РЕШЕНИЕ
№ 9839
гр. София, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20231110143559 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба, подадена от Лиляна Л. П., ЕГН: **********, лично и като
майка и законен представител на К. А. А., ЕГН: **********, с която се търси защита от
домашно насилие срещу А. А., ЕГН: **********.
В исковата молба и уточнителната такава от 04.08.2023 г. (л.13) ищцата Л. П. излага
твърдения, че с ответника А. А. са сключили граждански брак на 31.08.2017 г. в гр. София,
като от брака има едно дете – К. А. А., родено на 24.07.2020 г. До месец март 2022 г.
семейството живеело в гр. София,......, когато ответникът след поредния скандал се изнесъл
и казал, че заминава да работи и живее в гр. Прага, Чешка република. Ищцата твърди, че
докато живеели заедно той много пъти е прибягвал до физически и психически тормоз над
нея и детето, но ищцата не подавала сигнали, тъй като ответникът я заплашвал, че ще
отвлече детето в Тунис и ищцата никога повече няма да го види. През месец март 2023 г.
ищцата подала искова молба за развод. Твърди, че в началото на месец юли 2023 г. тя и
детето отишли на почивка в Република Гърция, където ищцата наела малък апартамент за
два месеца. На 24.07.2023 г. ответникът пристигнал в Гърция и заявил, че иска да празнуват
заедно рождения ден на детето им. На 25.07.2023 г. ищцата и детето стояли на леглото и
детето рисувало, а ищцата му показвала цветовете и му казвала кой цвят как се казва на
1
български език. Тогава ответникът попитал ищцата дали не може да му казва цветовете на
детето на английски език, и ищцата започнала да казва на детето цветовете на английски
език. В този момент ответникът А. Арми заявил на ищцата, че тя се подиграва с него,
обърнал се към нея, оскубал я грубо и я ударил силно в корема. Ищцата извикала, а детето
се разплакало, започнало да бута баща си и да му казва: „не, не, не“. Ищцата взела телефона,
за да се обади на хазяйката, но ответникът й го взел, като през цялото време я псувал и
обиждал по различни начини. Детето пищяло, появили се съседи и казали, че ще се обадят
на полицията, ако не пазят тишина. Тогава ответникът си събрал набързо багажа и излязъл
от апартамента. На 27.07.2023 г. след обяд ответникът отново се появил в апартамента,
докато детето спяло, а молителката си почивала. Веднага щом влязъл в стаята я бутнал
неочаквано и силно по такъв начин, че бил прищипан нерв на гръбнака на ищцата и тя
легнала на леглото, а ответникът през цялото време я снимал с телефона си. Тогава дошла
наемодателката на апартамента и казала на ответника, че не може да остане без съгласието
на молителката. Ответникът заплашил молителката, че ако тя не се съгласи той да остане,
ще отвлече детето и тя никога повече няма да го види. Молителката била сама, уплашена и
се съгласила. След това се обадила на свои приятели от България и ги помолила да дойдат от
България. Ответникът останал в апартамента два дни и на 30.07.2023 г. казал, че тръгва за
Прага. По време на престоя им в Гърция ответникът неведнъж заявил на молителката, че
след две седмици ще дойде в България и ще си вземе детето, че няма какво да губи и че ако
се наложи, ще пребие молителката, но пак ще стане това, което той е решил. На 30.07.2023 г.
молителката, заедно и дъщеря й се прибрали в дома си в гр. София,..... Молителката
разбрала, че на 26.07.2023 г. ответникът А. А. е идвал в гр. София и е говорил срещу нея на
съседите. Молителката Л. П. поддържа, че всички тези действия на ответника А. А.
пораждат у нея страх за живота и здравето както на нея самата, така и на детето, имат
отрицателно и вредно въздействие върху психиката им и пораждат множество отрицателни
емоции. Претендира разноски.
Ответникът А. А., надлежно уведомен на основание чл. 44, ал. 1, изр. последно ГПК по
реда на Регламент (ЕО) № 2020/1784 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020 г.
относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански
или търговски дела, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подал писмен отговор на
исковата молба.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно удостоверение за раждане № ********** (л.5), К. А. А. е родена на
24.07.2020 г. в гр. София от майка Л. Л. П. и баща А. А..
Съгласно удостоверение за сключен граждански брак (л.6) на 31.08.2017 г. в гр.
София е сключен граждански брак между А. А. и Л. Л. П..
2
В представената деК.ция за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л.7-8)
молителката е декларирала, че ответникът е извършил спрямо нея и детето К. А. А.
следните актове на домашно насилие:
на 25.07.2023 г. в Република Гърция, в присъствието на детето им, оскубал Л. П. и я
ударил в коремната област, тя извикала, детето се разплакало, започнало да бута баща
си и да му казва „Не, не, не“. Молителката взела телефона, но А. А. й го взел, като
през цялото време я псувал и обиждал по различни начини
на 27.05.2023 г., след обяд в Република Гърция, в присъствието на детето им,
неочаквано и силно бутнал молителката, при което бил прищипан нерв на гръбнака й
и тя легнала на леглото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
От представените по делото доказателства се установява, че ответника и молителката
са сключили граждански, от което е родена дъщеря им К. А. А., поради което подадената
молба за защита се явява допустима съгласно чл. 3, т. 1 и т. 4 ЗЗДН.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН домашно насилие е акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършен
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка
или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно ал. 2 за психическо насилие върху
дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН когато няма труди доказателства за конкретните факти и
обстоятелства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената деК.ция по
чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Това законодателно решение произтича от факта, че ЗЗДН има за цел да
даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица,
които се намират в най - близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или
във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този
тип е обстоятелството, че те биват извършени най - често в домашна среда, в отсъствието на
свидетели, които да могат да ги установят чрез показанията пред съда. Това законодателно
улеснение обаче е предвидено само за годна деК.ция, т. е. за да бъде годно доказателствено
средство същата трябва да индивидуализира акта на насилие по начина, по който
процесният акт е описан в редовна молба за защита (арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 ЗЗДН). Тя следва
да съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие (по време,
начин, място на извършване, извършител и пр.), като въпросната деК.ция следва да бъде
подадена с молбата за защита по ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на
ответника при направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе
успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в деК.цията и
разколебаване относно нейната доказателствена сила. Законът за защита срещу домашното
насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл.
3
12, ал. 1 и чл. 15 ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл.
13 ЗЗДН. По този начин е защитено и правото на защита на ответника в производството,
който има възможността, и следва да опровергае доказателствената стойност на деК.цията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, чрез представяне на съответни
доказателства.
В настоящия случай, съдът намира, че в представената от молителката деК.ция ясно са
индивидуализирани твърдените актове на домашно насилие по време, място, начин на
извършване и извършител. Подадената деК.ция съдържа пълна индивидуализация на
процесните актове на домашно насилие по отношение на двете молителки за датите
25.07.2023 г. и 27.07.2023 г. по начина, по който те са описани и в молбата за защита.
Поради това, настоящият съдебен състав приема, че представената по делото деК.ция по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН съставлява доказателство. Същевременно, от ответника не са изложени дори
твърдения, че той не е извършил твърдените актове на домашно насилие и съответно не са
ангажирани каквито и да било доказателства, опровергаващи твърденията за тяхното
осъществяване. По изложените съображения, за съда не е налице основание да не даде вяра
на декларираното от молителката и да не приеме, че ответникът е извършил актове на
домашно насилие като на 25.07.2023 г., около 23:00 ч. в Корали Хаус, Неос Мармарас,
Халкидики, Република Гърция, в присъствието на детето им, ответникът А. А. е оскубал Л.
П., и я ударил в коремната област, тя извикала, детето се разплакало, започнало да бута
баща си и да му казва „не, не, не“. Молителката взела телефона, но А. А. й го взел, като през
цялото време я псувал и обиждал по различни начини, както и че на 27.05.2023 г., около
15:00 ч. в Корали Хаус, Неос Мармарас, Халкидики, Република Гърция, в присъствието на
детето им, ответникът неочаквано и силно бутнал молителката, при което бил прищипан
нерв на гръбнака й и тя легнала на леглото. В същия момент детето на страните е било на
местопроишествието, поради което упражненото физическо насилие спрямо майка му в
нейно присъствие, представлява и упражнено спрямо тях психическо такова.
Предвид изложеното, съдът намира, че подадената молба за издаване на заповеди за
защита е основателна и спрямо ответника следва да бъде взета мярката по чл. 5, т. 1 от
ЗЗДН, а именно: задължение да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката и дъщеря им.
По разноските:
На основание чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН вр. чл. 16 ТДТГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати държавна такса в размер на 25 лева.
На основание чл. 11, ал. 2, пр. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати на
молителката сумата от 1 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
(договор за правна защита и съдействие на л.9).
По изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл. 15, ал. 7 ЗЗДН, срещу А. А., ЕГН: **********,
като:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН А. А., ЕГН: ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л. Л. П., ЕГН: **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН А. А., ЕГН: **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. А. А., ЕГН: **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, пр. 1 ЗЗДН А. А., ЕГН: **********, да плати по
БЮДЖЕТНА СМЕТКА на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата от 25 лева –
ДЪРЖАВНА ТАКСА по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, пр. 2 ЗЗДН, А. А., ЕГН: **********
да плати на молителките Л. Л. П., ЕГН: ********** и К. А. А., ЕГН: **********, сумата от 1
500 лева разноски в настоящото производство.
УКАЗВА на основание чл. 21, ал. 4 ЗЗДН на А. А., ЕГН: **********, че
неизпълнението на настоящата заповед от момента на връчването съставлява
престъпление съгласно чл. 296, ал. 1 НК и се наказва с до 3 години лишаване от свобода и
глоба, като при нарушение ще бъде незабавно арестуван от полицията и предаден на
Прокуратурата.
УКАЗВА на страните, че издадената заповед за незабавна защита по делото спира да се
прилага от деня на постановяване на настоящото решение, като ИЗДАДЕНАТА ДНЕС
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА ПОДЛЕЖИ НА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ съгласно чл. 17, ал.
3 ЗЗДН, независимо от обжалването ѝ.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в 7-дневен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5