Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. ***, 28.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря..........Петя Маринова.............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 234 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл. 440 ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от
Ц.И.Н. ***, срещу В.З.Д., А.Т.А. и Т.К.Т.,***.
В исковата молба,
уточнена от ищцата с последващи молби, се твърди, че с Нотариален акт № 140,
том VIII, per. № 12882, дело № 701/2019 г., ищцата е
придобила собствеността върху имоти, подробно описани в акта, между които и 5/6
ид.ч. от самостоятелен обект в сграда - апартамент с
идентификатор ******по КККР на гр. ***, одобрена със Заповед № РД - 18 - 10/
17.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК с адрес: *****/уточняваща молба
вх.№ 260920/15.02.2021 г./, заедно с обслужващите жилището избено помещение и
таванско помещение.
Посочва се, че при
проверка по кадастрален идентификатор в имотния регистър, изповядващият
сделката Нотариус не е установил върху описания имот да съществуват възбрани и
други тежести. Впоследствие се установило, че по изп.дело
№ 227/2015 г. по описа на ДСИ при РС-***, ответникът Т.К.Т. е насочил
принудително изпълнение за свой дълг срещу другите двама ответници, засягащо
описания имот.
Твърди се, че
посоченото изп. дело № 227/2015 г. е образувано на 12.08.2015 г. по молба на
взискателя и представен изпълнителен лист от 06.03.2015 г., издаден въз основа
на Заповед за незабавно изпълнение № 182/06.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 322/2015 г.
по описа на РС-***, като с молбата си взискателят не е поискал конкретни
изпълнителни действия. Изложени са твърдения, че след депозирано възражение от
длъжника срещу заповедта за изпълнение, заповедният съд, с разпореждане от
17.09.2015 г., е указал на заявителя да предяви установителен иск за вземането
си и със същото разпореждане е констатирал настъпило по право спиране на
изпълнителното производство, на основание чл. 420 във вр. с чл. 417, т. 9 /сега
т. 10/ от ГПК, а съдебният изпълнител изрично бил уведомен за спирането с молба
с вх.№ 412/08.02.2016 г., върху която отбелязал, че спира изпълнителното дело,
като за това били изготвени и съобщения до страните. Изтъква се, че въпреки
настъпилото спиране на изпълнението, съдебният изпълнител в противоречие с чл.
26 от Правилника за вписванията, е уважил молба на взискателя от 09.02.2016 г.
за налагане на възбрана върху имоти на длъжника в гр. Л.и с. Д.. Посочва се, че
решението по установителния иск е влязло в сила едва на 06.02.2019 г. и
представено по делото на 13.03.2019 г., т.е. три години след като е наложена
възбраната. На 15.04.2019 г. съдебният изпълнител констатирал смъртта на
длъжника, което наложило ново спиране на делото, а на 19.06.2019 г. били
изготвени покани за доброволно изпълнение до наследниците на длъжника, но
същите не били уведомени за наложена възбрана върху тяхно наследствено
имущество. Твърди се също, че по изпълнителното дело са представени
доказателства за отказ от наследството на починалия длъжник от страна на
съпругата му В.З. и сина му В.Т.А..
По-нататък ищцата
навежда твърдения, че 5/6 ид.части от описания
по-горе имот - апартамент, върху който е насочено принудителното изпълнение по изп.дело № 227/2015 г. на ДСИ при РС-***, е нейна
собственост и не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело. В тази връзка
навежда доводи, че наложената с Акт № 57, том I, дв.вх.№
622 по парт. книга № 384 от 10.02.2016 г., възбрана на съдебния изпълнител
върху описания имот, съставлява недействително /нищожно/ действие и не е
произвела целените законови последици, тъй като е наложена по спряно
изпълнително дело, преди да има влязло в сила съдебно решение за установяване
на оспореното вземане, а освен това искането на съдебния изпълнител за вписване
на възбраната не отговаря на формалните изисквания за индивидуализация на възбранения имот по смисъла на чл. 26 и чл. 24 б. „а“ - „в“
от Правилника за вписванията /ПВп/.
В уточняваща молба вх.№
260838/15.09.2020 г., ищцата е направила уточнение във връзка с легитимацията
на страните, като е пояснила, че искът е предявен срещу взискателя и длъжника
по изп.дело № 227/2015 г. по описа на ДСИ при РС-Л.–
съответно Т.К.Т. и А.Т.А.. Посочила е, че искът е предявен и срещу В.З.Д., в
качеството й на продавач по сделката, въз основа на която ищцата обосновава
правото си на собственост върху процесния апартамент, за да защити правата си с
оглед евентуална евикция, но не възразява
производството спрямо нея да бъде прекратено, в случай на преценка, че е
недопустимо.
Ищцата отправя искане,
уточнено в молба вх.№ 260920/15.02.2021 г., да бъде признато за установено в
отношенията между страните, че имуществото, върху което е насочено изпълнението
– 5/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда - апартамент с
идентификатор ******по КККР на гр. ***, одобрена със Заповед №
РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: *****заедно с
обслужващите жилището избено помещение и таванско помещение, не принадлежи на
длъжника.
В законоустановения
едномесечен срок ответниците В.З.Д. и А.Т.А. не са подали отговор на исковата
молба, не са изразили становище по иска, не са
направили възражения, не са сочили или представяли доказателства.
В срок е депозиран
отговор на исковата молба от ответника Т.К.Т., който счита, че искът е
недопустим, тъй като ищцата, която е придобила идеални части от посочения
по-горе недвижим имот – апартамент, от ответниците В.З.Д. и А.Т.А., е с
наложена възбрана от 10.02.2016 г. Към момента на налагане на възбраната,
длъжник по изпълнителното дело бил покойният Т.А.Д.който тогава възразил, но на
няколко съдебни инстанции ответникът Т. доказал, че е негов кредитор.
Ответникът твърди, че в началото на 2019 г. Т.А.Д.починал и оставил свои
наследници, като по изпълнителното дело, по което е длъжник, постъпили откази от наследство от
неговата съпруга В.З.Д. и от единия му син В.Т.А.. Другият син А.Т.А. приел
наследството по опис и встъпил като длъжник по изпълнителното дело. По
последното имало насрочен опис на недвижим имот в с. Д., като длъжникът А.Т.А.
заявил, че се възползва от правната норма на закона за несеквестируемост на
жилището в с. Д. и изпълнението да се насочи към процесния апартамент, находящ
се в гр. *****С оглед приемането на наследството от своя баща Т.А.Д.се твърди,
че А.Т.А. притежава 1/2 идеална част от цялото имущество от брака на Т.А.Д.и В.З.Д.,
при което счита, че ищцата няма правно основание да предяви настоящия иск.
Освен това ответникът счита, че приложеният нотариален акт № 140, том 3, рег.№
12882, дело № 701 от 2019 г., използван от ищцата като предпоставка за
предявяване на настоящия иск, има съществени пороци, тъй като с него ищцата
придобивала 5/6 идеални части от апартамента от другите двама ответници В.З.Д.
и А.Т.А., но не е ясно в какви пропорции, дали 3/6 идеални части от А.Т.А. и
2/3 идеални части от В.З.Д. или някаква друга комбинация, при което не ставало
ясно какво процесуално качество в момента имат другите двама ответници.
Ответникът Т.К.Т.
излага съображения, че искът е неоснователен, като счита, че със сделката по
цитирания по-горе нотариален акт се цели да се укрие имуществото, наследено от Т.А.Д.и
да се избегне покриването на неговите задължения. Намира иска за неоснователен
и поради факта, че суброгираният длъжник е знаел за
възбраната върху апартамента, тъй като преди сделката по нотариалния акт е
встъпил в дълга и е конституиран по изпълнителното дело.
Възразява срещу
твърдението на ищцата, че не е следвало ДСИ да налага възбрана върху процесния
апартамент, находящ се в гр. ***, *****тъй като тогава процесният
имот е бил СИО, явявал се е неделима СИО и възбраната е законосъобразна.
По изложените
съображения, ответникът Т.К.Т. моли съда да отхвърли исковата претенция като
недопустима, неоснователна и недоказана.
В
съдебно заседание ищцата Ц.И.Н., редовно призована, не участва лично или чрез
процесуален представител и не изразява становище по съществото на спора.
Ответницата В.З.Д.,
редовно призована, не се явява. В депозирано по делото писмено становище от
пълномощника й адв. К.Д., същият счита, че производството по отношение на нея
следва да бъде прекратено, тъй като тя няма качеството на длъжник по изп.дело № 227/2015 г. на ДСИ при РС-***.
Ответникът А.Т.А.,
редовно призован, също не се явява в съдебно заседание и не изразява становище
по предявения иск.
Ответникът Т.К.Т. се
представлява от адв. Г.П., който моли за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен. В хода на делото е представен списък на разноските от ответника Т.,
в който същият е отправил искане да му бъдат присъдени.
От
събраните по делото доказателства, включително данните по приложеното копие от изп.дело
№ 227/2015 г. по описа на ДСИ при Районен съд-***,
както и от доводите на страните, всички
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 12.08.2015 г., по молба на ответника Т.К.Т.,
чрез пълномощник адв. Г.П., с представен изпълнителен лист от 06.03.2015 г., издаден въз основа
на Заповед за незабавно изпълнение № 182/06.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 322/2015 г.
по описа на РС-***, е било образувано изп.дело № 227/2015 г. по описа на ДСИ при РС-Л.срещу
длъжник Т. А. ***, за сумата от 45000.00 лева, произтичаща от абстрактна менителнична сделка – издаден от длъжника запис на заповед,
ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на заявлението –
05.03.2015 г. до пълното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски – внесена държавна такса в размер на 900.00 лева и 1200.00 лева –
платен адвокатски хонорар.
С молба вх.№ 412/08.02.2016 г. по изпълнителното дело, длъжникът Т.А.Д.е
представил препис от Разпореждане № 4058/17.09.2015 г. по ч.гр.дело № 322/2015
г. по описа на ЛРС, с което, по повод негово възражение по чл. 414 от ГПК
против издадената заповед за незабавно изпълнение, съдът е указал на кредитора Т.К.Т.,
че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск за установяване на
вземането си срещу възразилия длъжник. Със същото разпореждане, заповедният съд
е констатирал и настъпилото по право спиране на изпълнението по оспорената
заповед за незабавно изпълнение спрямо длъжника Т.А.Д.на основание чл. 420 от ГПК, тъй като заповедта е издадена по чл. 417, т. 9 /сега т. 10/ от ГПК – въз
основа на запис на заповед.
С постановление от 08.02.2016 г., съдебният изпълнител е
постановил спиране на изпълнението по изп.дело №
227/2015 г., с оглед представеното разпореждане по ч.гр.дело № 322/2015 г. на
ЛРС.
С молба вх.№ 433/09.02.2016 г., взискателят е поискал налагане на
възбрана върху имоти на длъжника в гр. Л.и с. Д..
С постановление от 09.02.2016 г., съдебният изпълнител е уважил
молбата, като видно от молба с изх.№ 1346/10.02.2016 г. до Съдия по вписванията
– гр. ***, е поискал да се впише възбрана върху имот на длъжника Т.А.Д.а
именно: самостоятелен обект в сграда, с площ по док. 83.280 кв.м., находящ се в
гр. ***** и таванско помещение № 9, за обезпечаване вземането на Т.К.Т. по изп.дело № 227/2015 г. на ДСИ при ЛРС, образувано по
изпълнителния лист от 06.03.2015 г., издаден по ч.гр.д.№ 322/2015 г. на ЛРС.
Видно от приложена справка по партидата на Т.А.Д.наложената
възбрана е вписана в СВ – ***, на 10.02.2016 г. с Акт № 57, том 1, дв.вх.рег.№ 622, парт.книга №
384.
С молба вх.№ 723/13.03.2019 г., взискателят
Т.К.Т. е представил по изп.дело № 227/2015 г., препис
от Решение № 105/27.04.2016 г. по гр.д. № 514/2015 г. на Окръжен съд-***, с отхвърлителен диспозитив относно
вземането по оспорената заповед за незабавно изпълнение. Това решение е
отменено с Решение № 63/12.04.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 484/2017 г. на
Апелативен съд-Велико Търново, като вместо него е признато за установено, на
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК, съществуването на вземане в полза на Т.К.Т.
против Т.А.Д.в размер на сумата 45000 лева, дължима по Запис на заповед от
12.02.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.03.2015
г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за незабавно
изпълнение № 182 от 06.03.2015 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 322/2015 г.
на Районен съд-***. Решението е заверено, че е влязло в сила на 06.02.2019 г.
Установява се още, че със същото са присъдени и разноски в полза на взискателя
срещу същия длъжник, за които е издаден изпълнителен лист от 05.03.2019 г. и
образувано изп.дело № 146/2019 г. по описа на ДСИ при
РС-***, присъединено към предходно образуваното изп.дело
№ 227/2015 г. на ДСИ при РС-***.
С Постановление от 15.04.2019 г., съдебният изпълнител е
постановил спиране на изп.дело № 227/2015 г. и
присъединеното към него изп.дело № 146/2019 г., с
оглед получена информация, че длъжникът Т.А.Д.е починал.
Приложено е удостоверение за наследници изх.№ 1423/16.05.2019 г.
на Община ***, от което се установява, че Т.А.Д.е починал на 31.01.2019 г. и
оставил за свои наследници по закон: В.З.Д. /съпруга/ и двама синове – А.Т.А. и
В.Т.А..
С постановление от 29.05.2019 г., на основание чл. 429 от ГПК, съдебният
изпълнител е конституирал като длъжници посочените по-горе наследници на
починалия длъжник.
Във връзка с определен на наследниците срок от съдебния изпълнител
да заявят дали приемат наследството, останало от Т.А.Д.или се отказват от него,
е представено по изпълнителното дело удостоверение от 23.07.2019 г. по ч.гр.д.№
790/2019 г. на РС-***, от което е видно, че съгласно съдебно определение №
809/23.07.2019 г. е вписано в особената книга при РС-Л.под № 90/23.07.2019 г.,
приемането от А.Т.А. на наследството, останало след смъртта на Т.А.Д.част от
което е и 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с кадастрален ******в
гр. ***, *****заедно с таванско помещение № 9 и избено помещение № 9, заедно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата с кадастрален №
43952.507.1388.1 и правото на строеж върху поземлен имот с кадастрален №
43952.507.1388, придобити по време на брака с В.З.Д..
От останалите наследници – В.З.Д. и В.Т.А., са представени
удостоверения от 23.07.2019 г. по ч.гр.д.№ 790/2019 г. на РС-***, че са се
отказали от наследството на Т.А.Д.като отказите им са вписани съответно под №
88 и 89 от 23.07.2019 г. в особената книга на съда.
В резултат на вписаните откази от наследство, изпълнителното
производство е продължило срещу конституирания наследник А.Т.А., който е приел
наследството на починалия длъжник.
Установява се, че на 26.11.2019 г. съдебният изпълнител е извършил
опис на възбранени недвижими имоти в с. Д.,
собственост на починалия длъжник Т. А. Д..
Впоследствие, след като длъжникът А.Т.А. заявил, че желае
описаният поземлен имот в с. Д., ведно с построените в него сгради, да се
считат негово несеквестируемо жилище, съдебният
изпълнител, с разпореждане от 29.11.2019 г., е насрочил опис за 09.01.2020 г.
на възбранения недвижим имот, находящ се в гр. ***, ********,
с вписана възбрана в полза на взискателя Т.К.Т. на
10.02.2016 г.
В настоящото производство, ищцата,
обосновавайки правния си интерес от предявения иск, е представила като
доказателство Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 140, том VIII,
рег.№ 12882, нот. дело № 701/2019 г. на Нотариус Анна
Ценкова, от който е видно, че на 26.11.2019 г. е сключен договор за продажба,
по силата на който ответниците В.З.Д. и А.Т.А. са продали на ищцата Ц.И.Н. 5/6
/пет шести/ идеални части от възбранения недвижим
имот, находящ се в гр. ***, предмет на принудителното изпълнение, а именно: самостоятелен
обект в сграда – апартамент с идентификатор ******по КККР на гр. ***, одобрени
със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на имота: гр. ***, ********, с площ 83.28 кв.метра, заедно с прилежащото му
избено помещение № 9 и таванско помещение № 9, и съответните идеални части от
общите части на сградата.
При така
установената фактическа обстановка съдът е сезиран с отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 440 ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че
5/6 идеални части от възбранения
недвижим имот, предмет на горепосочената разпоредителна сделка, не принадлежат
на длъжника.
Съгласно чл. 440 ал. 1 от ГПК, всяко трето лице, чието
право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че
имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника, т.е. в закона е предвиден способ за защита на правата
на третите лица, засегнати от принудителното изпълнение, под формата на
отрицателен установителен иск.
За предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес,
който произтича от изричната разпоредба в закона, както е посочено и в мотивите
на ТР № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, а именно: искът е
допустим и е налице правен интерес за предявяването му, когато по започнало
принудително изпълнение за парично задължение на длъжника са предприети
изпълнителни действия върху дадена вещ, които засягат права на третото лице и
то отрича правата на длъжника върху вещта, предмет на изпълнението. Правата на
третото лице върху вещта, предмет на изпълнението, не са предмет на иска
по чл. 440, ал. 1 ГПК, а само обуславят правния интерес за предявяването
му.
В случая, съдът счита, че за ищцата е налице правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск по чл. 440 ал. 1 от ГПК, тъй като
именно в рамките на така предприетата съдебна искова защита, в качеството си на
трето лице на образуваното изпълнително производство, но със самостоятелни
права по отношение собствеността на недвижимия имот, тя може да се защити с
въведените „преюдициални“ оспорвания относно
законосъобразното извършване на вписаната възбрана /в т.см. Решение №
133/07.01.2020 г. по гр.дело № 3439/2018 г. на ВКС, Второ отделение, ГК/.
Следва да се отбележи обаче, че съгласно чл. 440 ал. 2 от ГПК, искът се предявява срещу взискателя и длъжника.
В случая безспорно се установи от данните по приложеното копие от изп.дело № 227/2015 г. на ДСИ при РС-***, че след смъртта
на длъжника Т.А.Д.са вписани откази от наследството му, направени от
ответницата – негова съпруга В.З.Д. и единият му син В.Т.А., като
изпълнителното производство е продължило срещу другия му син и ответник по
делото – А.Т.А., който е приел наследството. Следователно, ответницата В.З.Д.,
с факта на вписания отказ от наследството на съпруга си, няма качеството на
длъжник по изпълнението, поради което тя не е надлежна страна по предявения
иск, с оглед разпоредбата на чл. 440 ал. 2 от ГПК. Ето защо, искът, в частта
срещу ответницата В.З.Д. се явява недопустим и производството по отношение на
нея следва да бъде прекратено.
По отношение на останалите ответници – Т.К.Т. /взискател/
и А.Т.А. /конституиран като правоприемник на починалия длъжник/, предявеният
иск е допустим, при наличие на правен интерес от търсената защита, както се
посочи по-горе, поради което следва да бъде разгледан по същество.
Безспорно се установи от данните по изп.дело
№ 227/2015 г. на ДСИ при РС-***, че на 08.02.2016 г., съдебният изпълнител е
констатирал настъпило по право спиране на изпълнението, с оглед представено в
този смисъл Разпореждане от 17.09.2015 г. по ч.гр.дело № 322/2015 г. на РС-***.
След така настъпилото спиране, се установи, че с постановление от 09.02.2016
г., съдебният изпълнител е уважил молба на взискателя за вписване на възбрана
върху процесния имот в гр. ***, като видно от молба с изх.№ 1346/10.02.2016 г.
до Съдия по вписванията – гр. ***, е поискал да се впише възбрана върху имот на
длъжника Т.А.Д.а именно: самостоятелен обект в сграда, с площ по док. 83.280
кв.м., находящ се в гр. ***** и таванско помещение № 9, за обезпечаване
вземането на Т.К.Т. по изп.дело № 227/2015 г. на ДСИ
при ЛРС, образувано по изпълнителния лист от 06.03.2015 г., издаден по ч.гр.д.№
322/2015 г. на ЛРС. Установи се също, че възбраната е вписана в СВ – ***, на
10.02.2016 г. с Акт № 57, том 1, дв.вх.рег.№ 622, парт.книга № 384.
Следва да се отбележи, че спирането на изпълнителното производство
означава временно преустановяване на следващите изпълнителни действия, като
извършените до спирането действия остават в сила. Спирането има характер на
временна забрана да се упражняват процесуални права и да се изпълняват
процесуални задължения.
Съобразно разпоредбата на чл. 391 ал. 5 от ГПК, обезпечение се
допуска и когато делото е спряно, т.е. по аргумент от тази разпоредба, съдът
счита, че няма пречка по спряно изпълнително дело да бъде наложена възбрана,
тъй като възбраната в случая се явява действие, което обезпечава изпълнението.
Законът предоставя такава възможност поради опасността недобросъвестен длъжник
да превърне спирането в средство за осуетяване успешния изход на изпълнителното
производство.
Ето защо, съдът намира за неоснователни доводите на ищцата, че
след като възбраната е наложена в периода на спряното изпълнително дело, е
незаконосъобразна /недействителна,
нищожна/ и не е произвела целените законови последици.
Както беше отбелязано по-горе, няма пречка възбрана да бъде наложена и по
спряно изпълнително дело, нито пък спирането на изпълнителното дело е основание
за вдигане на възбраната, тъй като целта на последната е да обезпечи
изпълнението.
Неоснователни са и доводите на ищцата за
недействителност на възбраната, изразяващи се в това, че искането на съдебния изпълнител за
вписването й, не е отговаряло на формалните изисквания за индивидуализация на възбранения имот по смисъла на чл. 26 и чл. 24 б. „а“ - „в“
от Правилника за вписванията /ПВп/.
Редът за вписване на възбрана
върху недвижим имот е уреден в чл. 24 - 26 и чл. 6 от ПВп,
в които текстове са посочени изискващите се данни относно недвижимия имот,
поставен под възбрана и тези за кредитора и длъжника. Съгласно чл. 26 от ПВп, възбраната върху недвижим имот, срещу който е обърнато
взискането, се вписва по искане на съдия-изпълнителя
с писма в два еднакви екземпляра, съдържащи посочените в разпоредбата данни,
включително данните в точки "а" - "в" на чл. 24, а именно описание съгласно чл.
6, ал. 1, буква "в" на недвижимия имот, който се поставя
под възбрана.
По отношение индивидуализацията на имота, върху който е наложена
възбрана, съдът намира, че с искането на съдебния изпълнител /молба изх.№
1346/10.02.2016 г./ за вписване на възбрана върху процесния имот –
самостоятелен обект в сграда с площ по док. 83280 кв.м., находящ се в гр. *****
и таванско помещение № 9, имотът е индивидуализиран в необходимата степен,
доколкото безспорно се установява кой точно е имотът, обект на възбрана. При посочени индивидуализиращи белези
като вид, местонахождение /населено място, адрес/, площ, идентичността на имота
е несъмнена. Идентичността на длъжника също е несъмнена, а възбраната е вписана
по персоналната му партида. В този смисъл съдът
съобразява Решение № 292/22.12.2015 г. по гр. д. № 1159/2015 г. на ВКС, ГК,
IV-то отд., постановено по реда на чл. 290 от ГПК;
Определение № 314/16.11.2016 г. по ч. гр. д. № 4190/2016 г. на ВКС, ГК, I-во
отд., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, макар и отнасящо се до
земеделски имот. Вписването на възбраната все още се извършва по личната
/персонална/ партида на длъжника, а не по партида на имота /чл. 74 от ЗКИР/.
Целта да бъде оповестена възбраната на заинтересованите се постига в
необходимата степен с вписването по персоналната партида, че обект на възбрана
е съответният недвижим имот, индивидуализиран по посочения начин.
Не се спори, че към момента на налагане на възбраната върху имота
– 10.02.2016 г., собственик на същия е бил длъжникът по изпълнението Т.А.Д.който
го е притежавал в режим на СИО със съпругата си В.З.Д..
По
делото се установи по безспорен начин, че наложената на 10.02.2016 г. възбрана
върху имота по изпълнителното дело с длъжник тогава Т.А.Д.е преди вписването на
извършената на 26.11.2019 г. вещно-прехвърлителна сделка, оформена с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №
140, том VIII, рег.№ 12882, нот.дело № 701/2019 г. на
Нотариус Анна Ценкова, от
която сделка черпи права ищцата. Тук следва да се има предвид разпоредбата на
чл. 453 т. 1 от ГПК, че на взискателя не могат да се противопоставят
прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди
възбраната. Целта на посочената разпоредба е да запази собствеността на
длъжника и да се предотврати възможността да се разпореди с имуществото си. Налагането
на възбраната прави непротивопоставим на взискателя
титулът за собственост, обосноваващ матералноправната
легитимация на ищцата, тъй като този титул е вписан след вписване на
възбраната. Безспорно е, че сделката покупко-продажба транслира правото на
собственост от патримониума на продавача /длъжника по
изпълнителното производство/ в патримониума на
купувача /ищцата по делото/, но това право е непротивопоставимо
на взискателя в изпълнителното производство с оглед
императивната разпоредба на чл. 453 т. 1 от ГПК. Нещо повече, по аргумент от
нормата на чл. 452 ал. 2 от ГПК, касае се за недействително разпореждане с
недвижимия имот, върху който е насочено изпълнението, след като разпореждането
с имота е извършено след вписване на възбраната.
По
всички изложени до тук съображения, съдът приема, че върху процесния имот може
да бъде проведено принудително изпълнение по изпълнителното дело за събиране на
паричното вземане на взискателя, а предявеният
отрицателен установителен иск по чл. 440 ал. 1 от ГПК се явява неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При
този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника Т.К.Т.
направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00
лева, съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие от
19.06.2020 г.
Останалите
ответници не са претендирали разноски, а и няма данни да са направили такива,
поради което не им се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният
от Ц.И.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу А.Т.А., ЕГН **********, с адрес: ***,
и Т.К.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 440 ал. 1 от ГПК, за признаване за установено, че
имуществото, върху което е насочено изпълнението по изпълнително дело №
227/2015 г. по описа на ДСИ при РС-***, а именно: 5/6 идеални части от
самостоятелен обект в сграда - апартамент с идентификатор ******по КККР на гр. ***,
одобрена със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
с адрес: *****заедно с обслужващите жилището избено помещение № 9 и таванско
помещение № 9, не принадлежи на длъжника по изпълнението - А.Т.А..
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по отношение на В.З.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***,
поради недопустимост на предявения срещу нея иск.
ОСЪЖДА Ц.И.Н., с горните данни, да заплати на Т.К.Т., с горните
данни, сумата 300.00 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението, в частта относно
прекратяването на производството по делото, има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на страните, а в останалата част - подлежи на обжалване с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: