Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 24.04.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, III-В състав, в публично съдебно заседание на пети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА
ПЕЙЧИНОВА
Мл.
с. М. ИЛИЕВА
при секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 5166 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 48085 от 11.10.2018 г. по гр.дело № 25344/2017
г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 52926 от 27.02.2019 г., Софийският
районен съд, II ГО, 158-ми състав, е допуснал на основание чл. 69 от ЗН делба
между съделителите М.Н.А., М.Г.П. и Д.Н.М. на
следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с предназначение:
жилище, апартамент с идентификатор 68134.4089.465.2.197, с административен
адрес в гр. София, район „Младост”, ж.к. „*******, вх. 2, ет. 18, съставляващ
АПАРТАМЕНТ № 93, с площ 50,66 кв. метра, изграден в сграда № 2, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.4089.465, при съседи: самостоятелни обекти
на същия етаж с идентификатори 68134.4089.465.2.198, 68134.4089.465.2.196 и под
обекта с идентификатор: 68134.4089.465.2.191 и прилежащи части: МАЗЕ № 48, с
площ от 3,23 кв. метра и 0,549% ид.ч. от общите части
на сградата при следните квоти: М.Н.А. – 1/6 идеална част, М.Г.П. 4/6 идеални
части и Д.Н.М. – 1/6 идеална част; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
предназначение: жилище, апартамент с идентификатор 68134.610.1250.1.41 с адрес
на имота: гр. София, община Столична, с адрес на имота: гр. София, район
„Подуяне”, ж.к. „*******, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 41, находящ
се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.610.1250 при
съседи: самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатори 68134.610.1250.1.60
и 68134.610.1250.1.40 и над обекта с идентификатор: 68134.610.1250.1.44 с площ от
109,34 кв. метра и прилежащи части: МАЗЕ № 3 и 5,398% ид.части
от общите части на сградата, при следните квоти: М.Н.А. – 10,933722% идеални
части, М.Г.П. – 78,132556% идеални части и Д.Н.М. – 10,933722% идеална част.
В законоустановения срок
срещу решението в частта, с която е допуснат до делба недвижимия имот, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.610.1250.1.41, представляващ АПАРТАМЕНТ №
41 и прилежащи части МАЗЕ № 3 и 5,398% ид. части от
общите части на сградата, е постъпила въззивна жалба
от съделителите М.Г.П. и Д.Н.М. чрез адв. А.Ч., в която се прави оплакване, че решението в
обжалваната част е неправилно, тъй като погрешно съдът е приел, че не е налице
пълна трансформация на лични средства на М. М.при закупуване на апартамента. Излага
доводи, че личният характер на вложените средства безспорно се установява от
събраните в хода на производството доказателства, в това число от заключението
на ССчЕ, според което сметката по Закона за уреждане
на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни
влогове е единствено на името на жалбоподателката М.,
като Н.М. се е отказал доброволно от правата си по влога, разрешавайки
сливането на двете партиди, като е дарил средствата на съпругата си, с което
очевидно се бил отказал от придобиване на имуществото в режим на СИО. Поддържа,
че в случай, че Н.М. е имал желание лично да участва в закупуване на жилището е
следвало да го заяви изрично както при сделката, така и при индексирането на
лихвочислата по неговия влог, освен това е следвало да бъде вписан като страна
в договора за покупко-продажба на жилище по реда на Закона за уреждане на
жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни
влогове. Освен това излага, че по сметката на М. М.впоследствие са постъпвали и
други средства от сливането на друга партида на М. М., прехвърляне на срочен
влог, както и 3500 лв., които е дала майката на М., поради което имотът е лично
имущество на М.. С оглед изложеното моли решението да бъде отменено в обжалваната
част и искът за делба на апартамент № 41 ведно с прилежащите му части да бъде
отхвърлен. Възразява за прекомерност на разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на въззивната
жалба такъв е постъпил от насрещната страна М.Н.А. чрез адв.
З.Е., в който оспорва жалбата и излага доводи, че решението в обжалваната част
е правилно. Сочи, че относими при определяне на
приноса на всеки от съпрузите са спестовните числа, натрупани към 31.12.1990 г.
в съотношението, установено от вещото лице по изслушаната и приета експертиза,
като без значение са постъпилите впоследствие суми. Твърди, че имотът е закупен
през 1995 г. чрез жилищно-спестовен влог на М.П., направен преди брака и на Н.Д.М.,
от преди брака, получен по наследство от баща му, като твърди, че имотът е
придобит с лични средства на двамата съпрузи, намиращи се в съотношението,
посочено в заключението на вещото лице. С оглед изложеното, моли решението в
обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание адв.
А.Ч. заявява, че ищцата М.Г.П. е починала на 08.11.2018 г. като е оставила
съгласно представено в съдебно заседание удостоверение за наследници с изх. №
РМЛ18-УГ01-21867 от 14.11.2018 г., издадено от Столична община, район „Младост”
въз основа на съставен акт за смърт № 1671/10.11.2018 г., за единствен неин
наследник по закон конституирания като страна в производството Д.Н.М..
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Производството е делбено
във фаза по допускане на делбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 269
ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. Разгледано по същество, същото се явява правилно, като въззивният съд споделя мотивите му, обосноваващи
окончателен извод за допускане на делба на процесния апартамент между съделителите М.Г.П., респективно нейния наследник Д.Н.М. и М.Н.А.
при посочените в решението делбени квоти, като по
същество на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях и в допълнение намира
следното:
По делото не е спорно, а и от представения договор
за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за уреждане на
жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни
влогове на 27.07.1995 г., с рег. № 58, том I от 1995 г., се установява, че
недвижимият имот АПАРТАМЕНТ № 41, находящ се в гр.
София, ж.к. „*******, с идентификатор 68134.610.1250.1.41., е придобит на името
на М.Г.П., през време на брака ѝ с Н.Д.М., който брак е сключен на
30.03.1990 г. с акт. № 3058, съгласно удостоверение за граждански брак № 007937
от 20.11.1990 г. на Общински народен съвет.
Съгласно т. 2 от Договора купувачът е закупил
жилището за сумата от 439 937 лв., и 1,8% ДДС 79188,66 лв., като при продажбата
е изплатена левова индексация от 311230,40 лв. съгласно чл. 11, ал. 6, т. 1 от
ППЗУЖВГМЖСВ, като ДДС не е включен в левовата индексация.
От заключенията на приетите по делото и неоспорени
от страните съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, на които съдът дава вяра като компетентно изготвени и обективни, се
установява, че М.Г.П. е открила жилищно-спестовния влог с партида 14/269921, от
който е закупено жилището на 30.07.1976 г. На 18.02.1988 г. М.Г.П. е открила
втори жилищно-спестовен влог с партида 14/395598. До датата на сключване на
брака ѝ с Н.Д.М. по сметка с партида 14/269921 е имало натрупване от
27402,75 лв. и 261429 спестовни лихвочисла. На 09.11.1992 г. средствата от
втория жилищно-спестовен влог с партида 14/395598 на името на М.Г.П., открит
преди брака ѝ, в размер на 8068,56 лв. и 17960 лихвочисла също са
прехвърлени по влога с партида 14/269921. Тъй като след 31.12.1990 г.
олихвяване и формиране на спестовни лихвочисла няма, М.Г.П. е имала натрупана
сумата от общо 35471,31 лв. и 261429 лихвочисла.
На 29.09.1977 г. Н.Д.М. наследява заедно с майка си М.А.
М.и с брат си А.Д.М. по 1/3 от жилищно-спестовен влог с партида 14/130774 на Д.
П.М., негов баща. На 22.11.1977 г. синовете прехвърлят дяловете си от влога на
майка си М.А. М., която на 09.11.1990 г., след брака на сина ѝ, му го
прехвърля. На 22.11.1990 г. Н.Д.М. прехвърля по партидата на М.Г.П. средствата
по жилищно-спестовния влог 14/130774 със 21 години, 207,60 лв. и 127609
спестовни лихвочисла към 31.12.1990 г.
По време на брака между М.Г.П. и Н.Д.М. по влог с
партида 14/269921 е внесена сумата от 3500 лв. Поради унищожаване на
документите липсват данни за лихвите за периода след 1990 до 1995 г. Според
заключението на вещото лице към края на 31.12.1990 г. спестовните лихвочисла по
влога 14/269921 са в общ размер на 371078, от които 127609 от партида
14/130774. Към тях са прибавени 17960 лихвочисла от втората партида на М.Г.П.,
като сборът е в размер на 389038, а след индексация 311230,40 лв., която сума
не се променят от 1990 година до датата на покупко-продажбата.
Според заключението на вещото лице, на 12.04.1995 г.
по партидата на М.Г.П. е преведена индексация на лихвочислата в размер на
311230,40 лв. и след олихвяване за 1995 г. сумата по жилищно-спестовния влог е
станала в размер на 472915,89 лв. На същата дата сумата в размер на 439937 лв.
е прехвърлена за заплащане на апартамента, сумата от 12978,89 лв. е броена на
каса, а сумата от 20000 лв. е прехвърлена без данни на кого и на какво
основание, след което партида 14/269921 е закрита.
С оглед изложените фактически констатации,
настоящият състав на въззивния съд намира, че когато
в имуществените отношения между съпрузите е приложим законовия режим на
съпружеска имуществена общност, придобитото по време на брака чрез договор за
покупко-продажба имущество има същия статут, какъвто е статута на паричните
средства, вложени в придобиването, като преценката се извършва съобразно
нормативната уредба на съпружеската имущества общност към момента на плащането.
В случаите, които плащането е извършено от влог на
единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г. /отм./, по който
съгласно чл. 19, ал. 1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската
имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл. 19,
ал. 3 е необходимо да се установи произходът на средствата по влога и да се
докаже техния личен характер. (Така Решение № 168 от 30.11.2016 г. по гр.
дело № 2411/2016 г. II ГО на ВКС). Обстоятелството, че в настоящия случай
жилището е придобито със средства и по реда на Закона за уреждане на жилищните
въпроси на граждани с многогодишни жилищноспестовни
влогове не изключва преценката за произхода на средствата, които са вложени при
придобиването на имота. Фактът на притежаване на жилищно-спестовен влог от един
от съпрузите не може да бъде игнориран и по отношение на притежаващите такъв
влог лица, законът да бъде прилаган различно спрямо лицата, притежаващи друг
вид влогове, от които сумата директно би могла да се преведе по сметка на
продавача на имота. Наличието на трансформация на лични средства следва да се
преценява с оглед чл. 21 СК от 1985 г. /отм./ и неговата цел, а именно всеки значителен
принос на съпрузите при придобиването на имущество по време на брака, влагането
на лични средства при придобиването на такова имущество под каквато и да е
форма, да бъдат отчетени и съобразени при извършването на преценката дали това
имущество е придобито в режим на съпружеска имуществена общност (в този смисъл Решение
№ 132 от 18.12.2015 г. по гр. д. № 2560/2015 г. на II ГО на ВКС).
В настоящия случай по делото безспорно се установи,
че средствата по жилищно-спестовния влог са обединение от лични средства на М.отпреди
брака ѝ, и средства, прехвърлени от майката на М. по негова партида, през
време на брака му. Когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят
някакви права на низходящия си, то се предполага дарствено
намерение по отношение само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените
права е изключителна собственост на този съпруг. Ако другият съпруг твърди, че
е подарено и нему, негова е доказателствената тежест да
установи тези твърдения. (Така Решение № 156 от 08.07.2013 г. по гр.дело №
1073/2012 г. на III ГО на ВКС). С оглед изложеното при липса на доказан
договор за дарение в полза на двамата съпрузи, прехвърлените от майката на М.
средства по сметката на сина ѝ макар и през време на брака му с
ответницата също имат характер на лични, поради което средствата, с които
имотът е придобит през време на брака са лични на всеки от съпрузите при
съотношението, установено от вещото лице по заключението.
Що се отнася до възражението на въззивницата, че прехвърляйки
средствата по партидата на съпругата си, М. е искал да надари последната, същото
е недоказано. Съществуването на договор за дарение, както всеки друг твърдян от
страната юридически факт, който я ползва, при липса на установена презумпция,
подлежи на доказване по правилото на чл. 154 от ГПК, а не се предполага. В настоящия
случай ответницата не е доказала наличието на две насрещни волеизявления,
съвпадащи по съдържание, обективиращи волята на
дарителя да надари дарената с процесната наличност по
влога, която дарена от своя страна да се е съгласила да получи за себе си средствата
имено като дарение.
С оглед изложеното при установен личен произход на
вложените при придобиването на имота средства, изключващ презумпцията за
съвместен принос, въззивната жалба е неоснователна, а
при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд решението в обжалваната част е правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да
заплати на въззиваемата страна сторените разноски съобразно разрешението,
дадено в Определение № 167 от 14.06.2016 г. постановено по ч. гр. дело №
1727/2016 г. на I ГО на ВКС. Въззиваемата страна е
сторила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. по договор
за правна защита и съдействие № 775528 от 13.11.2018 г. на лист 20 от делото,
който служи и за разписка за тяхното заплащане съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, които следва да ѝ
бъдат присъдени. Възражението на процесуалния
представител на въззивника за прекомерност за адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна настоящият състав намира за неоснователно, тъй като
минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 4 във вр. с
ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед данъчната оценка на имота не надвишава
нормативно установения минимум.
Съдът
констатира, че жалбоподателите не са внесли дължимата съгласно т. 17 от ТР №
6/2012 на ОСГТК на ВКС държавна такса за обжалване в размер на 40 лв.,
определена по правилото на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 3 от
ТДТГПК, поради което и на основание чл. 77 от ГПК Д.Н.М. следва да бъде осъден да я заплати по сметка
на СГС за държавни такси.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48085 от 11.10.2018 г. постановено по
гр.дело № 25344/2017 г. на Софийския районен съд, II ГО, 158-ми състав,
поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 52926 от 27.02.2019 г., постановено
по същото дело, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Д.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на М.Н.А.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1000 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд за държавни такси сумата от 40 лв. – държавна
такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на
чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.