Решение по дело №1854/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 97
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Емил Бобев
Дело: 20194110201854
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ .............

 

гр. В. Търново, 05.02.2020 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

         Великотърновският районен съд, четиринадесети състав, в публично заседание на 20.01.2020 год., в състав:

                          

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ БОБЕВ

 

при секретаря М. Ранкова, като разгледа докладваното от съдията Е. Бобев НАХД № 1854 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от С.Д.Н. с ЕГН **********,***, против НП № 18-0319-000614 от 06.07.2018 год., издадено от Началника на РУ - Полски Тръмбеш при ОД на МВР - В. Търново, с което за допуснати от Н. нарушения по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП; чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно четири административни наказания, а именно: на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - Глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - Глоба в размер на 50 лева; на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП - Глоба в размер на 50 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП - Глоба в размер на 10 лева. Със жалбата се оспорва извършване на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП от субективна страна, като се сочи, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения по отношение на това нарушение. В жалбата се сочи, че не се оспорват останалите три нарушения - тези по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.147 ал. 1 от ЗДвП и не се обжалва процесното НП в тази му част, в която жалбоподателя е санкциониран за тези нарушения. Със жалбата се моли отмяна на процесното НП изцяло като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Л.Б. от ВТАК - редовно упълномощен. Адв. Б. поддържа жалбата и изложените в нея доводи, като счита, че доверителят му не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, а се касае за случайно деяние, вследствие на съвкупност от обстоятелства. Моли за отмяна на процесното НП в частта му, с която жалбоподателя е санкциониран за това нарушение. Адв. Б. прави доказателствено искане за допускане до разпит в качеството на свидетел на едно лице, като съдът уважи това искане, допусна и разпита в качеството на свидетел М.В.Г..

Въззиваемата страна, редовно призована – не се представлява и не заема становище.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 28.06.2018 год., около 12 часа екип от служители на РУ - Полски Тръмбеш при ОД на МВР - В. Търново в състав мл. автоконтрольор Н.М.Д. и мл. автоконтрольор П.Г.П., са извършвали патрулно-постова служба в гр. Полски Тръмбеш, като са се намирали на ул. "Индустриална" в близост до кръстовището с ул. "Александър Стамболийски". Около 12.10 ч. двамата служители чули силно форсиране на автомобилен двигател и свирене на гуми, като видели, че от ул. "Александър Стамболийски" идва л.а., който завива по ул. "Индустриална", като при движението си автомобила се е поднесъл със задната си част първо надясно, след това наляво, след което е продължил движението си направо. Контролните органи подали сигнал на водача, като автомобила спрял. При извършената проверка се установило, че автомобила е "*****" с регистрационен номер *****, собственост и управляван от жалбоподателя С.Д.Н. с ЕГН **********,***. На предната дясна седалка в автомобила се возело младо момиче.

Контролните органи изискали от водача документи, при което установили, че Н. не е представил ППС на технически преглед, не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория, както и установили, че водачът не използва обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

При така установеното мл. автоконтрольор Н.Д. в присъствието на свидетеля П.П. и в присъствието на самия С.Д.Н., съставил срещу последния АУАН № 903942 от 28.06.2018 год., за това, че на 28.06.2018 год. около 12:10 часа в гр. Полски Тръмбеш на кръстовището образувано от ул. "Александър Стамболийски" с ул. "Индустриална" в посока с. Климентово, управлява личният си лек автомобил "*****" с регистрационен номер *****, като извършва следните нарушения: 1. Използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртане на задни моторни колела и поднасянето на задната част на МПС по посоката си на движение, движейки се по ул. "Александър Стамболийски" поднася задната си част първо на дясно по посока на движение - последователно на ляво, включвайки се по ул. "Индустриална", като с тези си действия застрашава останалите участници в движението; 2. управлява горепосоченото МПС, като по време на движение не използва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила от кат. М-1; 3. Не е представил в срок МПС на ГТП видно от удостоверение протокол номер 11251032 валидно до 15.08.2017 год.; 4. Не представя СУМПС и контролен талон. Автомобила се спира от движение.

Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП; чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл.147 ал. 1 от ЗДвП. АУАН е бил връчен на С.Н. по съответния ред, който го е подписал доброволно. В графата за възражения е в АУАН е изписано: "Нямам възражения".

В тридневния срок по чл. 44 от ЗАНН, Н. не е депозирал допълнителни писмени възражения пред наказващия орган.

Въз основа на описания АУАН, Началника на РУ - Полски Тръмбеш при ОД на МВР – В. Търново, на 06.07.2018 год. е издал атакуваното НП № 18-0319-000614, с което на С.Д.Н. с ЕГН **********,***, с което за извършени от Н. нарушения по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП; чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП; чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно четири административни наказания, а именно: на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП - Глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца; на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - Глоба в размер на 50 лева; на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП - Глоба в размер на 50 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП - Глоба в размер на 10 лева.

НП е било връчено лично на Н. на 21.10.2019 год., който го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха разпитани Н.М.Д. - актосъставител, както и П.Г.П. - свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на АУАН. Свидетелят Д. заявява пред съда, че на посочената в акта дата с колегата П. ***, когато от ул. "Ал. Стамболийски" са чули силно форсиране на двигател на автомобил и пищене на гуми. Видели л.а. "БМВ" тъмносин, с търновска регистрация, който поднесъл задната си част в дясно по посока на движение, се включил по ул. "Индустриална" с задна лява част на една страна, след което П. му подал сигнал за спиране и водачът спрял. При извършената проверка се установило, че водачът бил без поставен обезопасителен колан и автомобилът не бил представен на годишен технически преглед, както било констатирано и друго дребно нарушение. В автомобила имало и пътник, седнал на предна дясна седалка - момиче, приятелката на водача. Процесния акт бил съставен в присъствието на водача и му бил връчен по съответния ред, като водачът го подписал, но свидетеля не си спомня дали е имал някакви възражения. Св. Д. заявява, че си спомня, че водачът обяснил, че се е бил засилил и автомобилът е поднесъл, в смисъл че не го е поднесъл умишлено.

Свидетелят П. твърди пред съда, че на посочената дата и час с колегата си са били извън служебния автомобил, когато чули форсиране на двигател на автомобил от ул. „Александър Стамболийски”, който завил на кръстовището към тях по ул. „Индустриална”, като при завиването наляво задната част на автомобила се занесла и колата се обърнала почти перпендикулярно на пътя, а след това и на другата страна. Той му подал сигнал със стоп-палка, като водачът възприел сигнала и спрял автомобила. До водача имало и пътничка. Колегата му Д. съставил акт на водача и фиш на пътничката. Актът бил съставен за нарушение по чл.104б, т. 2 от ЗДВП за демонстративно управление на МПС. Свидетеля П. твърди пред съда, че докато съставяли акта, водачът заявил, че се бил изплашил и изтървал от контрол автомобила. П. не разбрал от какво се уплашил, тъй като срещу него нямало други автомобили и не имало ситуация, която да предположи такова управление. Същия твърди, че били констатирани и други нарушения на водача, а именно не носене на СУМПС, водачът не е бил поставил обезопасителен колан и автомобилът не бил представен на годишен технически преглед, като тези нарушения също били описани в акта.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя в качеството на свидетел бе разпитана и М.В.Г.. Същата твърди пред съда, че на 28.06.2018 год. действително се е возила в автомобила на жалбоподателя, като тогава той го е управлявал. Заявява, че са се движили от центъра по улицата, която е напречна на ул. "Индустриална" в гр.  Полски Тръмбеш, като пред автомобила на Н. е имало тир, който се е движил с много бавна скорост и Н. е реши да го изпревари. Когато автомобила на Н. е стигнал до средата на камиона, камионът ускорил скоростта, като Н. нямало как да се върне назад, защото имало други коли и ускорил скоростта, за да може да изпревари камиона преди да влезе в кръстовището. Свидетелката твърди, че тъй като камионът ускорил скоростта си, Н. не могъл да го изпревари и навлязъл в кръстовището, при което в последния момент камионът решил да завива наляво, като засякъл пътя на Н.. За да избегне ПТП, Н. принудително завил наляво в кръстовището, но тъй като предната вечер било валяло и по пътното платно имало кал (понеже по този път минават и селскостопански машини), то Н. като тръгнал да завива наляво, колата поднесла, при което С. се изплашил. Видели, че малко по-напред в самата улица, по която завили, имало спряла полицейска кола, като полицаите спрели Н.. Г. твърди, че Н. се опитал да обясни на полицейските служители какво е станало и че е завил наляво, за да предотврати ПТП с камиона и затова колата се е поднесла, но те му заявили, че не му вярват. Същата заявява, че не знае дали полицаите са видели камиона и ситуацията в кръстовището, но не са правили опит да спират този камион. Твърди, че полицаите са попитали и нея какво се е случило и тя също се опитала да им обясни ситуацията с камиона, но те не повярвали и на нея.

Описаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите Н.Д. и П.П. ***, които по декларативен начин заявяват, че поддържат отразените констатации в съставения АУАН, както и от показанията на свидетелката М.Г..

С оглед на така установеното се налагат следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и от лице имащо право на това. Разгледана по същество същата е и основателна.

При така установеното и след анализ на материалите по делото и събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно в частта му, с която жалбоподателя Н. е санкциониран за извършено от него нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка, приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, съгласно която: „Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието виновно…., наказващия орган издава наказателно постановление, с което налага съответното административно наказание”. Следователно, за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение и кой е нарушителят.

Настоящият състав приема, че материалите съдържащи се в административно наказателната преписка по обжалваното НП, депозирани пред ВТРС, със съпроводително писмо № 319000-4044 от 24.10.2019 год., въззиваемата страна не сочи доказателства в подкрепа на издаденото постановление в посочената му част за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Не се събраха такива категорични и в хода на съдебното следствие след извършените разпити на свидетелите.

В хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че действително на 28.06.2018 год., около 12.10 ч., л.а. "БМВ", управляван от жалбоподателя С.Н., при навлизането му в кръстовището между ул. "Александър Стамболийски" и ул. "Индустриална" се е поднесъл. По този начин от формална страна действително би могло да се счете, че от формална страна е осъществено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. За да е извършено обаче едно административно нарушение, то следва да е осъществено както от обективна, така и от субективна страна. В настоящия случай съдът намира, че нарушението не е осъществено нито от обективна, нито от субективна страна.

За да е осъществен състава на описаното в АУАН и НП нарушение по чл. 104б т.2 от ЗДвП, е необходимо да се докаже, че водачът на автомобила умишлено е извършил описаните в акта и НП действия, а именно изразяващи се във форсиране на двигателя, превъртане на задни моторни колела и поднасянето на задната част на МПС по посоката си на движение, движейки се по ул. "Александър Стамболийски", поднасяйки задната си част първо на дясно по посока на движение - последователно на ляво, включвайки се по ул. "Индустриална", като с тези си действия застрашава останалите участници в движението, като с това използва пътя с друга цел, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От доказателствата по делото обаче не може да бъде направен такъв категоричен извод за такива умишлени действия от страна на жалбоподателя, а по-скоро доказателствата водят до извод за съвкупност от обстоятелства, довели до едно случайно деяние, довело до поднасяне на задницата автомобила.

В показанията си пред съда св. Г. подробно описва ситуация на пътя, при която Н. в качеството си на водач на управлявания от него автомобил, е бил принуден с по-висока скорост да навлезе в процесното кръстовище и да завие по ул. "Индустриална", при което задницата на автомобила се е поднесла. Същата твърди, че Н. се е уплашил пи тази ситуация, като действията му били продиктувани с цел избягване на ПТП с голям камион. Свидетелката сочи, че Н. е обяснил тази ситуация на контролните органи, но те не му повярвали, като тя също е потвърдила ситуацията, но те не повярвали и на нея. Съдът си обяснява това обстоятелство с факта, че Н. преди този случай през 2016 год. на същия водач му е било съставено писмено полицейско разпореждане, тъй като имало данни, че управлява автомобила си демонстративно, след което отново е бил засечен да управлява по този начин, за което му е бил съставен АУАН. Това е видно от показанията и на двамата свидетели - актосъставител и свидетел по акта. Това обстоятелство обосновава факта на недоверие от страна на полицейските служители по изложените от Н. и неговата спътница твърдения за ситуация на пътя, принудила Н. да управлява автомобила по този начин, че да се стигне до неговото поднасяне. Въпреки това и двамата свидетели не отричат факта, че Н. заявил ред тях, че е бил изплашен и поради това неволно и без да иска е поднесъл автомобила. Така у полицаите се е създало впечатление, че Н. е системен нарушител и то по въпросния текст от ЗДвП.

В този смисъл съдът споделя изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи в тази насока. Действително посочената разпоредба от ЗДвП е достатъчно неясна и винаги създава проблеми при нейното тълкуване и прилагане. Съдът приема, че тази този норма в конкретния случай не може да бъде съпоставена с поведение, което е свързано с движение по пътищата, което е в рамките на необходимото, нормалното и самият термин „използване на пътищата не по тяхното предназначение” не може да се свърже с конкретния случай. От показанията на св. Г. се установява, че застигайки товарен автомобил автомобил, който се е движел с необсновано ниска скорост, Н. е предприел изпреварване. В момента когато е стигнал до средата на композицията, товарния автомобил е ускорил и изнесъл движението си вляво, Н. не е могъл да се върне назад защото е имало други автомобили, нямало е накъде да тръгне и затова е предприел рязко ускоряване с цел да завърши маневрата, но и това не е могъл, и той по принуда е предприел и завиване вляво. Поради това автомобилът на Н. е нарушил траекторията си на движение като се е поднесъл. Няма съмнение, че двигателят е бил форсиран при такава маневра, която полицейските служители са чули и са счели, че той прави нещо друго, а именно, че умишлено поднася автомобила. Няма спор, че Н. е ускорил рязко и че принудително е завил наляво, като при тази маневра автомобилът е поднесъл, но това не е поведение, което може да бъде квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и да бъде санкционирано като такова.

На следващо място в хода на съдебното следствие не се събраха никакви доказателства и никакви данни при това движение на автомобила на Н., той с тези си действия да е застрашил останалите участници в движението, както е описано в АУАН и НП. Никой от свидетелите (включително актосъставителя и свидетеля по акта) не сочат да е имало други участници в движението, камо ли те да са били застрашени по някакъв начин. Напротив - св. П. твърди в показанията си, че срещу автомобила на Н. не е имало други автомобили или участници в движението, които да са били застрашени.

От всички така установени обстоятелства, трудно може да бъде направен категоричен извод за умишлени действия от страна на жалбоподателя, имащи за цел умишленото поднасяне на автомобила и използването на пътя не по предназначение. Съдът счита, че в случая се касае за случайно деяние, осъществено вследствие на струпване на описаните по-горе обстоятелства, за които жалбоподателят няма вина.

Въз основа на това, съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на посоченото в НП административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДВП. Като не се е съобразил с това, административно наказващия орган е издал наказателното постановление, без да се е убедил дали соченото в акта за нарушение лице е извършило деянието, какво точно нарушение е извършено и виновно ли е осъществено от дееца нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в частта му, в която за допуснато от С.Д.Н. нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено наказание "Глоба" в размер на 3 000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца.

По отношение на останалите три нарушения, за които Н. е санкциониран с процесното НП, съдът намира, че същото е правилно и законосъобразно и в тази му част следва да бъде потвърдено. От доказателствата по делото безспорно се установява, а и самия жалбоподател и неговия процесуален представител не отричат обстоятелствата, че на посочената дата и час Н. не е използвал обезопасителен колан при управление на собствения си автомобил, при извършената му проверка не е носили и не е представил СУМПС и контролен талон към него, както и че управлявания от него автомобил не е бил представен в срок за годишен технически преглед. С тези си деяния Н. е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП; чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, като правилно на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответните административни наказания, а именно: за нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 50 лева; за нарушението по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 50 лева и за нарушението по чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183у ал. 1 т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП - "Глоба" в размер на 10 лева. Посочените наказания са с предвидените в закона точни размери за съответните нарушения и не могат да бъдат намалявани. Така наложените наказания за тези нарушения според настоящия съдебен състав са съответни на извършените нарушения и с размер необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 ЗАНН. Предвид гореизложеното съдът прие, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за посочените три нарушения и процесното НП следва да бъде потвърдено в тази му част.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0319-000614 от 06.07.2018 год., издадено от Началника на РУ - Полски Тръмбеш при ОД на МВР - В. Търново, в частта му с която на С.Д.Н. с ЕГН **********,***, за допуснато от него нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3 000 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца - като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0319-000614 от 06.07.2018 год., издадено от Началника на РУ - Полски Тръмбеш при ОД на МВР - В. Търново, в частта му с която на С.Д.Н. с ЕГН **********,***, за допуснати от него нарушения по чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП; чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно три административни наказания, а именно: на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - Глоба в размер на 50 лева; на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП - Глоба в размер на 50 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП - Глоба в размер на 10 лева - като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Великотърновския Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

                                

                          

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:                             

 

 

                                                                                    / Емил Бобев /