№ 2325
гр. Пловдив, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330203164 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Илиас Травел” ЕООД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, против Наказателно постановление № 25/07.04.2021 г.,
издадено от ** на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Пловдив, с което
на основание чл. 471а, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗМВД) на
„Илиас Травел” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за
нарушение на чл. 163 от ЗМВД.
С жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
именно липсата на връчване на АУАН на представител на наказаното дружество,
липсата на задължителни елементи на АУАН и НП без да се сочат конкретно кои. В
съдебно заседание жалбоподателя се представлява от представител по пълномощие,
който поддържа доводите в жалбата като посочва в допълнение, че не е доказано
фактически нарушението и неправилно не бил приложен чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна, като чрез своя
процесуален представител в съдебно заседание оспорва жалбата и развива аргументи за
неоснователност на доводите.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна съдът намери за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка: на 22.11.2020 г. в гр. Пловдив, на Автогара Юг, на автобус марка Волво
В12 с рег. № **** били натоварвани кучета от шофьора Г. Ч.. Същите били 13 на брой
разпределени в 6 клетки. Бил планиран курс на автобуса до РГърция където следвало
1
да се закарат кучетата. Тези факти били установени от двама *** – свид. К. и свид Д.,
които се отзовали на сигнал за товарене на кученца в автобус. Същите установили
самоличността на водача, превозвача, снели обяснения и от лицето подало сигнала и
напуснали местонарушението, като във ІІ РУП при ОД на МВР Пловдив съставили
докладна записка и започнала преписка.
На 30.12.2020 г. от ОД на МВР- ІІ РУ били сезирани органите на ОДБХ Пловдив,
които в лицето на свид. К. на 18.01.2021 г., след като надлежно поканили дружеството
нарушител, съставили АУАН № 0001611, в присъствието на упълномощен
представител на нарушителя Илиас Травел ЕООД, като екземпляр от същия бил
връчен на лицето. Жалбоподателя не упражнил правото си на възражение в
тридневния срок.
На 07.04.2021 г. било издадено процесното наказателно постановление, с което на
„Илиас Травел” ЕООД на основание чл. 471а, ал. 2 от ЗВМД е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 лв. за нарушение по чл. 163 от същия закон.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраната
и надлежно приобщена към делото доказателствена съвкупност, а именно: гласните
доказателства - показанията на актосъставителя Х.К., свид. А.К. и свид И.Д., както и
писмените доказателства длъжностна характеристика, писмо от ОД на МВР Стара
Загора относно собствеността на МПС, писмо от агенция Митници, писмо от ГКПП
Кулата, преписка № 435р-24454/23.11.2020 г. на 02 РУпри ОД на МВР Пловдив,
АУАН, пълномощно, писмо от 02 РУ при ОД на МВР и покана до „Илиас Травел”
ЕООД
Съдът кредитира показанията на свид. К., К. и Д. тъй като същите кореспондират
с установената от писмените доказателства фактическа обстановка, подкрепени са от
тях и не съдържат противоречия едни с други или с останалите събрани доказателства.
Същите са последователни, логични, обективни и без следа от заинтересованост. От
тях се установяват фактите така както са описани в АУАН, установяват се и
несъставомерни обстоятелства, а именно подаден сигнал, както и механизмът на
установяване на нарушението. От справките съдът изведе собствеността на автобуса, а
от представената за послужване полицейска преписка се установиха немеренията на
водача, фактът че същия извършва превози именно за сметка на нарушителя, както и
това че по принцип са били извършвани такива и друг път.
Съдът кредитира всички писмени и гласни доказателства, които нямат
съществени противоречия по отношение на съставомерните факти и чертаят горната
фактическа обстановка.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН за минимално
необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство.
Констатира се порок на акта при описването на твърдяното нарушение, а именно
не са посочени съществени съставомерни елементи.
Съгласно трайната съдебна практика реквизитите по чл. 42 и 43 ЗАНН ще са
налице, когато за нарушителя и съда не възниква никакво съмнение кои са всички
съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение и каква е правната
квалификация на същото.
Безспорно е и в теорията и практиката, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателното
производство, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на
доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни признаци
от обективна и субективна страна, както и фактите, сочещи на връзката между
деянието и лицето, сочено като нарушител. Срещу тези факти се осъществява защитата
2
на нарушителя. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци на
вмененото нарушение в електронния фиш се явява същностен елемент от правото на
защита на нарушителя. Гарантирането на правото на защита на нарушителя изисква
същия да бъде запознат с фактическите рамки на нарушението още в началото на
административно-наказателното производство, т.е към момента на съставяне на
АУАН. Очертаването на тези фактически рамки на по-късен етап- на етапа на
събиране на доказателства в хода на започнало съдебно следствие не санира пропуска
тези обстоятелства да бъдат предявени на нарушителя с АУАН.
На следващо място, както вече се посочи АУАН очертава предмета на доказване в
административно наказателния процес, което означава, че административно
наказателната отговорност на лицето, сочено като нарушител може да бъде
ангажирана, само ако обстоятелствата посочени в него се докажат в хода на съдебното
следствие и могат да се определят като съставомерни за определено нарушение.
Отговорността на нарушителя не може да бъде ангажирана въз основа на
обстоятелства, които са разкрити в хода на съдебното следствие, но които не са
посочени в АУАН, защото те не са надлежно предявени на нарушителя и респективно
са извън предмета на доказване.
За да бъдат осъществени съставомерните елементи на нарушението визирано в
нормата на чл. 163 ал. 1 от ЗВМД, то следва да се има предвид, че диспозицията на
същата визира четири аспекта:
1) Транспортиране на животни
2) Осъществяването му от превозвач
3) Наличие на лиценз
4) Осъществяване на кратко или дълго пътуване,
При отсъствието на който и да е елемент от състава, нарушението по тази норма
не би могло да бъде извършено. Т.е. именно тези фактически параметри следва да се
бъдат описани в АУАН като бъдат индивидуализирани според конкретния случай.
Подробно са описани обстоятелствата, при които е извършено соченото за нарушение,
а именно кога, къде, кой и като какъв е извършвал товарене на кучета в автобус. Но
никъде като факт не е посочено транспортирането на кучета. Никъде от фактическа
страна не са твърди, че кучетата са били превозвани на тази дата, нито че е
осъществено кратко, дълго или каквото и да е пътуване. Липсата на лиценз, качеството
на нарушителя са упоменати, както и действия по натоварването на домашните
любимци в автобус, но в АУАН и НП не са посочени факти по транспортиране или
извършване на пътуване, кратко или дълго.
Не е ограничено правото на жалбоподателя по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него и същият се е възползвал.
Спазено е условието чл. 40 от ЗАНН актът да се състави в присъствието на свидетел и
на представител на нарушителя. Съдът не споделя възражението в жалбата, че АУАН
не е бил съставен в присъствието на нарушителя, видно от представеното към
административно-наказателната преписка дружеството сочено за нарушител е било
представлявано от упълномощен от управителя адвокат.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, но страда от същия порок като АУАН,
доколкото релевантните факти към нарушението не са посочени. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН.
Постановлението на свой ред е незаконосъобразно, поради същите
съображения: липсват основни съставомерни елементи на нарушението. Именно
липсата на коректно описание на фактите, представляват съществено нарушение на
процесуалните правила, доколкото са задължителни реквизити на наказателното
постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и освен това са съществена част от правото
3
на защита на нарушителя.
В случая не само, че нарушението не е безспорно установено от АУАН, но и
същото не е описано правилно.
От правна страна съдът намери следното:
Съгласно чл. 163 от ЗВМД, Транспортирането на животни се осъществява от
превозвачи, получили от БАБХ лиценз за превоз, за кратки или продължителни
пътувания. В атакуваното наказателно постановелние не се твърди установено
извършване на превоз. По делото не се и доказа такова да е извършвано към момента
на установяване на нарушението. Установено е по делото безспорно, че животните са
били натоварени в автобус. Съдът намира за безспорно доказано и намерението на
водача на автобуса, който е имал трудов договор за работа към жалбоподателя да
извърши курс. Към момента на установяване на нарушението, обаче такова не е било
извършено, тъй като нито служителите на МВР, нито актосъставителя са установили
извършването на превоз. Същите единствено са установили опит за извършването на
такъв, което по ЗАНН е ненаказуем, както и подготовката или намерението за
извършване на нарушение. Действително от твърденията в обясненията пред
служителите на МВР, шофьорът посочва, че е извършил превоз на кучетата, но това
твърдение не се подкрепя от нито едно от останалите събрани доказателства, което
както правилно отбелязва процесуалният представител на въззиваемата страна,
опровергава правилността на спомените му.
На следващо място, въпреки че АУАН е съставен за дата 22.11.2020 г. то всички
доказателства сочат, че фактите са установени в по-ранен момент от извършване на
съставомерния признак „превоз” на животни, т.е. дори и да беше доказано, че е бил
изпълнен в следващ момент този съставомерен признак на нарушението, то
административнонаказаващия орган не би могъл да се позове на събраните
доказателства, за да накаже нарушителя за бъдещо нарушение. Намерението и
подготовката (товарене на кучетата) за извършване на нарушението е следвало да
послужи за предотвратяване на извършването на нарушението, а ако ова е било
невъзможно, то в последващ момент административнонаказавщия орган е следвал да
установи и посочи в АУАН и НП дали това намерение е било осъществено, т.е. дали
действително е било извършено нарушение или е установена само подготовката, както
е описано от фактическа страна.
Промяната на фактическите и правните рамки на обвинението с наказателното
постановление или по аналогия с присъдата и/или установяването им с акта на съда (по
аналогия с акта на въззивната инстанция) опорочават административнонаказателния
процес до степен на негодност да ангажира отговорността на наказания субект. Според
константната съдебна практика е недопустимо след издаването на наказателното
постановление да бъдат въвеждани нови факти едва от въззивната инстанция, каквато
се явява настоящия съд. По същия начин е недопустимо да се заменят твърдените за
осъществени или да се добавят в АУАН и НП факти с други, които да пасват по-добре
на нарушението.
С оглед на изложеното съдът намира наказателното постановление за
необосновано и незаконосъобразно, поради недоказване на възприетата в него
фактическа обстановка, неправилно приложение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което последното следва да
се отмени.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски
възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 650 лв.
по договор за правна защита и съдействие от 15.06.2021 г. В съдебно заседание
въззиваемата страна е направила искане за намаляване на адвокатското
възнаграждение до минималния размер, който съгласно чл. 18 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3от
НМРАВ се явява 580 лв. Съдът с оглед фактическата и правна сложност на делото,
4
положените процесуални усилия и протичането му в повече от 3 съдебни заседания,
намира че определеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и отсъстват
основания да бъде намалявано до минимума. Поради което искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение следва да се остави без уважение и разноските да се
присъдят в пълен размер.
Съдът установи, че по съдебното производството са направени разноски за
явяването на един свидетел, като направените разходи от бюджета на съда, следва да
се възложат на административнонаказаващия орган, на основание чл. 163, ал. 1 от
АПК.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 25/07.04.2021 г., издадено от ** на
Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Пловдив, с което на основание чл.
471а, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗМВД) на „Илиас Травел”
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. за нарушение на чл. 163,
ал. 1, от ЗМВД.
ОСЪЖДА Областна Дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив да
заплати на „Илиас Травел” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*** сумата от 650 (шестстотин и петдесет) лв., представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна Дирекция по безопасност на храните – гр. Пловдив да
заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата от 80,02 лв. (осемдесет лева и две
ст.), представляващи направени в съдебното производство разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5