№ 340
гр. Плевен, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно
наказателно дело № 20244430200944 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №24-0938-000642 от 18.03.2024г ***
Група, МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ - Плевен е наложил на
основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на К. Д. А. от с.А., ул. ***,
административно наказание глоба в размер на 2000лв.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят К. Д. А., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени,
като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител -
адв. А. А., който изразява становище, че при съставяне на акта за
установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него
наказателно постановление не са били спазени предвидените в разпоредбите
на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което
представлява съществено процесуално нарушение, основание за отмяна на
1
процесното наказателно постановление.
За въззиваемата страна *** Група, МВР-Плевен, сектор „Пътна
полиция“ - Плевен, не се явява представител и не изразява становище по
съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е,
разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт
серия GA №1214767 от 24.02.2024г за установяване на административно
нарушение от който е видно, че на същата дата в 01,25 часа в с.Каменец,
обл.Плевен, ул. „Опълченска“ до ***, с посока на движение изхода на селото
за село Обнова, жалбоподателят А. управлявал лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег.№ *** /не е негова собственост/ и извършва следното: При
многократни покани към водача да бъде изпробван за употреба на алкохол по
надлежния ред с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. номер
ARDM 0258, в 02:45ч. на 24.02.2024г, водачът категорично отказва да даде
валидна проба за употреба на алкохол. На водача са издадени: талон за
медицинско изследване с номер 262055/24.02.2024г. и осем броя холограмни
стикера за сигурност и валидност с номер А085967, седем от които
предоставени на водача. А. представя валидно СУМПС с номер ***, образец Р
Чехия. Водачът заявява, че е употребил бира, в която има спирт, поради което
отказва пробата.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания
актосъставител Д. А. Х. и свидетелите Б. П. П., А. Б. Р., Х. И. И., чиито
показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и
логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с
приложените по делото писмени доказателства – Талон за изследване
№262055/24.02.2024г., издаден от Х. И. И.. От показанията на свидетелите Б.
П. П. и А. Б. Р. се установява, че същите са служители на ЗЖУ-Плевен и на
24.02.2024г. на центъра в с.Каменец са спрели за проверка лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя К. А.. Според
показанията на свидетелите Б. П. П. и А. Б. Р. жалбоподателят бил сам в
автомобила, същите му поискали документи за проверка, при което се
2
усъмнили, че е употребил алкохол и поискали съдействие от сектор „Пътна
полиция“ чрез ОДЧ в ЗЖУ-Плевен. От показанията на актосъставителя Д. А.
Х. и свидетеля Х. И. И. се установява, че същите в качеството си на орган за
контрол и регулиране на движението са били изпратени от оперативния
дежурен на ОД на МВР-Плевен за оказване на съдействие на служители ЗЖУ-
Плевен. Според показанията на актосъставителя Х. и свидетеля И. при
пристигане на място установили спрения от служителите на ЗЖУ-Плевен лек
автомобил и лице във видимо нетрезво състояние, а именно – жалбоподателя
А.. От показанията на актосъставителя Д. А. Х. и свидетеля Х. И. И. се
установява, че същите направили проверка на документите на водача на лекия
автомобил. Според показанията на актосъставителя Х. и свидетелите П., Р. и
И. жалбоподателят отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“. Според актосъставителя Х.
и свидетелите П., Р. и И. на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско
изследване с номер №262055/24.02.2024г. и осем броя холограмни стикера за
сигурност и валидност с номер А085967. Съдът кредитира напълно
показанията на актосъставителя Х. и свидетелите П., Р. и И., тъй като техните
показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички
факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях управление на
автомобила от жалбоподателя и отказът му да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол. Освен това няма данни по делото, които да
създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези
свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в
нарушение, което не е извършил.
При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно
и обосновано административно наказващият орган е приел, че с действията си
жалбоподателят К. Д. А. е извършил нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП и
правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на
основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Съобразно разпоредбата на чл.174 ал.3 от
ЗДвП водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
3
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Тази правна норма очертава два
състава на административни нарушения в условията на алтернативност – 1.
отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употреба на алкохол или други упойващи вещества и 2. неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване. От събраните гласни и писмени
доказателства се установява, че е осъществено съставомерно поведение
„отказ да бъде извършена проверка“, осъществено при пряк умисъл на
мястото и по времето посочени в АУАН и в НП. Следва да се каже, че съгласно
Решение №15395/11.12.2018г постановено по адм.д.№3911/18г по описа на
ВАС, при отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози е налице самостоятелно и достатъчно основание за прилагане на
административно наказателна отговорност, включително и за ПАМ по чл.171
т.2А от ЗДвП, която норма съдържа идентичен състав с този по чл.174 ал.3 от
ЗДвП. ВАС изрично е посочил, че установеният отказ за проверка с
техническо за употреба на алкохол, е самостоятелно основание за отговорност.
Законодателят е задължил водачите на МПС да се подложат на проверка за
наличие на алкохол в кръвта или за употреба на наркотични вещества под
страх от административно наказателна отговорност, като способа и предмета
на проверката се определят от полицейските органи, които на място са длъжни
да използват технически средства или тест. Ето защо с изразяване на отказа
водачите осъществяват административно нарушение. Според установената
практика на ВКС, деянието по чл.174 ал.3 от ЗДвП се състои в „отказ да бъде
извършена проверка за установяване на употребата на алкохол..“, чрез
бездействие да се изпълнят конкретни разпореждания на контролните органи
за начина на нейното осъществяване. Съгласно определение №46/19.04.2019г,
постановено по ч.н.д.№367/2019г на ІІ НО на ВКС, всеки отказ да бъде
извършена проверка, чрез разпоредения от контролните органи способ е
отделно административно нарушение - „обстоятелствената част на
обжалваното наказателно постановление и на акта за установяване на
административно нарушение разкриват, че жалбоподателят е отказал да
4
изпълни административните нареждания на полицейските служители, когато
бил спрян за проверка в с.Каменец. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
регламентира състав на административно нарушение, което съдържа в себе си
две форми на изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на
субекта на административнонаказателната отговорност да му бъде извършена
проверка с техническо средство – неподчинение на устно разпореждане от
полицейски контролен орган, а втората форма – с неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в
медицински талон, съставен от същия орган (субектът не посещава
медицинското здравно заведение). Определението на ВКС дава отговор защо
за съставомерността на процесния отказ, няма правно значение дали е
осъществен и втори отказ под другата съставомерна форма. В обжалваното
НП е посочено, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол. Както бе
посочено по-горе по безспорен и несъмнен начин от всички събрани по делото
доказателства, в това число от приобщените като писмени доказателства по
делото талон за изследване №262055/24.02.2024г., издаден от Х. И. И., се
установява, че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол и е отказал да му
бъде извършено медицинско изследване. Следователно с действията си
жалбоподателят е осъществил и двата състава на административни нарушения
по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Субект на вмененото на лицето нарушение може
да бъде само "водач" на МПС, както и че по смисъла на § 6, т. 25 ДР на ЗДвП,
"водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води
организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или
ездитни животни или стада по пътищата. Казано по друг начин, за да е
административнонаказателноотговорно лице по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, следва да
се установи по безспорен начин, че К. Д. А. е водач на въпросното МПС.
Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в
движение. В Постановление № 1/17.01.1983 г. по н.д. № 8/1982 г. на Пленума
на ВС, т.2, е разяснено понятието „управление“, употребено в чл.342, ал.1 от
НК, което е относимо към същото понятие, употребено в чл.345 от НК –
обхваща всички действия или бездействия с механизмите или приборите на
превозното средство, както и задължителните указания
5
на оправомощените лица, независимо дали превозното средство е в покой или
в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване
на съставомерни последици. Посоченото схващане е застъпено и в по-новата
практика – решение № 533 от 10.12.2012 г. по наказателно дело № 1750/2012
г., ІІ н.о., в което се поддържа, че бутането на лекия автомобил по пътното
платно и направляване чрез кормилната уредба през отворен прозорец на
шофьорската врата покрива понятието "управление" на моторно превозно
средство, в съответствие с поясненията, дадени с цитираното по-горе
постановление. В настоящия случай от всички събрани по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят К. Д. А. на 24.02.2024г. в
с.Каменец, обл.Плевен, ул. „Опълценска“ до *** е управлявал лек автомобил с
peг. № ***.
Законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е
наложил на жалбоподателя на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 2000лв. Разпоредбата на чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП наред с наказанието глоба в размер на 2000 лева, предвижда
кумулативно и наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години.
Обстоятелството, че административнонаказващият орган не е наложил на
жалбоподателя А. кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за
срок от две години, не води до извод за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, тъй като наложеното наказание глоба в размер на
2000 лева е предвидено в санкционната норма на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. Не
налагането на кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок
от две години, следва да се обсъди от компетентната прокуратура, в случая
Окръжна прокуратура – Плевен, с оглед съдържащите се данни за извършено
престъпление по чл.282 ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на
обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на
наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно
6
постановление относно наложеното административно наказание по чл.174
ал.3 пр.1 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0938-000642 от
18.03.2024г на *** Група, МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, с
което е наложил на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП на К. Д. А. от с.А., ул.
***, административно наказание глоба в размер на 2000лв., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
Препис от решението да се изпрати на Окръжна прокуратура – Плевен
за преценка на действията на администравнонаказващия орган през призмата
на чл.282 ал.2 пр.2 вр. ал.1 от НК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7