ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 209
гр.
Хасково 29.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен
състав в закрито съдебно заседание на двадесет и девети юли, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА ТЯНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФИЛИП ФИЛИПОВ
КАПКА ВРАЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВ ВЧНД № 277 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.
Образувано е по частен протест на
прокурор при Районна прокуратура – Хасково, против Определение № 212 /
01.06.2020г., по ЧНД № 397/2020г. на Районен съд – Хасково, с което е отменено постановление
от 08.04.2020 г. на РП Хасково, за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 487/2016г. по описа на РУП – Хасково, водено за престъпление по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК и делото
върнато на РП – Хасково, за продължаване на действията по разследването, с
дадени в мотивната част на определението, указания.
В протеста се излагат доводи за неправилност на определението
и постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че били
извършени необходимите и възможни процесуално следствени действия, доказателствената
съвкупност била пълна и не установила състава на чл.144 ал.3 от НК от обективна
страна, поради липсата заканата за убийство да е могла да възбуди основателн
страх, у лицето срещу което е отправена. Счита се, че дадените от съда указания
не могли да преодолеят недоказаността и се иска отмяна на определението и потвърждаване
постановлението на РП-Хасково от 10.04.2020г., за прекратяване на наказателното
производство.
Възражение против протеста, няма.
Хасковският окръжен съд, като
провери изцяло правилността на обжалваното
определение, по посочените в протеста оплаквания,
изтъкнатите доводи, събраните доказателства и служебно, намира че протеста е допустим , но неоснователен .
Досъдебното производство, е образувано
на 14.05.2016г. с постановление на РП – Хасково, срещу неизвестен извършител за
това, че през м. 02. 2016г. в гр. Х. се
заканил с убийство и това заканване възбудило основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144 ал. 3 вр. ал. 1 от НК.
На досъдебното производство няма привлечен
обвиняем.
От събраните доказателства е установено, че се касае
за съседски конфликт от 2015г., между свидетелите Ж.М. и ****** й В.М. от една страна и от друга свидетелите М. С., ****** й Ф. С. и ****** им Ш. С., по повод
оплаквания на първите, за незаконно строителство от вторите. По разследването са
присъединени пет преписки, касаещи различни конфликтни ситуации между
посочените лица. Разпитани са множество свидетели, включително очевидци /
посочени както от първата инстанция, така и в постановлението за прекратяване
на РП – Хасково/ на отправяни от св. М. С. и основно от
св. Ш. С., закани за
палеж, против имота на св.М. и такива за убийство към св.М. / последните отправяни
основно от св.Ш. С./, които биха могли да възбудят основателен страх за
осъществяването им. Установени са от гласните доказателства и конклудентни
действия в тази насока / на св. Ш. С. /. Освен
очевидци, са разпитани и свидетели / св. Х., свидетелите Д./ възприели състоянието на св. М. по повод отправяните
й закани, което сочело на възбуден у нея от тях, основателен страх. Установено
е също, че конфликта между страните в годините на воденото разследване ескалирал
и за последната присъединена по досъдебното производство преписка, че на
07.03.2018 г. св. С. нанесли побой над св. М. и ******* й , причинявайки им леки телесни повреди. В хода на
разследването са назначени две комплексни съдебно-психиатрични психологични експертизи
на св.М., изготвени по писмени данни от различни вещи лица,
достигнали до различни изводи досежно годността на св. М. правилно да възприема
фактите и ги възпроизвежда, като втората
приела освен, че не може да стори това , в разрез с първата, така и че
страда от налудно разстройство от началото на конфликта и се нуждае от лечение,
което пак е в противоречие с извода на първата експертиза, че св. М. не
страдала от психично заболяване от м.09.2015г. до м.05.2017 г.
При така установените в резюме обстоятелства,
неправилно в постановлението от 08.04.2020г. прокурора приел ,че престъплението
по чл.144 ал.3 от НК е недоказано от обективна страна, поради липсата на
свидетели очевидци и прекратил наказателното производство водено за посоченото
престъпление като приел ,че се касае за престъпление по чл.144 ал.1, чл.146 и
чл.130 от НК, преследвани по частен ред и за тях на осн. чл. 25 ал.1 т.6 от НПК,
спрял наказателното производство като уведомил пострадалите за възможността да
подадат тъжба, в срока по чл.81 ал.3 от НПК. Този извод за липсата на елемент
от обективната страна на състава на чл.144 ал.3 от НК не почива на установеното
от събраните доказателства и е неправилен. Очевидци на някои от заплахите има и
те са посочени от първата инстанция. За двете експертни заключения следва да се
посочи, че изводът по въпроса дали у самата св.М., е бил възбуден реално
основателен страх от заканата, е ирелевантен за състава на престъплението. В
хода на разследването неясно защо не са разпитани като свидетели лицата А. В. и Т. Д., възприели заплахите
през месец април 2017г. според дадените от тях по полицейската преписка №
197000 -4261/17 г. обяснения, което следва да бъде сторено.
Както е посочила и първата инстанция, според
указанията на т.р.№ 53/89 г. на ОСНК, за да се осъществи състава на
престъплението по чл.144 ал.3 от НК не е необходимо при отправяне на заканата
за убийство, дееца да има предварително взето решение да я осъществи. От
обективна страна е необходимо единствено тази закана да е възприета от
заплашения като действителна и да е могла да възбуди основателен страх у него
за осъществяването й. От субективна страна престъплението се извършва при пряк
умисъл, с цел да бъде принуден заплашения, да промени поведението и действията
си, в исканата от дееца насока. Именно това е установено от събраните доказателства,
които прокурора тълкувал превратно и което е довело до необоснованост, а от там
и незаконосъобразност на постановлението му за прекратяване на наказателното
производство. Действително единствено прокурора преценя дали и срещу кого,
какво обвинение да повдигне, но изводът за недоказаност на състав на
престъпление, служещ като основание за прекратяване на наказателното
производство, следва да почива на действителен анализ на доказателствата, а не
на превратен.
Предвид изложеното изводът на първата инстанция е
правилен. По досъдебното производство не са извършени всички необходими и
възможни следствени действия за установяване на обективната истина. Дадените от
първата инстанция в мотивите указания, за провеждане на очни ставки обаче са
безпредметни. Основателни са указанията за назначаване на повторна съдебно
психиатрична и психологична експертиза, предвид противоречивите заключения на
назначените две, изготвени неясно защо от различни вещи лица, които както и дадените
в мотивите на настоящото определение указания за приложението на закона, следва
да се изпълнят и след това се прецени наново дали са налице или не, основания
за прекратяване на наказателното производство.
Тук следва да се посочи, че отмяната на
постановлението за прекратяване на наказателното производство, касае и частта
за спирането му на осн. чл.25 ал.1 т.6 от НПК, която в настоящия случай няма
самостоятелно значение. Водим от горното и на осн. чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 212/01.06.2020г., постановено по ЧНД
№ 397/2020г. на Районен съд – Хасково.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:
1. 2.