гр. Сливен, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен, в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Административен
съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа дело номер 378
по описа за 2021 година докладвано от съдията Бозукова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото се движи по реда на глава десета от АПК вр. с чл. 165 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Делото е образувано по жалба от К.К.А. *** срещу
Заповед № 8121к-10790 от 07.10.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с
която г. и. К. А. е в. п. за срок от е. г. от д. н.с.„О.п." – към РУ Н.З. при
ОДМВР С. на р. д.н.с.„О.п.“ – към РУ Г.при ОДМВР Г.на основание чл.165 ал. 1и
ал.2 предл. второ, ал.3 и ал.5 от ЗМВР.
В жалбата и допълнението към нея оспорващият твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, поради липса на фактическо и правно основание за издаването
й. Счита, че не е налице служебна необходимост, отговаряща на легалната
дефиниция за това. Сочи, че п. е свързано със з.р. за него и с. му и ще се
отрази н. на з. му с.. Моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят лично и с упълномощен
представител - адв. Е.П. *** поддържа жалбата. Ангажира
доказателства. Депозира подробни писмени бележки.
Ответникът – Министърът на вътрешните работи не се явява и не се
представлява. В писмено становище от пълномощник – юрк.
Р.се оспорва жалбата. Моли съда заповедта да бъде оставена в сила. Депозира
писмени бележки.
Съдът, на база данните по делото и като съобрази становищата на страните и
закона, намира следното:
Жалбата е допустима за разглеждане, като подадена в срок и от лице, чиито
права са засегнати от оспорения акт. Заповедта е връчена на оспорващия на ****.
/л.56/, а жалбата е подадена до съда на 25.10.2021г./л.3/.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Съображенията на
съда са следните:
Г. и.К.К.А. е н. на служба в МВР считано от *****
с МЗ рег. № К-544 от 22.02.2006 г. на д."с. п. с." в група "Регистрация
и отчет на пътни превозни средства, собствениците им и водачи" в сектор
„Пътна полиция“ КАТ, РЗ „Полиция“ при РДВР С. Последователно е з. и. и р. д. в ОДМВР
С., като с МЗ № 8121К-108/12.01.2018г. е
н. , считано от 12.01.2018г. на д.н.с.„О.п.“
в РУ Н. З. при ОДМВР С.. Съгласно кадрова справка рег.№ 264р-17175/23.12.2021г. на ОДМВР Г.г. и.К.А. е многократно н. и няма н. н.. /л.68/.
С МЗ рег. № 8121к-10790/07.10.2021 г. в. е п. на същата р. д.– н.с.„О.п.“ в
РУ Г.при ОДМВР Г./л.10/. Същият има издадено разрешение за д. до к. и. рег.№ 700/19.11.2018г. на ОДМВР Сливен до ниво
"П.", валидно до 18.11.2023г. / л.9/.
Със заповед № 8121К-4124/01.03.2021г. на Министъра на вътрешните
работи г. и.Р. Л. П.– н.п. с. на РУ Т.
при ОДМВР Л. е била в.п. за срок от * година на д.н.с.„О.п.“ към РУ Г.при ОДМВР
Г., считано от 02.03.2021г. На 06.10.2021г. до Министър на вътрешните работи е
изпратена докладна записка рег.№ 264р-12792/06.10.2021г. от директор на ОДМВР Г.относно
п.на в. п.на с. Р. Л. П.и предстоящо издаване на заповед и о. на длъжността.
Със заповед № 8121К-10789/07.10.2021г. на министъра на вътрешните работи, на
основание чл.165 от ЗМВР е прекратено в. п. на П. е на р.д.н.с.„О.п.“ към РУ Г.при
ОДМВР Г.. /л.64/.
Междувременно, във връзка с поставените пред служебното правителство задачи
във връзка с осигуряване на честни избори за президент на РБългария
и за народни представители, както и предвид краткия срок до провеждането им на 14.11.2021
г. от МВР е прието, че е възникнала спешна необходимост от попълване на овакантената
д.н.с.„О.п.“ към РУ Г.при ОДМВР Г.и в. п.на подходящ служител, който следва да
има необходимия професионален опит и да осъществява дейност по изпълнение на
длъжността за постигане на по-високи резултати за успешното изпълнение на
поставените пред ОДМВР Г.задачи за осигуряване на условия за провеждане на
честни избори.
С оглед това е изготвена докладна записка № 264р-12867/07.10.2021г. от Директор
ОДМВР Г.с.к.Ц. Ц.до Министъра на вътрешните работи/л.4/, в която са изложени
доводи и е прието, че подходящ служител за и. на подобна задача е н. ж.
На същата дата е издадена и оспорената Заповед № 8121К-10790 от 07.10.2021
г. на министъра на вътрешните работи, с която при съобразяване с мотивите в
докладната записка, г. и.К.А. е в. п.за срок от * г.от заеманата д."н.с.О.п."
в РУ Н. З. към ОДМВР Сливен на р.д.„н.с.О.п. в РУ Г.към ОДМВР Г..
Поради ползване на о. поради в. н. "Акт за встъпване на
длъжност" за новоопределената
такава е подписан от оспорващия едва на ****.
/л.98/.
По делото са приобщени 4 бр. епикризи във връзка с пролежаване на оспорващия в лечебни
заведения /л.34 и сл./.
При така установеното по фактите, от правна страна съдът приема:
Съгласно чл. 165, ал. 1
- 3 от ЗМВР
държавният служител може да бъде в. п.на същата или по-висока вакантна д.до
заемането й или при отсъствие на титуляря над 30 дни по ред, определен с
наредба на Министъра на вътрешните работи (ал. 1), като в.то п.се извършва със
съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост
(ал. 2) за срок до една година с възможност за еднократното удължаване на срока
с още една година (ал. 3). В Раздел III (чл. 12-15) от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за п.на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи
е разписана конкретната процедура, по която се осъществява в.то п. на длъжности
в системата на МВР. Съобразно чл. 12, ал. 1, т. 1 от наредбата в.то п.на
държавния служител се извършва при необходимост от п.на служители на вакантни
длъжности в щатовете на структурите на МВР, като за целта задължително се
изготвя мотивирано предложение по реда на чл. 5, ал. 1. Според разписаното в
чл. 14 от наредбата, в.то п.на държавен служител се извършва със заповед на
съответния орган по чл. 158 или чл. 159, ал. 1 от ЗМВР за срок до една
година с възможност за еднократно удължаване на срока на в.то п.с още една
година (ал. 1), като ал. 2 предвижда, че при в. п.в случаите на служебна
необходимост тя се мотивира в заповедта по ал. 1. Съгласно чл. 15, ал. 1 от
наредбата изпълнението на служебните задължения на длъжността, на която
държавният служител е в. преназначен, започва с встъпването му в длъжност,
което се удостоверява с акт за встъпване в длъжност, а ал. 2 повелява, че при в.
п.в случаите на служебна необходимост изпълнението на служебните задължения на
длъжността, на която държавният служител е в. преназначен, започва от деня,
следващ датата на запознаването му със заповедта за в. преназначаване.
При тази
нормативна уредба, с оглед обстоятелството, че оспорената в настоящото
производство заповед предвид заеманата от оспорващия д.е издадена от министъра
на вътрешните работи, съдът намира, че е актът е произнесен от материално
компетентен орган по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-310/17.04.2014
г., вр. чл. 158, т. 4 от ЗМВР.
Заповедта е обективирана в писмена форма, с посочване на фактически и
правни основания за издаването й, като са спазени разписаните в наредбата
специфични правила. В заповедта, противно на възраженията в жалбата, е мотивирана
служебна необходимост за преназначаването. Преди издаването на процесната заповед е изготвено мотивирано предложение по
смисъла на чл. 13, ал. 1 от наредбата от компетентното за това длъжностно лице
по реда на чл. 5, ал. 1 от наредбата; впоследствие след издаването на заповедта
е съставен и подписан акт за встъпване в д.съобразно разписаното в чл. 15 от
горепосочената наредба. В този смисъл съдът не констатира допуснати в хода на
производството нарушения, предпоставящи отмяната на
акта, тъй не е налице нарушение, което ако не бе допуснато, би се стигнало и до
друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Спазено е разписаното
в чл. 35 от АПК правило, задължаващо
административния орган да издаде индивидуалния административен акт след
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени.
При издаване на заповедта правилно е приложен и материалният закон. В
случая заповедта е издадена в хипотезата на невзето съгласие на лицето, поради
което следва да се приложи хипотезата "служебна необходимост" за
извършеното в. преназначаване. Според нормата на чл. 14, ал. 2 от Наредбата,
при в. п.в случаите на "служебна необходимост", последната следва да
се мотивира, което е сторено от административния орган. В конкретния казус
служебната необходимост от в.то п.е подробно обоснована. От представената по
делото Докладна записка рег. № 264р-12867/07.10.2021 г. на директора на ОДМВР –
Г.са посочени конкретни обстоятелства за овакантяване на длъжността н.с.„О.п.“ към РУ Г.при ОДМВР Г., заемана до
този момент от г. и.Р.П., изброени са изискванията за заемане на вакантната
длъжност, посочени са качествата, образованието, квалификацията и разрешенията,
които ж. притежава, като са изложени
подробни мотиви, че същият е подходящ служител за в. п.на предложената
длъжност.
По смисъла на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР
в.то п.се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана
служебна необходимост за срок до една година с възможност за еднократното му
удължаване срока с още една година. По дефиницията на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР "служебна
необходимост" е налице при извънредни промени в оперативната обстановка,
състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или
промени във функционалните задължения на структурите. Целта на нормата на чл. 165, ал. 2, пр. 2 ЗМВР,
вр. § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР е да бъдат
предвидени механизми за справяне с възможните неблагоприятни последици върху
дейността на съответната държавна администрация в случаите на настъпване на
стоящи извън волята на органа по назначаване непредвидими и непредотвратими
събития, очертани в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Безспорно
преценката за т. нар. "служебна необходимост" е предоставена на
оперативната самостоятелност на административния орган при издаването на акта
по чл. 165 от ЗМВР,
но последният подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съгласно
изричната разпоредба на чл. 169 от АПК. При тази
проверка следва да се прецени дали правомощието на органа е упражнено в рамките
на закона, т. е. дали фактите, на които се позовава административният орган,
могат да бъдат подведени под приложената от него правна норма.
В конкретния случай посочените предпоставки са налице. Противно на доводите
в жалбата и видно от приобщения по делото доказателствен
материал е, че е ясен мотивът за п.на жалбоподателя от н.с.„О.п.“ към РУ – Н. З.
в р.д.- н.„С.О.п.“ към РУ – Г.. Налице са и фактически обстоятелства, от които
да се направи извод, че в конкретния случай, предвид прекратяването на в.то п.на
Р. Л. П.на същата д.на 07.10.2021г., съответно овакантяването на длъжността, се
налага п.на друг подходящ служител, който да се заеме, в изключително кратък
срок, с подобряване на управлението на силите и средствата за постигане на
по-високи резултати за успешно изпълнение на поставените пред Областна дирекция
на МВР Г.задачи по осигуряване на условия за провеждане на честни избори на
14.11.2021г. за президент на РБългария и за народни
представители. Горното е продиктувано от обстоятелството, че пред служебното
правителство са поставени същите задачи - за осигуряване на честни избори и
предвид краткия срок до провеждането им на 14.11.2021 г., в случая в РУ Г.е
възникнала спешна необходимост от попълване на вакантната д.на н.„Сектор О.п.“ с
отговарящ на изискванията за заемането й служител, който следва да има
необходимия професионален опит и квалификация. Горното несъмнено налага
упражняването на правомощието по чл. 165,
ал. 2 от ЗМВР от страна на министъра на вътрешните работи, а именно да издаде
административен акт, с който да измени едностранно, без съгласието на служителя,
елемент от служебното му правоотношение чрез в.то му преназначаване. Настоящият
съдебен състав намира, че административният орган е доказал служебната необходимост, а ръководен от изцяло
от качествата на жалбоподателя, е доказал и необходимостта за преназначаването му
на равна по степен длъжност, така и периода на преназначаването. Ето защо
оспорения акт се явява и съответен с целта на закона, а именно осъществяване на
ефективна организация по провеждане на честни избори.
Само за пълнота
съдът следва да отбележи, че з. с. о., б. и з. з. на жалбоподателя, не са противопоставими на защитения обществен интерес, обусловил издаването
на процесната заповед, а именно да се защитят правата
и свободите на гражданите, да се противодейства на престъпността, който
обществен интерес винаги има приоритет пред вредите, които би претърпял оспорващият
от в.то му преназначаване.
С оглед на
изложеното до тук, съдът приема, че оспорената в настоящото производство
заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба, с искане за отмяната й
като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
С оглед на изхода
от оспорването претенцията за разноски на жалбоподателя е неоснователна. От
административния орган разноски не се претендират, поради което не се
присъждат.
Воден от горното и
на основание и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
К.К.А. *** срещу Заповед № 8121к-10790 от 07.10.2021
г. на Министъра на вътрешните работи, с която г. и.К.А. е в. п.за срок от е. г.
от д.н.с.„О.п." – към РУ Н. З.при ОДМВР С. на р.д.н.с.„О.п.“ – към РУ Г.при
ОДМВР Г.на основание чл.165 ал. 1и ал.2 предл. второ,
ал.3 и ал.5 от ЗМВР, като неоснователна.
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен
административен съд на Република България.
Препис от решението
да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: