РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Бургас, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Цвета Ж. Попова
Членове:Ангел Д. Гагашев
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Лена Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20212100601168 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 260034 от 10.09.2021 г., постановена по н.ч.х.д. №
423/2020 г., Несебърският районен съд признал подсъдимата М. Н. П. с ЕГН
********** за невиновна за това, че на 20.11.2019 г. около 18:30 ч. във
фоайето на комплекс „Кот Д Азур“- к.к. Слънчев бряг - западна част,
публично нанесла обида на Д. Н. Т.-В., изричайки думите и изразите: „Добре,
ако продължавате в същия дух, ще направя дисциплинарно производство на
база на вашето поведение, което е недопустимо като адвокат тук“, „Разбрах,
че имате доста производства в Адвокатска колегия до сега и сте изключена от
Адвокатска колегия - ***“, поради което и на основание чл. 304 НПК я
оправдал по повдигнатото й обвинение по чл. 148, алл. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1
НК.
С присъдата районният съд отхвърлил предявения от Д. Н. Т.-В.
граждански иск с правно основание чл. 45 ЗЗД против подсъдимата М. Н. П.
за сумата от 5000.00 лева, представляваща неимуществени вреди, ведно със
1
законната лихва върху нея, считано от датата на деянието до окончателното й
заплащане.
Накрая районният съд осъдил частния тъжител Д. Т.-В. да заплати на М.
П. сумата от 750.00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, както и да заплати по сметка на Районен съд - Несебър
сумата от 200.00 лева, представляваща държавна такса по отхвърления
граждански иск.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
частния тъжител Д. Т.-В., в която се сочи, че в хода на първоинстанционното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при допускането, събирането, проверката и оценката на
доказателствата и доказателствените средства. Претендира се отмяна на
обжалваната присъда и постановяване на нова присъда, с която да бъде
уважена изцяло подадената тъжба с предявения граждански иск, като
подсъдимата бъде осъдена да понесе съответната отговорност за деянието си,
вкл. да плати на тъжителя поисканото обезщетение в пълен размер, с
присъждане на понесените съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Прави се алтернативно искане – делото да бъде върнато за ново разглеждане
на първоинстанционния съд, от друг съдебен състав.
В съдебно заседание на въззивната инстанция жалбоподателката
поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения.
Подсъдимата и защитникът молят съда да потвърди постановената от
районния съд оправдателна присъда.
Бургаският районен съд, след като обсъди доводите на страните и
извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда, прие
следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок. Същата е изпратена
по пощата, като видно от пощенското клеймо на плика, датата на подаването
й е 27.09.2021 г. Присъдата е била обявена в съдебно заседание на 10.09.2021
г., а съгласно разпоредбата на чл. 319, ал. 1 НПК жалбата се подава в
петнадесетдневен срок от обявяване на присъдата. Последният ден от този
срок е 25.09.2021 г. и тъй като денят е неприсъствен /събота/, срокът изтича в
първия следващ присъствен ден – 27.09.2021 г. След като жалбата е била
подадена по пощата, от значение е датата на пощенското клеймо на плика, а
не датата на регистрирането й в съда. Затова възражението за защитата за
просрочие на жалбата е неоснователно.
2
От материалите по делото се установява, че на 22.05.2020 г.
жалбоподателката Д. Т.-В. подала в Несебърския районен съд тъжба срещу М.
П.. С разпореждане № 829/27.05.2020 г. съдията-докладчик по образуваното
НЧХД № 432/2020 г. констатирал, че от изложените в тъжбата обстоятелства
не става ясно какво престъпление според тъжителката е извършила
подсъдимата и с кои конкретни думи са причинени твърдените две
престъпления обида и клевета. На тъжителката бил предоставен
едноседмичен срок за отстраняване на нередовността в тъжбата.
Тъжителката изпълнила в срок указанията на съдията-докладчик, като без
да променя изложените вече фактически обстоятелства, конкретизирала с кои
точно изрази според нея подсъдимата осъществила състава на престъплението
обида и с кои твърдения – състава на престъплението клевета.
С разпореждане № 1038/8.07.2020 г. съдията-докладчик приел, че
тъжбата е съобразена с разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 НПК и определил
квалификацията на деянието по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Относно описаните в тъжбата данни за извършено престъпление клевета, в
разпореждането било посочено, че след като твърдените думи и изрази са
били изречени от подсъдимата в присъствието на тъжителката, то деянието,
за което се твърди, че е извършено от подсъдимата, не може да бъде
квалифицирано като клевета. Изрично е отбелязано, че последната
предпоставяла отсъствието на лицето, за което са изречени думите.
С крайния си акт съдът се произнесъл само по обвинението, което
предявил на подсъдимата, като я признал за невинна в извършване на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Вярно е, че тъжителката не е длъжна да дава правната квалификация на
твърдяните в тъжбата обстоятелства, тъй като това е задължение на съда.
Съдът обаче не може с разпореждането да се произнася по съществото на
обвинението, както е направил в случая, приемайки, че деянието е
несъставомерно по чл. 147, ал. 1 НК поради изричането на клеветнически
израз в присъствието на тъжителката. Отсъствието на пострадалата при
разпространението на позорните обстоятелства не е обективен елемент от
състава на престъплението клевета. Законодателят не е поставил изискване
засегнатият да възприеме пряко клеветата. Това не означава, че присъствието
на пострадалата изменя характера на деянието и води до неговата обективна
несъставомерност.
От съществено значение в случая е обстоятелството, че по въпроса дали
описаното в тъжбата деяние съставлява престъпление и по кой състав на НК
съдът се произнася само след събиране и проверка на необходимите
доказателства, при това с постановяване на присъдата /чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2
НПК/. С посочването в разпореждането, че описаното деяние не следва да
бъде квалифицирано като клевета, а само като обида, съдът е нарушил не
само материалния, но и процесуалния закон, защото недопустимо се е
произнесъл по съществото на делото. Наред с това по недопустим начин е
3
редуцирал повдигнатите с тъжбата обвинения.
Допуснатото нарушение сочи на предубеденост на съдията-докладчик,
поради което с основание тъжителката му е поискала отвод. При конкретната
хипотеза неприемането на отвода е довело до разглеждане на делото от
незаконен състав на съда, което представлява процесуално нарушение с
абсолютен характер.
Предубедеността на съдията прозира и от съдържанието на мотивите на
присъдата. В тях отново е посочено, че за съставомерността на клеветата е
необходимо тя да бъде извършена в отсъствието на тъжителя. Тук по-важното
е друго – обсъждайки израза „разбрах, че имате доста производства в
Адвокатската колегия досега и сте изключена от Адвокатска колегия - ***“,
съдът се е позовал на показанията на свидетеля Ц. М., от които се установило,
че цитираните думи били изречени от Б. след проведен от нея телефонен
разговор. Следва извод на съда, че изявлението на подсъдимата отразявало
думи на друг човек. Показанията на свидетеля М. не са пресъздадени
коректно, тъй като в съдебно заседание той е заявил, че след връщането на
подсъдимата, последната е казала на тъжителката: „Вие от коя колегия сте?
По мой спомен сте изключена от адвокатската колегия“ /л. 83 гърба/.
Пропуснатият израз „по мой спомен“ изключва формиране на направения от
съда извод. Наред с това в случая не е допуснато само неточно и непълно
възпроизвеждане на свидетелските показания. Целенасочено е подминато
друго доказателствено средство – обясненията на подсъдимата. Пред съда М.
Б. категорично и недвусмислено е заявила: „Нямах възможност да се обаждам
по телефона, през цялото време се викаше, крещеше“ /л. 131/. Показанията на
свидетеля и обясненията на подсъдимата са противоречиви, но нито от
едните, нито от другите би могло да се изведе заключение, че подс. Б. е
пресъздала думи, казани от друг човек.
Следващото избирателно посочване на доказателства в полза на
подсъдимата са тези, установяващи истинността на част от цитирания
инкриминиран с тъжбата израз – „разбрах, че имате доста производства в
Адвокатската колегия досега“. В тази насока изрично е посочено, че спрямо
тъжителката са били водени дисциплинарни производства, което означавало,
че отбелязаната част от изреченото от подсъдимата било факт от обективната
действителност. Същевременно за останалата част от израза – „и сте
изключена от Адвокатска колегия - ***“ липсва обсъждане на събраните
доказателства. А това твърдяно от подсъдимата обстоятелство, позорящо по
своя характер, е доказано неистинско /вж. писмо от Адвокатска колегия-*** –
л. 112/.
В мотивите е посочено, че подсъдимата е оправдана поради липсата на
елемент от обективната страна на деянието, което водело до неговата
несъставомерност. При едновременното обсъждане на елементите от
съставите на две престъпления – обида и клевета, не става ясно кой точно
елемент е имал предвид съдът.
4
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото
доказателства налагат извод, че първият съд неправилно е приложил
материалния закон с постановяването на оправдателна присъда. В случая
постановяването на осъдителна присъда обаче не е възможно, тъй като новите
фактически и правни изводи ще бъдат базирани на доказателства, събрани от
незаконен състав. Наред с горното, по този начин ще бъде допуснато и друго
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в накърняване правото на
защита на подсъдимата. Това е така, защото с разпореждането от 8.07.2020 г.
на подсъдимата Б. е предявено обвинение само за престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 НК, поради което осъждането й по ненадлежно
предявено обвинение би нарушило правото й да узнае срещу какви
престъпления да организира защитата си.
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира, че
обжалваната присъда следва да бъде отменена, а делото – върнато за ново
разглеждане на първата инстанция, от друг състав, от стадия подготовка на
съдебното заседание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 3
НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 260034 от 10.09.2021 г., постановена по НЧХД №
423/2020 г. по описа на Несебърския районен съд и ВРЪЩА делото за ново
разглеждане на същия съд от друг състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5