ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35141
гр. София, 21.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.ВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.ВА Гражданско
дело № 20221110101873 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на *** против П. Г. К., с ЕГН ********** за
признаване на установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество
следните суми по договор № PLUS-12631138, обективирани в заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 60917/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, а именно: 8 908, 92 лв. – главница по договор за кредит, 6 883,
04 лв. – възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.10.2017 г. до 05.02.2021 г.,
1 751, 64 лв. - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.11.2017
г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от постъпването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на същото. Претендират се разноски.
Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като
доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства,
както и да бъде приложено ч. гр. дело № 60917/2019 г. по описа на СРС, 142 с-в.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден
от П. Г. К., подаден чрез адв. ***,
Ответникът иска на основание чл. 183 ГПК ищецът да бъде задължен да
представи оригинала на сключения между страните договор.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както
на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено
1
правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад
по делото.
По доказателствата:
Писмените доказателства, представени с исковата молба са допустими,
относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са
необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети
и приложени по делото.
По искането за представяне в оригинал на договора за потребителски кредит
съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание след уточняване от страна на
ответника дали оспорва авторството на подписа си, респективно оспорва ли
истинността на документа и след изслушване на становището на ответника.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2023
г. от 13,45 часа , за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис
от настоящото определение, а на ищеца и препис от исковата молба.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
В исковата молба се съдържат твърдения, че на 01.02.2016 г. между *** в
качеството му на кредитор и П. Г. К. в качеството му на кредитополучател е сключен
договор за потребителски кредит № PLUS-12631138, по силата на който страните са се
съгласили кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 10 000
лв. за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 05.02.2021 г.,
съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни
вноски, техния размер и размер на оставащата главница. Договорено било паричният
кредит да бъде изплатен на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 432, 88 лв., като
в договора е посочена и общата стойност на плащанията по кредита. Ищецът е
посочил, че въз основа на кредитния профил на ответника е определен годишен
процент на разходите, а кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, срещу което
кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на пар. 1, т. 5
2
ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплаща
от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата,
посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на кредита. Лихвеният процент
по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изчисляване на
ГПР е датата на подписване на договора.
Ищецът твърди, че сумата предмет на договора за кредит е преведена по сметка
на ответника.
Съгласно чл. 5 от сключения между страните договор при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава
в размер на действащата законна лихва за периода на забава.
Ищецът сочи, че след изплащането на 19 погасителни вноски, ответникът е
преустановил изпълнението по сключения между тях договор. На основание чл. 5 от
договора вземането на „БНП Приба Пърсънъл Файненс“ е станало изискуемо в пълен
размер, считано от 05.11.2017 г., за което от страна на кредитора е изпратено изрично
уведомление до длъжника.
Вследствие на неизпълнението от страна на кредитополучателя, кредиторът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за
следните суми: 8 908, 92 лв. – главница по договор за кредит, 6 883, 04 лв. –
възнаградителна лихва, начислена за периода от 05.10.2017 г. до 05.02.2021 г., 1 751, 64
лв. мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.11.2017 г. до
11.10.2019 г., ведно със законната лихва, считано от постъпването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на същото по чл. 410 ГПК в Софийски районен съд,
образувано е ч.гр.д. № 60917/2019 г. по описа на Софийски районен съд и е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено възражение от
длъжника по реда на чл. 414 ГПК и в изпъленение на дадените указания по чл. 415
ГПК *** е предявило процените установителни искове,
възражения на ответника:
Ответникът възразява срещу допустимостта на иска поради липса на
процесуална правосубектност на ответника.
Възразява, че липсва валидно облигационно отношение между него и ищцовото
дружество, въз основа на което се претендира процесната сума.
При условията на евентуалност оспорва кредиторът да му е предоставил сумата
10000 лв. предмет на сключения договор.
Оспорва валидността на сключения договор, като поддържа, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен в частта, с която са уредни лихвите
3
поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл. 11, т. 8 и т. 10 ЗПК във вр. чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това
последици по чл. 23 ЗПК, поради което и потребителят дължи единствено връщане на
чистата стойност на паричния заем, но не дължи други разходи по заема.
Оспорва начисления лихвен процент по договора за потребителски кредит, като
твърди, че същият е неправомерно завишен и е в противоречие с добрите нрави, във
връзка с което и поддържа, че нееквивалентността на престациите води до
недействителност на целия договор.
Поддържа, че потербителският кредит нарушава разпоредбите на чл. 10 и чл. 11
ЗПК, като навежда конкретни твърдени, че шрифтът на текста на договора е по-малък
от 12, липсва посочен срок на договора, не е посочена методиката за изчисляване на
референтния лихвен процент, от договора и погасителния план не може да се извлече
информацията за размера на включените в месечната погасителна вноска суми, а
именно колко лихва, главница и такса се погасява с всяка вноска, договорът не
съдържа правото на потребителя да поиска извлечение по сметка под формата на
погасител план.
Оспорва дължимостта на застраховка „защита на плащанията“ и „такса
ангажимент“. Твърди, че застраховката противоречи на разпоредбите на закона и не се
доказва потребителят реално да е ползвал такава услуга.
Оспорва процесният договор за потребителски кредит с № *** г. да е обявен за
предсрочно изискуем, като твърди, че не е бил уведомяван.
Възразява за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните към
ищеца суми за главници и лихви.
- правна квалификация – предявени са положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.
86 ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива
- разпределение на доказателствената тежест – в тежест на ищеца е да
докаже, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор
за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а
последният се е задължил да я върне в посочения срок, както и че е уведомил
ответника за обявената предсрочна изискуемост на непогасения остатък от кредита,
както и че ответникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава;
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да установи погасяване
на паричното си задължение на падежа.
4
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
На основание чл. 146, ал. 4 вр. чл.148 ГПК от ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба
документи.
ПРИЛАГА ч.гр.д. 60917/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на ответника, че ако не подаде отговор по исковата молба, каквото не
е сторил и не изпрати представител в първото по делото съдебно заседание, без да
направи искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, съдът може да постанови
неприсъствено решение в полза на ищеца.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство за държавна такса.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
УКАЗВА на страните, че в случай, че страната, която живее или замине за
чужбина за повече от един месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото.Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Когато посочените лица не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
5
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6