РЕШЕНИЕ
Номер 260152 , 26.05. Година 2021 Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Апелативен
съд І
търговски състав
На двадесет и първи април през 2021 Година
В открито
заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Членове: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
Секретар: Цветелина Диминова
като разгледа
докладваното от съдия Н. Желязкова
търговско дело № 143 по описа
за 2021 година,
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство
по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение
№260096 от 02.11.2020г., постановено по т.д. № 52 по описа за 2019г. на ОС
Стара Загора, с която е осъдено „Д.З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** **да заплати на С.Н.З. ЕГН ********** с адрес *** **със
съдебен адрес ***, **– адв. П.К. сумата от
50 000 лв., частичен иск от пълния размер от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие увреждания, настъпили
при ПТП, станало на 27.12.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.12.2015г. до окончателното й изплащане.
Решението е обжалвано от
ответника „Д.З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** **,
представляван от юрисконсулт Г.Р. с твърдения за неправилност, поради нарушения
на материалния и процесуален закон, както и поради необоснованост, а
искането отправено до въззивния съд е обжалваното
решение да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В срока за отговор е
постъпил такъв от ищецът С.Н.З., представляван от адв.
П.К., с който жалбата е оспорена като неоснователна, а искането е обжалваното
съдебно решение да бъде потвърдено като правилно, справедливо и постановено в
съответствие с установените по делото обстоятелства и съдебната практика.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и при
съобразяване предметните предели на въззивното
производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на
С.Н.З. ЕГН ********** с адрес *** **със съдебен адрес ***, **– адв. П.К. срещу „Д.З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** **с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ / отм./ във вр. с § 22 от ПЗП на КЗ, обн. ДВ,
бр.102 от 29.12.2015г.. Твърденията в исковата молба, на които са основава иска
се свеждат до следното: на 27.12.2015г. около 06:30 часа в Т. по главен път в
посока от Я.-Б., в участък на територията на село/ местност К. ищцата е
пътувала в л.а. „Б.“, с регистрационен № ** **** **, управляван от водача Н.З.З., който след като нарушил правилата за движение по
пътищата, загубил контрол над управлението на превозното средство, в резултат,
на което последното се е ударило с предната си част в отводнителен бетонен
канал, намиращ се в страни на пътното платно, вследствие на което е настъпило
ПТП. Сочи, че по случая е била образувана наказателна преписка №11073/2015г. на
Районна прокуратура гр.Я., Т., производството по която е прекратено с
постановление №1/2016г. за отказ да се образува досъдебно производство, но в
хода на същото било установено, че виновен за настъпването на пътния инцидент е
водачът на л.а. „Б.“ Н.З.. В резултат на станалото ПТП ищцата твърди, че са й
причинени телесни повреди, изразяващи се в открита рана в областта на глезена и
изкълчване на глезенната става, които са в пряка
причинно-следствена връзка с деянието на водача на л.а.„Б.“ Н.З..
Сочи, че гражданската
отговорност на виновния водач, управляващ л.а. “Б.”, с peг.
№ ** **** ** е застрахована със застрахователна полица № BG/08/************/15.09.2015г.
със срок на валидност една година, считано от 30.10.2015 г. до 29.10.2016г. при
ответното дружество “Д.з.“ АД, като по силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от
тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и
използването на МПС в размер на 2 000 000 лв., която
сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2015
г. при едно увредено лице, какъвто е настоящия случай.
Твърди, че след
инцидента на 27.12.2015г. ищцата е постъпила за лечение в Д.б. -
гр.Я. с оплаквания от болки в левия крак, където са й направени съответните
изследвания и консултативни прегледи; назначено й е медикаментозно лечение и е
гипсиран крака й отдолу. На 31.12.2015г. ищцата сочи, че е изписана от
болницата с клинична диагноза: Дислокация /изкълчване/ на голяма става,
отворена редукция, при което са й дадени препоръки да продължали лечението си с
антибиотици.
Ищцата сочи, че в
резултат на увреждането, получено от настъпилото на 27.12.2015г. ПТП, търпяла
силни болки и страдания, а възстановяването от полученото при процесното ПТП увреждане продължава и към настоящия момент.
Твърди, че не се чувства добре физически и емоционално, а полученото вследствие
на ПТП увреждане-изкълчване на глезенната става й е
причинило затруднение на движението на долен крайник за дълъг период от време,
като за това време крака й е бил обездвижен. За периода на възстановяването си
ищцата сочи, че е следвало да спазва режим на покой и да не натоварва крайника
си, като уточнява, че вследствие на уврежданията за дълъг период от време е
била лишена от обичайния си начин на живот, както и че се наложило да спазва
предписания й режим, за който период е била принудена да разчита на близките си
за задоволяване на елементарните и ежедневни жизнени потребности. Твърди, че
преди процесното ПТП, е била в добро
здравословно състояние, грижила се е за семейството, а след инцидента за дълго
време е била лишена от обичайния си начин на живот, изпитвала проблеми със
съня, не е била в състояние да се натоварва физически и психически. Освен
болките сочи, че е изживяла и силен емоционален стрес, който ще остане за цял
живот в нейното съзнание. Въз основа на изложеното счита,
че причинените и неудобства, болки и страдания следва да бъдат
компенсирани от застрахователя на виновния причинител на ПТП-то, а именно Н.З.З. - “Д.з.“ АД, поради което и настоява съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да и заплати на сумата от 25 000 лв.,
частичен иск от сумата 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, вследствие настъпили увреждания от ПТП, ведно със
законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане - 27.12.2015г. до
окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски, както и възнаграждение
за един адвокат.
В съдебно заседание,
проведено на 24.09.2020 г. съдът е допуснал изменение на предявения иск като е
увеличил размера му от 25 000 лв. на 50 000 лв., заявен като частичен
иск от 60 000 лв.
Ответникът
– „Д.З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** е
подал писмен отговор, с който навежда възражение за недопустимост на
иска, тъй като „Д.З.” АД не е надлежна страна в процеса и не следва да отговаря
по настоящите искове, доколкото твърденията на ищцата, изложени в исковата
молба са, че процесното ПТП е настъпило на
27.12.2015г. в Република Т., а териториалният обхват на застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя от разпоредбата на чл.
258 от Кодекса за застраховането - КЗ /отм./, съгласно която „Застрахователният
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за вреди,
причинени на територията на: 1. Р. Б. съгласно българския закон: 2.
държава-членка, съгласно нейния закон: 3. трета държава, когато вредите са били
причинени на лица от държава членка, при пътуване между териториите на две
държави членки и при условие, че не е налице национално застрахователно бюро,
което да носи отговорност за тази територия: 4. трета държава, чието национално
бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, съгласно
нейния закон. Като твърди, че Република Т. не е държава - членка /по смисъла на
т.2 по - горе във вр. с § 1, т, 6 ДР на КЗ (отм.),
както и че Н.З.Б. на Република Т. е част от системата „Зелена карта”, но същото
не е страна по Многостранното споразумение, посочено в т. 4 от цитираната по -
горе разпоредба и предвид дефиницията, дадена в § 1, т. 53 от Допълнителните
разпоредби на КЗ /отм./, сочи, че сключената застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите - полица № BG/08/************ относно л.а. „Б.
***” с ДК№ ** **** ** не покрива отговорността на застрахования Н.З.З. за вреди на трети лица, причинени на 27.12.2015 г. при
ПТП, настъпило на територията на Република Т.. Уточнява, че към датата на процесното ПТП - 27.12.2015 г., гражданската отговорност на
водача на л.а. „Б.” с ДК№ ** **** ** във връзка със събития, реализирани на
територията на Република Т. /като страна от системата „Зелена карта", но
не подписала Многостранното споразумение/, би могла да бъде покрита с
издаването на сертификат „Зелена карта” и доплащане на допълнителна премия за
осигуряване на това допълнително териториално покритие /съгласно чл. 261, ал. 3 КЗ (отм.), за което твърдения и доказателства от ищцата не са наведени,
съответно представени.
В
случай, че посочените възражения за недопустимост не бъдат споделени, при
условията на евентуалност, ответникът сочи, че исковете са
неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по основание, така и по
размер. Счита, че приложимото материално право относно иска е материалното
право на Република Т., тъй като Н.З.Б. на Република Т. /държавата, в която е
настъпило процесното ПТП/ е член на Съвета на бюрата,
част е от системата „Зелена карта", и е приело да прилага Вътрешните
правила на Съвета на бюрата. Съгласно чл. 3 от тези Вътрешни правила на Съвета
на бюрата, компетентно да приеме, обработи и разгледа претенция за изплащане на
обезщетение за вреди от произшествие, при липсата на кореспондент на
застрахователя, оправомощен да издаде сертификат
„Зелена карта” на процесното МПС, е именно Н.б.д., в
която е настъпило произшествието в съответствие със законовите и регулаторни
разпоредби в държавата, в която е настъпило произшествието, относно
отговорността, обезщетяването на увредените лица и задължителната
застраховка,т.е съгласно Вътрешните правила на Съвета на бюрата,
които са приети от Н.б.з. и на България и на Т. и са част от вътрешното право
на тези две страни, приложимото материално право е това на държавата, в която е
настъпило произшествието, т.е. материалният закон на Република Т. в конкретния
случай. Като допълнителен аргумент сочи и разпоредбите на чл. 258,
ал. 1, т. 4 КЗ /отм./ и на чл. 480, ал. 4 КЗ /действащ към момента. В тази
връзка заявява възражение за изтекла погасителна давност, тъй като иска е
предявен след изтичане на 2-годишния давностен срок
от деня на твърдяното застрахователно събитие, регламентиран в приложимия
турски материален закон.
На следващо място
заявява възражение, че ищцата няма право на претенция към ответното дружество
за твърдените вреди от ПТП, тъй като същите са вече репарирани. Съгласно
цитираните по - горе Вътрешните правила на Съвета на бюрата, компетентен орган
да приеме, обработи и разгледа претенция за изплащане на обезщетение за вреди
от произшествие при липсата на кореспондент на застрахователя, оправомощен да издаде сертификат „Зелена карта" на процесното МПС, е именно Бюрото в държавата, в която е
настъпило произшествието. Затова и за ищцата е съществувала възможността да
предяви претенция и получи застрахователно обезщетение за претърпените от процесното ПТП вреди от Н.З.Б. на Република Т..
На следващо място
ответникът заявява, че не са налице всички нужни предпоставки за ангажиране
отговорността на дружеството по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите в така претендираните
размери за вредите, които ищцата твърди да търпи, като в тази насока сочи, че в
настоящото производство се търси ангажиране на договорната отговорност на
ответното дружество /по застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите/, която отговорност е функционално обусловена от наличието на
гражданска такава у водача на застрахованото МПС. Сочи, че за да е налице деликтна отговорност следва да има виновно извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от страна
на водача, от което трети лица да търпят вреди. Макар и по силата на закона
вината да се презюмира, противоправността
на деянието, както и причинно - следствената връзка на последното с твърдените
за настъпили като последица вреди, подлежат на доказване в процеса по общия
ред, както всички останали твърдения, а доказателства за наличието на противоправно поведение от страна на застрахования водач
Н.З.З., изразяващо се в нарушаване на конкретни
правила за движение по пътищата, съгласно законодателството на държавата, в
която е настъпило процесното ПТП, от което да са
настъпили претендиралите вреди липсват.
Заявява и възражение
за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата С.Н.З. поради неизползване от нея на обезопасителен колан, с който процесното МПС е фабрично оборудвано. Горният извод,
ответникът прави предвид характера и местоположението на твърдените телесни
травми, както и с оглед липсата на данни за лентовидни охлузвания и кръвонасядания в областта на шията, врата и гърдите на
пострадалата. Предвид твърдения механизъм на ПТП, счита, че с това си поведение
С.З. е допринесла в изключителна степен за негативните последици от ПТП.
На следващо място
възразява и по размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди, като счита същото за силно завишено и неотговарящо на
реално претърпените от ищцата душевни болки и страдания, като в тази връзка
сочи, че от представените медицински документи е видно, че лечението на С.Н.З.
е протекло нормално, без неблагоприятни за нея бъдещи последици и невъзстановими
увреждания. Медицинските лица, след извършването на необходимите изследвания,
прегледи и манипулации не са установили настъпването на усложнения в процеса на
възстановяване, предвид което на 31.12.2015 г. (т.е. 4 дни след приемането й)
пострадалата е била изписана от болничното заведение. Освен това, липсата на
допълнителни медицински документи след първоначалното приемане на ищцата в
болница, говори за настъпилото пълно и в сравнително кратък срок възстановяване
на ищцата.
Твърди, също, че
размерът на ищцовата претенция надвишава
установените, съгласно материалното право на Република Т. лимити за
обезщетяване на подобни травми, нито е съобразена по размер с обичайната
съдебна практика за подобни по вид и тежест вреди, а и със социално -
икономическата обстановка в страната. С оглед на горното, ответникът намира
така предявения иск за неимуществени вреди за неоснователен и недоказан, като
неоснователността на главния иск води до неоснователност и на акцесорния такъв за законна лихва от претендираната
дата. Претендира разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В
постъпила допълнителна искова молба, ищеца твърди, че
са напълно неоснователни наведените от ответника възраженията по
допустимостта, респ. неоснователността на предявения иск.
Настоящия въззивен
състав счита, че българският съд притежава международна компетентност да разгледа и да се
произнесе по повдигнатия пред него материално правен спор. Съгласно чл.10 във вр. с чл.7, ал.1, б.а и б.б
от Регламент № 1215/2012г., приложим по предявения
иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ вр. с чл. 45 ЗЗД с оглед неговия предмет и местоживеенето на страните по делото – на територията на държава – членка на ЕС,
компетентен е именно българския съд.
С цел защита на по – слабата страна
по спорове, свързани със застрахователни
правоотношения в Регламента и конкретно в чл. 11, т.1 и т.2 във
вр. с чл. 13 от Регламента е предвидено, че международно компетентен да разгледа
предявения пряк иск на увредения срещу застраховател е надлежния
национален съд на държава членка, където се намира седалището на застрахователя или местоживеенето
на увредения. В конкретният
случай, както седалището на
застрахователя, така и местоживеенето на пострадалия се намират на територията на Р България, поради
което и българския съд е международно компетентен да
разгледа предявения срещу българския застраховател иск.
Неоснователно е и възражението
на ответника, заявено в първоинстанционното производство и подържано
и във въззивната жалба за това, че за разрешаване на повдигнатия спор следва да бъде приложено турското право, тъй като процесното застрахователно събитие е настъпило на територията на Р Т.. Съгласно чл. 2, ал.1 от КМЧП
частно правните отношения с
международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най – тясна връзка. Разпоредбата на чл. 116 КМЧП сочи,
че правото на увреденото
лице да предяви иск пряко срещу застрахователя на лицето, чиято отговорност
търси се урежда от правото, приложимо към задължението, произтичащо от съответното извъндоговорно
отношение, освен ако увреденото или ощетено лице е избрало да основе иска на
правото, приложимо към застрахователния договор. Ищцата е предявила прекия иск по чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ срещу българско
дружество застраховател, което е страна по застрахователното правоотношение, с
което е заявила, че основава своя иск на правото, приложимо към
застрахователния договор т.е. българското материално право. Следва да се има
предвид, че в конкретният случай приложимо е правилото на чл. 105, ал.2 КМЧП, което
сочи, че когато причинителят на вредата и увреденото лице имат към момента на
настъпване на вредата обичайно местоприбиваване или
място на дейност в една и съща държава се прилага правото на тази държава. В
конкретният случай и причинителят на вредата и увреденото лице имат обичайно местоприбиваване в Р България, поради което и следва да се
приеме, че приложимо е българското материално право.
От приетата
от първостепенния съд и без
възражения от страните
комплексна автотехническа и медицинска
експертиза се установява следния механизъм на ПТП – то, настъпило на 27.12.2015г. около 6.30 в Р
Т., а именно по главен път
в посока Я. – Б. със скорост около 90 – 100 км./ч. се движи
лек автомобил Б. **** с рег. № ** **** ** с водач Н.З., който след като губи контрол върху управлявания от него лек автомобил е
напуснал надясно по посоката си на движение платното,
се удря в бетонен отводнителен канал /канавка/ и се преобръща.
Вслесдствие на настъпилото ПТП са
причинени телесни увреждания на С.З., пътник в лекия автомобил, управляван от Н.З.. Според експертите причината за настъпване на ПТП-то са субективените действия на водача,
който управлявайки автомобила е загубил контрол над управлението, в резултат на което напуснал платното за движение и се е ударил в отводнителен
бетонен канал. Експертите са
категорични, че пътника в лекия автомобил С.З. е била с поставен предпазен колан, за което свидетелстват получените от нея по – леки травми само в областта на крака, изразяващи се в открито изкълчване на лявата скочна става, счупване на петната кост на левия крак, разтягане
на връзковия апарат, за което й е било приложено високоспециализирано
оперативно и медикаментозно лечение до 13.01.2016г. в Р
Т..
Не
се спори и че гражданската отговорност
на Н.З. е била застрахована към датата на станалото ПТП при ответното дружество, както и че към сключения със
застрахователна полица
№ BG/08/************ от 15.09.2015г. e издаден валиден сертификат „Зелена карта“ за Р Т..
Последно констатираното
обстоятелство не обосновава основателност на коментираното вече възражение на
ответника, подържано и в настоящото производство, че приложимия материален
закон за разрешаване на повдигнатия спор е турския, тъй като Н.З.Б. на
Република Т., държавата в която е настъпило процесното
ПТП е член на Съвета на бюрата, част от системата „Зелена карта“, а съгласно
чл. 3 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, компетентен да приеме,
обработи и разгледа претенцията и при липса на кореспондент на застрахователя,
е именно Н.б.д., в която е настъпило произшествието, респ. приложимия закон е
турския. Това е така, тъй като няма твърдения, а и данни ищцата да е предявила
претенция пред Н.З.Б. на Република Т., държавата в която е настъпило процесното ПТП, поради което и с предявяване на иска срещу
застрахователя следва да се приеме, че приложение намира чл. 284, ал.4, т.2 КЗ
/отм./ т.е. изключена е отговорността на последнопосочения
орган.
Следващият спорен между страните
във възивното производство
факт е свързан с определеното
на увредения обезщетение, което според жалбоподателя
е силно завишено,
несправедливо и неотговарящо на реално
претърпените и доказани
вреди.
От
значение за дължимия размер на обещетението
са събраните гласни доказателства и приетата СМЕ.
Пред
първоинстанционния съд е разпитан св. Р. П., чиито
показания съдът кредитири като преки, непосредствени
и незаинтерисовани от изхода
на спора. Твърди, че именно
той е прибрал на 14.01.2016г. от Т. пострадалите при станалото на 27.12.2017г. ПТП, които
били «уплашени». Конкретно за ищцата твърди, че само крака й бил счупен и гипсиран, което наложило и да
ходи всеки ден у тях, да носи храна, да чисти и да
се занимава с всичко, което не можели да свършат, вкл. и да води децата на
училище, което продължило
около 2 месеца. Свидетелят
сочи, че е водил пострадалите и на рехабилитация, както и че ищцата се върнала на работа след около 7 – 8 месеца.
Свидетелката Д.Щ., чиито
показания съдът няма
основания да подложи на съмнение и затова кредитира, сочи, че когато се чула със ищцата, която
пътувала за почивка в Т., разбрала за станалата катастрофа.
Сочи, че С. говорела несвързано, тъй като току-що била излязла от операция и не звучала добре, а когато се върнала била притеснена
и изглеждала зле – физически и емоционално,
придвижвала се с патерици, поради което и не можела да се обслужва, нито да помага на децата си в обслужването, което състояние продължило до февруари. Твърди, че помагала на семейството с пазаруване, както и че ищцата до лятото не била на работа, а едва края лятото се върнала, тъй като
крака й бил силно отекъл. Свидетелката сочи, че С.
ходили на рехабилитация в П.б.,
а след това и при частен рехабилитатор, но пълно възстановяване така и не получила, като и в
момента според св. Щ. крака
я боли и отича при ходене. Заключава, че претърпяното ПТП е
оставило траен отпечатък в съзнанието на С., за което свидетелства факта, че често
говори за него.
От приетата от съда и без възражения от страните
СМЕ на в.л. д-р М.С. се установява,
че ищцата е възстановена максимално възможно за този вид травми, получена при ПТП
на 27.12.2015г., след като е проведено няколко месечно лечение с
операция, имобилизация, рехабилитация,
без констатираното да означава,
че е постигнат максимума на движение на ставата, като е постигнат сравнително малък дефицит, спрямо движенията на адекватната става
на другия крак. Според експерта, предвид особеностите на анатомичното положение на луксираната
талусна кост и започналите през
последните 10-12 месеца ежедневни отоци, засилващи се болки и куцаща походка, може да се формира извод, че са започнали дегенеративни изменение
или усложнения, следващи тази
травма, които ще напредват, а успоредно с това и патологичната
симптоматика. Експертът сочи, че ищцата винаги
ще куца и ще изпитва болка, която при влажно време ще има бодежен
характер, като уточнява, че
при бавен ход няма да изпитва болка, а ако се обездвижи ставата болката ще премине, но куцането ще остане,
дори ще се засили и уточнява, че обездвижването се препоръчва при пациенти над 60 години, а ищцата е 40 годишна.
Изложените до тук данни, сочат на извода, че причиненото
на 27.12.2015г. ПТП е настъпило по вина на водача Н.З., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, който
е материално правно
отговорен за заплащане на обезщетение
причинените от него вреди.
Въз основа на коментираните доказателства, настоящия състав на съда приема за установени част от описаните в исковата молба болки и страдания, силен емоционален стрес и душевни мъки, и причинната връзка между тях и процесното ПТП.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като се ръководи от критерия за справедливост,
съобразявайки разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД и като взема
предвид, че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано
с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства в конкретният случай е причиненото
телесно увреждане, представляващо
открита рана в областта на глезена; изкълчване на глезенна става, с данни
за голяма хоризонтално разкъсно – контузна рана, започваща от алихесовото
сухожилие, без данни за разкъсани
сухожилия, с налични данни
за отчупени фрагменти в задната част на петната кост, което наложило затваряне на раната послойно, имобилизащия на ходилото с шина,
след оперативна и медикаментозна терапия, като на 12.01.2016г. са премахнати конците от травматичната рана, а на 13.01.2016г. е наложена циркулярна гипсова имобилизация. От значение за дължимия
размер е приетото пълно възстановяване на пострадалата за
няколко месеца, с уточнението от експерта, че при същата са
започнали дегенеративни
изменения или усложнения от травмата, като прогнозата е те да напредват и да са съпътствани от болки и/или куцане при движение. Друго обстоятелство от значение за определяне
дължимия размер на обезщетението
е претърпения интензивен
физически дискомфорт, който е отшумял
за няколко месеца /вж. показанията на св. Щ./ и в този смисъл е съдът
приема за неустановени твърденията
на ищцата за налични продължили дълъг период от време неудобства във връзка с определния й режим, променили и начина й на живот и
довели до невъзможността на ищцата
да обслужва себе си и семейството
си. За неустановени от събраните
доказателства съдът приема твърденията на ищеца за проблеми със съня.
Преценявайки от една страна младата
възраст на увредената, чийто начин на живот и трудова ангажираност са се променили, но не драстично и не
за продължителен период от време
и отчитайки данните за неблагоприятната прогноза на настъпилото
увреждане, съответно неустановените, но заявени за обезщетяване вредни последици, съдът счита, че справедливия размер
на обезщетението за претърпените
от ищцата неимуществени
вреди по смисъла на чл. 52 ЗЗД е 40 000 лв.. С посочения размер, според
настоящия състав на съда, ще се постигне целта на института за репарация на търпените от С.З. неимуществени вреди, като се съобразят икономическите условия в
страната към момента на настъпване на ПТП-то и същевременно се спази
общественото разбиране за справедливост, ориентир за което са нормативно
определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Не до същия правен извод е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и решението му, в частта, с който иска за неимуществени е уважен
за сумата над 40 000 лв. до 50 000 лв., частично заявен от
60 000 лв. следва да бъде отменено и искът за присъждане на сумата над
40 000 лв. до 50 000 лв. следва да бъде отхвърлен, ведно
със законната лихва считано от 27.12.2015г. до окончателното изплащане на
главницата. В останалата обжалвана част решението като законосъобразен отговор
на повдигнатия спор следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на жалбоподателя
се дължат разноски, съразмерно
с уважената част от жалбата,
респ. отхвърлената част от
иска, които съдът констатира да са в размер
на 300 лв., представляващи
направени разноски по заплащане на възнаграждение за
адвокат и държавна такса.
На адв.
П.К. следва да бъде определено възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на С.З. на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА в размер на 1730
лв., за заплащане на което следва да се ангажира отговорността на
жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260096 от 02.11.2020г.,
постановено по т.д. № 52/2019г. по описа на Окръжен
съд Стара Загора в частта, с която е осъдено „Д.З.“ АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление *** **да заплати на С.Н.З. ЕГН ********** с
адрес *** **сумата над 40 000 лв. до 50 000 лв., частичен иск от
60 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие увреждания, настъпили при ПТП, станало на 27.12.2015г., изразяващи
се в открита рана в областта на глезена и изкълчване на глезенната
става, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2015г. до
окончателното й изплащане КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Н.З. ЕГН ********** с адрес *** **против „Д.З.“
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** **иск за заплащане на
сумата над 40 000 лв. до 50 000 лв., частично от 60 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие
увреждания, настъпили при ПТП, станало на 27.12.2015г., изразяващи се в открита
рана в областта на глезена и изкълчване на глезенната
става, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2015г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260096 от 02.11.2020г., постановено по т.д. № 52/2019г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора в останалата обжалвана част, с
която „Д.З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** е
осъден да заплати на С.Н.З. ЕГН ********** с адрес *** **сумата
от 40 000 лв., частичен иск от 60 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие увреждания, настъпили
при ПТП, станало на 27.12.2015г., изразяващи се в открита рана в областта на
глезена и изкълчване на глезенната става, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.12.2015г. до окончателното й
изплащане.
Решението е постановено
при участието на трето лице помагач на страната на ответника Н.З.З. ЕГН ********** с адрес за призоваване ****.
ОСЪЖДА С.Н.З. ЕГН ********** с адрес *** **да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** сума в размер на 300 лв.,
представляващи направени разноски по заплащане на възнаграждение за
адвокат и държавна такса за въззивното
производство, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** да заплати на адв. П.К. със адрес ***
адвокатско възнаграждение в размер на 1730 лв. за въззивната
инстанция.
Решението подлежи
на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 ГПК пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: