О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№……….., град Шумен, 20.09.2023
г.
Шуменският административен съд в закрито
съдебно заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Административен съдия: Росица Цветкова
като разгледа докладваното от административен
съдия Р. Цветкова АД №219 по описа
за 2023 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.4 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.73, ал.4, във вр. с
чл.27, ал.2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при
споделено управление (ЗУСЕФСУ).
Съдебното производство по делото е
образувано по жалба от ЕТ “Т.К. – Ловен и селски туризъм“ с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление ***, п.к. 9937, ул.Н.В.№17, представлявано от Т.В.К.,
депозирана чрез адвокат Х.В. със служебен адрес ***, срещу Решение за налагане
на финансова корекция №27/312/01483/3/01/04/03 с изх.№01-6500/333#19 от
15.03.2023 г. на Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ град София.
С атакуваното решение, издадено на основание чл.70 ал.1 т.7 от ЗУСЕФСУ и съгласно
т.30 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на
размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ при
установени нарушения по чл.27 ал.6 и ал.7 от ЗУСЕФСУ по мерките по Програмата
за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г., по Договор
№27/312/01483 от 30.09.2011 г., сключен с ЕТ “Т.К. – Ловен и селски туризъм“ с
ЕИК ****** по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“
от ПРСР за 2007-2013 г., на последния, в качеството му на бенефициер е определена
финансова корекция в размер на 241 013.42 лева, представляваща 100% от получената
по договора субсидия, като е указано, че въпросната сума подлежи на доброволно
изпълнение в 14 дневен срок от връчване на акта, след което върху същата се
начисляват лихви за просрочие.
Жалбата срещу Решението за налагане на
финансова корекция е депозирана на 28.08.2023 г. по електронен път в
деловодството на ДФ “Земеделие“, гр.София, видно от разпечатката от Системата
на сигурно електронно връчване. Впоследствие, на 05.09.2023 г., с молба рег.№ДА-01-1969/05.09.2023
г. по описа на АдмС град Шумен, оспорващият ЕТ е представил въпросната жалба в Административен
съд – град Шумен с искане за служебно изискване на преписката от
административния орган по реда на чл.152 ал.4 от АПК, поради това, че
последният не е изпълнил задължението си по чл.152 ал.2 от АПК в
законоустановения 3-дневен срок. В посочената молба до съда от 05.09.2023 г. е
обективирано и ОСОБЕНО ИСКАНЕ с правно основание чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК - за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на
атакуваното решение. Особеното искане е аргументирано с доводи, че същото би
могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда,
противопоставима на публичния интерес, в защита на който законодателят го е
допуснал. В тази връзка се сочи, че в края на 2022 г. ЕТ “Т.К. – Ловен и
селски туризъм“ е преустановил своята търговска дейност, за което надлежно са
уведомени Националния статистически институт и общината по местонахождение на
къщата за гости, предмет на БФП. Изведен е от употреба и фискалният апарат на
предприятието. С оглед преустановената дейност, притежаваният от ЕТ актив е
прехвърлен на трети лица. Съгласно Баланса и Отчета за приходи и разходи на ЕТ,
за първото полугодие на 2023 г. същият не е реализирал приходи и не разполага с
активи, респективно няма достатъчно парични средства, като същевременно има
значителни задължения в размер над 160 000 лева. Към 13.04.2023 г.
банковата му сметка в „ОББ“АД е закрита, а според Справката от Имотния
регистър, ЕТ не разполага с недвижими имоти. Въз основа на това е направен
извод, че регистрираната като ЕТ Т.К., в качеството й на физическо лице, е
застрашена от принудителни действия за събиране на вземането в размер на 241 013.42
лева. В същото време тя притежава единствено апартамент с площ от 43.00 кв.м. в
гр.Търговище, който задоволява жилищните нужди на семейството й, съответно не
разполага с активи, които да послужат като обезпечение по евентуален заем или
банков кредит с цел погасяване на процесното публично вземане.
По делото
е изискана от съда и е представена от ответната страна административната
преписка по издаване на оспореното в настоящото производство решение за
налагане на финансова корекция с придружително писмо от 20.09.2023 г.
Шуменският административен съд,
след преценка на събраните по делото писмени доказателства, приема, че искането
за спиране на допуснатото предварително изпълнение по закон на Решение за налагане на
финансова корекция №27/312/01483/3/01/04/03 с изх.№01- 6500/333#19 от
15.03.2023 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ град София се явява процесуално допустимо, тъй като е отправено
от надлежна страна, имаща право и интерес от това, като пряко засегната от
оспорения акт, както и в законоустановения срок.
Съгласно чл.73 ал.1 от ЗУСЕФСУ, финансовата
корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя
на управляващия орган, одобрил проекта. В ал.4 на чл.73 от ЗУСЕФСУ е предвидено,
че решението по ал.1 може да се оспорва пред съд по реда на АПК, като при
съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл.27 ал.2, ал.3 и
ал.5 и 6. Според чл.27 ал.2 изр.1-во от ЗУСЕФСУ „оспорването на индивидуалните
административни актове и на административните договори не спира тяхното
изпълнение“.
В чл.166 ал.4 от АПК е уредено като
възможност предварителното изпълнение на административен акт (респективно на
административен договор), допуснато по силата на закона, когато не се предвижда
изрична забрана за съдебен контрол, по искане на оспорващия да бъде спряно от
съда при условията на ал.2 – когато би могло да причини на оспорващия
значителна или трудно поправима вреда. А изр.2-ро на чл.166 ал.2 от АПК сочи,
че „изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства“.
Когато законът разпорежда предварителното
изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на
една, повече или на всички предпоставки по чл.60 от АПК. Същевременно
презумпцията по чл.27 ал.2 от ЗУСЕФСУ за наличието на условия,
обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е
необорима.
Специалният Закон за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление не предвижда основания за спиране
изпълнението на визираните административни актове/договори, поради което следва
да се приложи нормата на чл.166 ал.2 във вр. с ал.4 от АПК.
Във всеки един конкретен случай съдът,
разглеждащ искането за спиране по чл.166 ал.2 от АПК на административните
актове по ЗУСЕФСУ, преценява дали незабавното изпълнение може да причини
значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде
противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК.
Следователно, за да бъде спряно
предварителното изпълнение на акта, жалбоподателят следва да заяви и
докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от
изпълнението, за да се прецени дали те са значителни и/или трудно поправими,
като основание за спиране изпълнението на заповедта. В тежест на жалбоподателя
е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният
административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата
законосъобразност. В негова тежест е и да докаже, че тези доводи са на база
настъпили след издаване на административния акт обстоятелства /нови/, за да
бъде изпълнено изискването на чл.166 ал.2 изр.2-ро от АПК.
Съответно съдът, разглеждащ искането за
спиране, преценява дали потенциалната увреда може да бъде противопоставена на
предпоставките по чл.60 ал.1 от АПК и на целите, които законът поставя с
предварителното изпълнение на Решението за налагане на финансова корекция.
Смисълът и целта на допуснато по силата на
закона предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален
административен акт, е да въздейства негативно върху правната сфера на
адресата, поради което по принцип е налице възможност това изпълнение да му
причини вреди, дори ако впоследствие актът бъде отменен като незаконосъобразен
с влязло в сила решение. Законодателят е регламентирал изрично, че в определени
лимитативно посочени случаи обжалването няма суспензивен ефект.
Нормативноустановените предпоставки, при които съдът може да спре допуснатото
по закон предварително изпълнение, предвид нормата на чл.27 ал.2 от ЗУСЕФСУ във
връзка с чл.166 ал.4 и ал.2 от АПК, е възможността предварителното изпълнение
да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Жалбоподателят
твърди, че ще понесе такива поради това, че поради прекратяване на дейността му
ЕТ не реализира доходи, не притежава активи и има значителни задължения, а
представляващото го физическо лице не разполага с имущество, позволяващо му да
заплати наложената финансова корекция. Т.е. същият се позовава на самия акт и
на неговото предварително изпълнение, за да обоснове значителна или трудно
поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства, настъпили след издаването
му.
Наред с това, вредите и затрудненията за ЕТ
са били предвидими последици, поради което съдът приема, че ако в случая
настъпят бъдещи вреди за получателя на финансовата помощ, те не съставляват
пряка и непосредствена последица от предварителното изпълнение на обжалвания
административен акт, а от самия акт. Твърдените вреди са и пряко следствие от
описаната в решението нередност, а не произтичат от новонастъпили факти и
обстоятелства.
Практиката на съдилищата и на ВАС е, че в
сфери от обществения живот, като тази на предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ в подкрепа на проекти по различни направления със средства на ЕФСУ,
настъпването на значителни и трудно поправими вреди, които към датата на
издаване на административния акт не са преклудирани, следва да съществуват и да
бъдат посочени и установени, и се приема, че в категорията на трудно
поправимите вреди не попадат такива от материално и финансово естество. С
оглед спецификата на отпускането и разходването на европейски средства,
законодателят изрично е допуснал предварително изпълнение на актовете от кръга
на оспорения такъв. Тази специфика предпоставя обективно и невъзможността
оспорването да има суспензивен ефект, защото това не е в съответствие с
принципа на добро финансово управление.
Жалбоподателят не ангажира никакви
доказателства, които да установяват новонастъпили факти и обстоятелства след
издаването на оспорения акт, въз основа на които да може съдът да обоснове
извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение,
както изисква чл.166 ал.2 изр.2-ро от АПК.
Допускането на предварително изпълнение на
индивидуален административен акт по силата на закона е една изключителна мярка,
която законодателят, с оглед на обществените отношения, които регулира и на
ценностите, които защитава чрез тази регулация, е създал. Тази директна, пряка
намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата, която
постига целеният от органа на държавната власт правен резултат преди и
независимо от преценката на съда, може в някои случаи по правните последици, до
които води, не само да накърни непропорционално права и законни интереси на
правните субекти, но и да лиши съдебната защита от смисъл и ефективност. Именно
поради това в чл.166 ал.4 от АПК законодателят е предвидил възможност съдът да
прецени дали допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да
причини значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта.
Доказателства, в подкрепа на доводите,
касаещи искането за спиране на допуснато предварително изпълнение,
досежно факти и обстоятелства, настъпили след издаване на административния акт,
липсват.
Обстоятелството, че през първото полугодие
на 2023 г. ЕТ не е реализирал приходи, не може да се счита за ново
обстоятелство, тъй като същото е било факт и към датата на постановяване на
оспорваното решение, тъй като, видно от представеното от самия оспорващ
Уведомително писмо вх.№ 92-00-258 от 05.12.2022 г. по описа на Община Н.Козлево
става ясно, че, считано от 01.11.2022 г., ЕТ е спрял дейността на предприятието
и е закрил (бракувал) касовия апарат, а на 15.11.2022 г. имотът, където е
осъществявана дейността – „Къща за гости – ловен и селски туризъм“, е продаден
на трето лице – физическото лице Й.Я.М., което е отразено и в приложената
Справка от Имотния регистър при Служба по вписвания – гр.Шумен. Не представлява
ново обстоятелство и фактът, че регистрираното като ЕТ физическо лице е
собственик единствено на апартамент с площ от 46 кв.м, който задоволява
жилищните нужди на семейството му, тъй като и това обстоятелство е било факт
преди издаване на атакуваното Решение.
По изложените съображения съдът приема, че в
случая не са налице нови обстоятелства по смисъла на чл.166 ал.2 от АПК,
явяващи се основание за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на обжалваното решение, респективно искането в този
смисъл се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено като такова.
По изложените съображения съдът приема, че в настоящото производство не
е установено съществуването на предпоставките, обуславящи спиране на допуснатото
по силата на закона предварително изпълнение на оспорвания административен акт.
Не е установено наличие на нови обстоятелства по смисъла на чл.166
ал.2 от АПК, нито, че
засегнатият интерес по степен на важност е от категорията на посочените от
законодателя в чл.60 ал.1 от АПК, поради което искането за спиране на
предварителното изпълнение на Решението за налагане на финансова корекция
следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Водим от
горното и на основание чл.166 ал.3
във връзка с ал.2 от АПК, Шуменският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на ЕТ “Т.К. – Ловен и селски
туризъм“ с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от Т.В.К., за спиране на допуснатото по силата на закона изпълнение на Решение
за налагане на финансова корекция №27/312/01483/3/01/04/03 с изх.№01-6500/333#19
от 15.03.2023 г. на Изпълнителния директора на Държавен фонд „Земеделие“ град
София.
Определението подлежи на обжалване в 7
(седем) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: