Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………
гр. Варна, ………………….год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВАРНА, XXV състав, в публично съдебно заседание на девети
юли, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря НИНА АТАНАСОВА и прокурора
при Окръжна прокуратура – Варна КАТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдия
Таня Димитрова административно дело № 1224/2019
г. по описа на Административен съд – Варна, като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с
чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба на Б.А.Й. с адрес ***, уточнена на
21.05.2019 г. (л. 11 от делото) и в съдебно заседание, проведено на 09.06.2019
г., с която са предявени обективно съединени искове срещу Министерство на
правосъдието (МП) за периода от 14.12.2005 г. до 01.06.2009 г. и срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП за периода от 01.06.2009 г. до
02.05.2019 г., с искане : 1. Да се осъди МП да заплати сумата в размер на 5 000
лв. за понесените неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и
страдания, поради противоправното бездействие на администрацията на Затвора
Варна да осигури полагаемите се на ищеца хигиенни и санитарни материали,
облекло, обувки … за периода от 14.12.2005 г. до 01.06.2009 г., заедно със
законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и
мораторна лихва в размер на 2 000 лв. за периода от 2009 г. до завеждане
на исковата молба; 2. Да се осъди ГДИН да заплати на ищеца сумата в размер на
10 000 лв. за понесените неимуществени вреди, изразяващи се в причинени
болки и страдания поради противоправното бездействие на администрацията на
Затвора Варна да осигури полагаемите се на ищеца хигиенни и санитарни
материали, облекло, обувки … за периода от 01.06.2009 г. до 02.05.2019 г.,
заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
В уточнението
на исковата молба се твърди, че на ищеца не са му предоставени за ползване полагаемите
му се дрехи (облекло), обувки, санитарни и хигиенни материали, а в съдебно
заседание уточнява, че става въпрос за бездействие на затворническата
администрация в Затвора Варна. С първоначално подадената искова молба се сочи
следното: Ищецът изтърпява наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в зона
с повишена сигурност на Затвора Варна от 2005 г.; Няма възможност да реализира
доходи, от които да се издържа; Няма близки, които да го подпомагат финансово;
Не получава от държавновластническия орган при изпълнение на наказанието си
вещи от първа необходимост по отношение на личната му хигиена, санитарни
материали и други; Единственият начин да се снабди с такива вещи е същите да
бъдат закупени от лавката или като продаде или замени дажбата си срещу парче
тоалетен сапун, шампоан, бикче, паста за бръснене, четка за зъби, паста за
зъби, тоалетна хартия, прах за пране и други по отношение на хигиената му
санитарни материали, включително зимно и лятно облекло и долно бельо. Ищецът
заявява, че разполага с информация, че годишната бюджетна издръжка за един
затворник е около 12 000 лв., приблизително 1 000 лв. на месец, но
въпреки това е принуден да продава или да заменя храната си, за да посрещне
ежедневните си нужди, което според него се явява твърде сурово за изтърпяване наказание.
Оплакването му е, че от 2005 г. до момента на предявяване на исковата молба е
принуден да продава или заменя ежедневната си хранителна дажба, за да може да
посреща други нужди от първа необходимост, посочени по-горе, което се явява
пряка и непосредствена последица в резултат на бездействието от страна на
служителите на ответника. Поддържа се, че с това са му причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на
желание за живот, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес
– сълзене на очите (плач).
В хода на
делото по същество, с писмено становище на адв. М.К. – ВАК, процесуален
представител на ищеца, назначен по реда на Закона за правната помощ, се
поддържа уточнената искова молба. Позовавайки се на Закона за администрацията,
на Закона за изпълнение на наказанията (ЗИН, отм.) и на ЗИНЗС, ищецът настоява
и сочи доводи, че исковата молба е подадена срещу надлежно пасивно легитимирани
ответници. Изтъква се, че в хода на делото са установени всички кумулативни
предпоставки, обуславящи основателността на иска с правно основание чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС. Настоява се, че ответниците в качеството си на принципал на
администрацията на Затвора Варна за периодите на исковете не са осигурили дрехи
и обувки на оспорващия и по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 2,
т. 2 и т. 3 от ЗИНЗС, във вр. с чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС, чл. 33, ал. 1 от
ППЗИН (отм.). Сочи се, че от приложените по делото таблици, утвърдени през 2006
г. от Министъра на правосъдието се установява полагащото се вещево доволство,
но същото не се установява от представените от ответниците вещеви ведомости да
е предоставяно напълно и съответно по вид, количество и качество, съответно не
е подменяно регулярно след изтичане на определения срок за тяхното ползване. Поддържа
се, че това бездействие е засегнало и конституционно признатото право на ищеца
по чл. 29, ал. 1 от КРБ и правото му по чл. 10, т. 1 от Международния пакт за
гражданските и политическите права, доколкото е довело до унижаване и
накърняване на човешкото достойнство, респ. от страна на затворническата
администрация е допуснато нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на
правата на човека и основните свободи и на чл. 3 от ЗИНЗС. Изтъква се, че
съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС настъпването на неимуществени вреди се
предполага до доказване на противното, а и предявените претенции са доказани по
основание и размер. Поддържа се искането за уважаване на предявените искови
претенции – главни и акцесорни като доказани.
Ответниците
– МП и ГДИН, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Светослава С
изразяват становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Като
доводи за недопустимост на исковите претенции ответниците се позовават на
изтекла обща 5-годишна давност и липса на пасивна процесуална легитимация и на
двамата посочени от ищеца ответници, като се цитира част от Определение № 189
от 08.01.2018 г. на ВАС. Неоснователни, според ответника са исковете, доколкото
не се установява наличие на неизпълнение на вменено от закона задължение от
страна на ответниците, което да ангажира отговорността им. Обръща се внимание,
че правното и фактическото положение на лишените от свобода, вкл. и на ищеца Й.
е свързано с ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна
репресия за извършеното престъпление, като на всички лишени от свобода се
осигуряват оптимални условия при изтърпяване на наложеното наказание при пълно
съобразяване с режимни и личностни особености. Позовавайки се на представените
по делото Справка с рег. № 371/16/21.06.2019 и Справка с рег. №
371/16/25.06.2019 г., ведно с приложенията към тях, ответниците настояват, че
на ищеца по време на процесния период са били осигурени легло, спални
принадлежности, хигиенни и санитарни материали, облекло, обувки и други, а и не
се установява конкретно увреждане на здравето на ищеца, което да бъде
разглеждано като последица от престоя му в Затвора Варна. Искането е да се
отхвърлят исковете, като се претендира присъждане в полза на ответниците на
юрисконсултско възнаграждение. В хода по същество се поддържат изложените в
писменото становище доводи, като се възразява относно редовността на исковата
претенция, доколкото ищецът заявява в съдебно заседание, че не е написал и не е
продиктувал нищо от исковата молба, а същата е написана от К С Р , който също
изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Варна, като исковата молба е
изпратена на ищеца и той просто се е подписал.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на
исковете, предвид събраните по делото доказателства и пледира за отхвърлянето
им.
Административният съд, като взе предвид становищата на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Видно от писмо с Рег. № 371/16 от 31.06.2019 г. на
Началника на Затвора Варна (л. 53) ищецът Б.А.Й. с ЕГН ********** изтърпява
наказание лишаване от свобода „Доживотен затвор без замяна“ по НОХД № 397/2006
г. на Окръжен съд – Добрич, за извършени престъпления по чл. 199, ал. 2, т. 1,
чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ и чл. 54 от НК, като на
13-14.12.2005 г. в с. Честименско, община Тервел, при условията на опасен
рецидив е извършил две кражби и умъртвил умишлено Панайот Димитров Георгиев, за
да запази владението върху открадната конска амуниция. Според справката
началото на наказанието е 15.12.2005 г., като е поставен на „Специален режим“
от 29.06.2007 г., а със Заповед №103 от 21.12.2018 г. на Началника на Затвора
Варна е продължено изпълнението на наказанието в „Зоната с повишена сигурност“
при „Специален режим“
С писмо с рег. № 371/16 от 25.06.2019 г. Началникът на
Затвора Варна (л. 54) сочи, че в Затвора Варна осигуряването с перилни,
почистващи препарати, сапуни и др. хигиенни материали се извършва ежемесечно от
склад домакински, на база подадени заявки, като въпросните материали се
раздават на коридорните отговорници и на лишените от свобода срещу подпис.
Заявява се, че на ищеца са му осигурявани самостоятелно легла, спални
принадлежности, шкафче за лични нужди, маса, стол, хигиенни и санитарни
материали, облекло и обувки и др. условия и вещи, упоменати в ЗИНЗС и ППЗИНЗС.
Ответникът представя по делото като приложения към
писмо с рег. № 371/16 от 25.06.2019 г. на Началника на Затвора Варна Таблици №
1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода, Таблица № 2 за
полагащите се обувни артикули на лишените от свобода, Таблица № 3 за полагащите
се спални принадлежности на лишените от свобода и Таблица № 6 за полагащите се
безвъзмездно перилни и миещи препарати в местата за лишаване от свобода за един
месец. Приложени са и 4 бр. вещеви ведомости, молби на ищеца, както и 3 бр.
списъци за предоставени ежемесечно по 2 бр. тоалетни сапуни на всеки лишен от
свобода срещу подпис, Протоколи за предоставени на коридорния отговорник – л.
св. Д.К, ежемесечно хигиенни и почистващи препарати и санитарни материали за
почистване на спалните помещения и общите части на коридора.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
По
допустимостта на исковете:
На основание чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК и по аргумент
от чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 132, ал. 5 от АПК предявените искове са
подведомствени и родово подсъдни на административните съдилища. Съгласно
разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, когато искът се основава на
незаконосъобразно действие или бездействие, същите се установяват от съда, пред
който е предявен искът за обезщетението. А този иск се предявява съгласно чл.
285, ал. 2 от ЗИНЗС пред
съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Изхождайки
от цитираните разпоредби и съобразно обстоятелствата, на които се основават
предявените искове, следва, че родово и местно компетентен да се произнесе по
тях е Административен съд – Варна.
По аргумент от чл. 205 от АПК (според която разпоредба
искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите), във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, надлежно
пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са юридическите лица,
към който са съответните специализирани органи по изпълнение на наказанията,
чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Именно такова тълкуване е направено с Определение № 189 от 08.01.2018 г.
по адм. дело № 10037/2017 г. на ВАС, на който съдебен акт се позовават
ответниците, но в подкрепа на твърдението си, че не са надлежно пасивно
легитимирани.
Надлежно пасивно легитимирано да отговаря по иска по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за периода от 14.12.2005 г. до 01.06.2009 г. е
Министерство на правосъдието, предвид липсата на правосубектност на ГД
„Изпълнение на наказанията“, която съгласно чл. 19а, ал. 2 от Закона за
изпълнение на наказанията (ЗИН, отм.) е била единствено административно звено в
Министерство на правосъдието, а затворите са били териториални звена на ГДИН
(чл. 19а, ал. 3 от ЗИН, отм.)
За останалия период на исковата претенция – от 01.06.2009
г. до 02.05.2019 г. пасивно легитимирана е ГДИН, предвид чл. 12, ал. 1, във
връзка с ал. 2 от ЗИНЗС (в сила от 01.06.2009 г.) Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода и пробационните служби се осъществява от ГДИН – юридическо лице към
министъра на правосъдието на бюджетна издръжка, а затворите, поправителните
домове и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби
на ГДИН.
Дейността на администрацията на затвора е дейност по
осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията
лишаване от свобода и по своя характер представлява административна дейност на
орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни правомощия. От
изложеното следва, че за съответните 2 периода на исковата претенция, съответно
МП и ГДИН притежават необходимата пасивна процесуална легитимация.
Предвид изрично заявеното пред съда от ищеца в
съдебното заседание, проведено на 09.07.2019 г., че поддържа исковите си
претенции, обстоятелството, че друго лице е изписало исковата молба, както и че
ищецът само я е подписал, следва да се приеме, че не обосновава извод за
нередовност на исковата молба.
От изложеното следва, че исковете са редовно предявени
и допустими, поради което се дължи разглеждането им по същество.
По
основателността на исковете:
Материалноправните основания за
възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са: 1. нарушения на чл. 3 от страна на специализираните органи по
изпълнение на наказанията; 2. вреди, причинени на лишения от свобода от
специализираните органи по изпълнение на наказанията, които вреди са в резултат
на нарушенията на чл. 3.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (в
относимата за първия период на исковата претенция, редакция на нормата – обн.,
ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.) осъдените не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, а според
последващата редакция на нормата (изм., ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
7.02.2017 г.) е прибавено, че осъдените не могат да бъдат подлагани и на
унизително отношение. В ал. 2 на същия член (редакция на нормата – обн., ДВ,
бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.) е посочено, че за изтезания, жестоко
или нечовешко отношение се смятат: 1. всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Член 3, ал. 3 от ЗИНЗС
(редакцията Обн. – ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.) регламентира,
че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно действащата понастоящем редакция на чл. 3,
ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с
правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани:
акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага
до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284,
ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно отговорността на държавата се
ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3,
ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията,
в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Ищецът, в условията на диспозитивно начало, при
определяне предмет на иска е предявил претенция, основана на нарушение на чл.
3, ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, уронващи човешкото
му достойнство, причиняващи му болки и страдания. Твърдените неблагоприятни
условия се сочи, че са вследствие противоправното бездействие на
затворническата администрация да осигури на ищеца полагаемите му се хигиенни и
санитарни материали, облекло и обувки.
Незаконосъобразно бездействие на административен орган
или длъжностно лице има във всички случаи на неизпълнение на задължение за
фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт.
Съгласно чл. 31, ал. 1, б. "в" от действащия
до 01.06.2009 г. ЗИН (обн. ДВ бр. 30/15.04.1969 г. и отм. ДВ бр. 25/03.04.2009
г., в сила от 01.06.2009 г.) лишените от свобода имат право на самостоятелно
легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени
от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на финансите. С идентично
съдържание разпоредбата е възпроизведена в първоначалната редакция на чл. 84,
ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС (обн., ДВ бр. 25/03.04.2009 г.), действащия след отмяната
на ЗИН, според която разпоредба лишените от свобода имат право на самостоятелно
легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени
от Министъра на правосъдието. Считано от 01.01.2013 г., разпоредбата на чл. 84,
ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС е изменено (промяната, обн. в ДВ бр. 103/28.12.2012 г.)
като според актуалното й съдържание лишените от свобода имат право на
самостоятелно легло и спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат
собствени дрехи и обувки - на безплатно облекло и обувки, подходящи за
съответния сезон, по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието.
От така проследената нормативна уредба основателно
може да се заключи, че считано от 01.01.2013 г. задължението на
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят на лишените
от свобода безплатно облекло и обувки поначало не е безусловно, а само при
съществуваща необходимост, когато лишените от свобода нямат собствени такива.
От подобна редакция на разпоредбата се налага извод, че грижа на лишения от
свобода е да сезира затворническата администрация с искане да му се предоставят
полагаемите се според сезона облекло и обувки, като съответно обоснове искането
си с липсата на собствени такива.
С оглед разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът
с Определение № 1538 от 11.06.2019 г. (л. 29) е задължил ответниците да
предоставят информация за правилното установяване на фактите по делото, а
именно по отношение предоставянето на полагащите на ищеца хигиенни и санитарни
материали, облекло и обувки, като е указано изрично, че в случай на
неизпълнение на това задължение, съдът може да приеме за доказано, че не са
предоставяни на ищеца процесните материали и вещи.
Според утвърдените от министъра на правосъдието през
2006 г. и 2010 г. таблици се установява следното:
Съгласно Таблица № 1 за полагащото се безплатно
облекло на лишените от свобода (л. 79) по отношение на един лишен от свобода
мъж е предвидено, че се полагат: 1. зимно облекло за лишения от свобода по 1
бр. полушуба, елек, панталон, пуловер, които се отпускат служебно и са със срок
за ползване две години; 2. лятно облекло по 1 бр. яке и панталон, отпускани
служебно и 3 бр. фланелка с къс ръкав, отпускана безвъзмездно, като и трите
вещи са със срок за ползване една година; 3. бельо, отпускано безвъзмездно – по
4 бр. къси долни гащи, фланелки с къс и дълъг ръкав и чорапи къси памучни,
както и 3 бр. чорапи къси вълнени и 2 бр. хавлиена кърпа, със срок за ползване
1 година, с изключение на хавлиените кърпи, които са със срок за ползване 2
години.
В Таблица № 2 за полагащите се обувни артикули на
лишените от свобода (л. 84) е посочено, че служебно се отпускат по 1 чифт
обувки цели зимни – тип боти или полуботи, обувки половинки (гладки или
перфорирани), спортни обувки и чехли, като срокът за ползването им е 1 година с
изключение на зимните обувки, които са със срок за ползване 2 години.
От Таблица № 3 (л.85) се установяват полагащите се
спални принадлежности на лишените от свобода, по отношение на които спални
принадлежности ищецът не твърди непредоставянето им.
Видно от Таблица № 6 (л. 82) се установява, че
полагащите се безвъзмездно перилни и миещи препарати в местата за лишаване от
свобода за един месец са както следва: на един лишен от свобода мъж нормата за
отпускане на перилни и миещи препарати в грамове на месец е 200 г сапун
тоалетен за къпане, 250 г сапун обикновен за пране, както и 25 г прах за пране
за машинно изпиране на килограм сухи вещи – личното и постелното бельо на лишен
от свобода. Като забележка в тази таблица е посочено, че сапунът за къпане и
миене се отпуска лично на лишения от свобода на първо и петнадесето число на
месеца срещу подпис във ведомост, а сапунът за пране в общите перални се
отпуска с искания в рамките на утвърдените норми и срокове, като се разрешава
част от сапуна за пране да се заменя с други перилни и почистващи препарати.
От представените от ответниците доказателства във
връзка с предоставянето на ищеца на полагащото му се облекло (л. 66-77) не се
установява за първия период на исковата претенция – от 14.12.2005 г. до
01.06.2009 г. на ищеца въобще да е предоставяно такова. Данни по делото за предоставяне
на някакво облекло датират за първи път след постъпването на ищеца в затвора
едва от 20.02.2015 г.
От приложените Вещеви ведомости с №№ 067830, 0003703 и
0004341, както и от молбите на ищеца, с отбелязване какво е получил във връзка
с молбата му се установява, че ищецът е получил следното:
на
20.02.2015 г. гащи долни дълги - 1 бр., чорапи къси вълнени – 1 бр. и кърпа
хавлиена – 1 бр. (вещева ведомост с № 0003703 – л. 63);
към
23.03.2016 г. обувки (според декларация на ищеца от 23.03.2016 г.-л. 68);
на
07.11.2018 г. по 1 бр. пуловер, риза, фланелка и 1 чифт обувки зимни (според вещева
ведомост № 0004341 – л. 64, справка за молби на ищеца – л. 67, молби на ищеца
от 06.11.2018 г. – л. 76 и от 26.11.2018 г. – л. 69, както и писмено заявеното
от ищеца на 37.11.2018 г. – л. 70 и на 07.11.2018 г. – л. 77).
Предвид това фактическо установяване от съда, изведено
от доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност, следва да се
приеме, че по отношение на исковата претенция срещу МП за периода от 15.12.2005
г. до 01.06.2009 г. е налице бездействие на администрацията на Затвора Варна да
осигури полагащото се на ищеца облекло и обувки. Съдът съобрази, че според
писмо рег. № 371/21.06.2019 г. на Началника на Затвора Варна началото на
наказанието е 15.12.2005 г., т.е. неоснователна и недоказана е исковата
претенция за 14.12.2005 г.
Налице е такова бездействие на администрацията на
Затвора и по отношение на периода от 01.06.2009 г. до 31.12.2012 г., за който
период ищецът претендира осъждането на ГДИН да му заплати обезщетение, предвид
неустановяването от ответника ГДИН, че са предоставяни полагащите се на ищеца
облекло и обувки.
За визираните от съда два периода според действащите
нормативни разпоредби – чл. 31, ал. 1, б. "в" от действащия до 01.06.2009
г. ЗИН и чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС (в първоначалната редакция, обн., ДВ бр.
25/03.04.2009 г. законодателят изрично е посочил правото на лишените от свобода
лица (какъвто е и ищецът) на безплатно облекло и обувки, на което право
съответства задължението на ответниците съответно МП (за периода от 15.12.2005
г. до 01.06.2009 г.) и ГДИН (за периода от 01.06.2009 г. до 31.12.2012 г.) да
осигурят на ищеца облекло и обувки, съгласно утвърдените таблици от министъра
на правосъдието. Като не са осигурени на ищеца такива, е допуснато
незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на Затвора Варна по
аргумент от чл. 3, ал. 3 от ЗИНЗС (редакция, обн., ДВ бр. 25/03.04.2009 г.), което
представлява нарушение на чл. 3, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 1 от ЗИНЗС
(редакция, обн., ДВ бр. 25/03.04.2009 г.), изискващи осъдените да не бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, като умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от облекло.
Доколкото е налице първият елемент от фактическия
състав на отговорността по чл. 284 от ЗИНЗС, по аргумент от чл. 284, ал. 5 от
с.з. следва да се приеме, че за периода 15.12.2005 г. - 31.12.2012 г. настъпването
на твърдените неимуществени вреди – притеснение, яд, нерви, безпокойство,
стрес, липса на желание за живот е доказано.
При
преценката обаче дали е основателно възражението на ответниците за изтекла
5-годишна давност, обективирано в отговора на исковата молба, съдът съобрази
следното:
Предвид липсата на специална разпоредба в ЗИНЗС
относно погасителната давност на основание чл. 46 от Закона за нормативните
актове, се прилага правилото по чл. 114, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), според което погасителната давност за вземания от непозволено
увреждане (към които се приравнява обезщетението за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС)
е петгодишна. Тя започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Следователно, законодателят свързва настъпването на изискуемостта на
тези вземания с осъществяване на фактическия състав на увреждането, елемент, от
който са и вредите – с констатиране на причинените вреди. Според Постановление
№ 2/21.12.1981 г. на Пленума на Върховния съд "Относно някои въпроси на
погасителната давност при вземания от непозволено увреждане" и ТР № 5/2005
г. ОСГК и ТК на ВКС – давността започва да тече от деня на увреждането, когато
деецът е известен, а когато е неизвестен – от деня на неговото откриване (чл.
114, ал. 3 от ЗЗД). В този смисъл е и трайната практика на Върховния
административен съд.
Увреждането чрез незаконосъобразни действия и
бездействия на длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност ангажира в случая, съгласно чл. 284, ал. 1, във вр. с чл. 205 от АПК, отговорността
на юридическото лице, с което съответното длъжностно лице, пряк причинител на
вредата, се намира в трудови или служебни отношения - т. 6 от ТР № 3 от
22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. За тази отговорност е
без значение откриването на това длъжностно лице, което всъщност не е ответникът
по иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. Към момента на увреждането е
известно юридическото лице, което отговаря за незаконосъобразните действия и
бездействия на своите служители и това е Министерството на правосъдието и Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията". Според т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС при
незаконни фактически действия на администрацията вземането за обезщетение за
вреди става изискуемо от момента на тяхното преустановяване. В случая, както се
посочи, задължението на администрацията на Затвора Варна, съответстващо на
правото на ищеца да му се предоставят облекло и обувки (без значение дали
ищецът е разполагал, или не), съществува до 31.12.2012 г., предвид изменението
на разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС. Последното обосновава извод,
че следва да се приеме, че незаконосъобразното бездействие на администрацията
на Затвора Варна е преустановено на 31.12.2012 г., доколкото е отпаднало
задължението да се предоставят облекло и обувки, при неналичието на заявено от
лишения от свобода искане в този аспект поради липса на собствени дрехи и
обувки. Предвид което в случая началният момент на погасителната давност за
предявяване на процесния иск за обезщетение от сочените в исковата молба
незаконосъобразни бездействия на администрацията на затвора е 31.12.2012 г.,
респ. давността, както за обезщетението, така и за мораторна лихва, е изтекла
на 31.12.2017 г. Исковата молба е подадена на 02.05.2019 г. и е постъпила в
съда на 07.05.2019 г., като ищецът не е представил доказателства, нито е навел
твърдения за спиране или прекъсване на погасителната давност, поради което исковете
и срещу МП, и срещу ГДИН следва да бъдат отхвърлени като неоснователни, поради
погасяване по давност на исковите претенции за периодите съответно от
14.12.2005 г. до 01.06.2009 г. и от 01.06.2009 г. до 01.01.2013 г. Настоящият
състав на съда счита за необходимо да отбележи, че началният момент на
погасителната давност в случая следва да бъде съобразен и с обстоятелството, че
задължениeто по чл.
31, ал. 1, б. „в“ от ЗИН (отм.) и по чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС (в редакция
до изм. – ДВ, бр. 103 от 2012 г.) е срочно. Видно от представените по делото таблици
№ 1 и № 2 облеклото и обувките са със срок на ползване една или две години,
т.е. дължат се всяка или на две години. Моментът на преустановяване на срочните
задължения е и изтичането на срока им, още повече че съгласно разпоредбата на
чл. 70, ал. 1 от ЗЗД срокът се смята уговорен в полза на длъжника.
Исковата
претенция срещу ГДИН за периода от 01.01.2013 г. до 02.05.2019 г. следва да
бъде отхвърлена също като неоснователна, но по следните съображения:
Както се посочи, след изменението на разпоредбата на
чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС считано след 01.01.2013 г. е регламентирано
правото на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по
таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, но само за лишените от
свобода, които нямат собствени дрехи и обувки. По делото не са ангажирани
доказателства за периода след 01.01.2013 г. до 06.11.2018 г. ищецът да е
сезирал администрацията на Затвора Варна с искане за предоставяне на безплатно
облекло и обувки, поради обстоятелството, че ищецът няма собствени такива. По
разбиране на съда задължението на администрацията да осигури безплатно облекло
и обувки на лишения от свобода е поставено в зависимост от волята и желанието
на лишения от свобода да поиска предоставянето на такива, ако не разполага със
собствени. Т.е. единствено при заявено от лишения от свобода желание, поради
липса на собствени облекло и обувки, възниква задължението за предоставянето на
такива вещи. При тази нормативна регламентация не следва да се изисква от
администрацията на затвора служебно да следи и да предоставя облекло и обувки.
(Следва да се има предвид и обстоятелството, че видно от представените от
ответниците молби на лишения от свобода, същите са уважавани и поискваните от
ищеца възглавници, дюшеци и др. са му били предоставяни.)
Съдът съобрази и че въпреки липсата на заявено желание
от ищеца за предоставянето на облекло и обувки, както се посочи по-горе, на
същия, видно от вещева ведомост № 0003703 (л. 63) на 20.02.2018 г. са му
предоставени по 1 бр. гащи долни дълги, чорапи къси вълнени и кърпа хавлиена, а
към 23.03.2016 г. и 1 чифт обувки (според декларация на ищеца от 23.03.2016 г.
- л. 68).
Освен това молбите му от 06.11.2018 г. и от 26.11.2018
г. за предоставяне на облекло и обувки са удовлетворени, предвид по
установяващо се от вещева ведомост № 0004341 – л. 64, справка за молби на ищеца
– л. 67, молби на ищеца от 06.11.2018 г. – л. 76 и от 26.11.2018 г. – л. 69,
както и писмено заявеното от ищеца на 37.11.2018 г. – л. 70, и на 07.11.2018 г.
– л. 77, според които на ищеца са предоставени 1 бр. пуловер, риза, фланелка и
1 чифт обувки зимни.
И ищецът сам заявява пред съда, че са му осигурени 1
чифт кубинки и по 1 бр. фланелка, ризка и бельо през 2018 г.
Предвид изложеното съдът намира, че не е налице
незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Варна за периода от
01.01.2013 г. до 02.05.2019 г. (който период се явява част от периода на
исковата претенция срещу ГДИН) по отношение осигуряването на облекло и обувки, което
бездействие да обосновава нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС.
Доколкото ищецът
изрично заявява в съдебно заседание, че му е предоставян сапун и прах за пране,
съдът намира, че не се поддържа този довод, на който се позовава ищецът с
исковата си молба. Следва само да се посочи, че ответниците са представили и
доказателства за предоставянето на полагащите на ищеца перилни и миещи
препарати, според таблица № 6 (л. 60), а именно: списъци за предоставени
ежемесечно по два броя сапуни на всеки лишен от свобода (л. 71-73, л. 93-95),
както и протоколи за предоставени материали за хигиенно-битови нужди на лишените
от свобода от корпуса – по 2 л веро, 2 кг прах, 2 бр. метли, получавани от
коридорния отговорник Д К Д (л. 90-92).
По отношение
на твърдението на ищеца за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС предвид непредоставянето
на вещи от първа необходимост (санитарни и хигиенни материали като шампоан,
бикче, четка и паста за зъби, паста за бръснене и др. подобни) съдът намира
същото за неоснователно. Не е налице нормативна регламентация изискваща
предоставянето на лишените от свобода на такива вещи от първа необходимост и
тоалетни принадлежности, т.е. обезпечаването на тези вещи остава в ангажимент
на самите лишени от свобода. Съдът намира, че действително става въпрос за
вещи, които са несъмнено нужни, но не са налице данни по делото ищецът въобще
да е поискал от администрацията на затвора да му ги осигури, ако има
възможност. В такъв смисъл е и писмото на Главния директор на ГДИН до Началника
на Затвора Варна с рег. № 1084/05.02.2019 г. (л. 101-102) във връзка с
претенция на ищеца да му бъде отпускана ежемесечно от утвърдената сума за
годишна бюджетна издръжка на лишените от свобода сумата в размер на 50 лв. за
покриване на ежедневни нужди от първа необходимост или нужните му неща Затвора
да ги осигурява в натура. От друга страна, видно от справката за семейното
положение и роднински връзки на ищеца се установява, че родителите и едната му
сестра са починали, но ищецът има и втора сестра, която е жива, поради което
съдът намира, че същата би могла да осигури паричните суми за задоволяване на
личните нужди на ищеца, на каквито има право лишения от свобода съгласно чл.
86, ал. 4 от ЗИНЗС, или да му осигури необходимите му вещи и материали. Освен
това, от приложената от ответника справка за парични преводи на ищеца за
периода от 01.01.2005 г. до 02.05.2019 г. (л. 96-97) се установява, че ищецът
има приходи в размер общо на 83,06 лв. предимно от дарения, т.е. макар и малки,
тези суми биха могли да му послужат за задоволяване на процесните му нужди. На
следващо място, от картона за свиждания, храна и кореспонденция на ищеца (л. 103-106)
се установява, че за периода на исковата претенция са провеждани свиждания,
получавана е храна, тютюн и колетни пратки, т.е. ищецът е имал възможност да
изиска и да се снабди с необходимите му вещи и материали. Като защитна теза
съдът възприема заявеното от ищеца, че свижданията са провеждани с чужди хора,
за да вземе пратките на други лишени от свобода. Предвид изложеното съдът
намира, че е неоснователен и недоказан безспорно искът, основаващ се на нарушение
на чл. 3 от ЗИНЗС, с оглед непредоставянето на ищеца от администрацията на
затвора на вещи от първа необходимост (санитарни и хигиенни материали като
шампоан, бикче, четка и паста за зъби, паста за бръснене и др. подобни).
Изложеното обосновава извод, че следва да се отхвърли
искът за периода от 01.01.2013 г. до 02.05.2019 г. (който период се явява част
от периода на исковата претенция срещу ГДИН), доколкото не се установява
първият елемент от отговорността по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно наличието
на твърдяното незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Варна
за периода по отношение осигуряването на облекло, обувки и вещи от първа
необходимост (санитарни и хигиенни материали като шампоан, бикче, четка и паста
за зъби, паста за бръснене и др. подобни), което бездействие да обосновава
нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС, респ. по аргумент от противното на чл. 284, ал. 5
от ЗИНЗС не се предполага настъпването на твърдените неимуществени вреди,
доколкото е оборена законовата презумпция.
По изложените съображения предявените
искове за присъждане на обезщетение в случая се явяват изцяло неоснователни,
поради което неоснователен е и искът за присъждане на мораторна лихва, като е
неоснователна и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за претърпени
от ищеца неимуществени вреди.
Независимо от изхода на делото – отхвърляне изцяло на
исковете, претендираното от ответниците присъждане на юрисконсултско
възнаграждение не следва да се уважава. По аргумент от чл. 286, ал. 2, във вр.
с ал. 3 от ЗИНЗС, при пълно отхвърляне на иска, ищецът е задължен за
направените от ответната страна разноски по производството, които обаче не
включват адвокатски и/или юрисконсултски възнаграждения.
Водим от изложеното и на основание чл. 203 от АПК, във
вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.Й. с
адрес ***, обективно съединени искове срещу Министерство на правосъдието, с
искане да се осъди МП да заплати на ищеца сумата в размер на 5 000 лв. за
понесените неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания,
поради противоправното бездействие на администрацията на Затвора Варна да
осигури полагаемите се на ищеца хигиенни и санитарни материали, облекло, обувки
… за периода от 14.12.2005 г. до 01.06.2009 г., заедно със законната лихва от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане и мораторна лихва в
размер на 2 000 лв. за периода от 2009 г. до завеждане на исковата молба.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.А.Й. с адрес
***, иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП с искане да
се осъди ГДИН да заплати на ищеца сумата в размер на 10 000 лв. за понесените
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания, поради
противоправното бездействие на администрацията
на Затвора Варна да осигури полагаемите се на ищеца хигиенни и санитарни
материали, облекло, обувки … за периода от 01.06.2009 г. до 02.05.2019 г.,
заедно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
Решението може да се оспори
с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: