Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 21.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Наказателно отделение, IX
въззивен състав, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА
АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при секретаря Албена
Арсова и в присъствието на
прокурор Десислава Пиронева, като разгледа докладваното от младши съдия Углярова ВНОХД № 4696 по описа за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 07.04.2017 г. по н.о.х.д. № 7402/2016 г. по описа на СРС, НО, 14-ти
състав, подсъдимият А.Л.С. е признат за виновен в това, че на 17.08.2015г.
около 22.00 часа, на площада в с.Долни Богров, район Кремиковци, Столична
община, унищожил противозаконно чужди /собственост на „Чистота Искър“ ЕООД/
движими вещи – 3 броя контейнери за разделно събиране на отпадъци тип „Иглу“,
всеки на стойност от 540,00 лева, трите на обща стойност от 1 620,00 лева, като
ги запалил, вследствие на което контейнерите изгорели напълно, поради което и
на основание чл. 216, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.
Със
същата присъда, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното
наказание „лишаване от свобода“ е било отложено за срок от пет години.
С
посочената присъда от 07.04.2017 г. по н.о.х.д. № 7402/2016 г. по описа на СРС,
НО, 14-ти състав, на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, подсъдимият А.Л.С. е осъден
за заплати в полза на „Чистота Искър“ ЕООД, ЕИК ******, сумата от 1 620 лева,
представляваща обезщетение за причинените с инкриминираното деяние имуществени
вреди – левова равностойност на унищожените вещи.
С
присъдата, на основание чл.189, ал.3 от НПК и чл.190, ал.2 от НПК, подсъдимият С.
е осъден да заплати сумата от 48,30 лв. по сметка на СДВР (представляващи
извършени в хода на досъдебното производство разноски), сумата от 95,21
лева по сметка на СРС (представляващи
извършени в хода на съдебното производство разноски), както и сумата от 64,80
лева по сметка на СРС (представляващи държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск).
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба и допълнение към нея от
подсъдимия А.Л.С., чрез процесуалния му представител адв.
С.Н., в които се твърди, че първостепенният съд е коментирал само и единствено
тезата на обвинението и подкрепящите я показания на непълнолетните свидетели,
като липсва анализ на доказателствената съвкупност в цялост. Счита се, че
първоинстанционният съд не се е съобразил с разпоредбите на чл.305, ал.3 от НПК, чл.13 и чл.14 от НПК, лишавайки се от възможността да направи всестранен и
обективен анализ на доказателствата и фактите по делото, довело в крайна сметка
и до драстично засягане правото на защита на подсъдимото лице. Поддържа, че
необсъждането на целия събран по делото доказателствен материал има за
последица липса на мотиви по смисъла на чл.348 ал.3, т.2 от НПК, респективно е
налице абсолютно основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на СРС.
Въз
основа на изложеното е и отправеното до въззивната съдебна инстанция искане
първоинстанционната присъда да бъде отменена, а делото да бъде върнато за ново
разглеждане.
В жалбата не се иска събирането на нови
доказателства.
Въззивният
съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налага разпит на подсъдимия, на свидетели и вещи лица.
В
съдебното заседание пред СГС защитникът на подсъдимия поддържа депозираните
жалба и допълнение към нея изцяло, отправените с тях доводи и направеното
искане. Поддържа, че в наказателното производство не е изяснен предметът на
посегателство, че липсва протокол за оглед, а приложените по делото материали се
отнасят за други случаи на унищожаване на кофи за боклук в с.Долни Богров.
Счита, че първостепенният съд не е зачел и коментирал свидетелските показания
на лицето Г.П., видно от които подсъдимият изобщо не се е намирал на процесното
място, респективно не е могъл да извърши престъплението, за което е привлечен
към наказателна отговорност.
Подсъдимият
А.Л.С. в своя защита се присъединява към становището на процесуалния
си представител адв.Н..
Пред
въззивния съд представителят на Софийска градска прокуратура оспорва жалбата
като поддържа, че не са налице нови факти или доказателства, които да налагат
промяна на констатираната от първостепенния съд фактическа обстановка или на
изводите му, поради което моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена
изцяло.
При
последната си дума подсъдимият поддържа казаното от защитника му.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
За да
постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред.
Съобразил е депозираните в хода на съдебното производство показания на свидетелите А.Х.А./включително и приобщените по реда на
чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, Ц.Д.К./кмет на с.Долни Богров/, А.И.Ч./гл.специалист
„МИОЕПО“/, Д.В.Т., Г.Н.П.; писмени доказателства и доказателствени средства – констативен
протокол от 19.08.2015г. на Столична община, кметство Долни Богров, район
„Кремиковци“; протокол за доброволно предаване, 2 броя протоколи за
разпознаване на лице от 25.03.2016г., справка за съдимост, съдебно – оценителна
експертиза, пожаро – техническа експертиза, както и всички писмени
доказателства, събрани на досъдебното производство и приети по реда на чл.283
от НПК.
Към
дейността по събиране на доказателства районният съд е подходил отговорно и
професионално. Разпитани са всички свидетели, които са възприели факти от
значение за главния факт, предмет на доказване в производството, като е
използвана и процесуалната техника на прочитане на показанията от досъдебното
производство, по отношение на които е имало законно основание за това. Показанията
на свидетелите са обследвани внимателно в контекста на собствената им логическа
последователност и при съпоставката им едни с други.
Въззивният
съд счита, че вътрешното убеждение на Софийския районен съд по фактите е
формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени
материали, като в хода на производството пред въззивната съдебна инстанция не
бяха установени нови факти и обстоятелства. Възприетата от първостепенния съд
фактическа обстановка изцяло се споделя и от настоящата инстанция, като не са
налице основания за промяна във фактическите изводи на първоинстанционния съд,
нито е налице основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен
материал. Въз основа на ангажираните в производството доказателства и
доказателствени средства, районният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка, която се споделя изцяло и от въззивния съд, а именно:
Подсъдимият
А.Л.С. е роден на ***г., българин, български гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан, с адрес в с.Долни Богров, общ.Столична, ул.12, № 2, с ЕГН
**********.
На
17.08.2015г. около 22:00 часа, свидетелите А.Х.А.и Д.В.Т. се намирали на
автобусна спирка, находяща се в с.Долни Богров, с намерение да се
разходят. В близост до автобусната
спирка и до оградата на училището, били поставени три броя пластмасови
контейнери за разделно сметосъбиране тип „Иглу“, същите собственост на „Чистота
– Искър“ ЕООД и предоставени за ползване на община Долни Богров. Междувременно свидетелите
забелязали подсъдимият А.С. да стои в близост до контейнерите за боклук, като
същият ги извикал, за да им покаже какво ще направи. Подсъдимият приближил
контейнерите и посредством запалка възпламенил първо средностоящия контейнер, след
това последователно и останалите два, вследствие на което и трите контейнера започнали
са горят. След като възприели действията на подсъдимия, свидетелите се върнали
на автобусната спирка, където се качили на автобус на градския транспорт,
пътували една спирка, след което се върнали на площада. Забелязали, че огънят
от трите запалени кофи за разделно събиране на отпадъци бил много силен, а
подсъдимият бил напуснал мястото. За случилото се били сигнализирани органите
на реда.
Съгласно
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство оценителна
експертиза, пазарната стойност на инкриминираните вещи, а именно – 3 броя
контейнери тип „Иглу“ 1,1 куб.м., към момента на извършване на деянието е в
размер общо на 1 620,00 лева /540,00 лева всеки/.
Видно от
заключението на изготвената в хода на съдебното производство пожаро - техническа
експертиза, различните видове контейнери за събиране на смет, в това число и
тези за разделно събиране на отпадъци, са направени от полиетилен средна или
висока плътност, като същите могат да бъдат възпламенени от източници с
относително невисока мощност, но притежаващи продължително действие, каквито се
явяват газовите запалки, използвани в бита. Експертът е посочил, че за
полимерните материали и изделия, използвани в бита, не може да се говори за
пожароустойчивост, тъй като те са горими и по – скоро от тяхното наличие се
определя горимото натоварване и съответно увеличената пожарна опасност на
местата, където те са разположени.
От
съвкупната преценка на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, се установява по безспорен начин авторството, времето и мястото на
инкриминираното с обвинителния акт деяние. Чрез законосъобразно извършени
процесуални действия, настоящата съдебна инстанция счита, че са събрани
необходимите от гледна точка разпоредбата на чл.102 от НПК доказателства,
описани и в мотивите на
първоинстанционната присъда. Възприетите от първата инстанция фактически
положения относно основните факти са правилно установени, като при съвкупната
оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки.
Съдът прецизно и в съответствие с изискванията на процесуалния закон е
анализирал доказателствените източници, като е обосновал съображенията си, въз
основа на които е дал вяра на едни от тях и не е кредитирал други. Липсват основания,
които да мотивират въззивният съд да промени направените в контролирания
съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му са обсъдени
събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато превратното им
тълкуване.
Въпреки
това, с оглед възраженията, наведени от жалбоподателя в настоящото производство,
касаещи преценката на доказателствата, направена от районната инстанция, същите
ще следва да бъдат отново обсъдени в настоящето изложение.
Фактическите
констатации относно деня и мястото на инкриминираното деяние, настоящата
съдебна инстанция също счита, че се извеждат по несъмнен начин от всички
налични по делото доказателства. Съдът отчете, че за тези обстоятелства, които
са част от главния факт, предмет на доказване в настоящото производство,
доказателственият материал е непротиворечив.
По
отношение наличието или липсата на конкретното инкриминирано поведение на
подсъдимия, касаещо възпламеняване на три броя контейнери за разделно
изхвърляне на отпадъци, което в крайна сметка е довело до унищожаването им, по
делото са събрани две групи взаимноизключващи се твърдения. От една страна, свидетел
Г.Н.П., в депозираните си в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния
съд показания твърди, че на процесната дата е бил заедно с подсъдимия в с.Пет
Могили, където двамата помагали за поправка на покрив на къща, собственост на
вуйчото на подсъдимия. При извършения анализ на така депозираните
показания, преценявайки ги съвкупно с останалия събран по делото доказателствен
материал, съдът ги прие за недостоверни, градящи защитна версия на подсъдимия и
съставляващи несигурна доказателствена основа, обрисуваща недостоверно
обстоятелства от значение за делото. Същите в конкретният случай се явяват изолирани
и неподкрепени от каквито и да било други доказателствени източници.
В тази
връзка, настоящата съдебна инстанция, също както и първоинстанционната такава,
счете, че правдивата картина на обстоятелствата, предхождащи, съпътстващи и във
връзка с инцидента от 17.08.2015г. е обрисувана от разпитаните в хода на
съдебното следствие пред СРС свидетели А.и Т.. Съдът кредитира показанията на същите
като последователни и безпристрастни, поради което липсва основание същите да
останат извън фактическите му констатации. Този решаващ от гледна точка на
доказателствения анализ извод се гради на принципното разбиране, не за
многобройността на свидетелите, а с оглед еднопосочното и правдиво излагане на
фактите, интересуващи процеса, съпоставени със спецификата на конкретния казус.
Съдът приема за достоверни показанията на посочените свидетелите най-напред,
защото те в детайли описват обстоятелствата, които са съпътствали и следвали
инцидента, както и инкриминираното поведение на подсъдимия, второ – защото тези
показания се подкрепят изцяло от показанията на св. К./кмет на с.Долни Богров/ и св. Ч./гл.специалист „МИОЕПО“/, и трето –
защото последните се подкрепят напълно и от изготвените по делото експертни
заключения. Изложените с показанията на свидетелите факти се кредитират изцяло
като логични и обективно описващи възприятията им на основните факти, подлежащи
на доказване. Липсват съмнения относно установеното с тях.
Настоящата
съдебна инстанция, така както и първостепенната такава, намира тази
доказателствена основа за достатъчна и годна, за да обоснове факта на
извършване на престъпление по чл.216, ал.1 от НК, да свърже неговото авторство
именно с подсъдимото лице, както и да изясни обстоятелствата, при които са
протекли събитията и точната тяхна хронология.
При
правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по
делото фактическа обстановка, първостепенният съд е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия С. по реда на чл.54 от НК, като е приел, че не са
налице основания за определяне на наказание по реда на чл.55, ал.1 от НК, тъй
като липсват изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, при които най-лекото предвидено в закона наказание да е
несъразмерно тежко с оглед на извършеното от дееца. Първостепенният съд не е
изложил изрични мотиви в тази насока, но определяйки наказание в рамките на
границите, предвидени в разпоредбата на чл.216, ал.1 от НК, на практика е приел
именно това. Въззивният съд счита, че в случая този краен извод на
първостепенния съд е правилен, тъй като по делото не са налице доказателства
нито за многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия доказателства, нито
изключителни такива. Точно обратното- единственото смекчаващо отговорността на
същия обстоятелство е фактът, че не е бил осъждан към датата на инкриминираното
деяние, което обаче се „компенсира“ от факта на последващото му осъждане, при
това отново за престъпление против собствеността. Останалите отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства правилно са били преценени от
първостепенния съд, който е наложил на подсъдимия наказание над средния размер,
предвиден за извършеното престъпление, а именно - 3 години лишаване от свобода.
Въззивният съд се съгласява и с изводите на първоинстанционния такъв, за
прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на така
наложеното наказание с изпитателен срок от пет години, поради факта, че към
датата на извършване на деянието подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е до три години
„лишаване от свобода“, както и с оглед обстоятелството, че изпълнението на
целите по чл.36, ал.1 от НК, възпиращият и превъзпитателен ефект на
наказанието, може да се постигне и без ефективното му изпълнение, като така
определеният изпитателен срок в най-голяма степен би оказал дисциплиниращо
въздействие върху подсъдимия и би го мотивирал да се въздържа от други
противообществени прояви и към спазване закона.
С оглед изложените дотук съображения от фактическо и правно естество,
присъдата на СРС следва да бъде потвърдена и в частта, с която е уважена претенцията
на конституирания в производството граждански ищец „Чистота – Искър“ ЕООД
спрямо подсъдимия, доколкото са налице всички елементи на гражданскоправния
деликт съгласно чл.45 от ЗЗД, даващи основание да се ангажира гражданската
отговорност на подсъдимия. В случая гражданският ищец е легитимиран, в
материалноправното си качеството на пострадал от инкриминираното деяние, да
предяви срещу подсъдимия иск за обезщетяване на претърпените от престъплението
съставомерни имуществени вреди. Налице е деяние, вина, противоправност и
причинна връзка между действията на подсъдимия и претърпените имуществени
вреди. Размерът на гражданския иск, доколкото се претендират съставомерни
имуществени вреди, е доказан по несъмнен начин в хода на съдебното следствие. С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав счете, че атакуваната присъда е
правилна и законосъобразна и в гражданскоправната й част.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият е осъден да
заплати сумата от 48,30 лв. по сметка на СДВР – сторени в досъдебното
производство разноски, сумата от 95,21 лева по сметка на СРС – сторени в
съдебното производство разноски, както и сумата от 64,80 лева по сметка на СРС,
представляващи дължима държавна такса за предявения граждански иск, като в тази
й част присъдата също е съобразена с наличните по делото доказателства и изискванията
на закона, поради което не съществува необходимост от корекция на обжалвания
съдебен акт и в този аспект.
С оглед
изложеното и след като служебната проверка на присъдата не констатира
неправилно приложение на материалния закон или съществени нарушения на
процесуалните правила, СГС прие, че обжалваният пред него съдебен акт следва да
бъде потвърден.
Така
мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда от 07.04.2017 г. по н.о.х.д. № 7402/2016 г. по описа на СРС, НО, 14-ти
състав.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.