Определение по дело №562/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N1/27.01.2015г., постановено по гр.д.N 1238/2014г., К.йският районен съд е отхвърлил предявените от С.Х.Д. от гр.К. против Т.м.ц. гр.К., искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ – за отмяна на Заповед №217/28.10.2014г. на Директор Т.м.ц., гр.К., с която е прекратено трудовото правоотношение на осн. чл.325, ал.2 във вр. с чл.345, ал.1 от КТ; за възстановяване на предишната работа – “главен счетоводител” в Т.м.ц. гр.К., и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението в размер на 3 900 лв. за времето от 06.09.2014г. до 06.03.2015г., като неоснователни. С решението ищцата е осъдена да заплати деловодни разноски.

Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката С.Х.Д., която чрез пълномощника си го атакува като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Излага подробни съображения. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени атакуваното решение и да уважи предявените искове; претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание чрез пълномощник жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата - Т.м.ц. гр.К., я оспорва. В съдебно заседание въззиваемият се представлява от пълномощник.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото, по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество е неоснователна.

От данните по делото от фактическа страна се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, предявена от С.Х.Д., в която ищцата претендира, че със заповед № 217/28.10.2014г. на директора на ТМЦ-К. било прекратено трудовото й правоотношение с ответника, считано от 06.09.2014г., на основание чл.325, ал.2 от КТ, във връзка с чл.345, ал.1 от КТ и влязло в сила решение № 210 от 24.10.2014г, постановено по в.гр.д. №252/2014г. на КОС. Твърди, че заповедта била незаконсъобразна, тъй като не били налице предпоставките, относими към посоченото в заповедта основание - чл.325, ал.2 от КТ, както и не били налице и предпоставките, относими и към другото посочено основание - чл.345, ал.1 от КТ; на последно място, незаконосъобразно било и прекратяването на трудовото правоотношение със задна дата - от 06.09.2014г., тъй като заповедта проявявала своето действие единствено и само занапред.

Не се спори по фактите по делото - ищцата е работила при ответника на длъжността „главен счетоводител”. Трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед №148/07.05.2014г. на директора на ТМЦ - К.г. Тази заповед е била атакувана пред съда, съответно е била отменена с Решение №42/07.08.2014г., постановено по гр.д.№693/2014г. по описа на КРС. С решението ищцата е била възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител” в ТМЦ, гр.К.. Не се спори и по това, че съобщението за решението й е връчено на 07.08.2014г. чрез пълномощника адв.М.. Установява се също, че това решение е било атакувано пред КОС само от ищцата Д., и само в отхвърлителната му част за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ. В останалата му част решението е влязло в законна сила като необжалвано на 22.08.2014г., доколкото съобщението за решението е получено от другата страна на 08.08.2014г. Не се спори и по това, че с цялостното си поведение в производството по отмяна на тази уволнителна заповед ответникът ТМЦ – К. прави признание на исковете и изразява становище те да бъдат уважени; същият е представил и нотариална покана, връчена на ищцата Д. на 18.06.2014г., с която я е уведомил, че по свой почин е отменил заповедта и я поканил да се яви в 14 дневен срок да заеме длъжността си. Решението си съдът е постановил при признание на иска, с приложение на чл.237 ГПК.

На 06.09.2014г., директорът на ТМЦ – К. издал процесната Заповед №217/28.10.2014г., с която било прекратено трудовото правоотношение с ищцата на осн. чл.325, ал.2 от КТ във вр. с чл.345, ал.1 от КТ и решение №42/07.08.2014г. по гр.д.№693/2014г. на КРС, влязло в сила на 22.08.2014г., като в заповедта са изложени мотиви, че цитираното съдебно решение е влязло в сила на 22.08.2014г. и съгласно чл.345 от КТ ищцата следвало до се яви на работа най-късно до края на работния ден на 05.09.2014г., което не била сторила без уважителни причини.

С оглед очертаното с исковата молба спорно право, а и доколкото при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, на отговор в този процес подлежат следните въпроси: относима ли е нормата на чл.325, ал.2 от КТ към процесното уволнение, и ако погрешно е вписан този текст от закона, това прави ли атакуваната заповед незаконосъобразна; налице ли са предпоставките на чл.345 КТ и относима ли е тази норма към посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение; и на последно място – незаконосъобразна ли е заповедта поради това, че в нея е вписано, че трудовото правоотношение се прекратява със задна дата, считано от 06.09.2014г.

На първо място, както правилно е отбелязал в мотивите си първоинстанционния съд, нормата на чл.325, ал.2 от КТ е неприложима в настоящия случай и не е основание за прекратяване на трудовото правоотношение между страните. Но, когато е налице несъответствие между посоченото в заповедта за уволнение правно основание (като цифрово изразен текст от КТ) и посоченото в мотивите на същата заповед текстуално изразено фактическо основание, действителното основание за прекратяване на правоотношението се определя от съда въз основа на фактическите основания, словесно посочени от работодателя в мотивите на уволнителната заповед. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 351 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 229/2011 г., III г. о., ГК, съгласно което само в рамките на изложените в заповедта за уволнение факти и обстоятелства, дори те да са квалифицирани неправилно от работодателя, се преценява основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и дали то е изтъкнато надлежно при уволнението.

По втория наведен от въззивницата довод за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, следва да се има предвид следното : напълно несъстоятелно е твърдението в ИМ на ищцата, че към момента на издаване на атакуваната заповед не била получила съобщение от съда за влязлото в сила решение, с което е възстановена на работа; както и че една от предпоставките за възстановяването на трудово‗о правоотношение е получаването на изрично надлежно съобщение за възстановяването от съда. Едва с писмените бележки пред РС, повторени с жалбата във въззивното производство, се навеждат и допълнителни доводи във връзка с тези твърдения на ищцата, че съобщението на РС-К. в този смисъл е получила едва на 07.11.2014г., поради което и от тази дата течал двуседмичния срок по чл.345 КТ. Това е така, тъй като съобразно константната практика на ВКС, постановявана по реда на чл.290 от ГПК приема, че когато от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин, че работникът, респ.служителят, е узнал за решението, то, независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление на съда за възстановяването му на работа, срокът по чл.345, ал.1 КТ, съобразно правилото на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването. В този смисъл е налице задължителна съдебна практика, обективирана в решение №440/10.06.2010г.,постановено по гр.д.№ 537/2009г. от ВКС, ІV гр.отд., в решение № 361/21.12.2012 г., по гр.д.№ 105/2012 г., ІІІ гр.отд. на ВКС и решение № 179 от дата 26.05.2014 год. по гр.д.№ 7263 по описа за 2013 год., І.г.о. на ВКС. Тъй като въззивницата също цитира практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, следва да се има предвид, че с Решение № 440 от 10.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 537/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева /също по реда на чл.290 ГПК/ се постановява следното: „Съгласно чл. 345, ал. 1 КТ, при възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда, той може да я заеме ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини. Съгласно Решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр. д. № 3972/2008 г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване на практиката по въпроса от кой момент тече срокът по чл. 345, ал. 1 КТ, срокът тече от получаване на съобщението, което следва да бъде изпратено от първоинстанционния съд след влизане в сила на решението за възстановяване на работа, а в случаите, когато не е изпратено съобщение, това е моментът, в който работникът се е явил в предприятието, за да заеме длъжността си, т. е. разгледаните хипотези не обхващат случая, когато въпреки, че не е изпращано съобщение от съда, работникът несъмнено е узнал за влязлото в сила решение за възстановяването му на работа. В този случай, двуседмичния срок по чл. 345, ал. 1 КТ тече от момента на узнаването…. Когато от доказателствата по делото обаче е установено по безсъмнен начин, че работникът е узнал за решението, то независимо дали е получил в последващ момент нарочното уведомление от съда за възстановяването му на работа, срокът, съобразно правилото на чл. 8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, тече от момента на узнаването..”

По отношение на това кога ищцата, въззивница в настоящото производство, е узнала за влизане в сила на първоинстанционното решение за възстановяването й на работа, с оглед преценка на началото на този срок, не може да бъде споделено твърдението й, че това се е случило едва на 07.11.2014г., когато получила съобщението от РС-К.. Това е така, тъй като самата тя на 06.11.2014г. /л.45 от гр.д.№693/2014г. на КРС/ в писмо до съда е посочила, че решение №42/07.08.2014г. е влязло в сила; също така от приложената по в.гр.д.№252/2014г. на КОС покана-съобщение /л.14/, която ищцата е получила на 12.09.2014г. лично, е видно, че работодателят й я е поканил да се яви на работа и в поканата си подробно е описал, че решението е обжалвано само от нея, и то само в частта относно обезщетението по чл.344, т.3 КТ. Впрочем, за ищцата е несъмнено ясно обстоятелството, че след като решението е постановено при признание на иска, което е неоттегляемо, и че след като единствената жалба, депозирана в двуседмичен срок от връчването на решението /решението е връчено на ищцата на 07.08.2014г. и на работодателя – на 08.08.2014г./ е нейната такава, и въззивно производство се води единствено и само по нейната жалба, то в останалата му част е влязло в сила. Поради което и съобразно нормата на чл.8 КТ за добросъвестно упражняване на трудовите права и задължения, въззивният съд не споделя доводите на жалбодателката за незаконосъобразност на решението на районния съд в този смисъл.

На последно място, относно довода за незаконосъборазност на уволнителната заповед поради това, че в същата е вписано, че трудовото правоотношение се прекратява със задна дата, считано от 06.09.2014г. - моментът на прекратяване на трудовия договор настъпва с връчване на заповедта за уволнението, като прекратяването действа занапред. Издаването на заповедта само по себе си не прекратява трудовото правоотношение, докато заповедта не бъде връчена на работника или служителя. В тази връзка и представляващото задължителна съдебна практика решение № 29 от 2.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 549/2012 г., III г. о., ГК, според което съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ при прекратяване на трудовия договор без предизвестие /както е в настоящия случай/, прекратяването настъпва с получаването на писменото изявление за неговото прекратяване. Когато междувременно това трудово правоотношение е прекратено на друго основание, в настоящия случай с незаемане на длъжността в срока по чл.345, ал.1 от КТ, отмяната на последната прекратителна заповед не може да възстанови трудовото правоотношение в първоначалния му вид. Съгласно посоченото решение, доколкото възстановяването на уволнения работник или служител на заеманата преди уволнението длъжност е функция на възстановеното трудово правоотношение, при липса на такова възстановяване и искането за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност е неоснователно.

Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да се потвърди като правилен и законосъобразен.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за разноски, такива се следват в полза на въззиваемата страна, и следва да се възложат в тежест на въззивницата, в размер на 360лв. за тази инстанция.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 1/27.01.2015г., постановено по гр.д.N 1238/2014г. по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА С.Х.Д., с ЕГН *, от гр.К., да заплати на Т.м.ц. - гр.К., с БУЛСТАТ *, с административен адрес гр.К., ул.”Б.” №*, разноски по делото в размер на 360 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.