Определение по дело №27/2021 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260006
Дата: 12 януари 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20211630200027
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

№ 260006 /  xxxx  2. xxxx  .202 xxxx   г.

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 

 

гр.Монтана,  xxxx  2.0 xxxx  .202 xxxx  г.

 

В  ИМЕТО  НА   НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - гр.МОНТАНА, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, Първи наказателен състав, в закрито съдебно заседание, на дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ

 

при участието на секретар Тодора Владинова и в присъствието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ ЧНД № 27 по описа за 202 xxxx  г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл.243, ал. 5 от НПК.

 

Районен съд - гр.Монтана е сезиран с жалба от Б.Т.Г. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx и П.И.П. xxx,,Т.” №  xxxx  , с ЕГН: xxxxxxxxxx срещу Постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр. Монтана от  xxxx  5.04.2020г., с което е било прекратено досъдебно производство № 328/20 xxxx  8г. по описа на ОДМВР – гр.Монтана, респ. пр.пр.№ 720/20 xxxx  8г. по описа на същата прокуратура по обвинение в извършено престъпление по чл.209, ал. xxxx   от НК.

В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, тъй като прокурорът не е бил съобразил всички доказателства по делото и е прекратил производството при неправилно възприемане на фактическите отношения и писмени доказателства, поради което се иска от съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното постановление, ведно с произтичащите законови последици.

 

Съдът, като съобрази наведените в жалбата фактически и правни доводи, събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в рамките на законоустановения преклузивен седемдневен срок по чл.243, ал.3 от НПК, но не и от легитимирано да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство лице, поради което се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане.

Видно от писмените доказателства по делото е, че двамата жалбоподатели са били страни по гр.д.№ 70 320/20 xxxx  5г. по описа на Районен съд – гр.Монтана. Предмет на производството бил иск с правно основание по чл. xxxx  08 от ЗС, по който ищци били именно Б.Г. и П.П.. Претенцията и на двамата била да бъде признато за установено по отношение на свидетеля В. И. В., че общият  наследодател на ищците Г. П.Г. е бил собственик на 32,6 xxxx  3 дка гора, находяща се в с.Чемиш, Област Монтана в местностите ,,Сланище”, ,,Дълбоки дол” и ,,Обреща”.

С Решение от 3 xxxx  .03.20 xxxx  5г. по горецитираното дело съдът е отхвърлил иска като в мотивите си е приел, че от доказателствата по делото не било установено по безспорен начин, че Г. П.Г.,xxx починал на  xxxx  5.03.2020г, е бил собственик на имотите, предмет на иска, признато им за възстановяване по реституционния закон. Решението било обжалвано и потвърдено от състав на Окръжен съд – гр.Монтана, като в мотивите си въззивният съд възприел тези на първоинстанционния. Впоследствие не било допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт.

При така изложената хронология по процесуалната легитимация на съдът намира, че Г. и П. не притежават фигурата на пострадали от инкриминирано деяние лица. Това е така, тъй като в случая липсва пряката връзка между двамата жалбоподатели и процесните имоти. В случая по силата на влязло в сила съдебно решение на граждански съд, техният наследодател не е бил признат за собственик по отношение на свидетеля В. В.. Това на свой ред изключва възможността същите да са в положение да претърпят каквито и да са имуществени или неимуществени вреди от деянието. При наличието на данни, че въпросните лица като наследници на Г. П.Г., не са били собственици на посочените в решението недвижими имоти, спрямо които е извършено и разследването по прекратеното наказателно производство, не може да се приеме, че същите попадат в процесуалната категория на лица по чл.243, ал.4 от НПК, имащи правото да обжалват постановлението на прокурора.

С оглед всички тези съображения съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като изхожда от лица, които нямат правен интерес от обжалване, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено.

Воден от горното, съдът

 

 

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх.№ 720/20 xxxx  8г. депозирана на 07.05.2020г. от Б.Т.Г. xxx, с ЕГН: xxxxxxxxxx и П.И.П. xxx,,Т.” №  xxxx  , с ЕГН: xxxxxxxxxx срещу Постановление на прокурор при Районна прокуратура - гр. Монтана от  xxxx  5.04.2020г., с което е било прекратено досъдебно производство № 328/20 xxxx  8г. по описа на ОДМВР – гр.Монтана, респ. пр.пр.№ 720/20 xxxx  8г. по описа на същата прокуратура по обвинение в извършено престъпление по чл.209, ал. xxxx   от НК като процесуално недопустима и прекратява производството по ЧНД № 27/202 xxxx  г. по описа на Районен съд – гр. Монтана.

 

 Определението подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок от съобщението пред Окръжен съд – гр.Монтана.

 

 

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: