№ 2844
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100503296 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 15.10.2021 г. по гр.дело № 5453/2021 г., СРС, ІII ГО, 150
с-в е признал за установено по предявения от П. М. П., ЕГН **********, с
адрес в гр.София, ж.к. „******* парк“ бл******* срещу С.О., БУЛСТАТ
*******, с адрес: гр.София, ул. „*******, иск с правно основание чл. 439
ГПК, че П. М. П., ЕГН **********, не дължи на С.О., БУЛСТАТ *******,
сумата от 200 лева, представляваща глоба, наложена с наказателно
постановление №279279/12.12.2016г., влязло в сила на 05.11.2017г., въз
основа на което е образувано изпълнително дело № № 20208380408388 по
описа на ЧСИ М. Б., per. № 838 при КЧСИ, поради изтекла давност. Осъдил е
С.О., БУЛСТАТ *******, с адрес в гр.София, ул. „*******, да заплати на П.
М. П., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к. „******* парк“ бл*******,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 300 лева - разноски по делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника С.О., БУЛСТАТ
*******, с адрес: гр.София, ул. „*******, чрез пълномощника юрисконсулт Д.
Ц., с адрес за призоваване: гр.София, бул******* с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че става въпрос за действително извършено
1
административно нарушение по Наредбата за реда и условията за пътуване с
обществения градски транспорт на територията на СО, за което ищецът е
санкциониран с наказателно постановление/НП/. То е влязло в сила и са
предприети действия за събиране на наложената глоба от административно
наказващия орган СО и това е станало преди да е изтекла погасителната
давност за събиране на наложени глоби, представляващи по своето естество
публични задължения. Твърди се, че се явява неоснователно претендирането
за изтекла погасителна давност. Позоваването на Тълкувателно решение №
2/12.04.2017 г. визира изтичане на обикновена давност, но се счита, че по
отношение на ищеца не е настъпила погасителна давност. Още повече, че
преценката за заличаване на дадено публично задължение по давност е в
компетентността на съответния административно-наказващ орган. В
случаите, когато се събират принудително публични задължения
представляващи наложени глоби по наказателни постановления е налице и
обществен интерес, както и постигане на превантивната функция на закона,
като се предотвратяват по-нататъшни нарушения, които се извършват с
конкретната цел да не бъде заплащана ползваната услуга. Съдът следва да
вземе предвид и факта, че искът е предявен след като са предприети действия
по събиране на сумата.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да
отмени процесното и да бъде отхвърлен предявения иск, като неоснователен.
Не претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Въззиваемият П. М. П., ЕГН **********, с адрес в гр.София, ж.к.
„******* парк“ бл*******, чрез пълномощника по делото адвокат С. С. Б.-И.,
със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, офис 33 оспорва въззивната жалба.
Претендира разноски за адвокатски хонорар.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК вр. с чл.124, ал.1
ГПК от П. М. П., ЕГН ********** срещу С.О., БУЛСТАТ ******* за
установяване недължимостта на сумата от 200 лева, представляваща глоба,
наложена с наказателно постановление №279279/12.12.2016г., влязло в сила
на 05.11.2017г., въз основа на което е образувано изпълнително дело № №
20208380408388 по описа на ЧСИ М. Б., per. № 838 при КЧСИ.
Ищецът П. М. П., ЕГН ********** твърди, че срещу нея от кмета на
С.О. било издадено наказателно постановление/НП/ № 279279/12.12.2016г за
установено с АУАН № №279279/16.11.2016г. нарушение. Цитираното
наказателно постановление било влязло в сила на 05.11.2017г и с него и е
била наложена глоба в размер на 200 лева. Въз основа на така издаденото
наказателно постановление по изрично възлагателно писмо на С.О. било
образувано срещу ищцата изпълнително дело № 20208380408388 по описа на
ЧСИ М. Б. за събиране на сумата от 200 лева. По така образуваното срещу
ищцата изпълнително производство съдебният изпълнител бил наложил запор
върху банковата й сметка и били събрани принудително суми. Ищцата сочи,
че изпълнителното производство срещу нея било образувано след изтичане на
предвидения в чл. 82 от ЗАНН срок, поради което счита, че образуваното
изпълнително производство е незаконосъобразно. Моли да бъде уважен
предявения иск.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, в който
е оспорил предявения иск.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че на 16.11.2016г. на ищцата е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № 279279, въз основа на
който е издадено наказателно постановление № 279279/2016г. от С.О., с
което на ищцата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
3
200 лева за пътуване без редовен превозен документ. Това обстоятелство е
било обявено за безспорно с доклада по делото и се потвърждава от приетите
като доказателства по делото АУАН № 0279279/16.11.2016г. и наказателно
постановление № 279279/2016 от 12.12.2016г., върху което е направено
отбелязване, че е съобщено на 18.10.2017г. и е влязло в сила на 05.11.2017г.
Безспорно е и обстоятелството, че по молба на С.О. срещу ищцата П. за
процесната сума от 200 лева, за която е издадено наказателно постановление
от зам.кмета на С.О., е образувано изпълнително дело № 20208380408388 по
описа на ЧСИ М. Б.. Образуването на изпълнително производство е било
инициирано по възлагателно писмо за събиране на публични вземания от
С.О. с вх.№ 66668 от 30.11.2020г. След образуване на изпълнителното
производство ЧСИ Б. е изискал справка от НБД „Население“ по отношение на
ищцата П. П. и информация за наличие или липса на задължения на същата
към НАП. От съдебния изпълнител е бил наложен и запор върху вземанията
на ищцата П. по банковите й сметки в „Ю.Б.“ АД със запорно съобщение с
изх.№ 2754/14.01.2021 г. Във връзка с така наложения запор от „Ю.Б.“ АД,
видно от приложеното към изпълнителното дело извлечение, е била
преведена на 25.01.2021 г. по сметката на ЧСИ Б. сума в размер на 326 лева.
На същата дата до банката е било изпратено съобщение за вдигане на
наложения запор.
От ищцата в качеството й на длъжник по изпълнителното дело е било
депозирано възражение с вх.№ 05438/26.01.2021 г. с искане за прекратяване
на производство, което искане обаче не е било уважено. С определение от
25.02.2021г. по гр.д.№ 5453/2021 г. по описа на СРС, 150-ти състав, съдът е
допуснал обезпечение на предявения в настоящото производство иск, като е
постановено спиране на изпълнението по изпълнително дело №
20208380408388 по описа на ЧСИ М. Б.. По делото е прието и съобщение с
изх.№ 45051/31.05.2021г„ изпратено от ЧСИ Б., в което е посочено, че
постъпилата сума по изпълнително дело № 20208380408388, образувано при
същия ЧСИ. в размер на 326 лева не е била разпределена към взискателя С.О.
и се намира по сметката на съдебния изпълнител.
От правна страна:
Относно допустимостта на предявения иск, настоящата инстанция
също намира, че предявеният иск по чл. 439 от ГПК се явява допустим,
4
въпреки че по образуваното във връзка с процесната сума изпълнително дело
е постъпила сума в размер на 326 лева, която е достатъчна да погаси
задълженията. В действителност за длъжника, каквато в рамките на
образуваното изп.д. № 20208380408388 по описа на ЧСИ М. Б. е ищцата П. П.,
е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по
чл. 439 от ГПК, когато искът е предявен преди приключване на събирането на
вземането (в този смисъл определение № 130/24.07.2014г. по ч.гр.д.
№756/2017г. на ВКС, II г.о., решение № 99/28.06.2012г. по т.д.№ 667/2011 г.
на ВКС, II т.о. и др.) В случаите, когато сумите, за които е издаден
изпълнителен лист са внесени изцяло (постъпили по сметката на съдебния
изпълнител в съответната банка), какъвто е и разглеждания случай, не може
да се приеме, че е налице основание за прекратяване на принудителното
изпълнение. Тези суми не принадлежат на взискателя, те не са внесени за
взискателя. Сумите принадлежат на длъжника и те имат характер на
депозитни суми, вземане на длъжника към съответната банка, но без
възможност за извършване на разпоредителни действия с тях до
удовлетворяването на взискателя, съответно присъединените кредитори.
Съгласно изричната разпоредба на чл.455, ал.2 ГПК с тези суми на длъжника
се разпорежда съдебният изпълнител чрез платежни нареждания, като
плащането на взискателя се счита за реализирано от получаването на сумата/
заверяване на сметката му. Ето защо, съдебният изпълнител е длъжен да
зачете силата на присъдено нещо по успешно проведен от длъжника
отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, при положение, че
постъпилата по изпълнителното дело сума е по сметката на съдебния
изпълнител, като по аргумент от чл.433, ал.1 т.7 ГПК изпълнителното дело
следва да бъде прекратено, след като е установено несъществуването на
вземането. Съответно при прекратяване на изпълнителното производство
всички събрани суми, чиято недължимост е установена, които не са били
разпределени в полза на взискателя, биха подлежали на връщане от съдебния
изпълнител на длъжника. В този смисъл е и определение № 57/03.02.2020г. по
ч.т.д.№ 2331/2019г. на ВКС, II т.о. Ето защо доколкото по делото са
представени доказателства, че постъпилата по изпълнителното дело сума не е
била разпределена в полза на С.О. в качеството на взискател, съдът приема,
че за ищцата е налице правен интерес от производството по предявения от
нея отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК.
5
Според чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти,
настъпили след издаването на съдебния акт. Искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че
изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на
новонастъпилите след постановяването на съдебния акт факти, е престанало
да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. Предявеният иск е
основан на твърдения, че ищецът не дължи процесната сума поради
новонастъпили обстоятелства, а именно погасяване на вземането поради
изтекла погасителна давност.
Вземанията по влезли в сила наказателни постановления представляват
публични държавни или съответно общински вземания, съгласно чл.162, ал.2,
т.7 от ДОПК. Съгласно чл. 171, ал.1 от ДОПК публичните вземания се
погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на
годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното
задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В чл. 172, ал.2 от
ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за
установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече
нова давност (чл.172, ал.3 от ДОПК). По отношение на вземанията по влезли
в сила наказателни постановления обаче е налице специална правна уредба,
регламентираща давността за изпълнение на наложените административни
наказания, вкл. погасителния давностен срок и началния момент, от който
този срок започва да тече - чл.82 от ЗАНН. Спрямо производства като
настоящото, при които предмет на делото е установяване на недължимост на
публични вземания - глоби по издадени и влезли в сила наказателни
постановления и електрони фишове, приложимо съгласно постановките на
тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г. на ВАС на РБ, ОСС от I и II колегия,
е правилото на чл.82, ал.1, б „а“ ЗАНН след прекъсване на давността в
хипотезата начл.82, ал.2 ЗАНН при изпълнение на административното
наказание "глоба". Според този текст /чл.82, ал. 1, б. "а"/ административното
наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното
наказание е глоба. Според, ал. 2 на същия член, давността започва да тече от
влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко
действие на надлежните органи предприето спрямо наказания за изпълнение
6
на наказанието. След завършването на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност. Тълкувателната практика е развила
съображения относно релевантните действия, които са годни да прекъснат
давността. Възприетите разбирания по този въпрос са изразени в
тълкувателно режшение № 7/15.04.2021 г. по т.д. № 8/2019 г. на ВАС на РБ -
ОСС на първа и втора колегия, според постановките на което образуването на
изпълнително дело по реда на чл.220, ал.1 ДОПК и съобщението по чл.221,
ал.1 ДОПК не прекъсват давността. Според чл.82, ал.3 от ЗАНН независимо
от спирането или прекъсването на давността, административното наказание
не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по
ал.1, като съгласно ал.4 на чл.82 от ЗАНН разпоредбата на ал.3 не се прилага
по отношение на глобата, когато за събирането й в срока по ал. 1 е образувано
изпълнително производство.
Предвид гореизложеното, при прилагането на специалната нормативна
регламентация по чл. 82, ал.1, б. ,,а“ във вр. с ал.2 от ЗАНН, следва, че по
отношение на публичните вземания за глоби по издаденото срещу ищцата П.
П. наказателно постановление от 12.12.2016г, погасителният давностен срок е
започнал да тече от датата на влизането в сила на същото. По делото,
ответникът не е ангажирал доказателства да са предприети действия, водещи
до прекъсване на давността за периода от влизане в сила на наказателното
постановление до образуване на изпълнително дело № 20208380408388 по
описа на ЧСИ М. Б.. В конкретния случай, видно от приложеното по делото
наказателно постановление, същото е влязло в сила на 05.11.2017г., като до
датата на образуване на изпълнителното дело, а именно 30.11.2020 г.,
давността за събиране на наложената глоба е изтекла.
Изложените във въззивната жалба на СО аргументи относно
обстоятелства по извършеното нарушение от ищцата, дали същото е
осъществено действително, както и дали законосъобразно е наложено
административното наказания на П. П., са ирелевантни за предмета на спора в
производството по чл. 439 ГПК.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора и предявената претенция,
въззивникът/ответник следва да заплати на въззиваемия/ищец направените
7
разноски за настоящето производство за адвокатско възнаграждение в размер
на 250 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 15.10.2021 г. по гр.дело № 5453/2021 г. на
СРС, ІII ГО, 150 с-в.
ОСЪЖДА С.О., БУЛСТАТ *******, с адрес: гр.София, ул. „*******,
чрез пълномощника юрисконсулт Д. Ц., с адрес за призоваване: гр.София,
бул******* да заплати на П. М. П., ЕГН **********, с адрес в гр.София,
ж.к. „******* парк“ бл*******, чрез пълномощника по делото адвокат С. С.
Б.-И., със съдебен адрес: гр.София, ул.“*******, офис 33 направените
разноски за настоящето производство за адвокатско възнаграждение в размер
на 250 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8