№ 284
гр.
Перник, 09.12.2022 г.
Административен съд-Перник, в закрито
заседание на девети декември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
Съдия: Слава
Георгиева
като разгледа докладваното от съдията
Георгиева АД № 382 по описа за 2022 г. на Административен съд–Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на Е.Б.В.,*** срещу волеизявление на председателя на Районен съд
Перник за издаване на свидетелство за съдимост с рег. № 220927172011000013516
от 27.09.2022г. Сочи, че издаденото свидетелство за съдимост не е по
установената форма разписана в Наредба № 8 от 26.02.2008г. за функциите и
организацията на дейността на бюрата за съдимост, че същият никога не е осъждан
на лишаване от свобода с влязла в сила присъда и не е по образеца, който
удостоверява осъждане.
Във връзка с дадени по делото
указания, с молба депозирана по делото с вх. № 3314 от 11.11.2022г. В.
уточнява, че е оспорил решение по искане за издаване на документ и иска
неговата отмяна. Не оспорва издаденото му свидетелство за съдимост.
С писмо с вх. № 3469 от 24.11.2022г.
Председател на Районен съд-Перник е депозирал по делото заявление за издаване на свидетелство за съдимост с рег. №
220927172001000013133 и свидетелство за съдимост с рег. №
220927127011000013516.
Административен съд – Перник,
след като се запозна са материалите по делото и съобрази изложеното в жалбата,
приема, че жалбата е недопустима за разглеждане поради липса на годен на
обжалване индивидуален административен акт, поради което същата следва да се
остави без разглеждане. Доводите за това са следните:
От фактическа страна се установява,
че Е.Б.В. *** заявление за издаване на свидетелство за съдимост, в което
посочил, че му е необходимо за работа-„съдебен архивар“ в районен съд-Перник.
Върху заявлението е поставена резолюция да се впише и осъждане. Издадено е свидетелство
за съдимост с рег. № 220927127011000013516, надлежно подписано от районен съдия
и служител регистратура на бюро "Съдимост", в което е вписано
осъждане на лицето с присъда № 238, в сила от 08.04.2003г. по НОХД № 238/2001г.
на Военен съд-София за престъпление по чл. 299, пр. 2 от НК, потвърдена с
решение № 624 от 08.04.2003г. на ВКС.
Недоволен
от съдържанието на свидетелството за съдимост, В. подал жалба чрез Председателя
на Районен съд Перник с твърдение, че същото е издадено в нарушение на чл. 45
от Наредба № 8 от 26.02.2008г. за
функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост, тъй като не е
налице осъждане и трябва да се издаде по друго такова по образец, а разпореждането по чл. 34, ал. 3 от
наредбата поискал да се отмени.
От правна страна, съдът намира
следното: Свидетелството за съдимост се издава по реда на чл. 33 – чл. 46
от Наредба № 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на
бюрата за съдимост, от посочените в нея длъжностни лица /чл. 40, чл. 41,
ал. 2 и чл. 42 от Наредбата/, в предвидената в чл. 45, ал. 1 от Наредбата форма
и удостоверява наличието на осъждания на конкретно лице /чл. 39 от Наредбата/.
Свидетелството за съдимост с оглед неговото съдържание не е административен
акт, а официален свидетелстващ документ, който се издава от съд и удостоверява
факти, свързани с наказателното право. Процесният документ не установява факти
от административно правоотношение. Свидетелството за съдимост удостоверява
обстоятелства от наказателното правоотношение, като в него се вписва дали е
налице осъждане на лицето. В случая фактът на издаване на удостоверителен
документ не означава, че е налице правоотношение извън сферата на наказателното
право. Съдържанието на документ може да се оспорва само по административен, а
не по съдебен ред, предвид разпоредбата на чл.
81, ал. 2 от АПК. Проверката на съдържанието на свидетелството за съдимост
по същество, включително нанесено осъждане, каквото е целта на обжалването в
разглеждания случай е извън компетентността на административния съд.
В тази връзка и съобразявайки се с
предмета на съдебна проверка, който е волеизявлението за издаване на документ
поставен върху заявлението и изхождайки, че не е налице отрицателно
волеизявление или отказ се приема, че същата няма самостоятелно действие извън
издаденото свидетелство за съдимост и не представлява акт подлежащ на съдебен
контрол. Горното обосновава извод досежно липсата на отказ за издаване на свидетелство за съдимост,
като въведения предмет на спора реално се отнася до съдържанието на издаденото вече свидетелство. Доколкото свидетелството за
съдимост е поискано с цел: работа в съдебната система –„съдебен архивар“ при
районен съд-Перник, то и на основание чл. 34, ал. 3 от наредбата се е
дължала преценка дали тези обстоятелства
следва да се отразят в свидетелството за съдимост предвид целта, за която то се
иска във вр. с чл. 340а, т. 4 от ЗСВ. Именно такава преценка е извършена в
случая. Следователно не е налице акт, който да подлежи на обжалване. В този
смисъл е съдебната практика на Върховния административен съд по сходни казуси,
както следва: Определение № 728 от
20.01.2021 г. на ВАС по АД № 421/2021 г., Определение № 11893 от
24.09.2020 г. на ВАС по АД № 9476/2020 г.,
Определение
№ 3297 от 7.03.2019 г. на ВАС по АД № 2026/2019 г., Определение № 11345 от
26.09.2018 г. на ВАС по АД № 10922/2018 г., Определение № 3292 от
15.03.2018 г. на ВАС по АД № 2718/2018 г., Определение № 6909 от
9.06.2016 г. на ВАС по АД № 6152/2016 г., Решение № 5940 от
12.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8900/2016 г..
Въз основа на изложеното, при
осъществената проверка за допустимост се приема, че не е налице годен на
обжалване индивидуален административен акт. На основание чл. 159, т. 1 от АПК
жалбата ще се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство ще се
прекрати.
Водим от изложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 от АПК във вр. с чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
Съдия:/п/