О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Варна, 550/27.6.2019г.
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито
заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ПОПОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА ШОПОВА
СТОЯН ПОПОВ
като разгледа докладваното от съдия Стоян Попов ВЧНД № 688 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
С определение
№ 985 / 28.05.2019 г., постановено по ЧНД № 2244 / 2019 г. на ВРС е отменено постановление
от 07.05.2019 г. на ВРП, с което на основание 243, ал. 1, т. 2 от НПК е
прекратено наказателното производство по ДП № 434 / 2017 г. по описа на ОД на
МВР гр. Варна, образувано и водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 206, ал. 1 от НК. В постановлението се изтъква, че не са събрани безспорни и категорични доказателства в подкрепа на
инкриминирана престъпна деятелност и се касаело гражданскоправен спор.
В
оспорваното Определение на ВРС е застъпено противно становище, като
първоинстанционния съд не се е съгласил с изводите на ВРП, приемайки че
установената деятелност представлява престъпление от общ характер.
Срещу
така цитираното Определение на ВРС е подаден частен протест на основание чл.
243, ал. 7 от НПК, с който се иска отмяна на постановеното определение, респ. потвърждаване
на прокурорския акт.
Въззивният съд след като се запозна с
материалите по делото намира, че установената по делото фактология от ВРС е
коректна и тя е следната:
На 08.10.2008 г. в
гр. Варна св. Я.П.К. закупила л.а. „Фолксваген Лупо“ с рег. № *******, с първа
регистрация на 05.11.1998 г. През 2008 г. св. С.Г, живущ с К. при условията на
фактическо съжителство, работил като продавач-консултант в автосалон „А.К“, находящ се в гр. Варна. Автосалонът се
посещавал от П.В.Пс ЕГН: ********** /обявен за ОДИ в хода на досъдебното
производство, но неустановен до приключване на разследването/, който препоръчал
на Г св. Й.Вкато лице, извършващо ремонтни дейности. Тъй като св. Г и негов
приятел – св. С.М, се нуждаели от ремонт в дома си, същите се свързали чрез св.
П със св. В за извършване на съответните
ремонтни дейности в домовете им. При едно от посещенията в дома на св. К. и св.
Г, на 07 ноември 2008 г., св. В споделил, че търси да закупи автомобил. Тогава Г
и К. предложили на В да закупи притежавания от К. л.а. „Фолксваген Лупо“ с рег.
№*******за сумата от 5000,00 лева. В се съгласил и между него и К. била
постигната уговорка да заплати първоначална вноска от 100,00 лева за
автомобила, а останалата сума от уговорената такава да заплати впоследствие, в срок до два месеца от
сделката. Постигната била уговорка между лицата, собствеността върху автомобила да бъде
прехвърлена по съответния ред от св. К. на В, след като последния изплати
цялата дължима сума по продажната му цена. Постигнато било и съгласие между
договарящите, К. да предаде на В автомобила за ползване, като за целта бъде
предоставено на последния нотариално заверено пълномощно. В същия ден, след
като В предал на К. сумата от 100,00 лева, двамата посетили нотариална кантора
в гр. Варна с нотариусР.К, където било издадено безсрочно пълномощно с
упълномощител - К. и упълномощен - В. С посоченото пълномощно В бил упълномощен
да управлява лек автомобил марка „Фолксваген Лупо“ с peг. *******, да
представлява К. по отношение на автомобила пред компетентните органи, да плаща
данъци, да застрахова и да получава застрахователни суми. Пълномощното било
издадено в един екземпляр и било предоставено от К. на Й В, едновременно с
предаването владението върху
автомобила, ключа за него, свидетелството за регистрация на превозното
средство част 2 и малък талон за него. Големият талон на автомобила останал
във владението на К..
Няколко дни след
като автомобилът, ведно с горепосочените документи и ключа за същия, били
предоставени на В, последният довел двама свои познати в дома на св. Г, за да
довършат ремонтните дейности, които започнал и повече не се свързал с К. и Г.
След като минал
уговорения между В и К. двумесечен срок за пълното заплащане на дължимата цена
на автомобила, К. започнала да прави опити да се свърже с него на известния й
адрес на лицето, на който бил регистриран – гр. Д, ул. „П“ № *, вх. *, ет. *,
ап. **, както и по телефона. Въпреки многократното и́ ходене на адреса, К.
не намерила В, а на осъществените позвънявания на мобилния номер, който В й бил
предоставил, последният не отговарял. Св. Г също направил многократни опити за
се свърже с В по телефона, но същият не отговарял, или операторът уведомявал,
че абонатът е изключил телефона си. Междувременно св. Г се свързал с П.В.П,
който им препоръчал В за ремонтните дейности и поискал от него информация за В.
П уведомил Г, че В се намира в Гърция и му предоставил мобилен телефонен номер,
който му било известно, че лицето ползва към посочения момент. След това Г
позвънил на предоставения му мобилен номер, успял да осъществи връзка с В и го
попитал какви действия смята да
предприеме във връзка с постигнатите уговорки по отношение на автомобила, съответно
му заявил, че ако не заплати автомобила, трябва да го върне на К.. В обещал на Г,
че ще започне да изпраща по 100-200 евро на месец. Впоследствие същият отново
не изпълнил поетия ангажимент, да прави периодични плащания за изпълнение на
поетото задължение, да плати уговорената цена за процесния автомобил и не
предприел действия за връщане на автомобила. Последващите опити на св. Г да се
свърже с В чрез посочения от П мобилен номер били неуспешни, като при
осъществените позвънявания операторът уведомявал, че абонатът е изключил
апарата си.
След като осъзнала,
че В няма намерение да плати уговорената цена за купуване на процесния
автомобил или да върне превозното средство, на 14.07.2009 г. св. К. посетила
кантората на нотариусР.К, където с писмена декларация оттеглила пълномощното, с
което била упълномощила Й Иванов В да управлява процесния лек автомобил. На
01.02.2010 г. чрез куриерска фирма, К. изпратила на адреса на Й.Вв гр. Д копие от декларацията за
оттегляне на пълномощното и уведомително
писмо до В, с което отправила покана към последния да й върне владението върху автомобила.
Пратката не била връчена чрез куриерската фирма, тъй като получателят не бил
намерен на адреса.
Впоследствие К. заминала за Англия, където пребивавала
до 2013 г.. След като се върнала в
България, същата отново правила многократни безуспешни опити да се свърже с В,
но отново не го открила на адреса и чрез телефонните позвънявания.
На 14.08.2017 г. К.
подала жалба до Районна прокуратура - Варна във връзка с гореописания случай.
Протестът е подаден в срок и е процесуално
допустим, а разгледан по същество неоснователен поради следното:
Наказателното
производство е образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 206,
ал. 1 от НК.
Въззивният
съд в рамките на проверката приема, че съответни на установената фактическа
обстановка са изводите на ВРС, обусловени от коректен и задълбочен анализ на
събраните доказателства и доказателствени средства.
За да е налице
обсебване, е необходимо от обективна страна деецът да е осъществил някоя от
формите на изпълнителното деяние - фактическо или юридическо разпореждане с
чуждото имущество в свой или в чужд интерес, както и изпълнителното деяние може
да се свежда до отказ на дееца да върне вещта.
В тази връзка
владението на веща следва да е преминала у дееца на някакво правно основание.
Безспорно установено по делото е, че владението на инкриминираната вещ е
придобито от В въз основа на договор за заем за послужване, сключен между него
и св. К.. Този договор е неформален и реален, възниква с предаване на веща,
както впрочем е станало през 2008 г.. Няма каквото и да е значение за този
елемент, ако се приеме, че правното основание е предварителен договор за
покупко-продажба на МПС. Той е такъв, доколкото договора за покупко-продажба на
МПС е формален.
При това положение
подлежи на изследване наличието или липсата на фактическо или юридическо
разпореждане с чуждото имущество. По делото са налични категорични
доказателства, че св. В е предприел действия по отчуждаване на лекия автомобил
без знанието на К. и това е станало 2009 г., чрез замяна на автомобила за друг.
Това е приел и прокурорът, в разглежданото Постановление /л. 3 горе/. При това
положение не е ясно как тогава държавното обвинение е превъзмогнало цитираната
фактология и я е отнесло към гражданско-правните отношения. Вярно е, че всяко
неизпълнение на договор не е престъпление, но случая далеч не отговаря на тези
изисквания. Освен, че не е изпълнил задълженията си в уговорения 2 месечен
срок, В е станал неоткриваем за К., респ. местонахождението на автомобила е
било неизвестно за собственика. Наложило се е неговото издирване и след
телефонен разговор, В е поканен да върне веща. Но и без тази покана е ясно, че В
е съзнавал, че след като не е платил уговорената цена, не е и собственик на
веща и разпореждането с тази вещ не води само до облигационни отношения. И при
тази не толкова комплицирана фактология съвсем правилно ВРС отменил
Постановлението на ВРП. В Определението са изложени обстойни мотиви, с които
ВОС категорично се солидаризира, а тяхното преповтаряне в настоящото
определение е безпредметно. Разбира се, трябва да се каже, че дадените указания
са коректни и изпълват със съдържание изискванията на чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК възложени на проверявания съд.
Безпредметен се явява и
коментара на това, кога изтича преследвателската давност. Тя изобщо не е
предмет на разглеждане, доколкото основанието за прекратяване не е чл. 29, ал.
1, т. 3 от НПК.
С оглед гореизложеното
въззивният съд счита, че определението на ВРС, с което е отменено постановление
на ВРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 434 / 2017 г. по
описа на ОД на МВР гр. Варна е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим
от горното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение
№ 985 / 28.05.2019 г., постановено по ЧНД № 2244 / 2019 г. на ВРС е отменено
постановление от 07.05.2019 г. на ВРП, с което на основание 243, ал. 1, т. 2 от
НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 434 / 2017 г. по описа на
ОД на МВР гр. Варна.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.