Р Е Ш
Е Н И Е-79
Гр.В.
21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на седми април две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател : А. П.
Членове :1.Г. Й.
2.Д. В.
при
секретаря В. У. .......................................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело №123
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял
втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.
С Решение №2101, том 1, стр.2 от
04.01.2021г. по Гр. Дело №108/2020г. по
описа на Районен съд – К. е осъден М.Т.Г.,
ЕГН ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Й.М., ЕГН ********* сумата от 270,25 лв./двеста и
седемдесет лева и 25 стотинки/ представляваща пропуснати ползи вследствие от
това, че е била лишена от ползването върху собствената й ½ ид. част от
Поземлен имот с планоснимачен №133, с
площ от 1538 кв. метра извън регулация, по действащия план на с.Б. идентичен с
поземлен имот 425, урегулиран в УПИ 1Х-425 и Х-425, кв.3 по плана на с.Б. от
1957 година за периода от 01 януари 2015г. до 01. януари 2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на иска - 21.07.2020г. до
окончателното издължаване, а така също и направените разноски в производството
в размер на 70,37 лв./седемдесет лева и 37 стотинки/, като е отхвърлен иска за
периода от 01.01.2014г. до 01.01.2015г. и за сумата от 3129,25/три хиляди сто
двадесет и девет лева и 75 стотинки/- разлика до претендираната сума от
3400/три хиляди и четиристотин/лева и за разликата от 1207,63 лв./хиляда двеста
и седем лева и 63 стотинки/ разноски - разлика до претендирала сума от 1278
/хиляда двеста седемдесет и осем/ лева .
Отхвърлен е кумулативно предявеният иск по чл. 45 ЗЗД от
ищцата Ц.Й.М., ЕГН ****** против М.Т.Г., ЕГН ******** за осъждане на ответника
да й заплати сумата от 1500/хиляда и петстотин/лева главница, представляваща
причинени от ответника имуществени вреди, а именно стойността на заплатената на
„.В.” ООД - гр.В. сума за изкореняване на насаждения и почистване на имота на
ищцата, засадени от ответника, в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева
общо, съобразно Протокол, образец за извършени СМР и Фактура №********** и
касов бон към същата от 10.07.2020г., ведно със законната лихва за забава от
датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното издължаване,
вследствие на противоправно бездействие от страна на ответника - неизкореняване
на 70 бр. засадени от него сливови дървета в процесния имот, нейна собственост
, като неоснователен.
Осъдена е Ц.Й.М., ЕГН ******** да заплати на М.Т.Г.,
ЕГН ****** сумата от 477,15/четиристотин седемдесет и седем лева и 15
стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с
отхвърлена част от исковете, като е отхвърлено искането за разликата от 159,85
лв./сто петдесет и девет лева и 85 стотинки/ до претендираната сума от 637/шестотин
тридесет и седем/ лева.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е обжалвано от адв. К. Г. - пълномощник на Ц.Й.М.
с ЕГН ********** в частта ,в която е
отхвърлен предявеният иск за присъждане
на сумата от 1 500 /хиляда и петстотин лева/ главница, представляваща
имуществени вреди, причинени от ответника по делото изразяващи се в стойността
на заплатените на „В.” ООД - гр.В. сума за изкореняване на насаждения и
почистване на собствения и имот от насажденията /сливови дръвчета/, засадени от
ответника, заплатена съобразно Протокол, образец за извършени СМР и Фактура
№********** и касов бон към същата от 10.07.2020г., представени и приети като
доказателство по делото и неоспорени от ответната страна, както и в частта, в
която е отхвърлен за сумата над 270,25 лева до 3 400 лева предявеният иск за
пропуснатите ползи вследствие от това,
че ищцата е била лишена от правото да ползва имота, като се иска да бъде
постановено решение, с което да се
отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част, вместо което се иска спорът да се реши по същество и да се осъди ответника М.Т.Г.,
ЕГН : ****** с постоянен адрес *** и настоящ адрес *** да заплати на ищцата сумата от 1 500,00 лв. /хиляда и петстотин/
лева главница, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска
до окончателното издължаване, която сума представлява причинени на ищцата от ответника имуществени вреди чрез
бездействие и изразяващи се в стойността на заплатената на „В. ООД - гр.В. сума
за изкореняване на насаждения и почистване на собствения и имот от насажденията
/сливови дръвчета/, засадени от ответника, заплатена от ищцата съобразно Протокол образец за извършени СМР и
Фактура №********** и касов бон към същата от 10.07.2020г., а така също да се
осъди ответника М.Т.Г. да заплати на ищцата
сумата от 3 400,00 лв. /три хиляди и четиристотин/ лева главница,
представляваща пропуснати ползи от ползването на имота, описан в исковата
молба, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до
окончателното издължаване, а така също и направените разноски в производството,
съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК по делото.
Поддържа се ,че Районен съд – К. неправилно е
отхвърлил предявения срещу ответника иск за сумата от 1 500 лева причинени имуществени вреди, като в тази си
част се твърди ,че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.За да
отхвърли иска, Съдът бил изложил мотиви, че „ответникът не е имал задължение да
премахне засадените от него 70 бр. сливови дървета. Засаждането на дърветата от
ответника в имота на ищцата безспорно е подобрение на имота и няма законово
задължение за премахването им, като не са ангажирани от ищцата доказателства за
наличие на договорно задължение в тази насока. Нещо повече, ответникът няма
право да премахне посочените насаждения, тъй като същите са трайно прикрепени
към имота, а единствено би имал право на заплащане на подобренията, ако е
добросъвестен владелец на основание чл. 72 ЗС или ако е недобросъвестен по чл.
74 ЗС. След като не е налице първата кумулативно предвидена предпоставка, а
именно наличие на противоправно поведение на ответника, съдът не намира за
необходимо да обсъжда наличието на останалите. С оглед на посоченото искът на
ищцата по чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.”
Поддържа се ,че горният извод е незаконосъобразен ,тъй
като на първо място собственикът на имота бил този, който определя как да
ползва собственият си имот. Неоснователен бил изводът на Съда, че ищцата няма
право да премахне насажденията, които били „трайно прикрепени в имота”, тъй
като в противен случай тя не би могла да ползва имота си за това, за което
винаги е бил ползван - засаждане на царевица.Наред с това, не може да се
приеме, че насажденията са трайно прикрепени към имота, доколкото се касаело за
дръвчета, които имат жизнен цикъл и които можело да изсъхнат или да бъдат
отсечени, т.е. трайното им прикрепване да бъде прекратено по ред други причини
както от обективен, така и от субективен характер, като например суша,
непозволена сеч или нещо друго.
На следващо място, искът за непозволено увреждане
чл.45 от ЗЗД коренно се различавал от владелческите искове по ЗС.В тази връзка,
производството по делото било по чл.45 от ЗЗД, където не били предявени
владелчески искове от ответника и където съдът е следвало да изследва
въпросите, дали са налице предпоставките на деликтната отговорност, а именно :
1/наличие на вреди, причинени на пострадалия ищец, от лице, на което
отговорният по чл. 49 ЗЗД ответник е възложил работата; 2/ вредите да са
причинени при или по повод изпълнението на възложената работа и 3/ работникът
или служителят да има вина за причинените вреди.
За да възникне отговорността на възложителя за чужди
противоправни действия било необходимо наличието следните предпоставки:1.
Поведение; 2.Противоправност (а специално за чл. 45 - вина); 3. Вина 4.
Причинна връзка ; 5. Вреди;
Сочи се ,че от гледна точка на чл. 45 деликтът бил
противоправно и виновно действие, причиняващо вреди, поради което възниквало
задължението те да бъдат поправени. Наистина чл. 45 не говорел за
противоправност, но без противоправност
вина не можело да има. От друга страна очевидно било, че обективната страна на
всеки деликт е противоправността - ако
увреждането не било противоправно ,то нямало как да се окаже по-нататък виновно
или въобще релевантно.
Сочи се ,че видно от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, ищцата била собственик на Поземления имот, посочен в
исковата молба, а именно : поземлен имот, пл.сн. №133, с площ от 1538 кв. метра
извън регулация, по действащият план на с.Б. идентичен с поземлен имот 425,
урегулиран в УПИ IХ-425 и Х-425, кв.3 по плана на
с.Б. от 1957 година, придобит със съдебна делба по гр. Дело №767 от 1956г.на
КРС, за който имот ищцата имала нотариален акт за собственост на недвижим имот
№148, том II, рег. №1233, нот. дело №247 от 2019г. на натораус В. Б., с район
на действие - РС- К., вписан в служба по вписванията при РС – К. под вх.рег.
№1397, акт №54, том V, дело 240/19г. парт. №57442.По отношение на процесния имот,
между страните по делото бил налице
съдебен спор за собственост, приключил с влязло в сила Решение №62, том I,
стр.64 от 14.10.2016г., постановено по Гр. Дело №108/2016г. на РС – К., с което
съдът бил признал за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на процесният имот.Безспорно било установено, че решението на
Районен съд – К. е потвърдено с Решение №96 от 04.01.2019г. на Окръжен съд – В.,
постановено по в.гр. Дело №242/2018г. по описа на ВОС и било влязло в законна
сила, а въз основа на него на ищцата бил издаден изпълнителен лист №43 от 14.03.2019г.
на РС – К..
Въз основа на така издадения изпълнителен лист ищцата
образувала изпълнително дело №23/2019г. при ДСИ при РС – К. и с Протокол за въвод във владение на имота от
10.01.2020 г. и било предадено владението върху имота. След влизане във
владение на имота ищцата установила, че
в него има овощни насаждения - около 70 сливови дръвчета, които са засадени от
ответника и пречели за ползването на имота по предназначение.Същата неколкократно
в с.Б. приканвала ответника да премахне овощните насаждения, тъй като същите и
пречат и от тях не може да използва имота си по предназначението му, а именно
за засаждане на земеделски култури /царивица, слънчоглед и др./.Въпреки тези
покани, ответникът не предприемал действия в тази насока за премахване на
овощните насаждения, което възпрепятствало ползването на имота.
По тази причина ищцата била изпратила на ответника
нотариална покана чрез Нотариус В. Б., рег. №256 с Район на действие РС – К.
копие от която било прието като доказателство по делото и с която нотариална
покана се приканвал ответника в едномесечен срок от датата на връчването и да
изкорени за своя сметка насадените от него в имота овощни насаждения, а именно:
около 70 сливови дръвчета, и изравни дупките от изкоренените дръвчета в имота,
като той придобие вида, в който се е намирал преди неправомерното му
заграбване.С нотариалната покана ответника се уведомявал още, че ако не изкорени овощните
насаждения в указания в поканата срок и не възстанови имота във вида, в който
се е намирал преди заграбването му, ще се пристъпи към изкореняване на овощните
насаждения и заравняване на дупките, оставени от тях в имота за негова сметка,
като ще бъдат потърсени направените разходи по възстановяне на имота във вида,
в който се е намирал, по съдебен ред, с всички неблагоприятни последици, в това
число пропуснати ползи, причинени вреди, държавни такси и разноски.Нотариалната
покана била връчена на ответника на 26.05.2020г., лично на ръка срещу подпис,
като срокът за отстраняване на дръвчетата бил изтекъл на 26.06.2020г., но
същите така и не били отстратени от него.
И тъй като в указания в нотариалната покана срок
ответникът не е отстранил и не бил пристъпил към изкореняване на овощните
насаждения, се налагало ищцата за своя
сметка да наеме фирма, която да извърши тези дейности, видно от представените и
приети по делото писмени доказателства и издадена фактура и касов бон,
съобразно които „В. ООД - гр.В., изкоренява насажденията и почиства имота, за
което ищцата заплатила сумата от 1 500
/хиляда и петстотин/ лева общо, видно от притети по делото писмени
доказателства - Протокол, образец за извършени СМР и Фактура №********** и
касов бон към същата от 10.07.2020г.
При горната фактическа обстановка било видно, че са
налице всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно : налице
е действие /бездействие/ на ответника да възстанови имота във вида и в
състоянието ,в което се е намирал към момента на завладяването му, вина от
страна на ответника, като между действието /бездействието/ на ответника и
причинената вреда била налице причинно - следствена връзка, и от това виновно
поведение били причинени имуществени вреди в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева, заплатени от ищцата вместо ответникът за премахване на
засадените от него в имота и овощни дръвчета и изравняването на имота и
възстановяването му във вида, в който се е намирал към момента на заграбването
му от ответника.
Тези факти и обстоятелства не били оспорени от
ответника, нито била оспорена заплатената от ищцата сума от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, но
въпреки това Съдът бил отхвърлил същият
по неясни съображения.
По отношение на иска в размер на 3400 лв. за
пропуснати ползи от ползването на посочения в исковата молба имот се поддържа,
че същият неоснователно бил отхвърлен за сумата над 270,25 лева до 3 400
лева.Видно от събраните в хода на съдебното производства гласни доказателства,
а така също и приложеното по делото заключение на вещото лице, добивът на
царевица за последните пет години би бил в размер на 1 278 лева чисто от процесния имот.Следователно това били
пропуснатите ползи на ищцата от
обстоятелството, че е била лишена от правото да ползва имота си през последните
пет години.От изготвената по делото съдебно - агротехническа и оценителна
експертиза се установявало, че средният добив от царевица, ако процесният имот
бе засаждан с такава, за периода 01.01.2014г. - 01.01.2019г. би бил 1000 кг. от
декар. Същият бил посочил, че цената на царевицата за 2016,2017,2018г. е 0,29
лв. за килограм. От направена справка на интернет страницата на НСИ се
установява, че средната пазарна цена на царевицата за 2014г. и 2015г. е 0,27
лв. От заключението на посочената експертиза се установявало, че разходите за
отглеждане на царевица в посочения имот за година възлизат на сумата от 168 лв.
С оглед на посоченото, пропусната полза за 2014г.и 2015г. била по 247лв. за
година, а за 2016, 2017, 2018години - по 278 лв, следователно пропуснатите
ползи от имота били значително повече от
присъдените от Съда с обжалваният съдебен
акт.
Въззивникът не споделя изводите на Съда, че ищцата е
била собственик на ½ ид. част от
имота, съобразно изложените подробни доводи на Съда в тази насока, тъй като
отказът от наследство по отношение на имота бил направен след като имота бил
върнат в патримониума на ищцата и нейната сестра с влязло в сила решение.Преди
влизане в сила на решението отказът би бил недопустим, тъй като не можело да се
направи отказ от наследство, което не попада в наследствената маса на
наследодателя, какъвто бил настоящият случай.Едва с влязлото в законна сила
Решение на КРС постановено по Гр. Дело №108/2016г. на РС – К., с което съдът бил
признал за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на
процесният имот, била възникнала правната възможност за другата ищца да направи
отказ от наследство, т.е. правопораждащият факт за отказа от наследство се
явявал влязлото в сила съдебно решение, с което имота бил върнат на
наследниците на собственика. В противен случай отказът по отношение на имота би
бил нищожен, защото имотът все още не се бил намирал в патримониума на
наследниците.
В тази връзка се пъддържа,че съдът неоснователно бил приел, че
обезщетението се дължи само за ½ ид.ч. част от имота, доколкото имотът
към момента на завеждане на иска бил
изключителна самостоятелна собственост на ищцата и съответно обезщетението се
дължало за пропуснати ползи от целия
имот и за целия период на иска, по стойности, определени от вещото лице.
По горните съображения се иска да се отмени Решение №2101, том 1, стр.2 от 04.01.2021г. на
Районен съд – К., постановено по Гр. Дело №108/2020г. по описа на Районен съд –
К., в частта в която е отхвърлен предявеният от ищцата иск за присъждане на
сумата от 1 500 /хиляда и петстотин лева/ главница, представляваща имуществени вреди,
причинени от ответника по делото изразяващи се в стойността на заплатените на
„В.” ООД - гр.В. сума за изкореняване на насаждения и почистване на собствения
и имот от насажденията /сливови дръвчета/, засадени от ответника, заплатена
съобразно Протокол, образец за извършени СМР и Фактура №********** и касов бон
към същата от 10.07.2020г., представени и приети като доказателство по делото и
неоспорени от ответната страна, както и в частта, в която е отхвърлен за сумата
над 270,25 лева до 3 400 лева предявеният иск за пропуснатите от ищцата ползи
вследствие от това, че е била лишена от правото да ползва имота, РЕСПЕКТИВНО решението
да се отмени в обжалваната част, вместо
което да се реши спора по същество и се осъди ответника М.Т.Г., ЕГН : ******* с
постоянен адрес *** и настоящ адрес *** да заплати на ищцата сумата от 1 500,00
лв. /хиляда и петстотин/ лева главница, ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на иска до окончателното издължаване, която сума
представлява приченини на ищцата от ответника имуществени вреди, чрез
бездействие и изразяващи се в стойността на заплатената на „В.” ООД -гр.В. сума
за изкореняване на насаждения и почистване на собствения и имот от насажденията
/сливови дръвчета/, засадени от ответника, заплатена от ищцата съобразно
Протокол, образец за извършени СМР и Фактура №********** и касов бон към същата
от 10.07.2020г., а така също се осъди ответника М.Т.Г., ЕГН : ******* с постоянен
адрес *** и настоящ адрес *** да заплати на ищцата сумата от 3 400,00 лв. /три
хиляди и четиристотин/ лева главница, представляваща пропуснати ползи от
ползването на имота, описан в исковата молба, ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на иска до окончателното издължаване, а така също и
направените разноски в производството пред първата инстанция /РС – К./ и пред въззивната
съдебна инстанция, съобразно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК
по делото.
Въззиваемата страна ,представлявана от
Е. Б. С. от В., ул. ет., кантора е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба ,в който оспорва основателността на същата и поддържа ,че собственикът
няма право да ликвидира, /унищожи, изкорени/, определени видове насаждения без
надлежно за това разрешение по чл. 32 от
ЗОСИ . Към момента на засаждане на цялата сливова градина ищцата дори нямала
представа, че имотът е неин.При това положение тя не можела да твъди
достоверно, че е засаждала царевица всяка година.
Сочи се ,че противоправното поведение тук обаче било
на самата ищца.Извършените от друго лице подобрения в чужд имот не били вреди .Никакво отношение към обжалваното решение нямала и разпоредбата на чл.49 ЗЗД.
Сочи се ,че нито въззиваемия,нито сестра му-съсобственица, на които ОСЗ-Г. била
възстановила собствеността върху имот преди съдебното решение са имали
задължение по закон, по съдебно решение или на друго основание, да изкоренят
овощната градина.
По отношение на
размера на пропуснатите ползи се поддържа,че въззивницата продължавала напълно произволно
да твърди, че тя сама била претърпяла материали вреди.Сочи се ,че отказът от
наследство бил нищожен след като същата М. Й. вече била приела наследствата,
/видно от съдебното решение по гр.дело № 108/2016 година на КРС и протокола за
въвод във владение от съдебния изпълнител в част от възстановения ни имот/. Не
на последно място-в средата на възстановения имот едва при съдебния процес се
установило, че съществува и претендирано от ищците място.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено следното :
Пред районния съд са предявени кумулативно искове с правна квалификация
чл.45 ЗЗД и чл. 73 от Закона за собствеността от ищцата Ц.Й.М., ЕГН ********
чрез адвокат пълномощник К. Г., съдебен адрес:*** против М.Т.Г., ЕГН ********
за осъждане на ответника да й заплати сумата от 1500 лв.главница,
представляваща причинени от ответника имуществени вреди, а именно: стойността
на заплатената на „В.” ООД - гр.В. сума
за изкореняване на насаждения и почистване на имота на ищцата, засадени от
ответника, в размер на 1 500 лева общо, съобразно Протокол, образец за
извършени СМР и Фактура №********** и касов бон към същата от 10.07.2020г.,
ведно със законната лихва за забава от датата на завеждане на исковата молба в
съда до окончателното издължаване, вследствие на противоправно бездействие от
страна на ответника - неизкореняване на 70 бр. засадени от него сливови дървета
в процесния имот, нейна собственост, както и сумата 3400 лева главница,
представляваща пропуснати ползи вследствие от това, че е била лишена от ползването
върху имота си - Имот с планоснимачен №133, с площ от 1538 кв. метра извън
регулация, по действащия план на с.Б., идентичен с поземлен имот 425,
урегулиран в УПИ 1Х-425 и Х-425, кв.3 по плана на с.Б. от 1957 година за период
от 5 години назад или по 680,00 лева на година, ведно със законната лихва върху
главницата от завеждане на иска - 21.07.2020г. до окончателното издължаване, а
така също и направените разноски в производството.
Ищцата основава претенцията си на твърденията, че е собственик
на Поземлен имот, планоснимачен №133, с площ от 1538 кв. метра, извън
регулация, по действащия план на с.Б. идентичен с поземлен имот 425, урегулиран
в УПИ IХ-425 и Х-425, кв.3 по плана на с.Б. от 1957 година,
придобит със съдебна делба по гр. дело №767 от 1956г.на КРС, за който имот има
Нотариален акт за собственост на недвижим имот №148, том II, рег. №1233, нот.
дело №247 от 2019 г. на натораус В. Б., с район на действие - РС- К., вписан в
служба по вписванията при РС – К. под вх.рег. №1397, акт №54, том V, дело
240/19г. парт. №57442, както и че по отношение на процесния имот е имало
съдебни спорове между страните, като с Решение №62, том I, стр.64 от
14.10.2016г., постановено по гр. дело №108/2016г. на РС - Кула, съдът е признал
за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния
имот, като ответникът е осъден да й предаде владението на имота, което решение
е влязло в законна сила и ищцата се е снабдила с Изпълнителен лист №43 от
14.03.2019г. на РС – К., въз основа на който е образувала изпълнително дело №23/2019г.
при ДСИ при РС – К., като с протокол за въвод във владение на имота от
10.01.2020г. й било предадено владението върху имота, като до този момент
имотът е владян неоснователно от ответника през предхождащите пет години до
въвода, както и че след като ищцата влязла във владение на имота установила, че
в него има овощни насаждения - около 70 сливови дръвчета, които били засадени
от ответника и пречели за ползването на имота й по предназначение, като същият
е ползван за отглеждане на царевица за изхранване на животни, за което
неколкократно в с.Б. приканила ответника да премахне овощните насаждения, тъй
като същите й пречат, но въпреки тези покани, ответникът не предприел никакви действия
в тази насока за премахване на овощните насаждения, поради което ищцата е
изпратила на ответника нотариална покана чрез нотариус В. Б., рег. №256 с Район
на действие РС – К. с която приканила ответника в едномесечен срок от датата на
връчването , да изкорени за своя сметка насадените от него в имота овощни
насаждения и изравни дупките от изкоренените дръвчета в имота, за да придобие
вида, в който се е намирал преди той да го владее, като го уведомила и че ще
пристъпя към изкореняване на овощните насаждения и заравняване на дупките,
оставени от тях в имота за негова сметка, като ще потърси направените разходи
по възстановяне на имота, която покана е връчена на ответника на 26.05.2020г.,
лично на ръка срещу подпис, като срокът за отстраняване на дръвчетата е изтекъл
на 26.06.2020г. Тъй като в указания в нотариалната покана срок ответникът не е
изкоренил овощните дървета, ищцата е наела фирма„В.” ООД - гр.В. която е
извършила тези дейности, за което ищцата е заплатила сумата от 1 500 лева общо.
Посочва се също, че ищцата е била лишена от възможността да ползва имота си
през последните пет години, като не е могла да го засажда и прибира плодовете,
с което ответникът я е лишил от плодовете на имота, с което й е причинил
пропуснати ползи от имота, които оценява в размер на 3 400 лева за периода от 5
години назад или по 680,00 лева на година.
Ответникът оспорва иска по основание и по размер,
както и частично-относно допустимостта с твърдения, че не е осъден да премахне
подобрения /включително- и 70 броя сливови дръвчета/ в имота-предмет на гр.дело
№ 108/2016 година, както и не е осъдена и ответницата по същото гр.дело 108/2016
година-В. Т. Г. като възразява и срещу твърдението, че не е било отстъпено от
страна на ответника владението, което наложило въвод от ЧСИ. Оспорва и че
имотът е обработван до 2012г., като излага твърдения, че същият е бил изцяло
обрасъл с храсти и друга растителност, което означавало, че не е бил обработван
дълго време, а засадените от тях 70 броя сливови дръвчета съставляват
подобрения в имота, от които ищцата би могла да има само полза. Оспорва
твърденията на ищцата, че е собственик на целия имот, като оспорва правото на
собственост на ищеца върху целия процесен имот, като излага твърдения, че
нотариалният акт, съставен на основание чл. 587, ал.1 ГПК, с който ищецът се
легитимира като собственик, е издаден въз основа на нищожен отказ от
наследството на Ц. Т. Р., тъй като М. Й. Н., която е направила отказа, вече е
приела наследството- с предявяване на исковата молба по гр.дело № 108/2016
година на РС – К., с оглед на което твърди, че искът е и недопустим - за
половината от исковата претенция, тъй като са предявени чужди права. Оспорва и
твърдението ответникът с поведението си да е нанесъл вреди на ищцата. Излагат
се твърдения, че ищцата е получила направените от ответника и сестра му В. Т. Г.
в имота подобрения- 70 броя плодадаващи сливови дръвчета, засадени през 2012
година, на стойност всяко едно от тях 70 лева-общо 4900 лева. Твърди се също,
че към 2012 година ответникът и сестра му, като наследници с равни права / по
1/2 идеална част/ на Т. Г. Й., са добросъвестни владелци на процесния имот,
който им е възстановен с решение на ОСЗ-Г. № 3/30.01.2012 година по преписка
вх. № 01734/17.01.1992 година, като се твърди също, че в качеството им на
добросъвестни владелци са оградили имота
с телена ограда с дървени подпори, на стойност 360 лева, като общата стойност
на подобренията е 5260 лева, с която сума се е повишила цената на имота, с
оглед на което и на основание чл.72 ал.1 ЗС предявява чрез възражение искане
срещу ищцата за присъждане на сумата 2630 лева за извършените в имота
подобрения, от които-2450 лева- за половината от стойността сливовите дръвчета
и 180 лева-за половината от стойността на оградата.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцата поддържа
исковата молба. Прави уточнение, е срокът, за който претендира обезщетение за
пропуснати ползи от имота, които оценява в размер на 3 400 лева е от
01.01.2014г. до 01.01.2019г. Ангажира доказателства. Моли да бъдат уважени
предявените искове и в предоставения от съда срок, представя писмени бележки.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове, подържа отговора си на исковата молба и прави възражение за
изтекъл давностен срок по отношение на претенцията за обезщетение за пропуснати
ползи за периода от 01.01.2014г. до 01.01.2015г. Моли исковете да бъдат
отхвърлени и представя писмени бележки в предоставения от съда срок.
От приетото по делото Решение № 62/14.10.2016г. по гр.
дело № 108/2016г. на РС – К. се установява от фактическа страна , че е признато
за установено по отношение на ответника и лицето В. Т. Г. че ищцата и М. Й. Н.
са собственици на имот с пл.сн. №133, с площ от 1520 кв. метра извън регулация,
по действащия план на с.Бранковци, идентичен с поземлен имот 425, урегулиран в
УПИ IХ-425 и Х-425, кв.З по плана на с.Б. от 1957 година,
придобит понаследство от Цека Т. Р./Й./ и Й. Л. Р./Й./ и е постановено
ответникът и Г. да предадат владението на имота на ответника и на М. Н.. Въз
основа на посоченото решение, направен отказ от М. Й. Н. от наследство на Ц. Т.
Й. нотариус В. Б. с район на действие РС – К., вписана под № 256 в регистъра на
Нотариалната камара е съставила Нотариален акт № 148, том II, рег. № 1233, нот.
дело № 247/2019г. от 11.07.2019г.на основание чл. 587 ГПК, с който признала
ищцата за собственик на имот с пл.сн. №133, с площ от 1538 кв. метра извън
регулация, по действащия план на с.Б., идентичен с поземлен имот 425,
урегулиран в УПИ 1Х-425 и Х-425, кв.З по плана на с.Б. от 1957 година, което се
установява от представения нотариален акт и удостоверение за направения отказ
от наследство. Ищцата се снабдила с Изпълнителен лист №43 от 14.03.2019г. на РС
– К., въз основа на който е образувала изпълнително дело №23/2019г. при ДСИ при
РС – К., като с протокол за въвод във владение на имота от 10.01.2020г. й е
предадено владението върху имота, видно от посочения протокол за въвод във
владение. От 2012г. до влизане в сила на съдебното рещение по гр. дело
№108.2016г. на РС - .К, процесният имот е владян от ответника и от М. Й. Н.,
което се установява от разпита на свидетеля В. М. В. а и не се оспорва от
ответника, като през 2012г.ответникът и синът на Н. - свидетеля В. М. В. засадили
в имота 70 броя сливови дървета, които отглеждали до преустановяване на
владението от тях, което също се установява от разпита на свидетеля В.. След
въвода във владение ищцата изпратила на ответника нотариална покана чрез
нотариус В. Б., рег. №256 с Район на действие РС – К., с която приканила
ответника в едномесечен срок от датата на връчването й да изкорени за своя
сметка насадените от него в имота овощни насаждения и изравни дупките от
изкоренените дръвчета в имота, за да придобие вида, в който се е намирал преди
той да го владее, като го уведомила и че ще пристъпи към изкореняване на
овощните насаждения и заравняване на дупките, оставени от тях в имота за негова
сметка, като ще потърси направените разходи по възстановяне на имота, която покана
е връчена на ответника на 26.05.2020г. лично на ръка срещу подпис, видно от
приетата по делото нотариална покана. По делото не се спори (отделено е за
безспорно с доклада по делото), че ищцата е наела фирма„В.” ООД - гр.В., която
е изкоренила 70 бр. сливови дървета, засадени от ответника в процесния имот, за
което ищцата е заплатила сумата от 1 500 лева общо.
От заключението на изготвената по делото съдебно -
агротехническа и оценителна експертиза се установява, че добивът от процесния
имот, който би бил реализиран, ако същият е бил засаждан с царевица през
периода от 01.01.2014г. до 01.01.2019г. е 1000 кг. от декар при цени на
царевицата от 0,29 лв. за 2016,2017 и 2018г., като разходите за отглеждане на
царевицата биха възлизалина 168 лв. на година.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл.
269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по
допустимостта му в обжалваната му част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна
страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна, поради
следните съображения:
По отношение
на иска за пропуснати ползи от ползването на имота
Предявен е иск с дадена от съда правна квалификация чл.73, ал.1 ЗС, според който недобросъвестният
владелец дължи на собственика добивите, които е получил и които е могъл да
получи, както и обезщетение за ползите, от които го е лишил, като се приспаднат
направените за това разноски. За уважаване на предявената претенция е
необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че за периода, за който
се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея,
както и размерът на пропуснатите ползи.
Районният съд е дал правилна правна квалификация на
правата на ищеца по Чл.73 ЗС ,тъй като ,видно от решение №62 т.1
стр.64/14.10.2016 г. по гр.д.№108/2016 г. ответникът черпи правата си от
незавършила процедура по реституция на земеделски земи -Решение №299 от 31.08.2011г.,
на Общински съвет Г., взето на заседание по протокол №55 от 31.08.2011 г.,
Заповед №209 от 23.11.2011г. на кмета на Община Г., постановена въз основа на
решението на ОБС Г., с които на наследниците на Т. Г. Й. са предоставени два
имота - №016016 от 4.500 дка в местността Барата и №087035 от 14.374 дка в
местността Вишница и двата в землището на село Б. и скица-проект №002207/03.12.201 Ог. за имот
№016016.
От представените Решение на Общински съвет Г. и заповед
на кмета на Община Г. както и проекто-скицата не е видно, че имот №016016 е
възстановен на наследниците на Т. Г. Й.. Съгласно чл.45ж ал.1 от ППЗСПЗЗ Общинските служби по земеделие представят на
кметовете на общини мотивирани искания за предоставяне на земеделски земи с
признато право на възстановяване, придружено със скица-проект. Според ал.2 от
тази разпоредба Общинския съвет се произнася с решение, с което да се
предоставят на лицата по §27 ал.2 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ свободни земи от общинския
поземлен фонд. Това решение се връчва на общинската служба по земеделие и на
лицата по чл.45д ал.2 от закона - собствениците, респ. наследниците и подлежи
на обжалване по АПК. Съгласно ал.З, след влизане в сила на решението на
общинския съвет, общинската служба по земеделие издава решение, с което
възстановява правото на собственост, придружено със скица, и това решение се
връчва на лицата по чл.45д ал.2 от ППЗСПЗЗ - на собствениците или наследниците. В
настоящия случай изобщо не са представени такива решения на общинската служба
по земеделие. Представената заповед №209 на кмета на Община Г. се явява
издадена от некомпетентен орган и не е от категорията на акт за собственост на
ответниците, нито е правно основание за упражняване на фактическа власт върху
съответните имоти.
От друга страна дори и ответниците да им е възстановен
имот по ЗСПЗЗ, който да съвпада с имота на ищците, който попада в границата на
урбанизирана територия е кадастрална карта, то това възстановяване не
произвежда правно действие. Това е така, защото на възстановяване е решения на
общинските служби по земеделие подлежат имоти, които са земеделски земи, които
са били включени в ТКЗС и други подобни организации и за които има изготвени
карти за възстановената собственост или планове за земеразделяне. Когато земята
е в границите на урбанизирана територия, възстановяването става по реда на
чл.13 ал.4 и ал.5 от ППЗСПЗЗ, т.е. чрез скица и удостоверение от общината. По
делото такива доказателства липсват. Когато няма кадастрална карта за
урбанизираната територия се одобрява помощен план, съгласно чл.13 а от ППЗСПЗЗ,
за възстановяване на земеделски земи подлежащи на възстановяване, но от
доказателствата по делото е видно, че за кв.3 по плана на село Б. е имало
действащ кадастрален план.
От мотивите на решението е видно ,че ответникът е
придобил владението въз основа на документ,който не е годен да го направи собственик
,поради което се явява недобросъвестен владелец на имота.
По отношение на иска с правно основание Чл.73 ал.1 ЗС
районния съд е изложил подробни доводи относно основателността на иска 270,25
лв. ,като се е мотивирал с направения отказ от наследство ,частите на страните
по делото и предполагаемите добиви от
царевица.
Въззивната инстанция намира ,че решението в тази му част
следва да бъде потвърдено ,макар и на с различни правни доводи .
С отговора на исковата молба ответникът оспорва
правото на собственост на ищцата върху ½ от процесния имот. Ищцата се легитимира като
собственик на тази част от имота с представения от нея Нотариален акт № 148,
том II, рег. № 1233, нот. дело № 247/2019г. от 11.07.2019г. на нотариус В. Б. с
район на действие РС - Кула, вписана под № 256 в регистъра на Нотариалната
камара, съставен на осн. 587, ал.1 ГПК. Съгласно ТР №11 от 21.03.2013г.по
тълкувателно дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС,нотариалният акт, е който се
признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва е материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПКотносно
констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй
като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При
оспорване на признатото с акта право на собственост, тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. В
случая ответникът е представил удостоверение за направен отказ от М. Й. Н. от
наследството на Ц. Т. Й., вписан в специалната книга на Районен съд – К. под №
12/29.05.2019г., въз основа на който е съставен посочения нотариален акт. Видно
от приетото по делото Решение № 62/14.10.2016г. по гр. д. № 108/2016г. на РС –К.,
влязло в сила на 15.02.2019г., М. Й. Н. заедно с ищцата са признати за
собственици на процесния имот, като наследници на Ц. Т. Р./Й./ и Й. Л. Р./Й./
по предявени от тях субективно съединени искове по чл. 108 ЗС. Ответникът е
оспорил с отговора на исковата молба този отказ като нищожен, тъй като същият е
направен след като М. Й. Н. реално е приела наследството, оставено от Ц. Т. Р./Й./,
като е подала исковата молба по цитираното от съда гр. дело № 108/2016г. на РС –
К., по което дело със сила на пресъдено нещо е установено в отношенията между
страните, М. Н. и В. Т. Г., че М. Н. и ищцата са собственици на процесния имот,
оставен им в наследство от Ц. Т. Р./Й./ и Й. Л. Р./Й./.А отказ от наследството
на другия наследодател Й. Л. Р./Й./ не е правен.Районният съд се е позовал на трайно
установената практика на Върховния касационен съд изисква действията по т. нар.
мълчаливо приемане на наследство да са недвусмислени, така че да водят до
единствен извод за намерение за приемане на наследството. Тези фактически или
правни действия на наследника могат да са различни по вид и във всеки конкретен
случай съдът извършва преценка дали са израз на волята на наследника да приеме
наследството .Правилен е изводът на районния съд ,че М. Й. Н. не е предявила владелчески иск, а иск
за собственост по Чл.108 ЗС, който не може да се приеме като обикновено
управление на наследствените имоти, целящи запазването им, а манифестиране на
воля да приеме наследството, като се заявява претенцията да бъде призната за
собственик. С оглед на горното отказът
от наследство е нищожен и като такъв същият не е породил действие ,поради което
ищцата е собственик не на целия имот, а
само на ½ идеална част от него и
респективно има право на обезщетение за пропуснати ползи само върху половината
от процесния имот.
Съдът не споделя развитите във въззивната жалба доводи
относно това ,че отказът от наследство е действителен ,тъй като бил направен
след връщането на имота в патримониума
на ищцата и че преди влизането на решението
в сила отказът би бил недопустим.Това е така ,тъй като с приемането на
наследството в него се включват не само известните на наследниците вещи , но и
всички неизвестни на наследниците вещи ,включително и бъдещи вещи и т.н.правни
очаквания .Правото на собственост върху имота
е съществувало по отношение на ищцата към момента на предявяването на
ревандикационния иск ,а не е възникнало въз основа на решението по делото.
По отношение на пропуснатите ползи въззивана инстанция
намира следното :
Имуществените вреди са оценими в пари.Според
възприетата у нас теория за разликата имуществената вреда е разликата между
имуществото на кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако
нямаше засягане.
Имуществените вреди са два вида — претърпени загуби
(damnum emergens) и пропуснати ползи (lucrum cessans) — р. 2529— 1974—1 ГО, р.
1456—1983—1 ГО50. Делението на имуществените вреди на претърпени загуби и
пропуснати ползи е легално уредено в чл. 82 ЗЗД.
Член 82 ЗЗД е включен в правилата за договорната отговорност.
При деликтната отговорност също има пропуснати ползи.Този извод може да бъде изведен от правилото на чл. 51,
ал. 3 ЗЗД, който допуска заплащане на обезщетение за изгубена работоспособност.
Неполученото трудово възнаграждение, от което пострадалият е лишен, е
пропусната полза, а не претърпяна загуба. В същия смисъл може да се тълкува и
разпоредбата на чл. 51, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, която предвижда обезщетение за
„всички вреди", които са пряка и непосредствена последица от увреждането.В
горния смисъл е задължителната съдебна практика-т.6 от мотивите към
Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС „По някои въпроси на
непозволеното увреждане”./ Сборник постановления и тълкувателни решения на ВС
на НРБ по граждански дела - 1953 - 1991 г., СЮБ, 1991 г., кн. 1./,където се
казва :”При непозволено увреждане се дължи обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането.”
Претърпените загуби са последиците от засягането на
налични блага — намаляване на стойността или погиване на вещи, понасяне на
разноски, възникване на задължения в полза на трети лица и др.
Пропуснатите ползи са неосъществено увеличаване на
имуществото. Те са настоящи, а не бъдещи вреди. Бъдещите вреди се обезщетяват
след тяхното настъпване — р. 23—1960—IV ГО, р. 2772—1971—1 ГО51. Установяването
на пропусната полза е по-трудно, защото се основава на предположението за
състоянието, в което имуществото би се намирало, ако не бяха засегнати благата
— р. по ВАД 56/199352. За да е налице пропусната полза, трябва да съществува
сигурност за увеличаване на имуществото, — р. по ВАД 16/1995, р. 2065-1959-ІІ
ГО, р. 1696-1974-І ГО, р. 348-1981-І ГО, р. 13—1997—IV ГО. Преценката се прави
от съда въз основа на всички факти по делото — р. по ВАД 69/1997. Печалбите,
които кредиторът или увреденият е можел да получи по други правоотношения, но
които са били осуетени поради неизпълнението или противоправното извъндоговорно
поведение, могат да имат характера на пропуснати ползи, стига получаването им
да е сигурно.
Ако липсва сигурност, че имуществото на увредения е
щяло да бъде увеличено, не са налице пропуснати ползи — р. 29—1998— петчленен
състав. Не могат да се претендират
пропуснати ползи от непроизведена продукция — р. 197—1997—V ГО /Съдебна
практика на ВКС ГК,1997,С.,1999,169-171/.
Пропуснатите ползи не могат да имат неимуществен
характер.
Претърпяната загуба и пропуснатата полза не обхващат
печалбата, която авторът на вредоносното деяние може да е осъществил
благодарение на него. Тя не е вреда. Целта на обезщетяването е да се поправят
вредите, а не да се обогати пострадалият /В горния смисъл „Облигационно право,Обща
част,А. К.,СИБИ,2001,стр.354-356 /.
При определяне границите на гражданската отговорност
определящи следва да бъдат и мотивите към Тълкувателно решение № 3 от
12.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. Ю.
и К. Е. ,съгласно което при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди
под формата на пропуснати ползи, произтичащи от забавено изпълнение на
задължение за изграждане на обект, трябва да съществува сигурност за
увеличаване на имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага.Макар
че предметът на тълкувателното решение са пропуснатите ползи при строителството
на имот ,изложените прави съображения са относими и към всички случаи на
причинени вреди и на друго основание .
С оглед на гореизложеното предявеният иск следва да
бъде отхвърлен .По никакъв начин не се доказа от събраните по делото
доказателства ищцата да е претърпяла вреди ,изразяващи се в пропускане на реализирането на сигурни
пропуснати ползи .Реализирането на доходи от евентуална селскостопанска
дейност с предмет производството на царевица
е бъдещо несигурно събитие и би могло само
логически да се предполага .
В Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 3/2012 г., ОСГТК, докладвано от съдиите К. Ю. и К. .Е се изразява
становището ,че ако едно лице е било лишено от възможността да ползва
определена вещ /недвижим имот/ поради неправомерно поведение на трети лица ,то
за да се уважи иска за пропуснати ползи не е достатъчно да се направи логическо
предположение и позоваване на житейската логика ,а наличието на убедителни
доказателства за настъпването на бъдещо сигурно събитие ,обуславящо и
настъпването на пропуснати ползи- „установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би
се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от фактическия състав, пораждащ
правото на обезщетение. Поради това и при липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да
бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че при точно изпълнение на
длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде увеличено, ще бъде постигната
целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване - да се поправят претърпените
от кредитора вреди, без да се допусне обогатяването му за сметка на длъжника.”
Да се уважи предявения иск по същество ще означава
само въз основа на едно логическо предположение вместо поправяне на вреди да
се да се допусне неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника .
Следва да се има предвид и разпоредбата на Чл.83 ал.2 ЗЗД ,която предвижда ,че длъжникът не дължи обезщетение за вредите ,които
кредиторът би могъл да избегне ,като положи грижата на добър стопанин
.Безспорно е,че ищцата Ц.М. ,бидейки
лишена от правото да владее процесния имот и имайки желание,намерение и
възможности да отглежда селскостопанска продукция ,е можела да наеме друг имот в землището на селото и по този
начин да избегне евентуалните вреди .В този случай би била налице вреда
,изразяваща се в евентуалната наемна цена ,която би следвало да се заплати .
В случая ищцата Ц.М.
не е представила убедителни доказателства за това ,че е имала сериозно
намерение и възможности да отглежда царевица в процесния имот.От показанията на
свидетелите М. М. и В. В. е видно ,че когато ответникът М.Г. и сестра му са
установили владение върху имота,същият не бил обработван и бил буренясал,в него
имало саморасли шипки.
С оглед на гореизложеното и съобразявайки забраната на Чл.271 ал.1 изр.2 ГПК за reformation
in pejus решението следва да бъде
потвърдено в тази му част .
По отношение
иска за имуществени вреди по чл.45, ал.1 ЗЗД:
За основателността на заявената исковата претенция за
осъждане на ответника да заплати на ищцата обезщетение за претърпени от нея
имуществени вреди, следва да са се проявили в обективната действителност
следните юридически факти: наличие на противоправно поведение на ответника,
реално претърпени вреди за ищцата, причинна връзка между поведението на
ответника и причинените вреди, вина, която се предполага съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД, както и размерът на вредите. В случая въззивната инстанция изцяло споделя
извода на районния съд ,че по делото не се установява противоправно поведение от
страна на ответника, изразяващо се в действие или бездействие. Съдът приема за
неоснователно твърдението на въззивника във въззивната жалба , че ответникът има задължение да премахне засадените от него
70 бр. сливови дървета. Засаждането на дърветата от ответника в имота на ищцата
безспорно е подобрение на имота и няма законово задължение за премахването им.Законът
/Чл.74 ал.1 ЗСоб/ дава на недобросъвестния владелец правото да иска да му бъдат
заплатени подобренията ,от което по оргумент на противното (per argumentum a
contrario) следва ,че собственикът не
разполага с правото да иска от владелеца премахване на подобренията .Безспорно
е ,че собственикът има правото да премахне подобренията в имота ,направени от
владелеца ,но това действие представлява самоувреждане и не дава право на
собственика да иска от владелеца заплащане на разноските за премахване на
подобренията .
ПО ОТНОШЕНИЕ
НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото Ц.Й.М., ЕГН ****** следва да бъде осъдена да заплати
на М.Т.Г., ЕГН ****** сумата от 470 лв., представляваща направените по делото
разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2101, том 1, стр.2 от 04.01.2021г. по гр. дело №108/2020г. по
описа на Районен съд – К.
ОСЪЖДА Ц.Й.М.,
ЕГН ********* да заплати на М.Т.Г., ЕГН ***** сумата от 470 лв., представляваща
направените по делото разноски пред въззивната инстанция за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/