№ 2576
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502739 по описа за 2022 година
Производство по чл. 407 от ГПК, образувано по частна жалба на „ ЕВН България
Топлофикация ЕАД, ЕИК ********* против Разпореждане № 21 383 от 16.09.2022 г., пост.
по ч.гр.д. № 8467/2022 г. на РС - Пловдив, с което е отказана молбата на дружеството за
издаване на изпълнителен лист срещу Д. Б. С., ЕГН - ********** за сумата 75 лв. разноски
– присъдени с издадената по делото Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 4312/10.06.2022 г.. Поддържат се оплаквания за неправилност и искане за
отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване на друго такова от въззивния съд за
издаване на искания изпълнителен лист.
Ответницата С. е депозирала отговор за неоснователност на частната жалба.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедулата по чл. 276 от ГПК. Следователно е
допустима и ще се разгледа по същество.
Производството по ч.гр.д. № 8467/2022 г. на РС – Пловдив е образувано по заявление
на ЕВН България Топлофикация ЕАД за издаване на Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за парични вземания на дружеството срещу Д. Б. С.,
представляващи незаплатена топлинна енергия за период 01.11.2020 г. – 30.09.2021 г. за
обект на потребление с ИТН 1965736, представляващ недвижим имот – апартамент в гр. П.,
бул. „ Ш.с. „ № *** и лихва за забава върху главницата за период 06.05.2021 г. – 07.06.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.06.2022 г. / датата на подаване
на заявлението в съда / до окончателното й изплащане. Заявителят е претендирал направени
деловодни разноски в размер на заплатената ДТ от 25 лв., както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
С издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
4312/10.06.2022 г. заявлението е уважено изцяло, в т.ч. и досежно заплатената ДТ от 25 лв.,
като е разпоредено длъжникът да заплати и юрисконсултско възнаграждение от 50 лева.
В срока по чл. 414 от ГПК е депозирано възражение от С. да не дължи изпълнение на
вземането по заповедта, на заявителя е изпратено съобщение, че с оглед така постъпилото
възражение следва да предяви иск за установяване на вземането си в 1 – месечен срок –
1
връчено му на 07.07.2022 г..
На 27.07.2022 г. заявителят е депозирал молба за издаване на изпълнителен лист за
разноските по заповедта / държавната такса и юрисконсултското възнаграждение/ , в която
твърди че въпреки подаденото възражение длъжникът му е заплатил вземанията по
заповедта, като така е налице хипотеза по т. 10.в от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.
На 18.08.2022 г. С. е депозирала възражение по това искане, с твърдения че същата
не е собственик на процесния обект на потребление, нито титуляр на вещно право на
ползване върху същия, защото го е отчуждила преди исковия период и като така за този
период между нея и заявителя не е налице договорно правоотношение по смисъла на чл.
чл.150 и 153 от ЗЕ, съответно тя не дължи начислените за обекта суми и не ги е заплащала
тя. Представен е нотариален акт, обективиращ изповядан на 17.07.2018 г. пред нотариус рег.
№ 179 договор за покупко - продажба на апартамента от С. на трето за спора лице, вещното
право на ползване не е запазено от продавача.
По делото не е установено лицето, платило в срок вземанията по заповедта в
указания в нея 1 – месечен срок, като в тази насока заявителят е посочил, че плащането не е
осъществено на посочената в заявлението банкова сметка, поради което не разполага с
платежния документ, същият се намира при платеца, но счита за ирелевантен въпроса кое е
лицето, извършило плащането – длъжницата по заповедта С. или новия собственик на
обекта. Поддържа че разноските са дължими от С., която все още – поради факта че не е
закрила партидата си, съответно не е открита партида на новия собственик, се води клиент
на дружеството. В тази насока се позовава на разпоредбата на чл. 60 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ЕВН България Топлофикация, според
която при промяна на собствеността или вещното право на ползване предишният и
настоящият собственик или ползувател са длъжни в 30 дневен срок от промяната да подадат
заявление за откриване, промяна или закриване на партида с приложени към него
документи, удостоверяващи горепосочените юридически факти / ал. 1 /, а съгласно ал. 3, ако
предишния собственик или ползувател не закрие партидата си, остава задължен към
продавача за доставената в обекта топлинна енергия и дължи нейното заплащане до
откриване на партида на новия собственик/ползувател. Представя издадените на името на С.
фактури за процесния период.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отказал издаване на поискания
изпълнителен лист за разноските с мотиви, че длъжникът е представил убедителни писмени
доказателства да не дължи вземанията по заповедта – доколкото не е нито собственик, нито
титуляр на вещно право на ползване на обекта за периода, за който са начислени, съответно
не дължи и разноските, като хипотеза на т.10.в от цитираното ТР № 4/2014 г. в случая не е
налице.
Поддържаните в частната жалба доводи за неправилност на разпореждането са: 1/
Длъжницата не е обжалвала заповедта в частта за разноските, което е самостоятелно
основание за издаване на изпълнителен лист за тях; 2/ Налице е хипотеза по т.10.в от
казаното ТР № 4/2014 г. – дълга е платен след издаването на заповедта и като така
длъжницата е дала повод за завеждане на делото; 2/ Макар длъжника по заповедта С. да не е
нито собственик, нито титуляр на вещното право на ползване по отношение на
топлоснабдения обект за процесния период, тя е материално правно легитимирана да
отговоря за процесните суми - стойността незаплатена топлинна енергия, доставена в обекта
за този период на основание чл. 60 ал.ал. 1 и 3 от казаните по горе Общи Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от ЕВН България Топлофикация.
Доводите са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост са собствениците и титулярите на вещно право на ползване на
2
самостоятелните обекти в сградата, които са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цената на доставената и
потребена топлинна енергия.
Следователно по силата на посочената изрична императивна законова разпоредба
купувач /страна / по договора за доставка на топлинна енергия за процесния имот е неговият
собственик, респ. титуляр на вещното право на ползване, като по делото е безспорно
установено, че за процесния период длъжникът по заповедта не е собственика на имота,
нито е титуляр на вещно право на ползване върху него. Следователно за процесния период
С. няма качеството на клиент на топлинна енергия, това качество има третото лице –
купувач на имота съгласно представения нотарален акт, от момента на придобиване на
собствеността, без значение че партидата не е променена. Защото по силата на закона с
факта на отчуждаването на имота от С. облигационното правоотношение между нея и ЕВН
България Топлофикация ЕАД е прекратено и облигационната връзка е възникнала между
дружеството и новия собственик. Действително предишният и новият собственик е следвало
да уведомят продавача за промяната на собствеността по реда, предвиден в чл. 60 ал. 1 от
ОУ, но неизпълнението на задължението на предишния собственик да закрие партидата си
само по себе си не обосновава извод че той следва да остане задължен към продавача за
стойността на доставената в обекта топлинна енергия след неговото отчуждаване – както е
предвидено в ал. 3 на същата разпоредба. Да се приеме противното би означавало
нарушение на императивната законова уредба и задължаване на предишния собственик за
заплати на продавача стойността на услуга, която не е доставена и потребена от него, при
липса на облигационна връзка с него в качеството му на клиент на продавача. Разпоредбата
на чл. 414а от ГПК, съответно разрешението по т. 10.в от ТР № 4/ 18.06.2024 г. на ВКС,
ОСГТК в случая не са налице, тъй като при тях се има предвид плащане, престирано от
действителния длъжник по правоотношението, каквато хипотеза – с оглед изложеното по –
горе, не е налице в случая. При недължимост на вземанията по заповедта, не се дължат и
присъдените със заповедта разноски на заявителя, независимо че длъжникът не я е обжалвал
в частта за разноските. Тоест възражението че неподаването на жалба по чл. 413 ал. 1 от
ГПК от длъжника е самостоятелно основание за издаване на изпълнителен лист за
разноските срещу него е неоснователно.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Оставя без уважение жалбата на „ ЕВН България Топлофикация ЕАД, ЕИК
********* против Разпореждане № 21 383 от 16.09.2022 г., пост. по ч.гр.д. № 8467/2022 г. на
Районен Съд - Пловдив, с което е отказана молбата на дружеството за издаване на
изпълнителен лист срещу Д. Б. С., ЕГН - ********** за сумата 75 лв. разноски, присъдени с
издадената по ч.гр.д. № 8467/2022 г. на РС - Пловдив Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 4312/10.06.2022 г..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4