. пострадалият и деецът са се помирили,
освен ако деецът не е изпълнил условията на помирението без уважителни причини;
4. частният тъжител оттегли тъжбата си; 5. частният тъжител не е намерен на
посочения от него адрес или не се яви в съдебното заседание на
първоинстанционния съд без уважителни причини; тази разпоредба не се прилага,
ако вместо частния тъжител се яви негов повереник. В конкретния по делото
случай контролираната инстанция е приела, че е налице прекратително основание
по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, а именно несъответствие
на тъжбата с процесуалния закон – чл. 81, ал. 1 от НПК.
В производството по дела от частен
характер, тъжбата има характер на обвинителен акт, поради което законът
предоставя изисквания към нейното съдържание, които са минимални, но
задължителни. Те са регламентирани в чл. 81, ал. 1 от НПК. Тази норма
регламентира, че тъжбата трябва да е писмена и да съдържа данни за подателя, за
лицето срещу което се подава и за обстоятелствата на престъплението. Без
съмнение изискванията визирани в чл. 81, ал. 1 от НПК, касаещи реквизитите на
тъжбата, представляват гаранция, както за действителната воля на тъжителя, така
и за правото на защита на подсъдимия, поради което имат императивен характер.
Настоящият съдебен състав споделя
доводите на ревизирания съд в насока, че изискванията към съдържанията на
тъжбата не са изпълнени. Но в конкретния по делото случай, частните тъжители са
изнесли твърдения, че деянието е извършено на територията на друга държава,
членка на Европейския съюз и са поискали издаването на съдебни удостоверения,
посредством които да получат изискуемите данни. Видно от представените пред
въззивната инстанция договори за преводачески услуги, съдебните удостоверения
своевременно са давани за превод, а платените по тях такси са за експресни
поръчки. Резонно във въззивната жалба се поддържа виждането, че необходимостта
от удължаване на срока за отстраняване на недостатъците в тъжбата е била
обективна и независима от волята на тъжителите. След запознаване с материалите
по делото, този съд напълно се съгласява с аргумента за институционално
забавяне на исканите отговори, а не с процесуално бездействие на частните
тъжители. Вместо служебно да изиска нужните доказателства, с оглед задълженията
си в производствата по дела от частен характер по чл. 13 и чл. 14 от НПК, СРС е
постановил разпореждане, с което е приел, че тъжбата не отговаря на
изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК, защото не съдържа данни за спазване на
принципа „non bis in idem“. Ето защо още към момента на произнасяне на
обжалваното разпореждане не са били налице основания за прекратяване на
наказателното производство.
Пред настоящия съд е представено късно
получено писмо в оригинал и превод, от полицията на гр. Аспровалта, в което е
отразено, че не съществуват записи за събития с лицата Б.Б. и Е.Я.,*** и
по-широката област на района на „Нова Врасна“ е обхванат от компетентността на
посочената служба. Направените в съдебно заседание възражения от защитника на
обвиняемия за некредитиране на процесния документ не могат да бъдат споделени,
тъй като според този състав същият е редовен от външна страна и съдържа всички
необходими реквизити, които са показателни за неговата относимост и налагат приобщаването
му. Все в коментирания аспект, е редно да се вземе предвид факта, че истинността
и достоверността на представеното писмено доказателство не могат да бъдат предмет
на настоящото производство, а наличието на информация за липсата на пречки по
чл.24, ал.1, т.6 НПК, обуславя отмяната на атакуваното разпореждане.
Декларативно СГС държи да отбележи, че намира оплакването за липсата на печат
за неоснователно, защото е видно, че такъв е наличен, но с нечетливи инициали.
Прави впечатление, че подобно е положението и при депозирания оригинал на писмото
от Генералната дирекция на полицията на гр. Солун, което би могло да навежда на
специфичност на използваните щемпели.
Въззивната инстанция не може да се
солидаризира със становището на адв. К. за отвод на съдията –докладчик, поради
даването на неизпълними указания, тъй като същите не могат да бъдат определени
като такива, а изискват по-голям времеви диапазон за осъществяването им. В
съдебната практика няма спор, че преценката за заинтересуваност и/или
предубеденост е личен и морален акт на всеки съдия и никоя контролна инстанция
не би могла да подложи на съмнение това твърдение. Не само страните в процеса,
но и обществото трябва да бъде убедено, че делото се разглежда от независим и
безпристрастен съд. Законността на съдебния състав е в основата на валидността
на действията на съда и на постановените от него решения. За да е законен
съдебният състав, е необходимо не само той да е формиран по предписания от
закона начин, но и по отношение на членовете му да не са налице обективни или
субективни основания за отводи и самоотводи. Предубеждението, в условията на
чл. 29, ал. 2 от НПК и извън т. нар. „безусловни” основания за отвод по ал. 1
на нормата, може да се изрази по различен начин, но винаги означава, че
вътрешното убеждение на член от състава не може да се формира свободно и само
въз основа на обсъждането и оценката на събрани и проверени по делото
доказателствени източници. Известно е, че мотивите на постановения съдебен акт
следва да обективират вътрешното убеждение на съда и да позволяват на
контролните инстанции и на страните по делото да проследят начина, по който то
е формирано. Същинската разлика между тези действия, които дават основание за
отвод на съда поради неговата предубеденост и тези, които се явяват основание
за отмяна на съдебния акт поради пороци в процесуалната му дейност, е, че чрез
първите се демонстрира по обективен път недопустимо пристрастие на решаващия
орган, докато при вторите се касае за допустима от закона суверенна преценка на
същия този орган. В конкретния случай контролиращият съд е на становище, че постановеното
разпореждане е израз именно на неправилна суверенна преценка, защото двукратно
е предоставяна възможност за допълване на тъжбата, а не са предприети прибързани
и необосновани действия по прекратяване на производството.
Водим от горното, настоящият съд намира
правните изводи на съдията при СРС, НО, 116 -ти състав за наличието на
предпоставките по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК по НЧХД №
19223/2018 г. за неправилни. Постановеното на 08.04.2019 г. разпореждане следва
да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно и делото следва да бъде
върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия, при които преценката
за съставомерност на възведеното обвинение да бъде направена в съответствие с постъпилите
пред въззивната инстанция писмени доказателства.
Така мотивиран и на основание чл.334 т.1
във вр. с чл.335, ал.2 от НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
разпореждане от 08.04.2019 г., постановено по
НЧХД № 19223/2018 г. по описа на СРС, НО, 116 състав.
ВРЪЩА делото на СРС
за продължаване на производството.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за отвод на съдията – докладчик по НЧХД № 19223/2018 г. по описа на СРС, НО,
116 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.