№ 4050
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110202544 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕАД, ЕИК: ***, представлявано заедно
от П.Р.П. и М.С.Ц. срещу наказателно постановление (НП) № ***, издадено
на 20.01.2025 г. от заместник-кмет на Столична община, направление „Правен
и административен контрол“, с което на основание чл. 23 и чл. 22, ал. 1 във
връзка с чл. 12, ал. 1 от Наредба за изграждане на елементите на техническата
инфраструктура и зелената система, и гаранциите при строителството им на
територията на Столична община (НИЕТИЗСГСТСО) на дружеството-
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда)
лева за извършено нарушение на чл. 10, ал. 5 от НИЕТИЗСГСТСО.
В жалбата се твърди, че НП е издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. На първо място, като нарушена разпоредба се сочи тази
на чл. 57, ал. 1, т. 6 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН). В тази връзка се твърди, че нито в акта за установяване на
административно нарушение (АУАН), нито в НП е посочено каква конкретно
сигнализация и какви пътни знаци е следвало да бъдат поставени, за да може
дружеството да изпълни задължението си да осигури безопасна проходимост
на гражданите и пътните превозни средства. В допълнение се посочва, че
елементите от състава на нарушението и обстоятелствата по извършването му
следва да са ясно, конкретно и изчерпателно посочени в АУАН и НП. В тази
връзка се твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
В заключение се посочва, че допуснатото процесуално нарушение е довело до
1
ограничаване на правата на санкционирания субект и се цитира текуща
съдебна практика на Административен съд – София град. На второ място, като
нарушена се сочи и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Посочва се, че
изкопът е бил запълнен с пясък и скална маса на нивото на съществуващата
настилка и в настоящия случай не е налице хипотезата на неосигуряване на
безопасна проходимост на гражданите и превозните средства и с оглед на това
в жалбата се твърди, че описаната фактическа обстановка, не отговаря на
действителната. Посочва се още, че датата на аварията не е установена от
административно-наказващия орган (АНО), което закономерно води до
несъставомерност на твърдяното нарушение и допълва, че доколкото деянието
се осъществява чрез бездействие е следвало да бъде посочено какво е
дължимото поведение, което нарушителят не е осъществил. В жалбата са
изложени твърдения, че от НП не се установява въз основа на кои
доказателства, органът е приел, че е извършено процесното деяние и същото
се явява недоказано. С тези аргументи, жалбоподателят претендира за отмяна
на НП като незаконосъобразно и отправя претенция за присъждане на
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в
производството.
В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от юрк. И., който в хода на съдебните прения
поддържа депозираната жалба, като излага аргументи, сходни с тези в
жалбата. Пледира за отмяна на НП, отправя искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не се явява и не
се представлява. По делото са постъпили писмени бележки, с които
процесуалният представител на АНО- адв. П. отправя искане до съда за
потвърждаване на НП, като излага аргументи в подкрепа на искането си.
Отправена е претенция за присъждане на разноски по справедливост.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
С АУАН № 24-26КИ-331/04.09.2024 г., съставен от свид. С. И. С., на
длъжност „главен инспектор” в Столичен инспекторат към Столична община,
било констатирано, че при извършена проверка от служители на Столичен
инспекторат на 26.08.2024 г., около 14:00 ч., в гр. София, район „***“, ж.к. ***
4, ул. „***“ бл. ***, на обект: „***“, дружеството - „***“ ЕАД, е извършвало
аварийни ремонтни работи на топлопровод, като по време на ремонта до
пълното възстановяване на настилката в засегнатия участък, не е осигурило
безопасна проходимост за гражданите и превозните средства - липсвала е
сигнализация и пътни знаци по реда на Наредба № 3 от 16.08.2010 г. за
временна организация и безопасност на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците.
2
Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 10, ал. 5 от
НИЕТИЗСГСТСО. Актът бил съставен в присъствието на свидетеля С. С. и
предявен на представител на санкционираното дружество, който го подписал
и удостоверил, че е получил препис от акта.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е било депозирано писмено възражение
срещу акта.
Въз основа на така съставения АУАН заместник-кметът на Столична
община, издал срещу „***“ ЕАД атакуваното в настоящото съдебно
производство НП, с което при идентичност на описанието на нарушението и
неговата правна квалификация, на жалбоподателя била наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева на основание чл. 23 и
чл. 22, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 1 от НИЕТИЗСГСТСО.
Изложената фактическа обстановка се установява безспорно от
приобщените по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН към
доказателствения материал на делото писмени доказателства – констативен
протокол № КП-24-0026120/26.08.2024 г. и снимков материал към него,
длъжностна характеристика на актосъставителя, заповед за компетентност на
АНО, заявка за възстановяване на асфалтовата настилка, уведомително писмо
за извършване на ремонтните дейности, констативен протокол № КП-24-
0025485 и снимков материал към него, както и гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите С. С. (актосъставител) и С. Стоев. От
показанията на свидетелите безспорно се установява, че инспекторите са
извършили проверка на посочения в АУАН и НП обект, като при проверката е
било установено, че на посочената дата са констатирали, че е било подготвено
за асфалтиране и е направен обратен насип със скална маса. В показанията си
свидетелите сочат, че липсвало сигнализация, с която да е обезопасено, както
и че инфраструктурата не е била възстановена.
Съдът намира, че тези доказателства в пълна мяра установяват и
подкрепят описаните факти в обстоятелствената част на АУАН и НП, с оглед
на което възражението на жалбоподателя се явява неоснователно.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
По процесуалната допустимост на жалбата:
От приложеното по делото известие за доставяне се установява, че
наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.01.2025 г, а
жалбата, по която е образувано настоящото дело е заведена в деловодството
на Столична община на 10.02.2025 г.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният
3
АУАН и оспорваното НП са издадени от компетентни органи – материалната
компетентност на заместник-кмета на Столична община по издаване на
атакуваното наказателно постановление следва от приложената Заповед №
СОА24-РД09-3955/24.10.2024 г., издадена от Кмета на Столична община, а
компетентността на свид. С. С., като актосъставител се установява
посредством приложената по делото длъжностна характеристика, която й е
била надлежно връчена срещу неин подпис. Спазена е предвидената от закона
писмена форма и съдържание по смисъла на чл.42 и чл.57, ал.1 ЗАНН. Тук е
мястото съдът да отговори на възражението в жалбата, свързано с формалните
реквизити на двата акта, доколкото в обстоятелствената част на същите
достатъчно ясно и конкретно е посочено, че до пълното възстановяване на
настилката в засегнатия участък, санкционираното дружество не е осигурило
безопасна проходимост за гражданите и превозните средства, тъй като е
липсвала сигнализация и пътни знаци, по реда на Наредба № 3 от 16.08.2010 г.
за временна организация и безопасност на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, посредством които се
осъществява това обезопасяване. Съдът намира, че с така даденото описание и
посочването на нарушената разпоредба, в диспозицията на която е посочено
дължимото от санкционирания субект поведение, в пълна мяра покрива
формалните изисквания на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, поради което
възражението следва да бъде отхвърлено като неоснователно.
Съдът констатира, че са спазени и давностните срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчването на АУАН и НП на жалбоподателя. Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че в конкретиката на настоящия казус не са налице съществени
процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на
издадения санкционен акт, поради което намира възраженията на
процесуалния представител на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.
Неоснователно е и възражението, че е следвало АНО да посочи какво е
дължимото поведение, тъй като то е изводимо от нормата на чл. 10, ал. 5 от
НИЕТИЗСГСТСО.
След анализ на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира за
безспорно доказано, че на 26.08.2024 г., около 14:00 ч., в гр. София, район
„***“, ж.к. *** 4, ул. „***“ бл. ***, на обект: „***“, дружеството - „***“ ЕАД,
е извършвало аварийни ремонтни работи на топлопровод, като по време на
ремонта до пълното възстановяване на настилката в засегнатия участък, не е
осигурило безопасна проходимост за гражданите и превозните средства -
липсвала е сигнализация и пътни знаци по реда на Наредба № 3 от 16.08.2010
г. за временна организация и безопасност на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. С това
санкционираният субект не е изпълнил задълженията си, вменени му с
разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от НИЕТИЗСГСТСО, съгласно която в случаите,
когато възстановяването на последиците е обективно невъзможно да бъде
завършено в кратък срок (до един ден), операторите, предприятията и
4
експлоатационните дружества са длъжни да осигурят за срока на ремонта
безопасна проходимост за гражданите и превозните средства в засегнатия
участък. По делото се установи безспорно (от уведомлението за авариен
ремонт на топлопровод), че ремонтът е бил обявен за времето от 08.30 часа на
19.08.2024 г. до 24.00 часа на 26.08.2024 г. и следователно не е могъл да бъде
завършен в еднодневен срок, поради което не попада в изключението,
предвидено в нормата на чл. 10, ал. 5 от НИЕТИЗСГСТСО. Видно от
приложения по делото констативен протокол № КП-24-0026120/26.08.2024 г.,
проверката е извършена на 26.08.2024 г. в 14.00 часа. От съдържанието на
протокола за проверка и приложените към него фотоснимки се установява, че
в хода на същата е било установено, че е направен обратен насип с каменна
фракция, но мястото не е било обезопасено със знаци и лента. Въпреки, че от
другия констативен протокол, приложен по делото, се установява, че при
предходна проверка, по време на ремонта е имало поставено обезопасяване
със знаци и ограда, съдът намира, че санкционираният субект не е изпълнил
задължението си да обезопаси мястото, както е констатирано на 26.08.2024 г.
От представената по делото заявка за възстановяване на асфалтовата настилка,
която е пусната от санкционираното дружество е видно, че срокът за
възстановяване е бил от 27.08.2024 г. до 31.08.2024 г. Предвид това, съдът
намира, че санкционираното дружество е било носител на правното
задължение да обезопаси обекта съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от
НИЕТИЗСГСТСО до момента на пълното възстановяване на асфалтовата
настилка. По делото липсват доказателства за това асфалтовата настилка да е
била възстановена към датата на констатиране на нарушението – 26.08.2024 г.
При наличието на тези аргументи, съдът прие, че към посочената в АУАН и
НП дата – 26.08.2024 г. последиците от ремонта не са били възстановени,
въпреки наличието на обратен насип, поради което имуществената
отговорност на санкционираното дружество е правилно ангажирана.
Санкционната разпоредба на чл. чл. 22, ал. 1 от НИЕТИЗСГСТСО,
предвижда за неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 5, от страна на
юридическо лице, имуществена санкция в размер от 1000 лв. до 5000 лв Съдът
намира, че АНО правилно е определил размера на санкцията към нормативно
установения минимум, доколкото по делото не се констатираха каквито и да
било обстоятелства, които да водят до извод за повишена степен на
обществена опасност, която да обуслови налагането на по-тежка санкция.
Доколкото по делото е ангажирана имуществената отговорност на
юридическо лице и с оглед на това, че по правило отговорността на
юридическите лица е обективна (безвиновна), то въпросът за субективната
страна не следва да бъде обсъждан.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че при
правилно установена фактическа обстановка, квалифициране на нарушението
и посочване на точната санкционна норма и правилно определена санкция,
която се явява справедливо наказание за извършеното нарушение и ще
постигне необходимия превантивен и предупредителен ефект към спазване на
5
установения правов ред в страната, наказателното постановление следва да се
потвърди изцяло, а жалбата да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
наказващия орган има право на разноски. Искането на адв. П. следва да бъде
оставено без уважение, предвид обстоятелството, че същата е вписан адвокат
в Софийска адвокатска колегия, и отношенията й със наказващия орган са
уредени с пълномощно, което й дава представителна пред съда, и за същата
важат правилата на закона за адвокатурата, в частност заплащането на
предоставената адвокатска защита. Доколкото по делото не е представен
списък с разноски и доказателства за уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата
инстанция, или наличие на основания по чл. 38 ал. 1 от ЗА, то и искането за
присъждане на разноски е недоказано и неоснователно, а искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение
следва да бъде оставено без уважение като неоснователно с оглед изхода на
делото.
По горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***, издадено на
20.01.2025 г. от заместник-кмет на Столична община, направление „Правен и
административен контрол“, с което на основание чл. 23 и чл. 22, ал. 1 във
връзка с чл. 12, ал. 1 от НИЕТИЗСГСТСО на дружеството-жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева за извършено
нарушение на чл. 10, ал. 5 от НИЕТИЗСГСТСО.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в настоящото производство и искането на адв. П. за
присъждане на разноски за процесуално представителство на наказващия
орган.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14- дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК,
по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6