Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 07.06.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и седми април година
2021
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Йоана Петрова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 2270 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по
реда на гл.XXII от ГПК с предмет осъдителни
искове с пр. основание чл. 79, ал. 1, предл. І от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, чл.430, ал.2 ТЗ, чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „Ю.Б."
АД ЕИК********срещу В.В.К. ЕГН ********** и В.Л.К. ЕГН **********, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. І
от ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, чл.430,
ал.2 ТЗ, чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на ищеца
сумата от 49 753,44 лева за периода 14.10.2018г. до 17.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 21.02.2020г. - дата на подаване на
исковата молба, договорна лихва за редовен кредит /възнаградителна лихва/ в
размер на 1 961,36 лева за периода от 04.10.2018г. до 17.02.2020г., договорна
лихва за просрочен кредит/наказателна лихва/ в размер на 1 085.31 лева за периода
от 04.10.2018г. до 17.02.2020г., такси в размер на 378,36 лева за периода от
26.12.2018г. до 17.02.2020г. застраховеки от 262, 21 лв. за периода
04.05.2019г. до 17.02.2020г. Претендират се и присъждане на разноски сторени в
настоящото производство.
В
исковата молба се твърди, че съгласно Договор за потребителски кредит по
програма премия № HL62550 от 16.08.2013г., сключен между „Ю.Б.”АД и В.В.К. и В.Л.К.-
банката ищец е предоставила на ответниците като кредитополучатели кредит в
размер на 56 500 лева, от които: 42 950 лева за рефинансиране, както и 13 550
лева за текущи нужди. Посочва, че кредитът съгласно чл. 2, ал. 1 от процесния
договор се усвоява по сметка на В.К., в Ю.Б. АД. С банково бордеро № 1357843 от
04.09.2013г. по банковата сметка на В.К. ищцовата банка е превела сумата от 42
950 лева. С банково бордеро № 4158903 от 11.09.2013г. по банковата сметка на
ответника К., „Ю.Б.”АД е превела сумата от 13 550 лв. Твърди се, че по силата
на чл.2, ал. 2 кредитополучателят оправомощил банката служебно да преведе
сумата в размер на 35 800 лева по негова сметка в „БАНКА ДСК“ ЕАД с цел погасяване
на ипотечен кредит. Сочи се, че съгласно чл. 2 ал. 3 кредитополучателят дал
съгласие и оправомощил банката служебно да преведе сумата в размер на 5 200
лева по сметка на „Интеркарт Файнанс“ АД в банка „СИТИБАНК“ АД с цел погасяване
и закриване на кредитна карта на В.К.. Съгласно чл. 2 ал. 4, кредитополучателят
дава съгласие и оправомощава банката служебно да преведе сумата в размер на
1950 лева по сметка на АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, с цел погасяване и закриване на
кредитна карта на В.К..
Изложени
са съображения, че за обезпечение на отпуснатия кредит ответниците учредили договорна
ипотека в полза на банката върху следния недвижим имот: Апартамент №В5 в гр.
София с адрес: ул. ********, ет. V надпартерен, заедно с мазе №23, със
съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото, съставляващи УПИ III - 60 от кв. 312а
по плана на гр. София, местността бул. Цар Борис III. Посочва още, че
задълженията по банковата сделка се погасяват съгласно чл. 6 и чл. 7 от
Договора, а именно кредитополучателят погасява кредита на равни месечни вноски
включващи главница и лихва с размер на 395,73 лева. Заявява, че съгласно чл. 3,
ал. 1 от договора кредитополучателя дължи на банката преференциална годишна
лихва в размер на сбора на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Ю.Б. АД за
обезпечени кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата, плюс договорна надбавка в размер на 2.00 пункта.Съгласно чл. 3, ал 3
от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и предсрочна
изискуемост, кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора от лихвата за
редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита,
съгласно ал. 1 плюс наказателна надбавка от 10 / десет/ пункта. В унисон на чл.
10, т. 2 от банковата сделка кредитополучателя се е задължил да отговаря за
разноските, свързани с оценка, предоставяне, регистриране, вписване и
застраховане на обезпеченията, както и разноските по организиране и провеждане
на принудително изпълнение. Съгласно чл. 4 от договора, кредитополучателя
заплаща на банката: такса за одобрение и усвояване - 1,25% процента върху
размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване по
кредита. Кредитополучателят дължи на банката комисионна за управление на кредита
платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по
кредита, в законоустановената последователност на плащането, спрямо месечната
погасителна вноска, в размер на 0.03% процента върху размера на непогасената
главница по кредита считано към същата дата. Кредитополучателят дължи на
банката комисионна за ангажимент в размер на 0.5% годишно върху неусвоената
част от предоставения кредит, минимум 10 лева. Месечна такса за администриране
на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски по кредита на падеж съгласно чл. 7 от договора, в размер
определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата тарифа на
банката. По силата на чл. 14 от договора,
кредитополучателя се задължава да направи застраховка на предоставения като
обезпечение ипотекиран имот. Застраховката следва да бъде прехвърлена в полза
на банката и да бъде подновяване от кредитополучателя всяка година до
окончателното издължаване на кредита.
Ищецът поддържа, че поради неизпълнение на
договорните задължения от страна ответниците и неиздължаване на погасителна
вноска с падеж 04.10.2018г., на основание чл.18 от Договор за кредит по
програма премия № HL62550 от 16.08.2013г. и чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции банката ищец е обявила цялото задължение по банковата
сделка за предсрочно изискуемо, за което ответниците са надлежно уведомени с
нарочни нотариална.
В законоустановения срок по чл.367 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците В.К. и В.К., чрез адв.
Н. И. –САК, като пълномощник, в който е изложено становище за неоснователност
на исковата претенция. Оспорват приложените с исковата молба доказателства за
връчване на уведомленията за настъпила предсрочна изискуемост. Заявяват, че
приложените с исковата молба нотариални покани, с уведомления за предсрочна
изискуемост не са им връчени. Оспорват твърдението, че са търсени на адрес, но
не са открити, с оглед на което са залепени уведомления. Твърдят, че на адресът
им не е лепено уведомление. Сочат, че така не са изпълнени предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост на процесния кредит. Навеждат възражение
за недопустимост на връчването по този ред. Поддържат още, че банката
незаконосъобразно е завишила лихвения процент по отпуснатия кредит. Навежда
възражения за нищожност на уговорените клаузи за лихвени проценти. Навеждат довод, че банката самоволно е
променила начина на изчисляване на годишния лихвен процент, чрез включване на
нов компонент при определяне на БЛП, с цел запазване стойността на годишния лихвен
процент по кредита. Наведен е довод, че
нищожните клаузи по едностранното променяне на лихвения процент в договора, не
пораждат действие и не обвързват страните, поради което дължимата от длъжника
лихва за процесния период следва да се определи съобразно определената по
взаимно съгласие методика, отразена в чл. 4 от договора. Твърди се, че
платената при липса на основание сума
подлежи навръщне. Поддържат, че едноостранното променяне на лихвените
проценти по пъвоналния банков кредит от страна на банката е без законово
основание, като на това основание, молят да се отхвърлят притенциите за
лихва. Молят предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират разноски.
В срока и по реда на чл. 372 ГПК
ищецът „Ю.Б.“ АД е допозирал допълнителна искова молба. В нея е наведен довод,
че нотариалните покани рег.№7186 том.3,
№104 от 14.08.2019г. адресирана до В. К.чрз нотариус М. Д. и нот. покана рег.№
7188 том.3,
№104 от 14.08.2019г. адресирана до В.К. са връчени на ответниците, чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47 ГПК, като връчването е по общите
правила на ГПК и съобразно специалния закон – чл.36 от Закона за пощенските
услуги. Ищецът сочи, че съгласно чл. 26 от процесния договор, кредитополучател,
който е променил посочения в искането за предоставяне на кредит адрес за
кореспонденция, е длъжен да уведоми банката. В противен случай, всички
съобщения изпратени на първоначално посочения адрес, се считат за редовно
връчени. Посочва, че съгласно чл. 3а от договора, кредитополучателят е
декларирал, че е запознат с обстоятелството, че ползва преференциални лихвени
условия. Заявява, че предоставения договор не е сключен при общи условия, а
оспорените клаузи, в частност договорната лихва в него е индивидуално
договорена, определяема на база на конкретни параметри, на искания и одобрен
кредит.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответниците, в
който се поддържат възраженията релевирани с първоначалния отговор на исковата
молба.
В открито с.з. ищцовата банка чрез пълномощника си адв.П.поддържа
предявените осъдителни искове.Представя списък на разноски по чл.80 ГПК и
писмена защита.
В открито с.з. ответниците чрез пълномощника
си адв. Н. И. оспорват искове.
Софийски градски съд, ГО, І -7 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 и ал.3 ГПК, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, като и от
приетия Договор за потребителски кредит по програма премия HL6255/16.08.2013г. се
установява, че ищецът „Ю.Б." АД, като кредитодател е предоставила на В.В.К. и В.Л.К., в качеството им на кредитополучатели
потребителски кредит в размер на 56 000лв, от които: 42 950 лева за
рефинансиране, както и 13 550 лева за текущи нужди, а ответниците се задължили
да върнат ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията на договора, отговаряйки солидарно за задълженията – чл.1, ал.1- ал.3
от договора. /л.7
от делото/ Относно ползването съгласно чл. 2 ал. 2
кредитополучателят оправомощил банката служебно да преведе сумата в размер на
35 800 лева в „БАНКА ДСК“ ЕАД с цел погасяване на ипотечен кредит.; сумата в
размер на 5 200 лева по сметка на „Интеркарт Файнанс“ АД в банка „СИТИБАНК“ АД
с цел погасяване задължения по кредитна карта на Вл. К.. Съгласно чл. 2 ал. 4,
кредитополучателят дава съгласие и оправомощава банката служебно да преведе
сумата в размер на 1950 лева по сметка на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с цел
погасяване и закриване на кредитна карта на В.К..
В клаузата на чл.5.1. от договора за
потребителски кредит, страните уговорили
срок на погасяване на кредита: 300 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка. Съгласно чл.6, ал.1 от
договора е приет начин на погасяване на кредита - с месечни анюитентни /равни/ вноски
от по 395,73 лева, съгласно погасителен план неразделна част от договора.
В
клаузата на чл.2, ал.2 от процесния договор е уговорено, че кредита се усвоява,
като кредитодателят „Ю.Б."
АД служебно да преведе сумата в размер
на 35 800 лева в „БАНКА ДСК“ ЕАД с цел погасяване на ипотечен кредит на
кредитополучателя К.; според чл.2 ал.3 от договора сумата в размер на 5 200
лева се превежда от „Ю.Б." АД по сметка на „Интеркарт Файнанс“ АД с цел
погасяване задължения по кредитна карта на Вл. К.. Съгласно чл. 2 ал. 4,
кредитополучателят дава съгласие и оправомощава банката кредитодател служебно
да преведе сумата в размер на 1950 лева по сметка на „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
с цел погасяване и закриване на кредитна карта на В.К..
Според уговореното в клаузата на
чл.3, ал. 1 от кредитния договор годишният лихвен процент е формиран от сбора
на преференциална годишна лихва в размер на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на
Ю.Б. АД за обезпечени кредити в лева плюс договорна надбавка от 2,0 %,
като към датата на подписване на
договора лихвения процент е в размер на 6,90 %.
В клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за кредит е уговорено, че
при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва /наказателна лихва/ в
размер за редовната главница увеличен с 10 /десет/ пункта.
Кредитополучателят се задължил да заплаща такси
за управление и такси при просрочие за администриране на кредита св размерите
предвидени в чл. 4, ал. 4, от договор за потребителски кредит.
Страните уговорили вземането на
банката по предоставения кредит, ще бъде обезпечено с учредена договорна
ипотека върху апартамент № В5 в гр. София с адрес: ул. ********, ет. V
надпартерен, заедно с мазе №23, със съответните идеални части от общите части
на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
съставляващи УПИ III- 60 от кв. 312а по плана на гр. София, местността бул. Цар
Борис III, собственост на
кредитополучателите, съгл.чл.13, ал.1 от договора, което е видно и от приетия
Нотариален акт за учредяване на ипотека №94, том.6, н.д.№93/2013г. на Нотариус М. Г.
рег.№622 от НК./л.22-л.23
от делото/
В клаузата на чл.14 от процесния
договор предвижда задължение на кредитополучателят да направи застраховка на предоставения като
обезпечение недвижим имот, като в ал.4 е
уговорено правото на банката да заплати от името и за сметка на
кредитополучателят дължимата застрахователна премия.
Съгласно уговореното в чл. 18, ал. 2 от
договора за кредит при неиздължаване на три последователни месечни вноски
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Ответниците
не оспорват, че са подписали лично договор Договор за потребителски кредит по
програма премия HL6255/16.08.2013г.
Представена е Методология за определяне на
Референтния лихвен процент ПРАЙМ по потребителски и жилищно –ипотечни креди,
додписано от упълномощен представителл на „Ю.Б." АД, както и от
кредитополучателите В.В.К. и В.Л.К../л.19-
л.20 от делото/
Представена
е нотариална покана per. №7186 том 3 №104 от 14.08.2019г. на нотариус М.Д.
адресирана до ответника В.В.К., в която се съдържа уведомление от "Ю.Б."
АД за обявяването на кредита по Договор потребителски кредит по програма премия
HL6255/16.08.2013г. за незабавно и предсрочно изискуем, поради неиздължаване на
погасителна вноска с падеж 26.10.2018г. В поканата е посочен общ размер на
задължението към 07.08.2019г. възлизащ на 51859,21лв.. Видно от приетата
разписка за връчване на нотариална покана от 06.01.2020г. и от нотариалното
удостоверяване на гърба на поканата, че същата е връчена оот нотариуса на адресата К. – фингирано на основание чл.47,
ал.1 и ал.5 ГПК на адрес гр. София, ул. ********, който съвпада посочения в
договора адрес и с постоянния и настоящ адрес на лицето./л.27-л.30 от делото/
Приета е и нотариална покана рег.
№7188 том 3 №106 от 14.08.2019г. до ответницата В. Л. К., чрез нотариус М. Д. рег.№621
от НК, която се съдържа уведомление от "Ю.Б." АД за обявяването на кредита
по Договор потребителски кредит по програма премия HL6255/16.08.2013г. за
незабавно и предсрочно изискуем, поради неиздължаване на погасителна вноска с
падеж 26.10.2018г. В поканата е посочен общ размер на задължението към
07.08.2019г. възлизащ на 51859,21лв. Видно от приетата разписка за връчване на
нотариална покана от 06.01.2020г. и от нотариалното удостоверяване на гърба на
поканата, че същата е връчена оот нотариуса на
адресата К. – фингирано на основание чл.47, ал.1 и ал.5 ГПК на адрес гр.
София, ул. ********, който съвпада посочения в договора адрес и с постоянния и
настоящ адрес на лицето./л.30
–л.33 от делото/
В приетото неоспорено заключение
на съдебно-счетоводната експертиза с вещо
лице Д.Ю.Г. спец. „Счетоводство и контрол“ и „Финанси“, се сочи, че при
извършената проверка по делото и в счетоводството на ищеца експертизата
констатирала, че между „Ю.Б.” АД - Банката, В.В.К. и В.Л.К. - Кредитополучатели
е сключен на 16.08.2013г. Договор за потребителски кредит по програма премия №
HL62550 при следните условия:
-
за сумата в размер на 56 500.00 лева - главница;
-
6,90 % - годишен лихвен процент - формиран от сбора на преференциална годишна
лихва в размер на Референтния лихвен процент ПРАЙМ на Ю.Б. АД за обезпечени
кредити в лева плюс договорна надбавка от 2,00 % - чл.3, ал.1 от договора;
- срок за погасяване 300 месеца (25
години), считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита
(26.08.2013 г.);
- 395,73 лева — месечна вноска -
главница + лихва;
- падежна дата - 4-то число.
Съгласно данните от предоставеното извлечение по разплащателна сметка в
лева с IBAN: *** В.В.К. при „Ю.Б.“ АД експертизата е констатирала, че на
04.09.2013 г. и на 11.09.2013г. по сметката са усвоени суми в размер на:
-
42 950.00 лева с основание: „усвояване на
кредит 4353154“
Усвоената сума е осчетоводена с първичен
счетоводен документ Бордеро 13578437 от 04.09.2013 г.;
-
13 550.00 лева с основание: „усвояване на кредит 4353154“
Сочи се, че усвоената сума е
осчетоводена с първичен счетоводен документ Бордеро 4158903 от 11.09.2013 г. Сочи
се, че общо усвоена сума по Договор за потребителски кредит по програма премия
HL 62550 от 16.08.2013 г. възлиза на 56 500лв. Сочи се, че за погасяване на задължения по
месечни вноски (главница + договорна
лихва) по договора са постъпили 19 654.98 лева, с която сума са погасени: 6 746,56 лева - погасена главница по 60
броя падежирали месечни вноски за периода от 04.10.2013 г. до 04.09.2018 г.,
както и 12 908.42 лева - погасена
договорна лихва 60 броя падежирали месечни вноски за периода от 04.10.2013 г.
до 04.09.2018 г. вкл. - сбора по колона 9 от Таблица №1.
При анализа на предоставената разплащателна
сметка с IBAN: *** В.В.К. при „Ю.Б.“ АД и аналитична разчетна сметка за
погасяване на кредит с номер 4985 100 ********* 05 171 6 с титуляр В.В.К.
вещото лице е установило, че последната постъпила сума за погасяване на
задължения по договора е в размер на 590,00 лева, постъпила на 03.05.2019г.,
както и че договора за кредит не е погасяван редовно считано от 04.10.2018 г. -
първа просрочена и изцяло непогасена към датата на исковата молба месечна
вноска.
Обоснован е извод, че размерът на
неизплатеното задължение на креднтополучателите за главница към датата на
подаване на настоящата искова молба - 21.02.2020 г., непогасената сума за
главница по договора е: 49 753.44
лева, формирана от сбора на: 47 285.13 лева - редовна (предсрочно изискуема)
главница и 2 468.31 лева - главница по 17 броя падежирали и просрочени месечни
вноски от 04.10.2018 г. до 06.01.2020 г. Формирането на задължението за главница и договорна лихва
е подробно представено в Таблица №1 – част от заключението ССчЕ.
Относно размерът на неизплатеното
задължение на кредитополучателите за договорна лихва за редовен кредит договорна
лихва за просрочен кредит, вещото лице се позовава на клаузата на чл. 3, ал. 1
от договора за кердит, според която годишният лихвен процент е формиран от
сбора на преференциална годишна лихва в размер на Референтния лихвен процент
ПРАЙМ на Ю.Б. АД за обезпечени кредити в лева плюс договорна надбавка от 2,0%.
Сочи се, че към датата на подписване на договора лихвения процент е в размер на
6,90 %.
При анализа на данните в.л. Г. формира
извод, че към датата на подаване на искова молба - 21.02.2020 г. непогасената
договорна лихва по договора е размер на 1
961.36 лева, формирана от сбора на: 1 954,53 лева - начислена и непогасена
договорна лихва по 17 броя падежирали месечни вноски за период от 04.10.2018 г.
до 04.01.2020 г. и 6,73 лева - начислена договорна лихва за периода от
04.01.2020 г. до 06.01.2020 г. Пояснено
е, че формирането на задължение за договорна лихва е както следва: 14 869,78
лева начислена договорна лихва (колона 7 от Таблица №1) минус 12 908,42 лева
погасена договорна лихва (колона 9 от Таблица №1).
По отношение на лихвата върху просрочена
главница и лихва за просрочен кредит, в заключението на експертизата се сочи,
че непогасена лихва върху просрочена главница и просрочен кредит е в общ размер
на 1 085.31 лева, за периода от
04.09.2018 г. до 17.02.2020 г. Пояснено е, че сумата представлява сбор от
начислената върху просрочената главница наказателна лихва увеличен с 10%
съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за кредит в размер на 924.68 лева - таблица
№2 и 160.63 лева начислена лихва върху просрочен договорна лихва в размер на
10% - Таблица №3. По отношение на дължимите
банкови такси, вещото лице е установило,
че същите са размер на 378.36 лева
за периода от 04.10.2018 г. до 17.02.2020 г., представляваща разлика между
начислените и погасени такси управление и такси за просрочие. (378,36 = 1
153,70 лева минус 775.34 лева). Според заключението начислените и непогасени
суми за застраховки в размер на 262.21 лева за периода от 19.09.2018
г. до 17.02.2020 г.
Вещотолице констатира, че прилагания
от банката ищец лихвен процент за периода от 04.09.2013 г. до 21.02.2020 г.
формиран като сбор от Референтен лихвен процент Прайм за обезпечени кредити в
лева плюс договорна надбавка е:
-
6,90% - за периода от 04.09.2013 г. до 03.09.2014 г. - формиран от сбора на
4,90% + 2% договорна надбавка;
-
6,15% - за периода от 04.09.2014 г. до 03.01.2015 г. - формиран от сбора на
4,15% + 2% договорна надбавка;
-
5,50% - за периода от 04.01.2015 г. до 03.07.2015 г. - формиран от сбора на
3,50% + 2% договорна надбавка;
-
4,80% - за периода от 04.07.2015 г. до 03.01.2016 г. - формиран от сбора на
2,80% + 2% договорна надбавка;
-
4,30% - за периода от 04.01.2016 г. до 03.10.2016 г. - формиран от сбора на
2,30% + 2% договорна надбавка;
-
3,75% - за периода от 04.10.2016 г. до 03.08.2017 г. - формиран от сбора на
1,75% + 2% договорна надбавка;
-
3.15% - за периода от 04.08.2017 г. до 03.09.2019 г. - формиран от сбора на
1,15% + 2% договорна надбавка;
-
2,60% - за периода от 04.09.2019 г. до 27.01.2021 г. - формиран от сбора на
0,60 % + 2% договорна надбавка.
В отговора на задача 7 от съдебно – счетоводната експертиза е изведено заключение,
че лихвения процент по договора е
намалявал като от 6,90 % е намалял до 2,60 %, т.е. лихвения процент е намалял с
4,30 %.
Съдът възприема приетото неоспорено
заключение на ССчЕ с вещо лице Д.Г., като обективно, подробно и компетентно дадено,
кореспондиращо с приетите писмени доказателства.
Така
установеното от фактическа страна, сочи на следните правни изводи :
По допустимостта: Предявените при условията на
субективно съединяване осъдителни искове, предвид поддържаните в исковата молба
твърдения са допустими, при надлежно упражнено право на иск.
По същество на
доводите:
Основанието на предявения
иск за реално изпълнение
по чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД във вр.чл.430, ал.1 ТЗ е
неизпълнение на задълженията на ответницата по договор за кредит, сключен с
банката ищец. При предоставен банков кредит
приложение намират правилата на чл. 430 –чл. 432 ТЗ.
Съгласно легалното определение в чл.
430, ал. 1 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен,
възмезден, консенсуален и формален, при който целта, в случай, че такава е
уговорена, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за
съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков
кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора
парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на
уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила
за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане,
релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя
със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на
задължението на кредитора.
Безспорно
се
установи приетите писмени доказателства, че банката ищец е
изпълнила това свое задължение по договора и в този смисъл се явява изправна
страна. Установено бе от приетото заключение на ССчЕ, че кредита по процесния Договор
за потребителски кредит по програма премия HL 62550 от 16.08.2013 г.. в размер на 56 500лв. е усвоен.
Безспорно от доказателствата по делото се
установява, че ответниците са неизправна
страна по договора, тъй като не са изпълнили задължението си да връщат кредита
по начина и сроковете, определени с погасителен план, тъй като редовното
погасяване на задълженията по кредита е преустановено на договора за кредит не
е погасяван редовно считано от 04.10.2018 г., поради което исковете са доказани
по основание.
Тъй като предявеният иск е осъдителен с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ, следва да
се прецени дали исковата молба в случая има характер на уведомление до
длъжниците за настъпване на предсрочната изискуемост. В случая в исковата молба
е заявено от ищеца, че поради неиздължаване на погасителна вноска с падеж
04.10.2018г., на основание чл. 18 от договора за кредит и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ
ищцовата банка обявява цялото задължение в размер на 51859.21лв. за незабавно изискуемо и дължимо с
нотариална покана per. №7186 том 3 №104 от 14.08.2019г. адресирана до ответника
В.К. и с нотариална покана рег. №7188 том 3 №106 от 14.08.2019г. до ответницата
В. Л. К..
Уговорената в чл. 18 от договора за
кредит предсрочна изискуемост на кредита, е обусловена от наличието на два
елемента: обективен - неизпълнение от страна на кредитополучателя на поетите с
договора задължения; и субективен - упражняване от страна на кредитора на
правомощието да направи кредита предсрочно изискуем, който избор следва да е
обективиран в съответно волеизявление /уведомление/, достигнало до
кредитополучателя.
Относно
субективния елемент се установява, че на 14.08.2019г. банката ищец е изпратила
до ответниците уведомление, чрез нотариална покана в което е посочено, че по изложените причини и
на основание чл. 18 от договора обявява за незабавно изискуеми и предсрочно
платими всички суми по договора и анексите към него, в това число цялата
усвоена главница, начислената лихва, такси, застраховки и разноски. Връчването
на уведомлението е извършено на ответниците на 06.01.2020г. при условията на чл.47, ал.1 и ал.5 ГПК, което
е надлежно установено по делото. От приетата като доказателство по делото
нотариална покана от 14.08.2019г. и удостоверение изх. №297 от 01.11.2019г. на
Нотариус М. Д. – С. рег.№621 се установява връчване на поканата, с която
Банката – ищец уведомява длъжника за обявената от нея предсрочна изискуемост, поради забава в погасяването на
задълженията по договора, по реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК. Нотариусът
връчва документи и книжа по реда на чл. 592 ГПК във връзка с чл. 37-58 ГПК и
чл. 50 ЗННД. В ГПК няма особени правила за връчване на нотариалните покани и
доколкото нотариалното производство е вид охранително производство, съгласно
чл. 540 ГПК се прилагат общите правила на ГПК и
правилата на исковото производство. В определение № 47/17.01.2011г. по ч.т.д. № 719/2010г на ВКС, ІІ т.о., е прието, че съгласно чл. 47,
ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не
може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, съгласно
да получи съобщението. Прието е също, че доколкото прилагането на този начин на
връчване е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки и за
да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението
трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили
прилагането на такова връчване.
В настоящия казус, това изискване е
изпълнено.
При произнасяне
относно обективните предпоставки - неизпълнение на задължението на
кредитополучателите за заплащане на месечните погасителни вноски, съдът
възприема приетото неоспорено заключение на съдебно- счетоводната експертиза,
според което размерът на неизплатеното задължение на ответниците за главница
по сключения договор за кредит от
16.08.2013г. към датата на предявяване
на иска - 21.02.2020 г. възлиза на: 49 753.44 лева, която сума е формирана от
сбора на: 47 285.13 лева - редовна (предсрочно изискуема) главница и 2 468.31
лева - главница по 17 броя падежирали и
просрочени месечни вноски от 04.10.2018 г. до 06.01.2020 г. вкл.
Предвид изложеното,
по делото бе установено наличието и на двата елемента за уговорената в чл. 18
от договора за кредит предсрочна изискуемост на кредита: обективен - неизпълнение от страна на
кредитополучателите на поетите с договора задължения; и субективен -
упражняване от страна на кредитора на правомощието да направи кредита
предсрочно изискуем, който избор следва да е обективиран в съответно
волеизявление /уведомление/, достигнало до кредитополучателя. Не съществува обаче пречка предсрочна
изискуемост да бъде обявена с исковата молба, с която се иска длъжника да
изпълни задълженията си по договора за кредит, доколкото главният иск в случая е иск за
реално изпълнение с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД във вр.чл.430,
ал.1 ТЗ.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната
действителност. В противен случай влизат
в сила неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест,
които задължават съда да приеме недоказаното за нестанало. В настоящия казус
ответниците не са ангажирали
доказателства, които да установят факта на плащане на непогасената част от
процесния кредит. От приетото неоспорено
заключение на ССчЕ се установи безспорно, че дължимата неплатена главница по
процесния договор за кредит е в размер на 49 753.44 лв., за която сума искът за главница с пр.
осн. чл. 430, ал. 1 от ТЗ доказан по основание, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на настоящата искова молба – 21.02.2020г. до окончателното й изплащане,
така както изрично е поискано от ищеца.
По отношение на осъдителния иск за договорната лихва по чл. 430, ал. 2 от ТЗ.:
Освен, че не са изпълнявали задължението
си да погасява главницата по договора за кредит, ответниците не са изпълнявали
и задълженията си да заплащат дължимата се възнаградителна лихва по чл. 430,
ал. 2 от ТЗ. С оглед на това неизпълнение и както е посочено в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза с вещо лице Д.Г., погасената договорна лихва по
договор за потребителски кредит HL 62550 от 16.08.2013г. е размер на 1 961.36 лева за периода от
04.10.2018г. до 17.02.2020г. Няма данни тези суми да са заплатени от
ответниците, в качеството им на кредитополучатели поради което иска по чл. 430,
ал. 2 от ТЗ е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен.
Неоснователно е възражението на ответниците, че банката ищец самоволно е
променила начина на изчисляване на годишния лихвен процент, чрез включване на нов
компонент при определяне на БЛП с цел запазване стойността на годишния
лихвен процент. По
делото бе приета Методология за определяне на референтен лихвен процент и
стойности на ПРАЙМ, като видно от положените от кредитополучателите подписи,
същите са се запознали с нея. Посочените в тази методология основания за
изменение на лихвата са от обективно естество, тоест не зависят от волята на
кредитора, тяхното определяне и приложение не е поставено под контрола на
кредитора. Методиката за промяна на лихвата е подробно и ясно описана в
договора и видно от същата лихвата е формирана по ясен и непротиворечив
начин. Установи се безспорно в хода на
съдебното дирене пред СГС, че през периода на договора по правоотношението е
прилагана различна лихва като същата не е следвала тенденция на увеличение, а
дори напротив, същата е намалявала.
От заключението на ССчЕ, се установи че лихвения процент по договора е
намалявал от 6,90 % през 2013г. е до 2,60 % през 2019г., с оглед на което така
направеното в отговора възражение за самоволно изменение на договорната лихва в
ущърб на потребителите е неоснователно.
В текста на чл.3, ал.3 от
договора за кредит е уговорена неустойка
за забава, под формата на наказателна
лихва за забава при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, като кредитополучателят дължи лихва в размер
за редовната главница увеличен с 10 /десет/ пункта. Установи се, че ответниците
са изпаднали в забава, по отношение на задължението за плащане на анюитетни вноска в период от 04.10.2018 г. до дата 17.02.2020 г. С оглед
на това, ответниците дължат на ищеца така уговорената наказателна лихва /неустойка/ за просрочените суми по договора
за кредит в този период, в размера определен по начина предвиден чл.3, ал.3 от
договора за кредит. С оглед на това, така предявените искове по чл. 92 от ЗЗД
са доказани по основание, като от заключението на изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Д. Г. се установява, че дължимата от
ответниците наказателна лихва върху просрочена главница и просрочен кредит за
периода от 04.09.2018 г. до 17.02.2020 г. възлиза на 1085.31 лв. С оглед на това исковете и в тази им част
са доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени така,
както са предявени.
По отношение на иска за неиздължени такси по договора за
кредит:
Кредитополучателите са се
задължили да заплаща такси за управление и такси при просрочие за
администриране на кредита в размерите предвидени в чл. 4, ал. 4, от договор за
потребителски кредит. Според
неоспореното от страните заключение на ССчЕ, дължимите и непогасени от
ответниците такси по договора за кредит за претендирания период от 04.10.2018г. до 17.02.2020г. възлизат на 378,36лв. Ето защо претенцията се
явява основателна в претендирания размер от 378,36лв.
По отношение на иска за заплатени
застрахователни премии:
Съгласно клаузата на чл.14 от процесния договор кредитополучателят има
задължение да направи застраховка на
предоставения като обезпечение недвижим имот, като в ал.4 на текста е уговорено правото на банката да
заплати от името и за сметка на кредитополучателят дължимата застрахователна
премия. Ето защо безспорно ответниците са поели договорно задължение да
застраховат имота служещ за обезпечение
на вземането, като са упълномощили банката да извършва от тяхно име и за тяхна сметка, действия по
застраховането. Ето защо и на основание чл.79, ал. 1 вр. с чл. 285 от ЗЗД
ответниците дължат на банката ищец възстановяване на заплатените от нея
застрахователни премии, които според горепосоченото заключение възлизат на 262,21 лв., колкото е ѝ размерът на
претенцията.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъде осъдени да заплатят на ищеца
сумата от 4 629,95 лв. направените по делото разноски в исковото
производство пред СГС./списък по чл.80 ГПК на л.133 от делото/, включващи
2137,63лв. внесена д.т., 2092,32лв. платено адвокатско възнаграждение и 400 лв.
депозит за счетоводна експертиза.
По изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, I -7
състав
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.В.К. ЕГН ********** и В.Л.К. ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят солидарно на „Ю.Б." АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, следните суми:
-
сумата 49 753,44 лв., представляваща дължима главница
по Договор за
потребителски кредит по програма премия № HL62550 от 16.08.2013г. за периода
14.10.2018г. до 17.02.2020г. на основание
чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на исковата молба – 21.02.2020 до
окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
- сумата 1 961,36 лева, представляваща договорна /възнаградителна/ лихва
върху редовна главница по договора за периода от 04.10.2018г. до
17.02.2020г. вкл., на
основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
- сумата 1085,31 лв. представляваща
наказателна лихва върху просрочен кредит
/неустойка/ по договора за периода за периода 04.10.2018г. до 17.02.2020г., на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД;
- сумата 378,36 лева банкови такси
за управление и администриране на кредита при просрочие в периода от
26.12.2018г. до 17.02.2020г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. I ЗЗД, във връзка с чл.4, ал.4 от Договор за потребителски кредит по програма премия №
HL62550 от 16.08.2013г.;
- сумата 262,21 лв. дължима имуществена застраховка за периода от 04.05.2019г. до
17.02.2020г. на основание чл.79, ал. 1
вр. с чл. 285 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
В.В.К. ЕГН ********** и В.Л.К. ЕГН **********, да заплатят на „Ю.Б." АД, ЕИК *******, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 4
629,95 лв. направените разноски пред СГС.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: