Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 418 21.10.2019 г. гр.Димитровград
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Димитровградският районен съд ..................
колегия в публичното
заседание на двадесети септември ..........…….....................................
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен
съдия :
Андрей
Андреев
Съдебни заседатели:
при
секретаря Т.Д. …....................................... и в присъствието
на прокурора …..…………....................................... като разгледа
докладваното от съдия Андреев
...............…................................….......… гр.д. № 332 по описа
за
2019 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.415, ал.1 ГПК.
ИЩЕЦЪТ – „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД – Пловдив твърди, че подал заявление по чл.410 ГПК против ответника за вземанията си в размер на 802,61 лева. В заповедното
производство по ч.гр.д. № 2031/2018 г. заповедта била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. Ищецът продавал електрическа енергия на клиентите
си при публично известни условия. През периода действали ОУ, одобрени с решение
на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г., публикувани на сайта
на дружеството, които влизали в сила 30-дни след публикуването им. Дружеството
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника с ИТН
1561768 на адрес **************и открит клиентски номер **********. От своя
страна ответника, съгл. чл.11, т.1 ОУ 2008 г. се задължил да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването с ел. енергия, в сроковете и
начините по чл.18, ал.1 и 2 ОУ. Съгл. чл.27, ал.1 ОУ 2008 г. при неплащане в срок на дължимите суми
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден. На 02.02.2017 г. по реда на чл.35, ал.3, изр.1 от ОУ за пренос
на електрическа енергия на Електроразпределение Юг ЕАД, била извършена проверка
на електромера, монтиран на обект на ответника, съставен КП, при която се установило,
че от въздушната мрежа ниско напрежение до вътрешното табло е поставен усукан
проводник 16 кв.мм. По този начин клиентът се присъединил директно към
електроразпределителната мрежа, заобикаляйки електромера и консумираната ел.
енергия не се отчитала в пълен обем. На осн. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ вр. чл.48,
ал.1, т.1 и чл.51, ал.1 ПИКЕЕ била издадена фактура1169075618/29.03.2017 г. на
стойност 598,70 лева и допълнително били начислени 4140 квтч за период от 90
дни от 04.11.2016 г. до 02.02.2017 г. Поради забава в плащането на фактурата
ответникът дължал лихва за забава в размер на 102,61 лева. На 15.02.2017 г.
отново била извършена проверка на електромера на ответника, като се
констатирало срязване на предно гофре и прикачване на кабел. По този начин клиентът
се присъединил директно към електроразпределителната мрежа, заобикаляйки
електромера и консумираната ел. енергия не се отчитала в пълен обем. Била
издадена фактура № **********/29.03.2017 г. на стойност 86,47 лева за допълнително начислените 598 кВтч
за период от 13 дни. Поради забава в плащането на посочената фактура ответникът
дължал законна лихва в размер на 14,83 лева. Моли за постановяване на решение
за установяване на съществуване на вземането в размер на 685,17 лева –
главница, представляваща стойност на допълнително начислена електрическа
енергия за периода 04.11.2016 г. – 15.02.2017 г., 117,44 лева – обезщетение за
лихва за забава за периода от 14.04.2017 г. до 18.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното й изплащане. Претендира деловодни разноски.
ОТВЕТНИКЪТ - Х.Ш.М. ***, призована
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Назначеният особен представител подава
отговор, с който оспорва изцяло исковата претенция. Посочва, че от
представените документи не се установявало ответникът да е наемател на имота
или да го ползва, който договор за наем бил изтекъл. Независимо от това, че
партидата била открита на името на ответника, то основанието за това отпаднало
с изтичане на договора за наем. Нямало данни, че ответницата е ползвала имота
през процесния период, поради което искът следвало да се насочи към
собственика. Счита, че за да бъде извършена такава една корекция на сметката,
било необходимо да се докажат нарочно извършени действия от страна на
потребителя по манипулиране на СТИ, както и пряко породената от тях неотчетена
ел. енергия, консумирана от потребителя. Липсата на вина водела до невъзможност
да бъде ангажирана отговорността на ответницата.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По заявлението от 18.12.18 г. е
образувано ч.гр.д. № 2031/18 г. по описа на съда и против
ответника е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 1129/21.12.2018 г. за
сумите: 685,17 лева -
главница, 117,44 лева –
законна лихва за забава от 11.04.2017 г. до 18.12.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата и 75,00 лева деловодни разноски. В заповедта е посочено, че вземането е за неизпълнение за заплащане
стойността на електрическа енергия доставена за периода от 04.11.2016 г. до
15.02.2017 г. на основание Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и чл.98а от Закона
за енергетиката. Обезщетението за забавено плащане се претендира и е изчислено
на основание чл.98а от закона за енергетиката във вр. чл.27, ал.1 ОУ за
продажба на електрическа енергия, публикувани на сайта на дружеството, във вр.
чл.86 от ЗЗД. Електрическата енергия е доставена по партидата на длъжника с
клиентски номер **********, отнасяща се за обект на потребление на **************ИТН
1561768. Разноски по делото: Внесена ДТ – 25.00 лева и 50.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение в размер определен от съда.
Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Ищецът
своевременно изпълнил указанията на съда и предявил иск за съществуване на
вземането.
Между
ответника и Община Димитровград на 14.02.2014 г. е бил сключен договор за наем
на недвижим имот - общинско жилище, намиращо се в **************, като
договорът е сключен за срок до 31.05.2014 г. Наемателят се е задължил да
заплаща всички разходи, свързани с ползването на жилището: такса за смет,
ел.енергия, вода и всички експлоатационни разходи, като съгласно чл.4, ал.3 от
Договора, при подписването на договора наемателят е бил длъжен да представи
документи за открити партиди за
консумативните разноски.
Представена
заповед № РД-06-240 от
14.02.2014 г. за настаняване на Х.Ш.М. и членовете на семейството й в
общинското жилище на посочения адрес за срок до 31.05.2014 г.
Ищецът е представил
Заявление-декларация за започване продажба на електрическа енергия за кл. №
********** с вх. № 1735726/22.10.2013 г. и от 14.02.2014 г., подадено от Х.Ш.М.,
с което е заявила желание да получава електрическа енергия за обект: ИТН
1561768 за наетото жилище, жилището на посочения адрес. Приложена е декларация
за достъп до мрежата от лицето.
С констативен протокол от 02.02.17
г. сер. № 335507 представители на ЕВН България Електроразпределение ЕАД и в
присъствието на свидетели е извършена проверка по състоянието на електромер №
********* АДД, на посочения адрес, монтиран в табло, правилна комутация,
пломбиран. При проверката е констатирано директно присъединяване към въздушната
мрежа ниско напрежение чрез усукан проводник 16 кв.мм и от вътрешното табло към
апартамента е захранен със 6 кв.мм. мед. Протоколът е подписан от
присъствалите.
С констативен протокол от 15.02.17 г. сер. №
335215 представители на ЕВН България Електроразпределение ЕАД и в присъствието
на свидетели, отново е била извършена проверка по състоянието на електромер №
********* АДД, на посочения адрес, монтиран в табло, монтирано на стълб,
правилна комутация, пломбиран. При проверката е констатирано неправомерно
прикачване на апартамента преди електромерното табло от захранващ кабел ел.
таблото, с което електроенергията не се отчита от електромера- срязано
предпазно гофре и прикачане на кабел.
Изготвени са справки за
коригиране на сметката за ел. енергия за периодите от 04.11.2016 г. до
02.02.2017 г. за 90 дни и за периода от 03.02.2017 г. до 15.02.2017 г. за 13
дни.
С писма от 29.03.2017 г.
клиентът се уведомява за това, че електромерът
не отчита консумираната ел. енергия, което се дължи съответно на
присъединен кабел преди мерене, в следствие на което ползваната ел.п енергия е
неизмерена, съответно незаплатена, поради което ще бъде коригирана сметката за
ел. енергия, като бъде допълнително начислена ел. енергия на стойност съответно
589,70 лева и на стойност 86,47 лева.
същите уведомления изпратени до адресата не са били получени от същия,
като пратките са върнати като непотърсени от получателя.
По делото са представени
препис-извлечение от сметка, както и фактури № **********/29.03.2017 г. на
стойност 598,70 лева – дължима сума в
следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството ел. енергия и падеж 10.04.2017 г. и фактура №
**********/29.03.2017 г. на стойност 86,47 лева
- дължима сума на същото основание и падеж.
Във връзка с издаденото
на ищеца съдебно удостоверение е постъпило писмо от Община Димитровград, в
което е посочено, че за периода от 04.11.2016 г. до 15.02.2017 г. наемател на жилището на посочения адрес е
лицето Х.Ш.М..
При така установената
фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се установява,
че ответника е потребител на електрическа енергия с кл. № **********, ИТН 1561768,
доставена от ищеца за ползвания от ответника по силата на наемен договор недвижим
имот, представляващ общинско жилище, находящо се в гр.Димитровград, ул.“Витоша“
бл.5, ап.4.
В тази връзка съдът не
възприема доводите на особения представител на ответника за това, че от
представените доказателства не било видно, че ответникът е наемател на имота.
По делото са представени договор за наем със срок до 31.05.2014 г. и
настанителна заповед, както и заявление декларация за започване продажба на
електрическа енергия. Действително по делото не е представен наемен договор за
процесния период, но съгласно разпоредбата на чл.236 ЗЗД ако след изтичане на
наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без
противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен
срок. В тази насока е и писмото на наемодателя за това, че ответникът е била
наемател на жилището за периода от 04.11.2016 г. до 15.02.2017 г.
Съдът
намира за установено, че ищецът като краен снабдител, съгл. разпоредбата на чл.98а от
Закона за енергетиката продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, които публикувани общи
условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от
крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Т.е между ищеца като краен
снабдител и ответника като потребител е възникнала облигационна връзка по повод
снабдяването на обект, ползван от ответника с електрическа енергия при
действието на ОУ, които регламентират правата и задълженията на страните в
процеса на снабдяване с електрическа енергия.
Не са спорни и фактите
относно извършените с констативните протоколи проверки на електромера и
констатираното директно присъединяване от въздушната мрежа до вътрешното табло
и от вътрешното табло до апартамента, по който начин обекта е присъединен
директно към електроразпределителната мрежа и консумираната електроенергия не
се отчита в пълен обем, както и срязването на гофре и присъединяването директно
към електроразпределителната мрежа, заобикаляйки електромера, при което
консумираната от обекта електроенергия не се отчита в пълен обем.
За да начисли процесните суми,
дружество изтъква установените манипулации и се позовава на разпоредбите на
чл.83, ал.6 от Закона за енергетиката и Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ) – чл.48, ал.1, т.1, б.“б“, предл.2, чл.48, ал.2 и
чл.51, ал.1.
Тежестта за
установяване дължимостта на процесната сума, респективно основанието за нейното
получаване и нейния размер е на ищцовото дружество. Основният спор по
делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели
за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване
на неотчетени количества.
В Закона за
енергетиката се предвижда възможност да бъдат извършвани корекции на сметки на
потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
ел.енергия(с оглед разпоредбите на чл.98а ал.2 т.6 вр. чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ,
при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013г. ПИКЕЕ, съгласно чл.83, ал.2
от ЗЕ, които правила са приложими в случая, тъй като се касае за извършена
корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на правилата).
Съдът обаче намира, че предвидената законова възможност за корекция на сметка
за ел. енергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за
неточно/неизмерена измерена ел.енергия, а това начисляване следва да бъде извършвано, само и
единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране
отговорността на клиента-потребител, регламентирани в чл.48 ал.1, чл.47 и чл.45
от ПИКЕЕ, и след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията,
неправилно/ неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното
поведение на клиента съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, уреждаща
отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения.
Обективната отговорност по принцип е изключение, доколкото ангажира
отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му
отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено
на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на
потребителя на ел.енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима
общата разпоредба на чл.82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и
е в границите, очертани в тази норма. Това е така, тъй като не може нито с
подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от орган без законодателни
правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Посочените разпоредби на
ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на
насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само
регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана
ел.енергия съгласно чл.83 т.6 от ЗЕ и раздел ІХ от ПИКЕЕ. Те не изключват
необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия,
нарушаващи въведената в чл.45 и чл.48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да
въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за
търговско измерване, или най-малкото, че тези действия са извършени с негово
знание.
Наред с това,
според действащото законодателство(чл.120 ал.1 от Закона за енергетиката и
чл.28 ал.8 от Наредба № 6/09.06.2004г.) средствата за търговско измерване,
както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното
дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да
обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването.
Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с
извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в
способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В
тази връзка съдът приема, че в доказателствена тежест за ищцовото дружество
да докаже по несъмнен начин наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на ответника до
електромера, за да се ангажира отговорността му, каквито данни по делото няма.
Отделно от това,
едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия
противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат
потребителските права - чл.143 т.6 и т.18 от Закона за защита на потребителите.
Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД
поради противоречието им със закона, защото нарушават основни принципи за
равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на
интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е
поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при
предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал
период вследствие на твърдяно неточно измерване на ел. енергията, особено когато
доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана във
времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото, без да се държи
сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е
принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на
задълженията си по заплащане на доставената й енергия.
В случая безспорно и
несъмнено се установи по делото, че е осъществено директно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, но не се
събраха категорични доказателства този достъп да е бил осъществен от страна на
ответника, респ. негов представител или със знанието и съгласието на на негов
представител. Именно вследствие на този неправомерен достъп до електромера и на
основание чл.48, ал.2 и чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, ответникът, въз основа на
представена от електроразпределителното дружество информация за дължимата сума
от клиента, е коригирал сметката на ищеца за изминал период чрез допълнително
начисляване на електрическа енергия на обща стойност 685,17 лева за периода
04.11.2016 г. до 15.02.2017 г.
Ето защо коригирането на
сметката на потребител за вече доставена ел.енергия само въз основа на
обективния факт на констатирано неточно отчитане, следствие на неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху СТИ без да се държи сметка за авторството, както и без да се установи
точния период на неотчитане на консумираната ел. енергия противоречи на
регламентирания в чл.82 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.
Предвид изложеното съдът
счита, че дружество ищец неправомерно е начислило на ответника сумата от 685,17
лева, сума вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване
на количеството ел. енергия за периода от 04.11.2016 г. до 15.03.2017 г.,
поради което искът за установяване на вземането, ведно със обезщетение за
забава в размер на 117,.44 лева за периода от 14.04.2017 г. до 18.12.2018 г. и
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното му изплащане, се явява неоснователен, поради което следва да се
отхвърли изцяло.
Предвид горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление **************, представлявано от М.М.Д. и Ж.С. против Х.Ш.М. ***, ЕГН **********, иск за съществуване на вземане
за сумата от 685,17 лева – стойност на допълнително начислена електрическа
енергия за периода от 04.11.2016 г. до 15.02.2017
г., 117,44 лева – обезщетение за забава за периода от 14.04.2017 г. до 18.12.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, за които суми по ч.гр.д. № 2031/2018 г. на РС-Димитровград е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: