Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно отделение
На първи октомври Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мая Нанкинска
ЧЛЕНОВЕ: Трайчо А.
Красимир
Гайдаров
Секретар
Родина Петкова
Прокурор
Росица Тонева
като
разгледа докладваното от съдия Нанкинска
ВНОХД
№ 582 по описа на съда за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид:
Съдебното
производство по делото е по реда на чл.331 и сл. от НПК и e образувано по жалба
на подсъдимия Т.Р.Р. против присъда, постановена по НОХД № 2531/2019 год. на 23.01.2020
год. от ВРС, ІІІ състав.
С
атакувания съдебен акт подсъдимият Р. е признат за виновен в извършването на
престъпление, наказуемо по чл.211, пр.2, вр.чл.209, ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК
като му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 5
години при първоначален строг режим. Със същият акт са уважени предявените
граждански искова от гражданския ищец Т.Т. в размер на 3000 лв., ведно със
законната лихва от деня на увреждането до окончателното изплащане на сумата и
на П.Д. в размел на 2262.46 лв., ведно със законната лихва от деня на
увреждането до окончателното изплащане на сумата
В
жалбата на подсъдимия се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт, тъй като при правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е направил неправилен извод за вината на подсъдимия. Твърди се, че липсват
доказателства за авторството на деянието, а кредитираните от съда са опорочени.
В съдебно заседание алтернативно се прави искане за намаляване на наложения
размер на наказанието.
Представителят
на ВОП в с.з. изразява становище, че атакувания съдебен акт е правилен и
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна,
като разгледана по същество обаче е неоснователна. Наведените основания в нея
не представляват въззивни основания за отмяна на присъдата по смисъла на
чл.335, ал.1, т.1 и чл.336, ал.1, т.3 от НПК или изменение по чл.337, ал.1, т.1 НПК поради следните съображения:
От фактическа страна първостепенния съд
в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за
установено по безспорен начин следното:
Подсъдимият
Р. ***, същият бил многократно осъждан. Към началото на 2015 г. изтърпявал
наказание "пробация", като следвало да изтърпи 100 часа безвъзмезден
труд в полза на обществото за срок от 1 година. Това той сторил в Академия на
МВР /ЦСПП-АМВР/- гр. Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Сливница" № 159. Наказанието
му било наложено с присъда по НОХД № 388/2014 г. на Районен съд - гр. Карлово,
в сила от 05.11.2014г. Тази пробационна мярка се изпълнявала в периода
07.12.2014г. - 14.06.2015г.
Към
пролетта и лятото на 2015 г. свидетелите П.Д. и Т.Т. работели в Център за
специализация и професионална подготовка - Св.Д. работел като „командир на
отделение", а св.Т. като „Началник логистика". Т. познавал подсъдимия
във връзка с престоя му в „Школата“, а Д. го знаел във връзка с работата си
още през 90-те години, по повод
извършено претърсване в гараж.
Първата
среща на Д. с подсъдимия станала на неустановена с точност дата през месец март
2015 г. Р. му обяснил, че изтърпява наказание „Пробация", като 100 часа
труд следва да положи в школата, за което отговарял колегата му св. Т.. Обяснил
му, че работи по същото време и в автосалон в гр. Варна, без да уточнява в кой, както и че колегата му Т.,
вече му поръчал да му донесе уточнен конкретно помежду им лек автомобил „Шкода
Октавия", който се намирал в момента в Германия. Д. го уведомил, че и той
скоро възнамерява да купи автомобил, след което двамата се разделили.
След известно
време Р. намерил Д. на КПП-то на школата, където в момента Д. бил на работа. Казал
му, че знаел за автомобил на изгодна цена, който се намирал в Германия - марка
„Шкода Октавия", производство 2003г. на цена 1150 евро и може да му я
докара от там. Предложил му първоначално да плати само разходите по докарването
на колата - 600 лева като цена на автовоза от Германия, а след това покупната
цена от 1150 евро. Макар и да знаел, че Р. е криминално проявен, Д. смятал, че
предвид положението, което заемал в системата на МВР не може за бъде измамен от
него. Уговорили се на следващия ден да се видят в школата и св. Д. да даде на Р.
сумата от 600 лева. Подсъдимият пристигнал в уречения час на бариерата на
школата с автомобил, управляван от друго лице. Д. му дал сумата от 600 лева,
като поискал да му подпише документ за получената сума, при което Р. му казал,
че много бърза в момента и не следва да се притеснява, тъй като двамата се
познават от преди. Уверил го, че когато вземе колата от Германия ще му изпрати
снимки на автомобила.
Изминали 2
седмици от предаването на сумата, но подсъдимият не тръгвал за Германия, като
през това време между него и Д. били проведени множество телефонни разговори. През
това време Р. посетил работното място и дома на св. Д., като му поискал още
пари, за които обяснил, че са му нужни за да пътува до Германия, тъй като имал
да взема пари, но го бавели и нямал средства да тръгне. Обяснил му, че ако му
даде сума от 300-500 лева щял да ги приспадне от продажната цена. Първите два
пъти Д. отказал да му даде още пари, но в един момент преценил, че съществува
вероятност подсъдимият изобщо да не тръгне за Германия, поради което му дал още
350 евро. Предаването на тази сума станало в канцеларията на Д. в школата, като
Р. го уверил, че след рождения ден на жена си тръгвал за Мюнхен, където бил
набелязания автомобила.
На
неустановена дата през м. юни 2015г., Р. звъннал по телефона на Д. и му казал,
че е в Мюнхен и там имало друг от същата марка като предварително набелязания,
производство 2005-2007г., който обаче бил по скъп с 500 евро и го попитал дали
не би искал този новия. Първоначално свидетеля заявил, че нямал повече пари, но
подсъдимият му прозвънил по телефона неколкократно и го убеждавал, че по -
новия автомобил бил с повече екстри и в отлично състояние, тъй като го бил
тествал и в крайна сметка успял да го убеди. След това обаче Р. обяснил, че
освен колите за Д. и Т., щял да взема още пет коли с автовоз, поради което
поискал Д. спешно да му изпрати 500-те евро разлика в цената по „Изипей". Д.
обяснил, че в момента бил на работа и нямало как да изпрати парите, при което
подсъдимият поискал Д. да даде парите на изпратен от него човек. Така и
направили. Минути след това до школата дошло момче на около 25 години, което
било възприето и от намиращия се по това време, на това място св. Н. А., които
не видял фактическото предаване на сумата на непознатия, но видял, че свидетелят поддържал непрекъснат телефонен
разговор, после разбрал, че е с подсъдимия и за какво ставало дума.
След този
момент подсъдимият спрял да търси св.Д., а на неговите обаждания отговарял с различни обяснения за
това защо не доставя обещания автомобил- автовоза спукал въздушни възглавници в
Австрия и щели да купуват такива от България и да ги носят в Австрия, тъща му
починала и др. В един момент Д. започнал да се съмнява, че ще получи автомобил
и извикал Р. в дома си, но двамата така и не разрешили проблема. Св.А. бил по
същото време в дома на Д.. Той видял Р. и разговора между двамата, но на
конкретния разговора не присъствал. Малко след това Р. изобщо спрял да отговаря
на обажданията. Междувременно Д. разбрал от св.Т., че и той бил лъган по същия
начин и със същите обяснения от подсъдимия относно поръчания и от него
автомобил, който следвало да бъде поставен от Германия.
По сходен
начин Р. процедирал и със св.Т.Т.. Професионалните ангажименти на последния по
отношение на лицата, изпълняващи наказание „пробация“ в школата на МВР се
изразявали само и единствено в определяне на районите, където да работят.
Именно по тази причина той се запознал с подсъдимия Р.. При срещите им
последният многократно го увещавал, че трябва да си смени колата „Шкода Фабия“
за по – голяма и че той можел да му съдейства за това.
В началото
на м.юни 2015 г. Р. посетил кабинета на Т. за да му разпише книжката, че е
положил изискуемия труд по изтърпяването на наказание „Пробация“. Предложил му
да му докара от Германия л.а. „Шкода Октавия 4x4“, като има предвид конкретен
автомобил, който бил изложен в автосалон в Германия и бил на стойност 6000
лева. Т. се съгласил и му дал 500 лева като капаро за автомобила. Подсъдимият поискал имейл адрес на свидетеля и започнал да му изпраща
снимки на автомобила, който следвало да му достави, като лично му предоставил
и лист с техническите характеристика на л.а. „Шкода Октавия“. Т.,
уверен, че сделката ще се осъществи, сключил договор за кредит с цел купуването
на автомобила.
След като получил и капарото от на св.Т.,
подсъдимият започнал да му изтъква различни причини, че не му докарва
автомобила, сред които и че автовозът не можел да тръгне с всички коли от
Германия, тъй като на Р. не му достигала малка сума. По този начин успял да
мотивира Т. да му изпрати още 500 лева
като част от покупната цена за автомобила. Това свидетелят направил на
11.06.2015г. чрез „Easy Pay” в 16.50 часа с Разписка № 01000342623565. Парите
били изтеглени от Р. още същия ден, видно от Разписка № 07000342634553/11.06.2015г.
в 17:10:33 часа. След една
седмица Р. разговарял с Т. и му обяснил, че автовозът е тръгнал за България, но
се развалил в Унгария и му трябвали пари да го оправи, като му поискал от още
700 евро или 1400 лева. Пред
угрозата да не получи нищо, Т. отново превел чрез „Easy Pay” на 18.06.2015г. в
14.10 часа с Разписка № 01000344532296 сумата от 1400 лв., които Р. изтеглил същия
ден, видно от Разписка № 07000344537329/18.06.2015г. в 14:23:04 часа.
Минали още
няколко дни и Р. отново се обадил по телефона на Т. и го уведомил, че бил в
България и щял да тръгва за Унгария, за да занесе частите за автовоза, тъй като
повредата била по-голяма от първоначалната и поискал още пари. Казал му, че е
поискал пари и от колегата му – св. Д., на който също ще внася кола, но той му
отказал, тъй като нямал. При последваща среща между двамата във Варна Т. дал на
Р. още 600 лева.
Изтегленият
кредит от Т.Т. бил целеви – за покупката на автомобил, поради което от банката
започнали да го търсят, за да представи талона на този автомобил. Това наложило
нови разговори по телефона между Т. и Р., в които последният изтъквал всякакви
причини, че не може да докара автомобила – автовоза бил още в Унгария и не бил
ремонтиран, автовоза бил вече във Видин и до няколко дни ще получат колите си,
тъща му починала и т.н. В последствие подсъдимият спрял да вдига телефона си и
да отговаря на позвъняванията на свидетеля.
По делото е
назначена СОЕ, от заключението на която се
установява, че сумата, която подс. Р. получил от свид. Т.Т. е
3000 лева, а от св. Д. – 2 262,46 лева.
От
заключението на назначената по делото СГЕ се установява, че подписите, положени
в Разписка № 07000344537329/18.06.2015г. в 14:23:04 часа за сумата от 1400 лева
с наредител Т.Т.Т. и получател Т.Р.Р. и в Разписка №
07000342634553/11.06.2015г. в 17:10:33 часа за сумата от 500 лева с наредител Т.Т.Т.
и получател Т.Р.Р. чрез „Easy Pay”, са положени от подсъдимия.
Тази фактическа обстановка е била установена правилно от
първоинстанционния съд и е направен крайния извод за наличието на достатъчно
доказателства, от които да се установи, че подсъдимият е автор на деянието, което му е възведено,
поради което правилно е признат за виновен в извършване на това престъпление.
Този извод напълно се споделя от настоящата инстанция,
поради което няма да бъде преповтарян. Авторството е доказано по безспорен начин
от всички събрани по делото доказателства- писмени и гласни. В тази насока
настоящата инстанция не споделя възражението на защитата, че по делото липсват
доказателства относно авторството на деянието и причинената щета, като в тази
насока се излагат твърдения, че не следва да бъдат кредитирани показанията на
пострадалите, тъй като се непоследователни и не са подкрепени от никакви
доказателства по делото.
На първо
място показанията на пострадалите по делото са годно доказателствено средство.
Те за запознати с отговорността, която носят за неверно депозирани показания, а
и реално не се опровергават по никакъв начин от останалите събрани по делото
показания, дори напротив- те косвено ги потвърждават. Вярно е, че по време на
разпитите си в с.з. двамата свидетели нямат конкретен спомен за точните дати,
на които са се развивали събитията между тях и подсъдимия, но това е нормално с
оглед изтеклия период от време. Първоинстанционния съд правилно е използвал
процедурата, предвидено в разпоредбата на чл. 281 ал.4 вр.ал.1 от НПК и е
приобщил показанията им от ДП, които са внесли яснота относно времето и мястото
на извършване на измамливите действия от подсъдимия, както и за сумите, които
са му предоставяни от тях. ВРС правилно е отчел, че тези показания са събрани
много по-близо до времето, през което свидетелите са провеждали разговори и
срещи с подсъдимия, а той им е давал
различни обяснения за пречките, поради които не може да докара автомобилите,
поради което и не навеждат на двусмислие относно тези обстоятелства, поради
което и правилно им е дал вяра.
На следващо
място за част от предоставените от св.Т. парични средства са налице и писмени
доказателства, поради което и това обстоятелство е доказано по безспорен начин
по делото. В тази насока предвид обстоятелството, че не може да отрече факта на
получаването на парите, подс.Р. излага становище, че паричната сума му е
предоставена от Т. в заем. Правилно тези обяснения на подсъдимия са били приети
о първоинстанционния съд като защитна теза, тъй като се опровергават от
останалия събран по делото доказателствен материал. Абсолютно нелогично е св.Т.
да е предоставил такава не малка сума пари в заем на лице, което може да се
каже, че бегло познава.
По
отношение на св.Д., подсъдимият излага твърдения, че изобщо не е получавал
никакви парични средства от него. Освен, че неговата защитна теза се
опровергава от показанията на пострадалия. Последните се потвърждават и от
показанията на св.Н.А., които се логични и обективни, който на практика
случайно е станал очевидец на срещи на Д.
с Р. и с лице изпратено от него. Този свидетел заявява, че не е присъствал на
самите разговори и на предаването на паричните средства, но знаел, че отношенията
между тях били свързани с доставянето на автомобил за свид. Д..
От
събраните по делото доказателства се установява, че инициатор на идеята за
намиране на подходящи автомобили за покупка от тях е била на подсъдимия. В случая мотивирането на
свидетелите да се доверят на подс. Р. и да му дадат посочваните от него суми са били
демонстрираните от него възможности за доставка на автомобил от чужбина,
предвид твърдяните познанства, които имал в автокъщи и приемливата за
свидетелите цена. Подсъдимият е поддържал заблудата им като им е показвал снимки
на автомобили на екрана на телефона си, изпращал е снимки на ел. адрес на свид.Т.,
описание на техн.параметри на автомобил “Skoda Octavia”, на двамата е
обяснявал, че другият свидетел му се е доверил и му е поръчал да му достави
автомобила, а след като е получил първоначалните средства от тях е започвал да изтъква
различни причини за забавяне на пристигането на автомобилите и тези причини
винаги били от характера на тези, че е необходима да дадат още пари за да
пристигнат автомобилите им.
Всички
събрани по делото гласни доказателства са последователни и взаимно допълващи
се. Те изцяло се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства и
назначените експертизи.
Като
съобрази изложеното до момента настоящият състав на съда намира възражението на
защитата за липса на доказателства, установяващи авторството на деянието за
неоснователно, по изложените вече съображения
По
отношение на квалифициращите белези на деянието първоинстанционният съд е
изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
Безспорно е, че е налице квалифициращият признак "опасен рецидив",
изхождайки от свидетелството за съдимост на подсъдимият. Същият е осъждан общо
4 пъти преди настоящото деяние, за извършени престъпления от общ характер.
Налагани са му и наказания "Лишаване от свобода", като в два случая те
са изтърпени ефективно. Последната присъда на Р., преди настоящото деяние, е по НОХД № 326/2008г. на PC - гр.
Варна за престъпление по чл.210 ал.1 т.5, вр.чл.209 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.
Наложено му е наказание "Лишаване от свобода" за срок от 11 месеца при общ режим на
изтърпяване. Присъдата е влязла в сила на 22.07.2008г. Наказанието е изтърпяно
на 21.02.2011 г. и към момента на осъществяване на настоящото деяние не са
изминали повече от 5 години от изтърпяването на последното ефективно наказание.
Квалификацията
по чл.26
ал.1 от НК се определя от факта, че повдсъдимият е извършил две деяния,
които осъществяват състав на едно и също престъпление, през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като
при това последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
Като
съобрази изложените до момента обстоятелства настоящата инстанция намира, че от
събраните по делото доказателства може да направи извод за обективната и
субективната съставомерност на деянието, което е вменено на подсъдимия.
В условия
на евентуалност е направено искане за намаляване размера на наложеното
наказание.
По
отношение на размера и вида на наложеното наказание, настоящата инстанция
намира, че не са налице основания за тяхното изменение.
На първо
място първоинстанционния съд е изложил много подробни мотиви, в които е обсъдил
релевантните обстоятелства по делото, касаещи вида и размера на наказанието.
Обсъдените са всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства,
начина на извършване на престъплението, причинените вредни последици.
При тези
установени обстоятелства правилно ВРС е преценил, че наложеното наказание
лишаване от свобода следва да бъде между минималния и средния размер, определен
в разпоредбата на закона. В същото време са изложени подробни доводи защо това
наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, като тези изводи на
първоинстанционният съд напълно се споделят и от настоящата инстанция.
В съдебно
заседание от страна на защитата е посочено, че след извършване на настоящото
деяние подсъдимият е изтърпял наказание "лишаване от свобода" като с
оглед дейността на затворническата администрация той се е поправил и това е
основание да бъде намален размера на наложеното му наказание по това дело.
Настоящият състав на съда намира това възражение за неоснователно. Видно от
представената справка от Затвора-Варна Р. действително е изтърпял наказание
"лишаване от свобода", но престоя му в затвора и поведението му през
това време касаят индивидуалния план по изтърпяване на постановеното присъда и
не могат да бъдат съотнесени към настоящото наказание. Отделно от това
въззивният съд намира, че освен високата степен на инкриминираното деяние, в случая
е налице и висока степен на обществена опасност и на конкретния подсъдим.
Настоящото деяние за него не представлява изолиран случай, а напротив говори за
трайно установено противоправно поведение, което по никакъв начин не се е
повлияло от предходните наложени му наказания и реално целите на специалната
превенция не са били осъществени.
По тези
изложени съображения съдът намира, че определеното наказание е определено
съобразно установените данни за личността на извършителя и тежестта на
извършеното, поради което направеното от защитата искане за неговото намаляване
се явява неоснователно.
На последно
място наказателния процес относно престъплението, с което е осъществен
фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД, не е съдебен процес
относно вземането за вреди, което произтича от деликта. Целта на наказателното
производство е да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на
виновните и правилно прилагане на закона. Страни в този процес са разследващите
органи, прокурорът, съдът и лицето, извършило престъплението. Пострадалият не е
страна в наказателното производство, той придобива такава качество ако предяви
граждански иск или встъпи като частен обвинител, следователно наказателният
процес не е съдебен процес относно неговото вземане за обезщетение.
Обстоятелството, че престъплението съставлява и деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД,
и е основание за гражданска отговорност, не е определящо за развитието на
наказателния процес. Увреждащото деяние е преди всичко деликт и само в някои
случаи може да се окаже, че осъществява и определен престъпен състав. Затова за
правата на пострадалия са меродавни преди всичко превилата на гражданските
закони, а само ако встъпи в наказателния процес като граждански ищец - и
разпоредбите на НПК.
Като съобрази
изложените обстоятелства, настоящият състав на съда намира, че
първоинстанционната присъда и в гражданската й част се явява правилна и
законосъобразна.
При
извършената служебна проверка въззивният съд не констатира нарушения, допуснати
от първоинстанционният съд, които да водят
до отмяна на присъдата.
По
изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 11 на ВРС, ІІІ състав, по НОХД № 2531/2019 г. по описа на съда,
постановена на 23.01.2020 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: