№ 1509
гр. Пловдив , 18.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
Секретар:Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20205330205333 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 3817046, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Л. Р. Р. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ се и моли за неговата отмяна и присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна не взема становище по основателността на
жалбата.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Няма данни за датата на връчване на електронния фиш, поради което не
може да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за
обжалването му. Съдът е изискал от въззиваемата страна да представи
разписка за връчване с указания, че при непредставяне на такава, жалбата ще
се счита за подадена в срок. Доколкото от въззиваемата страна не е
1
представена разписка за връчване и с оглед гарантиране правата на
жалбоподателя, съдът приема, че жалбата е подадена в срок. Жалбата е
подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на
обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 05.07.2020 г. в 08:23 часа на
Път 2-64 км. 50+500, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с
пътен знак B 26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег.
№ ****, се движел с установена наказуема скорост- 84 км/ч., тоест с
превишаване на скоростта от 24 км/ч. като собственик е бил Л. Р. Р..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се
доказва от приложеното по административната преписка статично
изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата,
свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 87 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч.,
установената от АНО скорост се явява в размер на 84 км/ч.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
2
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на
скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай, според съда, не е налице неспазване на пътен знак
B26 от страна на жалбоподателя, поради което и същият не е извършил
вмененото му административно нарушение.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на
3
АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на
превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на
това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство.
В случая, видно от представения Протокол по чл. 10 от Наредбата,
АТСС е било позиционирано на път II-64 км 50+500, на 100 метра от пътен
знак B26. Видно от справката от ОПУ-Пловдив обаче, пътният знак,
въвеждащ ограничение на скоростта, се намира на км 50+590, т.е. на 90 метра
от посоченото място, където е било позиционирано АТСС. Несъответствието
би следвало да се счете за значително, доколкото при обхват на режима на
засичане на скорост от 100 метра на АТСС, то би обхванало и зона от 10
метра, непопадаща под ограничението, въведено с пътен знак B26.
По-големият проблем в случая обаче се явява обстоятелството, че от
представените доказателства не може да се направи извод, че км 50+500 от
път 2-64 попада под ограничението на пътен знак В26. Съгласно
представената справка от ОПУ-Пловдив, посоченият участък км 50+500 от
път II-64 е бил в обхвата на ограничение на скоростта и има сигнализация с
пътен знак на км 50+590 ляво въвеждащ ограничение В26 (60 км/ч) в посока
гр. Пловдив – с. Труд, като е извън населено място. В същата справка е
посочено, че заустването на ССП /селскостопански път/ е при км 50+566
ляво. Без използваният от ОПУ-Пловдив термин „заустване“ да е легално
дефиниран (а съгласно дефиницията на „заустване“ в Речника на българския
език да представлява „Място на вливане на река, канал или дренаж във
водоприемник“), същият безспорно касае наличното разклонение на пътя,
онагледено както от представените от ОПУ-Пловдив снимки на л. 24 от
съдебното производство, така и от представените от жалбоподателя снимки.
4
Видно от тях, непосредствено след процесния знак B26 на път II-64, следва
знак Г1 „Движение само направо след знака“, след което е и мястото, при
което селскостопанския път се „зауства“/„влива“ в главния път II-64. От
снимките, представени от жалбоподателя, а и от представените от ОПУ-
Пловдив, е видно и наличието на знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с
предимство“, поставен на селскостопанския път и касаещи задължителните
действия на движещите се по този път водачи непосредствено преди
навлизането им на главния път.
Въз основа на гореизложеното, безспорно се установява, че т. нар. от
ОПУ-Пловдив „заустване“ представлява кръстовище по смисъла на § 6, т. 8 от
ДР на ЗДвП и § 1, т. 15 от ДР на ППЗДвП - място, където два или повече пътя
се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво. Налице е събиране на
едно ниво на селскостопанския път и главния път II-64, при което, съгласно
пътната сигнализация, движещите се по път II-64 са длъжни да продължат
движението си направо по пътя, без да имат възможност да завият надясно и
да продължат движението си по селскостопанския път, а движещите се по
селскостопанския път, преди навлизането си по главния път II-64, са длъжни
да пропуснат движещите се с предимство по него, след което имат
възможност да навлязат по главния път II-64.
Съгласно чл. 49 от ППЗДвП пътните знаци за въвеждане на забрана се
поставят непосредствено пред местата или участъците от пътя, за които се
отнася тази забрана. Съгласно чл. 50 от ППЗДвП забраните, въведени с пътен
знак B26, важат до следващото кръстовище. Не е налице допълнителна табела
Т2, нито предупредителен пътен знак за опасност. Така, въз основа на
гореизложеното, забраната на пътния знак, находящ се на км 50+590 от път
II-64, следва да важи до км 50+566 от същия път (кръстовището между път II-
64 и селскостопанския път), но същата на следва да важи по отношение на км
50+500 от път II-64, където е посочено да е извършено нарушението в
електронния фиш.
Така съдът намира, че дължимото поведение на жалбоподателя в
конкретния случай е било да се движи със скорост, ненадвишаваща 60 км/ч в
участъка от път II-64 от км 50+590 до км 50+566, но не и в посочения във
фиша участък от пътя 50+500, където е важало общото ограничение на
5
скоростта от 90 км/ч, под която жалбоподателят се е движил съгласно
приетото от фактическа страна.
Следва да се посочи и че в протокола по чл. 10 Наредба № 8121з-532 от
12 май 2015 г. като режим на измерване е посочен Н, при възможности за
избор С-стационарен и Д-в движение. По този начин става невъзможно да се
разбере от протокола при какъв режим на измерване е действало АТСС.
Попълването на този реквизит е от особена важност, доколкото в случай, че
режимът на измерване не е стационарен, а във време на движение, следва на
основание чл. 11, ал. 2 от Наредбата нарушителят да бъде спрян на място и да
се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната
отговорност за извършеното нарушение, като за такива нарушения,
електронни фишове не се издават.
Въз основа на гореизложеното, настоящият състав намира, че
жалбоподателят е бил наказан по административен ред за нарушение, което
не е извършвал, поради което и обжалваният електронен фиш следва да бъде
отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие за оказване на правна помощ и съдействие на жалбоподателя от
адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв., поради което и въззиваемата страна
следва да бъде осъдена да заплати тази сума на жалбоподателя.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3817046, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на Л. Р. Р. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-Пловдив да заплати на Л. Р. Р., ЕГН ********** сума в
размер на 200 лв., представляваща разноски в производството пред РС-
6
Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7