Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. Враца, 12.04.2021 г.
В името на
народа
Врачански районен съд, но, 1-ви състав, в публично заседание на осемнадесети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕРОНИКА БОЗОВА
при участието на
секретаря Р. Маркова
като разгледа докладваното
от съдията
н.а.х.д. №144/2021
г. по описа на ВрРС
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Образувано
е по жалба от „Профи кредит България“ ЕООД, гр. София, чрез юрк. Н. Л., против
НП №К-0026529/29.01.2021 г., издадено от директора на РД за областите Видин,
Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на основание чл.45,
ал.1 от Закона за потребителския кредит, за нарушение по чл.11, ал.1, т.1, т.12
и т.23 от същия закон, на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание “имуществена санкция” в размер на 3000,00 лв.
В
жалбата се твърди, че НП е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон. Изтъкват се редица оплаквания в насока
неправилно приложение на закона и се прави искане за отмяна на атакувания
санкционен акт.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се представлява.
Пред
първоинстанционния съд са събрани нови гласни доказателства – разпитана е
свидетелката Г . Й..
Врачански
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено от фактическа страна следното:
На 01.09.2020 г., св. Г. Й. - старши инспектор в КЗП –
Враца, извършила проверка в стопанисван
от дружеството офис „Профи кредит Враца" в гр. Враца, ул. „Софроний Врачански"
№36. Проверката е извършена във връзка с постъпило в КЗП-РД Монтана писмо вх. №М-00-52/31.08.2020
г. от ОД на МВР - Враца относно осъществяване на превантивна дейност и
недопускане извършването на престъпления в обект - заложни къщи, обменни бюра,
офиси за бързи кредити, агенции за недвижими имоти и антикварни магазини. За
проверката е съставен констативен протокол /КП/ №К-2700837. В хода на
проверката св. Г. Й. изискала от кредитора 2 бр. договори за потребителски
кредит, сключени в офиса в гр. Враца и установила, че на 25.06.2020 г. кредиторът
е сключил с потребител договор за потребителски кредит „Профи кредит
стандарт" №40000401775/25.06.2020 г., в който липсва място на сключването
му, реда за прекратяване на договора за кредит и разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на
лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. При
разглеждането и на други предоставени по време на проверката договори №**********
от 10.01.2020 г., №30042023505 от 29.01.2020 г., №30043034827 от 12.03.2020 г.,
№40000365303 от 29.06.2020 г., №40001238012 от 08.09.2020 г. И №40001310277 от 21.09.2020
г., св. Г. Й. установила, че в съдържанието им също липсва такава информация.
На 29.09.2020 г., с КП №К-2700849 е извършена последваща
проверка в офиса на „Профи кредит България" ЕООД, на която представител на
кредитора е уведомен, че в предоставените договори липсва горепосочената
информация. Поради това с КП е указано на кредитора да представи в офиса на КЗП
в гр. Враца становище относно липсващата информация в договорите.
На 05.10.2020 г. в офиса на КЗП в гр. Враца е получено становище,
в което кредиторът пояснява, че липсващата информация е посочена в конкретни
членове от общите условия, а именно:
- По т.1 - за мястото на сключване кредиторът твърди, че е
записано на страница 3 от договора, но на страница 3 от договор за
потребителски кредит „Профи кредит стандарт" №40000401775/25.06.2020 г., е
записано само гр. София, без да се разбира, че договорът е сключен в гр. Враца;
- По т.12 - кредиторът посочва, че информацията за правото
на потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да
получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора извлечение по сметката под формата на погасителен план за извършените
и предстоящите плащания, е уредено в чл.7.3 от общите условия, но в чл.7.3 от
общите условия не е налична информация, че погасителният план трябва да съдържа
разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо
допълнителните разходи;
- По т.23 - кредиторът посочва, че редът за прекратяване на
договора за кредит е уреден в чл.12 от общите условия, озаглавен „санкции.
Предсрочна изискуемост", като в т.1 до т.4 вкл. Са описани лихвен процент
при просрочие, начини и условия за обявяване на предсрочна изискуемост, но
липсва информация относно други възможни начини за прекратяване на договора, в
случаите на пълно погасяване на потребителски кредит или по взаимно съгласие на
страните.
С оглед установеното,
на 17.11.2020 г., св. Г. Й. съставила АУАН №0026529, в който посочила, че е
извършено нарушение по чл.11, ал.1, т.1, т.12 и т.13 ЗПК. АУАН е връчен на
представител на жалбоподателя на 11.12.2020 г., без да са вписани възражения по
него.
На 29.01.2021 г.,
при идентично словесно описание на нарушението и субсумирането му под нормата
на чл.11, ал.1, т.1, т.12 и т.23 ЗПК, на основание чл.45, ал.1 ЗПК, на
дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 3000,00 лв.
Така
изложената фактическа обстановка се установява въз основа показанията на св. Г.
Й., констативен протокол №К-2700837 от
01.09.2020 г. и №К-2700849 от 29.09.2020 г., както и от другите съдържащи се
по делото писмени материали. Съдът кредитира показанията на св. Г. Й., която последователно
разказва за това, че е извършила поверка на дружеството-жалбоподател и че е
констатирала описаните в констативни протоколи от 01.09.2020 г. и от 29.09.2020
г. практики на кредитора, които е приела, че са в нарушение на закона. Съдът
кредитира показанията на свидетелката в цялост като намира същите за логични,
последователни и кореспондиращи си с останалата събрана по делото
доказателствена маса.
Съдът
се довери и на писмените материали, от които се установяват датата и мястото на
извършената проверка и какви са констатациите на наказващия орган. Установяват
се и останалите релевантни по делото факти, но поради обстоятелството, че доказателствената
маса е безпротиворечива и неоспорвана от страните по делото, съдът намира за
ненужно по-подробното й съвкупно и поотделно обсъждане.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е подадена в установения в чл.59, ал.2 занн срок, от надлежна страна и срещу
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки
жалбата по същество, съдът констатира, че АУАН е съставен при спазване на
предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН
реквизити. Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на
чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като
описаното нарушение кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, начина на констатиране на
същото, подробно и точно е описана правната му квалификация, както и кой текст
от кой закон е нарушен. Описанието, така както е направено по никакъв начин не
накърнява правото на нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да
организира защитата си. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. АУАН и НП са
съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
В
тази връзка не се споделят пространно изложените доводи за допуснати
процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и за
отводимост на актосъставителя, доколкото той е пострадал от нарушението. Съдът
констатира, че всички разписани в ЗАНН процедурни правила са стриктно
приложени, изготвените актове са реквизитно прецизни, налице е компетентност на
издателя на НП и не може да се твърди, че проверяващият има качеството на
пострадал от нарушението – същият е предприел действия по изискването на кредит
с цел извършването на проверка, а не с цел реално потребление на услугата.
Несъстоятелни са и останалите наведени в жалбата доводи, тъй като същите не се
позовават на установяващото се от доказателствената съвкупност.
Изследвайки материално-правната законосъобразност на
НП, съдът приема, че от доказателствено обезпечената фактология по категоричен
начин се установява, че на посочената в обвинението дата и място, кредиторът е сключил с потребител договор за
потребителски кредит „Профи кредит стандарт" №40000401775/25.06.2020 г., в
който липсва място на сключването му, реда за прекратяване на договора за
кредит и разбивка в погасителния план на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи. А съгласно чл.11, ал.1 ЗПК „Договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа: 1. Датата и мястото на сключването му; 12. Информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи
при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на
договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания; погасителният план посочва дължимите плащания и
сроковете и условията за извършването на тези плащания; планът съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните
разходи; когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните
разходи могат да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния
план се посочва ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до
последваща промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно
договора за кредит; 23. Реда за прекратяване
на договора за кредит;“
Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан,
тъй като отговорността на юридическото лице е обективна и безвиновна. От това
следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата,
респективно наличието на вина у представляващия дружеството или у други лица,
свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма.
При
горните изводи за обективна и субективна съставомерност на деянието, настоящата
инстанция отчете изложените в жалбата възражения за неправилност на изводите на
наказващия орган. Счете обаче, че тези възражения са неоснователни и
наказващият орган съвсем правилно и законосъобразно е приел, че кредиторът е сключил с потребител договор за
потребителски кредит, в който липсва мястото на сключването му, реда за
прекратяване на договора за кредит и пълната информация по чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, а именно: планът не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Дали посочената
информация се съдържа в Общите условия към договора, в която насока за
възраженията срещу НП, съдът намира, че е без значение за извода дали е
извършено нарушение, тъй като законът изисква процесните реквизити да бъдат
изрично съдържащи се в самия договор, което в случая е факт, че не е
съобразено. Ето защо съдът приема, че оплакванията за липса на нарушение от
страна на жалбоподателя са неоснователни.
НП е законосъобразно и в
санкционната си част. Съгласно приложения чл.45, ал.1 ЗПК за нарушение на чл.11 ЗПК, на виновните лица се налага глоба в размер от
700 до 2000 лв. - за физическите лица, и имуществена санкция в размер от 3000
до 8000 лв. - за едноличните търговци и юридическите лица.
В
случая дружеството-жалбоподател е санкционирано именно за нарушение сред
посочените норми, като наложената му санкция е в предвидения от законодателя
минимален размер. Не може да се обсъжда приложение на чл.28, б.А ЗАНН тъй като,
макар да не може да се говори за настъпили вредни последици от разглежданата
деятелност и макар да не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства,
извършеното не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от същия вид. При това правилно е издадено НП с налагането на санкция,
която с оглед минимално определения й
размер, не може да бъде обсъждана от съда през призмата на нейната съразмерност
и адекватност съобразно чл.27 и чл.12 ЗАНН.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №К-0026529/29.01.2021 г., издадено от директора на РД за
областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на
основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит, за нарушение по чл.11,
ал.1, т.1, т.12 и т.23 от същия закон, на „Профи кредит България“ ЕООД, гр.
София, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на
3000,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на
получаване на съобщението, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ