№ 7763
гр. София, 26.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110142150 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Ю. М. Д. и С. М. С. против ПРБ и ОД на МВР
– ........, РУ – .........., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 49
вр. чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да платят обезщетение за
имуществени вреди в общ размер на 10 989,16 лева във връзка с твърдяно за
незаконосъобразно съхранение на лек автомобил марка „............
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на Минчо С. С., починал
на 31.03.2009 г., който е бил собственик на гореописания лек автомобил. Сочи се, че за
времето от 18.45 ч. на 26.06.2008 г. до 08.15 ч. на 27.06.2008 г. последният е
противозаконно отнет, за което деяние е образувано досъдебно производство по описа
на Първо РУ на СДВР, водено срещу неизвестен извършител. На 13.01.2010 г.
автомобилът е установен и е прибран за съхранение в РУ на МВР - .........., за което
първата ищца е уведомена едва на 14.02.2018 г. Молбата й за връщане на автомобила е
удовлетворена на 29.03.2019 г. с постановление на прокурор при СРП. Сочи се, че с
разписка от 12.04.2019 г. автомобилът бил върнат на Ю. Д., като по него са установени
липси, повреди и лош външен вид. Поддържа се, че ответната страна ОД на МВР не
уведомила нито прокурора, нито подателя на съобщението за противозаконното
отнемане на МПС - то, че то е установено и се намира в двора на РУ на МВР - ...........
Твърди се, че от своя страна прокурорът не е осъществил функции по ръководство и
контрол в хода на образуваното предварително производство, за да обезпечи
своевременното връщане на иззетия автомобил на собственика му. Посочено е, че в
периода на съхранение автомобилът е загубил част от стойността си, включително, че
не са осигурени условия за неговото съхранение. Съобразно изложеното е направено
искане предявените искове да бъдат уважени. Претендират разноски.
Съдебните книжа са редовно връчени на ответниците ПРБ и ОД на МВР – ........,
РУ – .........., като в предвидения от закона срок са депозирани отговори на исковата
1
молба, с които ответниците оспорват исковите претенции по основание и размер.
Съобразно подробно изложените в писмените отговори доводи е направено искане
исковите претенции да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа следното:
От представения контролен талон № ********* съдът приема за установено, че
М.С.. С. е бил собственик на лек автомобил „............
Видно от представеното удостоверение за наследници от 02.06.2021 г. М.С.. е
починал на 31.03.2009 г, като негови наследници по закон са ищците – негови дъщери.
По делото е приобщена пр. преписка № ......... г. по описа на СРП, ведно с
материалите по ДП № ........г. по описа на 01 РУ-СДВР, към която е присъединена пр.
............... Въз основа на нея се приемат за установени следните фактически
обстоятелства:
За времето от 18.45 ч. на 26.06.2008 г. до 08.15 ч. на 27.06.2008 г. процесният
лек автомобил е бил противозаконно отнет. За въпросното деяние е образувано
досъдебно производство по описа на Първо РУ на СДВР, водено срещу неизвестен
извършител. С постановление на СРП от 29.04.2009 г., на основание 244, ал. 1, т. 2 от
НПК, наказателното производство е спряно и препис от постановлението е изпратено
на 01 РУ СДВР с указания за продължаване на издирването на неразкрития
извършител.
На 13.01.2010 г. в гр. .......... автомобилът е намерен и е предаден на РУ .......... с
протокол за доброволно предаване. Със същия протокол се установява състоянието на
лекия автомобил при неговото фактическо предаване на органите на МВР. По-
конкретно, в протокола е посочено, че автомобилът е предаден без акумулаторна
батерия и резервна гума, както и че няма радиокасетофон и е с газова уредба.
За намирането на автомобила Ю. Д. е уведомена от РУ – .......... на 14.02.2018 г.
С молба от 01.03.2018 до СРП от Ю. Д. моли да се издаде постановление, с което да се
върне на наследниците на Минчо С. процесния лек автомобил „........... съхраняван от
РУ – ...........
С постановление от 29.03.2018г. Прокуратурата е оставила без уважение
молбата. На същата дата наказателното производство е възобновено.
Въз основа на постановление от 29.03.2019 г. прокуратурата е уважила молбата
на ищците и автомобилът им е предаден на 12.04.2019 г. За предаването на автомобила
е изготвена разписка, подписана от Ю. Д., в която е посочено, че автомобилът е приет,
като от него липсват 3 броя роубари от неръждаема стомана, резервна гума и четири
акумулаторни батерии.
С договор за покупко-продажба на моторно превозно средство от 01.09.2019 г.
ищците са продали процесния лек автомобил за сума в размер на 400 лв.
По делото е прието заключение на съдебна авто-техническа и оценителна
експертиза /л. 109 и сл. от делото/, което съдът кредитира, като компетентно и
обективно изготвено. От заключението на вещото лице съдът приема за установено, че
стойността на автомобила към 13.01.2010 г. възлиза на 4 350 лв., а стойността на
автомобила към дата на 01.10.2019г. е 4000 лева.
С оглед съдържанието на представената по делото разписка от 27.01.2010 г. /л.
30/, съставена от Павел Палов – домакин при РУ-.........., съдът приема за установено, че
при предаване на автомобила на ответниците същият е имал газова уредба, не е имал
резервна гума и радио и/или касетофон. Не се установява да е имал роубари и другите
2
сочени за липсващи при връщането му на правоимащите лица принадлежности.
Доколкото с разписката е посочено, че автомобилът е имал газова уредба и с оглед
разясненията на вещото лице /л. 129/, че средната пазарна цена на същата към
13.01.2010 г. възлиза на 1000 лв. Съдът приема за доказано, че към посочената дата –
13.01.2010 г. цената на автомобила е 5 350 лв.
В обобщение, същият се е обезценил в процесния период със сума в размер на
1 350 лв., съставляваща имуществена вреда за ищците.
При така установените факти, съдът намира следното от правна страна:
Вредите от повреждане или унищожаване на вещта са вреди от нарушение на
правото на собственост - чл. 45 ЗЗД, респективно чл. 49 ЗЗД. Когато вещта е иззета
като веществено доказателство, и увреждането на вещта /каквото настоящият съдебен
състав намира да е твърдяното нейно обезценяване/ е настъпило по времето, когато
вещта е иззета, вредите са претърпяна загуба от неизпълнено законно задължение за
пазене на вещта. Увреждането на вещта не е предпоставено от разумния срок на
наказателното производство, защото вредите могат да се реализират и по време на
разумния срок на процеса. Следователно, когато се претендират вреди от увреждане на
вещта по време на пазеното й като веществено доказателство, искът следва да се
квалифицира по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 2б ЗОДОВ /в този смисъл: решение №
23/08.04.20 г. на ВКС по гр. д. № 1944/19 г. на ІІІ ГО и решение № 50003 от 30.01.2023
г. на ВКС по гр. д. № 1199/2022 г., III г. о ., ГК/. Преюдициално за разрешаването на
спора по чл. 49 ЗЗД /увреждане на чужда вещ/ е да се установи правото на собственост
върху увредената вещ, защото от противоправното действие намалява имуществото на
собственика на вещта, като по делото не е спорно, че ищците са дъщери и наследници
по закон на ½ от имуществото на собственика на лекия автомобил – Минчо С., към
датата на кражбата на същия.
В процесния случай съдът намира, че от материалите по делото е доказано
наличието на елементите на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответниците за част от предявените искови претенции.
Действията, респективно бездействията на разследващите органи и на
Прокуратурата по осъществяване на ръководство и надзор върху разследването /чл.
196 НПК/, извършени в хода на висящото наказателно производство след
доброволното предаване на процесния лек автомобил на 13.01.2010 г. и при липса на
необходимост от последващото му задържане като веществено доказателство, са
противоправни. Разследващите органи са длъжни да вземат мерки за осигуряване на
своевременно, законосъобразно и успешно извършване на разследването – чл. 203, ал.
1 НПК. Те, заедно с прокурора, осигуряват провеждането на досъдебното производство
в предвидените в процесуалния закон срокове – чл. 22, ал. 2 НПК. Съгласно чл. 234, ал.
1 НПК, този срок е двумесечен, считано от образуване на разследването. В случаите,
когато са иззети предмети като веществени доказателства органите на досъдебното
производство вземат мерки те да не се повредят или изменят – чл. 110, ал. 2 НПК, а
когато поради техните размери или други обективни причини не могат да се приложат
по делото следва по възможност да бъдат запечатани и оставени за съхранение в
предвидените от съответния орган места. При отпадане на необходимостта от оглед и
техническо изследване на предмета, иззет като веществено доказателство в
производството и когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина –
от една страна, и от друга – когато не се касае за предмет на административно
нарушение, прокурорът не разполага с аргументирани съображения за неговото
задържане и следва да постанови връщането му на правоимащия, на основание чл. 111,
ал. 2 НПК. Такъв е разглеждания случай.
Описаните действия и бездействия на разследващите органи, извършени при
3
очертаната фактология и установените правила за разследване в хода на досъдебното
производство, вкл. и посредством събиране на доказателства, чрез приобщаване и
обследване на предмети с характеристиките по чл. 109 НПК несъмнено реализират
отклонение от вменените им по закон правомощия да не задържат необосновано тези
предмети, когато са налице предпоставките на чл. 111, ал. 2 НПК и са противоправни.
Такова е задържането на процесния автомобил за времето от 13.01.2010 г. до
12.04.2019 г. – датата на връщане.
Налице е вреда за ищците, защото е доказано по делото от заключението на
съдебно-автотехническата и оценителна експертиза, че е налице обезценка на вещта за
процесния период със сумата от общо 1 350 лв., съставляваща разликата между
стойността му към момента на предаване и тази към момента на връщане.
Вредата е в причинна връзка с поведението на органите на досъдебното
производство, които са допуснали необосновано дълго задържане на автомобила за
нуждите на разследването, като веществено, през което време продължителният му
престой на паркинг на едно място, влиянието на атмосферните условия и неполагане
на дължимата грижа към чуждата собственост, са довели до установените повреди по
автомобила, намалили неговата стойност. Отговорността на двамата ответници следва
да се ангажира при условията на чл. 53 ЗЗД – солидарно. В случая вредите са
произтекли при и по повод задържането на автомобила, иззет като веществено
доказателство, продължило неоправдано дълъг период, което е в следствие на
поведението на длъжностни лица и при двамата ответници. Разследващите органи,
каквито по досъдебното производство са служителите на МВР, са под надзора и
ръководството на прокурора, но те са независими при осъществяване на възложените
им по закон функции – чл. 10 НПК. Техните решения почиват на вътрешното им
убеждение и доказателствената съвкупност по делото, като се ръководят от закона
– чл. 14 НПК. Затова възложителят на тяхната работа в лицето на ответната дирекция
на МВР, следва да носи отговорност за вредите, които са причинили, солидарно с
прокуратурата.
От приетото по делото заключение на съдебна авто-техническа и оценителна
експертиза /л. 109 и сл. от делото/, което съдът кредитира, като компетентно и
обективно изготвено, се установи, че стойността на автомобила към 13.01.2010 г.
възлиза на 4 350 лв., а стойността на автомобила към дата на 01.10.2019г. е 4000 лева.
С оглед съдържанието на представената по делото разписка от 27.01.2010 г. /л. 30/,
съставена от Павел Палов – домакин при РУ-.........., съдът приема, че при предаване на
автомобила на ответниците същият е имал газова уредба, не е имал резервна гума и
радио и/или касетофон. Не се установява да е имал роубари и другите сочени за
липсващи при връщането му на правоимащите лица принадлежности, описани в
разписката от 12.04.2009 г. Доколкото с разписката е посочено, че автомобилът е имал
газова уредба и с оглед разясненията на вещото лице /л. 129/, че средната пазарна цена
на същата към 13.01.2010 г. възлиза на 1000 лв., съдът приема за доказано, че към дата
на предаване на автомобила цената му е в размер на 5 350 лв.
В обобщение, същият се е обезценил в процесния период със сума в размер на
1 350 лв., съставляваща имуществена вреда за ищците и която сума се дължи при
условията на солидарност от ответниците по аргумент от чл. 53 ЗЗД.
С оглед изложеното и предвид факта, че всяка една от ищците се легитимира
като наследник на ½ от наследството на починалия Минчо С. – техен баща, съдът
намира, че следва да уважи предявените от всяка една от тях искове за сума в размер на
по 675 лв., и отхвърли същите за разликата над уважения размер до претендирания от
всяка от тях от 5 384,50 лв. /1/2 от общия размер на твърдяното обезценяване на
процесния лек автомобил от 10 769 лв./. Релевираното от ответниците възражение за
4
съпричиняване от ищците е неоснователно, тъй като не са ангажирани доказателства
във връзка с него.
За пълнота съдът намира за необходимо и да посочи, че исковата претенция не е
погасена по давност, доколкото изискуемостта на вземането от непозволено увреждане
при неправомерно задържан (невърнат) предмет, иззет като веществено доказателство
в наказателното производство, се свързва с датата на прекратяване на последното,
извършено със съответния краен акт. Когато обаче предметът се връща на
правоимащия по реда на чл. 111, ал. 2 НПК преди очертания релевантен момент – т. е.
преди прекратяване на производството, несъмнено изискуемостта на вземането при
установени увреди по вещта и настъпила в резултат на тях нейна обезценка се свързва
с момента на действителното проявление на увреждането. То съвпада с предаването на
иззетата вещ, удостоверено със съответния протокол.
По претенцията за заплатените за автомобила данъчни задължения:
Режимът на облагане с данък върху превозните средства е регламентиран в чл.
52 – чл. 61 от Закона за местните данъци и такси. С данък върху превозните средства се
облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република
България, корабите, вписани в регистрите на българските пристанища, и
въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър за гражданските
въздухоплавателни средства. Данъчно задължени лица са собствениците на превозните
средства (физически или юридически лица). По своите характеристики данъчните
задължения представляват фиксирана сума, която данъчнозадълженото лице по силата
на законова норма дължи да внесе в съответния бюджет. Данъчното задължение е
задължение за плащане в полза на публичноправен субект /държава, община/, като
срещу това задължение не стои пряко задължение на насрещния субект да предостави
ползването на определена услуга, както е при таксите например. С други думи
задължението за заплащане на данък върху МПС не е свързано с неговото ползване.
Задължението възниква и е дължимо по силата на закона, като в чл. 58 ЗМДТ са
уредени изчерпателно хипотезите, в които не се дължи данък за МПС.
Доколкото данъчното задължение за собственика на МПС е публичноправно
задължение, то и същото е дължимо независимо дали собственикът ползва или не
своята вещ. Според настоящия състав на съда заплащането на установен със закон
данък не съставлява имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване от ответниците,
доколкото лишаването от ползване на автомобила не е основание за отпадане на
данъчното задължение на ищците като собственици на същия. Ето защо исковата
претенция за сума в размер на по 110,08 лв. /общо 220,6 лв./ за всяка от ищците е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и ответниците, и ищците. От
ищците се претендират следните разноски: 1000 лв. – платен в брой адвокатски
хонорар, 300 лв. – депозит за вещо лице, и 10 лв. – държавна такса. Съдът, като
съобрази правната и фактическа сложност на делото, намира, че релевираното
възражение от ответната страна за прекомерност на адвокатски хонорар е
неоснователно. Предвид изложеното и с съобразно уважената част от предявените
искове, ответниците следва да бъдат осъдени да платят на всяка от ищците разноски в
размер на 160,93 лв.
С оглед изхода на спора, право на разноски има и ответната страна, която
претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ в размер на 100 лв. С оглед размера на отхвърлената част от
5
предявените искове, ищците следва да бъдат осъдени да платят на ОД на МВР-........,
районно управление „..........“ разноски в размер на 87,71 лв.
Съдът констатира, че дължимата държавна такса в общ размер на 439,56 лв. не е
платена в цялост, поради което и на основание чл. 77 ГПК, ищците следва да бъдат
осъдени да платят същата по сметка на Софийски районен съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: .............., и ОД на МВР-........, районно управление
„..........“, с адрес: град .........., ул. „.............., да платят при условията на солидарност, на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, на Ю. М. Д., ЕГН **********, с адрес: град .............,
сума в размер на 675 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
вследствие на обезценяването на лек автомобил марка „.........., по време на
съхранението му в двора на Районно управление на МВР-.......... в периода 13.01.2010 г.
– 12.04.2019 г. във връзка с пр.пр. № ............ г. по описа на СРП, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от
5 384,50 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. М. Д., ЕГН **********, с адрес: град .............,
осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу ПРБ, с адрес: .............., и ОД на
МВР-........, районно управление „..........“, с адрес: град .........., ул. „.............., за
осъждане на ответниците при условията на солидарност да платят на ищеца сума в
размер на 110,08 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи платен данък за периода 2014 г. – 2018 г. за лек автомобил марка
„.........., вследствие на незаконосъобразно негово съхранение в двора на Районно
управление на МВР-.......... в периода 13.01.2010 г. – 12.04.2019 г. във връзка с пр.пр. №
............ г. по описа на СРП, като неоснователен.
ОСЪЖДА ПРБ, с адрес: .............., и ОД на МВР-........, районно управление
„..........“, с адрес: град .........., ул. „.............., да платят при условията на солидарност, на
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, на С. М. С., ЕГН **********, с адрес: град ...............,
сума в размер на 675 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
вследствие на обезценяването на лек автомобил марка „.........., по време на
съхранението му в двора на Районно управление на МВР-.......... в периода 13.01.2010 г.
– 12.04.2019 г. във връзка с пр.пр. № ............ г. по описа на СРП, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от
5 384,50 лв., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. М. С., ЕГН **********, с адрес: град ...............,
осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу ПРБ, с адрес: .............., и ОД на
МВР-........, районно управление „..........“, с адрес: град .........., ул. „.............., за
осъждане на ответниците при условията на солидарност да платят на ищеца сума в
размер на 110,08 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи платен данък за периода 2014 г. – 2018 г. за лек автомобил марка
„.........., вследствие незаконосъобразно негово съхранение в двора на Районно
управление на МВР-.......... в периода 13.01.2010 г. – 12.04.2019 г. във връзка с пр.пр. №
............ г. по описа на СРП, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ПРБ, с адрес: .............., и ОД на
МВР-........, районно управление „..........“, с адрес: град .........., ул. „.............., да платят
на С. М. С., ЕГН **********, с адрес: град ..............., и Ю. М. Д., ЕГН **********, с
6
адрес: град ............., сума в размер на 160,93 лв., представляваща разноски по делото,
като на всяка от тях се дължи по 1/2 от сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, С. М. С., ЕГН **********,
с адрес: град ..............., и Ю. М. Д., ЕГН **********, с адрес: град ............., да платят на
„ОД на МВР-........, районно управление „..........“, с адрес: град .........., ул. „..............,
сума в размер на 87,71 лв., представляваща юрисконсултско възнграждение, като всяка
една от тях дължи по ½ от сумата.
ОСЪЖДА С. М. С., ЕГН **********, с адрес: град ..............., и Ю. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: град ............., да платят по сметка на Софийски районен съд в
полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 429,56 лв. – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на
ответниците – СДВР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7