ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№62
Гр.Варна, 29.01.2020 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, на …..01.2020 г. в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя
Петрова
Мария Маринова
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова ч.гр.д. №6
по описа на съда за 2020
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274 ГПК.
Частно гражданско дело № 6/2020 г. по описа на Варненския апелативен
съд е образувано по частна жалба на Д.А.Н. против определение № 3279/11.11.2019
г., постановено по гр.д. № 751/2019 г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което е оставена без уважение молбата му по чл. 83, ал.2 от ГПК за
освобождаване от такси и разноски в производството по делото.
Жалбподателят е навел оплаквания за
неправилност на обжалваното определение като постановено в противоречие със
закона и е молил за отмяната му с уважаване на искането за освобождаване от
заплащане на такси и разноски в производството по делото.
Частната жалба е подадена в срок, срещу
подлежащ на обжалване акт и от лице с
правен интерес от обжалването му, като неизгоден за него. Същата е допустима, а
разгледана по същество – основателна по следните съображения:
Съобразена с посочената от ищеца цена
на иска за собственост по чл. 108 от ЗС,
дължимата държавна такса по делото пред окръжния съд е в размер на 8 925
лв. За внасянето на същата, окръжният съд е дал указания на ищеца, който е
подал и молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК, придружена с декларации за материално и
гражданско състояние.
Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и
разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато
от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за
освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство,
имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение,
здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани
обстоятелства.
В случая са налице основанията за
освобождаване на молителя – ищец от заплащане на такси и разноски в съдебното
производство, поради следните
съображения:
От събраните доказателства пред
окръжния съд и декларираните данни за материално и гражданско състояние в
декларациите по образец във връзка с чл. 83, ал.2 от ГПК се установява, че молителят
е в трудоспособна възраст и не страда от заболявания, които да го лишават от
възможността да добива доходи от труда си, но към момента той не реализира
такива. Декларирал е, че не е женен, не работи, не получава никакви средства от
заплата, от наеми и ренти, от дивиденти през последните две години и за
издръжката му се грижи съжителствата с него жена. Посочил е също, че не
притежава моторни превозни средства, няма влогове, дяловете му в капитала на
двете дружества „Делта консултинг 29“ ЕООД и „Одисей вип яхтс“ ООД са
запорирани по изпълнително дело № 20128610400572 по описа на ЧСИ, рег.№ 861
Димитър Вълков с район на действие СГС, а като едноличен търговец „Одисей –Д.Н.“
не извършва дейност. Декларирал е също така, че двата притежавани от него
недвижими имота – апартамент в гр.София и в гр.Бяла са съответно възбранени по
изпълнителни дела № 20178510402978 по описа на ЧСИ Мариян Петков, рег. № 851 в
КЧСИ с район на действие СГС, №20127180401130 на ЧСИ Станимира Данова, рег.№
718 в КЧСИ с район на действие ВОС и № 20158070402027 на ЧСИ Надежда Денчева, рег.№ 807 в КЧСИ,
продадени на публична продан и възложени с постановления за възлагане – още невлезли
в сила. Има малолетно дете, на което дължи безусловна издръжка и навършило
пълнолетие такова – ученик (на 18 години), за което е посочил, че също издържа.
Единственият имот, който молителят е декларирал в първата, подадена до съда
декларация (в следващите две коригирани декларации същият липсва), е гараж №12
с площ от 17,15 кв.м. в гр.Варна, ул.“Козлодуй“ №27-29, от който обаче той не
реализира доход, съобразно декларираните под страх от наказателна отговорност
данни.
Предвид, че в производството по чл. 83,
ал.2 от ГПК, съдът преценява реалната финансова възможност на страната да
извърши плащането и с оглед изложеното, преценено с размера на дължимата
държавна такса за първоинстанционното производство в размер на 8 925 лв.
се налага извода, че молителят няма достатъчно средства да заплати таксите и
разноските за производството по делото. Налице са основанията по чл. 83, ал.2
от ГПК за освобождаване от заплащането им. Самото обстоятелство, че ищецът е в
трудоспособна възраст не обосновава извод в обратна насока, както неправилно е
приел окръжния съд. Поради различните крайни изводи на двете инстанции,
обжалваното определение следва да бъде отменено и молбата по чл. 83, ал.2 от ГПК – уважена.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3279/11.11.2019 г.,
постановено по гр.д. № 751/2019 г. по описа на Вареннския окръжен съд, с което
е оставена без уважение молбата на Д.А.Н. по чл. 83, ал.2 от ГПК за
освобождаване от такси и разноски в производството по делото, като вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСВОБОЖДАВА
на осн. чл. 83, ал.2
от ГПК Д.А.Н. – ищец по гр.д. № гр.д. № 751/2019 г. по описа на Варненския
окръжен съд от заплащане на такси и разноски в производството по делото.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: