РЕШЕНИЕ
№ 18423
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Т. Б.
при участието на секретаря Н. М. Ш.
като разгледа докладваното от В. Т. Б. Гражданско дело № 20231110115848 по
описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Т. С.” ЕАД срещу
К. Г. П., С. Г. П. и А. Г. П., и тримата от гр. София, в обстоятелствената част на
която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за заплащане суми, както
следва - К. Г. П.: цена на доставена в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г. от
дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.С., ЖК М. 4, бл....,
вх.Д, ет..., ап.... в размер на 344,50 BGN (триста четиридесет и четири лева и
50 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 30.03.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
22.03.2022 г. в размер на 50,00 BGN (петдесет лева), цена на извършена услуга
за дялово разпределение в периода от 01.02.2019г. до 30.03.2021г. в размер на
17,95 BGN (седемнадесет лева и 95 стотинки), ведно със законната лихва за
периода от 30.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.03.2019г. до 22.03.2022 г. в размер на 3,37 BGN (три лева и 37
стотинки); С. Г. П.: цена на доставена в периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г.
от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.София, ЖК М. 4,
бл..., вх.Д, ет..., ап.... в размер на 344,50 BGN (триста четиридесет и четири
лева и 50 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 30.03.2022г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до
22.03.2022 г. в размер на 50,00 BGN (петдесет лева), цена на извършена услуга
за дялово разпределение в периода от 01.02.2019г. до 30.03.2021г. в размер на
17,95 BGN (седемнадесет лева и 95 стотинки), ведно със законната лихва за
периода от 30.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.03.2019г. до 22.03.2022 г. в размер на 3,37 BGN (три лева и 37
1
стотинки) и А. Г. П.: цена на доставена в периода от 01.05.2018г. до
30.04.2021г. от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в
гр.София, ЖК М. 4, бл..., вх..., ет..., ап... в размер на 344,50 BGN (триста
четиридесет и четири лева и 50 стотинки), ведно със законната лихва за
периода от 30.03.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 15.09.2019г. до 22.03.2022 г. в размер на 50,00 BGN (петдесет лева),
цена на извършена услуга за дялово разпределение в периода от 01.02.2019г.
до 30.03.2021г. в размер на 17,95 BGN (седемнадесет лева и 95 стотинки),
ведно със законната лихва за периода от 30.03.2022г. до изплащане на
вземането. По така подаденото заявление било образувано гр.дело №
16995/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК ответниците подали
възражения по чл. 414 от ГПК, поради което са налице предпоставките на чл.
415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на установителен иск. При така
изложените факти и като поддържа, че ответниците, като потребители на
топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК М. 4,
бл...., вх..., ет..., ап..., аб.№ ..., са потребявали топлинна енергия в периода
01.05.2018г. до 30.04.2021г., която не са заплатили, ищецът моли да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че същите дължат
заплащане на исковите суми за доставена топлинна енергия за имот, находящ
се в гр. С., ЖК С. Р., бл.86, вх.Г, ет..., ап..., ведно с дължимите лихви за забава
по издадената заповед от 07.06.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
16995/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез особения представител адв.
Г. - Л., са депозирали отговор, с който оспорват предявените искове като
неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорват наличието на
договорни правоотношения между страните. Оспорват количеството и
качеството на доставената топлинна енергия. Правят възражение за изтекла
погасителна давност, както и формулират допълнителни въпроси към ССЕ.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б..“ ООД не взема
конкретно становище по исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от представените писмени доказателства /договор за продажба на
държавен недвижим имот от 24.06.1991 г./ собствеността на процесния
недвижим имот, находящ се в гр.София, ЖК М. 4, бл...., вх.Д, ет..., ап.... е
прехвърлен на купувача Г. С. П., който е починал на 12.06.2012 г., видно от
удостоверение за наследници изх. № ../19.06.2012 г., издадено от СО, район
М., като е оставил законни наследници неговите деца и ответници по делото
2
К. Г. П., С. Г. П. и А. Г. П.. Това означава, че тримата са придобили
собствеността на имота при равни квоти – по 1/3 ид.ч.
По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по
месеци за процесния абонатен номер, както и протокол от проведено ОС на
СЕС за избор на ФДР заедно с приложен списък на ЕС, съобщения към
фактури, договор между “Т. С.” ЕАД и „Б. Б.“ ООД, както и Общи условия.
От приети по делото като писмени доказателства е видно, че справката
на фирмата за дялово разпределение „Бруната“ ООД съдържа данни за общия
разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за имота, като
не е налице спор между страните по делото, че изчисленията са правени
съгласно нормативната уредба.
Според вещото лице по СТЕ, което съдът кредитира, като изготвено от
компетентно лице, изчислена е потребена топлинна енергия /ТЕ/ за сградна
инсталация, за отопление и за БГВ, като в имота е имало 2 бр. отоплителни
тела, щранг – лира в банята и 1 бр. водомер за топла вода, както и съответните
изравнявания за периоди по ФДР. В процесния имот е имало индивидуални
разпределителни уреди с радиоотчет в хола и кухнята.
Според вещото лице по ССЕ, което съдът кредитира, като изготвено от
компетентно лице, за процесния период няма данни за платени суми от страна
на ответниците. Размерът на дължимите суми за главница и лихви, след
приспадане на сумите в тригодишна погасителна давност, са в размер на
711.24 лв. за главница и 70.69 лв. лихви.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: възникването
на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника,
по силата на което е доставял топлинна енергия, която е била разпределяна
между потребителите в процесната сграда в режим на етажна собственост, в
която се намира и процесният топлоснабден обект и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираните вземания.
3
Собственици на процесното жилище с абонатен № 227293 през
процесния период са били К. Г. П., С. Г. П. и А. Г. П., с квота в
съсобствеността по 1/3 ид.ч., според разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН. Ето
защо, съдът счита, че ответниците се явяват пасивно легитимирани да
отговарят по предявените искове.
На следващо място съдът намира, че отношенията между доставчика и
потребителите на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за
енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от
договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при
публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има
качеството на битов клиент. Понятието "битов клиент", от своя страна, има
легално определение в закона. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г./ е
посочено, че "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ /приложима редакция след
17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, за да бъде едно лице битов клиент, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на
ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е
ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и обстоятелството на чие име
фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че
сградата – етажна собственост, в която се намира, е присъединена към
топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
4
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното, съдът приема, че между ответниците от една страна и
ищеца, от друга, са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2021 г.
По делото не се спори, а и от представените три броя изравнителни
сметки, приложени към писмо от 13.02.2024 г. се установява, че в рамките на
процесния период дяловото разпределение в сградата в режим на етажна
собственост, в която се намира и процесното жилище, се е извършвало от „Б.“
ООД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, видно от СТЕ
и ССЕ и неоспорените справки от „Б.“ ООД. Видно от ССЕ размерът на
дължимите суми, след приспадане на платените суми и сумите в тригодишна
давност по чл. 111, б.в. от ЗЗД, с оглед депозираното на 30.03.2022 г. заявление
по чл. 410 от ГПК са в размер на 711.24 лв., т.е. иска следва да бъде уважен за
размер от по 237.08 лв., платими от всеки от ответниците според квотата в
съсобствеността, а до пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен.
На следващо място от клаузите на Общите условия изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника. Според нормата на
чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Т.е., ответникът следва да се
счита за изпаднал в забава на 1-во число на втория месец, следващ отчетния
период, за който се дължи месечната стойност на доставената топлинна
5
енергия. Ето защо съдът приема, че втората релевирана претенция се явява
установена в своето основание и размер, с оглед заключението на вещото лице
по ССЕ. С оглед частичната основателност на иска за главница, искът за лихви
е основателен за сума в размер на 70.69 лв., т.е. по 23.56 лв., а до пълния
предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По делото не се спори, а и от представените два броя изравнителни
сметки се установява, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира и
процесното жилище, се е извършвало от „Б.“ ООД. В тази връзка следва да се
посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост,
избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата
дялово разпределение. От това следва, че в тежест на ответника, както и на
останалите етажни собственици е било задължението след изтичане на срока
на договора с третото лице – помагач, да изберат друг топлинен счетоводител,
за което не са налице данни, или да сключат нов договор със същото
дружество за дялово разпределение, което също не се установява от
доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово
задължение от страна на етажните собственици не е от естество да ги
освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, още повече, че в хода на настоящото
производство безспорно се установи, че в рамките на предявения с исковата
молба период в СЕС е извършвано дялово разпределение на доставената и
потребена топлинна енергия и то именно от „Б.“ ООД. Предвид изложеното
ответниците дължат заплащане на цена на извършена услуга за дялово
разпределение в периода от 01.02.2019г. до 30.03.2021г. в размер на 17,95 BGN
(седемнадесет лева и 95 стотинки), както и мораторна лихва за периода от
31.03.2019г. до 22.03.2022 г. в размер на 3,37 BGN (три лева и 37 стотинки),
платими от всеки от тях.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за заплащане
на разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца разноски в размер на 900.83 лв.,
представляващи държавни такси, депозити за вещи лица и особен
представител и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер в
6
исковото производство и в заповедното производство по ч. гр. д. №
16995/2022 г., по описа на СРС, 90 състав, а ответниците не са представили
доказателства за направени разноски, поради което такива не следва да им
бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „Т. С." ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” № 23Б, против К. Г. П. ЕГН **********, със съд.
адрес гр. С., ул. Х. А. № 54, ет. 4, ап. 8, чрез особен представител адв. З. Г. - Л.,
дължи на „Т. С.” ЕАД цена на доставена в периода от 30.03.2019г. до
30.04.2021г. от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в гр.С., ЖК
М. 4, бл...., вх.Д, ет..., ап.... в размер на 237.08 лв., ведно със законната лихва за
периода от 30.03.2022г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 344.50 лв. и за периода 01.05.2018 г. – 29.03.2019 г.,
дължи мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 22.03.2022 г. в размер на
23.56 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер на 50,00 BGN
(петдесет лева), дължи цена на извършена услуга за дялово разпределение в
периода от 01.02.2019г. до 30.03.2021г. в размер на 17,95 BGN (седемнадесет
лева и 95 стотинки), ведно със законната лихва за периода от 30.03.2022г. до
изплащане на вземането и мораторна лихва за периода от 31.03.2019г. до
22.03.2022 г. в размер на 3,37 BGN (три лева и 37 стотинки), за които суми е
издадена заповед от 07.06.2022 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
16995/2022 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „Т. С.” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул.”Я.” № .., против С. Г. П. ЕГН **********, със съд. адрес
гр. София, ул. Х. А. № .., ет. 4, ап. 8, чрез особен представител адв. З. Г. - Л.,
дължи на „Т. С.” ЕАД цена на доставена в периода от 30.03.2019г. до
30.04.2021г. от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в
гр.София, ЖК М. 4, бл.437, вх.Д, ет..., ап.... в размер на 237.08 лв., ведно със
законната лихва за периода от 30.03.2022г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 344.50 лв. и за периода
7
01.05.2018 г. – 29.03.2019 г., дължи мораторна лихва за периода от 15.09.2019г.
до 22.03.2022 г. в размер на 23.56 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер на 50,00 BGN (петдесет лева), дължи цена на извършена
услуга за дялово разпределение в периода от 01.02.2019г. до 30.03.2021г. в
размер на 17,95 BGN (седемнадесет лева и 95 стотинки), ведно със законната
лихва за периода от 30.03.2022г. до изплащане на вземането и мораторна
лихва за периода от 31.03.2019г. до 22.03.2022 г. в размер на 3,37 BGN (три
лева и 37 стотинки), за които суми е издадена заповед от 07.06.2022 г. по реда
на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16995/2022 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявени от „Т. С.” ЕАД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Я.” № .., против А. Г. П. ЕГН **********, със съд.
адрес гр. С., ул. Х. А. № 54, ет. .., ап. .., чрез особен представител адв. З. Г. - Л.,
дължи на „Т. С.” ЕАД цена на доставена в периода от 30.03.2019г. до
30.04.2021г. от дружеството топлинна енергия до имот, находящ се в
гр.София, ЖК М. 4, бл..., вх.Д, ет..., ап... в размер на 237.08 лв., ведно със
законната лихва за периода от 30.03.2022г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 344.50 лв. и за периода
01.05.2018 г. – 29.03.2019 г., дължи мораторна лихва за периода от 15.09.2019г.
до 22.03.2022 г. в размер на 23.56 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер на 50,00 BGN (петдесет лева), дължи цена на извършена
услуга за дялово разпределение в периода от 01.02.2019г. до 30.03.2021г. в
размер на 17,95 BGN (седемнадесет лева и 95 стотинки), ведно със законната
лихва за периода от 30.03.2022г. до изплащане на вземането и мораторна
лихва за периода от 31.03.2019г. до 22.03.2022 г. в размер на 3,37 BGN (три
лева и 37 стотинки), за които суми е издадена заповед от 07.06.2022 г. по реда
на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 16995/2022 г. по описа на СРС, 90 с-в.
ОСЪЖДА К. Г. П. ЕГН **********, С. Г. П. ЕГН ********** и А. Г. П.
ЕГН **********, и тримата със съд. адрес гр. С., ул. Х. А. № .., ет. .., ап. ..,
чрез особен представител адв. З. Г. - Л., да заплатят разделно при равни квоти
на „Т. С.” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.”Я.” №..,
сумата от 900.83 лв., представляващи разноски в исковото производство и в
заповедното производство по ч. гр. д. № 16995/2022 г., по описа на СРС, 90
състав, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
8
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Б.“
ООД ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр. С., бул. Б. Б. № 85.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9