Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Бургас, №1833/19.11.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в открито
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Л.Александрова адм.д. № 1306 по описа за
2021 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. АПК във вр. чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят
„Мега корект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.152, вх.1, ет.4, ап.19 представлявано от управителя
И.С.С.е оспорил заповед № ФК-130-0009217 от 07.05.2021г. на началник сектор
ГКПП Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“
в ЦУ на НАП в качеството на изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС,
във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка
„запечатване на търговски обект”, стопанисван от жалбоподателя, представляващ „магазин
за домашни потреби“, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.170, за срок
от 14 дни и е забранен достъпът до обекта за срока на действие на
принудителната мярка.
Жалбоподателят
твърди, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и иска отмяната й.
В съдебно заседание, жалбоподателя, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по оспорването, редовно призован, не изпраща представител. В депозирано преди заседанието становище твърди, че оспорената заповед е законосъобразна и иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Факти:
На 01.05.2021г. в 12:05ч. е извършена проверка на търговски обект, стопанисван от „Мега корект“ ЕООД, резултатите от която са отразени в протокол за извършена проверка № 0009217/01.05.2021г. (л.15-17). Констатирано е, че при извършена контролна покупка на стъклочистачка на стойност 6.90 лв., заплатени в брой, след получаване на стоката, не е издадена фискална касова бележка от регистрираното и работещо към момента на проверката в обекта ФУ модел DATECS DP-25, ИН на ФУ: DT 490895 и ФП № 02706169 или касова бележка от кочан.
За посоченото нарушение, квалифицирано по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС е съставен акт за установяване на административно нарушение № F610793/06.05.2021г. (л.55-56). Към 01.10.2021г. все още не е издадено наказателно постановление.
Въз основа на установените факти и съставения протокол за извършена проверка, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект”, стопанисван от жалбоподателя, представляващ „магазин за домашни потреби“, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.170, за срок от 14 дни и е забранен достъпа до обекта за срока на действие на принудителната мярка.
Правни изводи:
Жалбата е подадена в срок – обжалваната заповед е съобщена на
08.05.2021г. (л.8), а жалбата е депозирана на 21.05.2021г. Жалбоподателят, като
адресат на оспорения административен акт е надлежно легитимиран да го оспорва,
поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма, от компетентен за това административен орган, предвид
разпоредбата на чл.186, ал.3 от ЗДДС, правомощията предоставени на началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП и доказателствата за заместване поради
отсъствие на титуляра.
Заповедта съдържа мотиви - фактически основания – описание на
извършеното нарушение, изразяващо се в издаване на фискален касов бон за
извършена продажба на стока, и правни основания - чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС, които целят да обосноват правосъобразното й издаване.
Според приложимата разпоредба на чл.186, ал.1, т.1, б.а от ЗДДС, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на
Министерството на финансите, независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
Неиздаването
на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба е предвидена
в закона предпоставка за налагане на принудителна административна мярка по
чл.186 от ЗДДС. Тази мярка е израз на административна държавна принуда, поради
което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв обем и вид, че
да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, която
произтича от преследваната от закона цел. Преценката за съответствието на ПАМ с
целта на закона следва да се извършва в съобрпазно характера й във всяка една
от хипотезите по чл.186, ал.1 от ЗДДС.
По
отношение на хипотезата по чл.186, ал.1, буква „а“ от ЗДДС мярката „запечатване
на търговски обект“ има превантивно действие – да се предотврати извършването
на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Във всички случаи
изводът, че съществува такава възможност трябва да е мотивиран и фактически
обоснован от конкретни обективни дадености, от които може да се изведе
обоснован извод, че нарушителят може да извърши друго такова административно
нарушение.
Съгласно
чл.186, ал.3 от ЗДДС мярката се налага с мотивирана заповед от органа по
приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта като
индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови
изисквани. По аргумент от чл.59, ал.2, т.4 от АПК, необходимостта от налагане
на ПАМ следва да е обоснована от административния орган и съобразно
преследваната от закона цел.
С
оглед приложимото право се налага изводът, че за прилагане на ПАМ от вида на
процесната е достатъчно установяване на нарушение на чл.118, ал.1 от ЗДДС във
вр. с чл.25, ал.1, т.1 във вр. с чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на
МФ, каквото в случая е установено. При наличие на тези предпоставки, на
основание чл.186, ал.1, т.1, буква „а“ от ЗДДС органът е длъжен да издаде
заповед за прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби и/или имуществени
санкции. При налагането на ПАМ административният орган действа в условията на
обвързана компетентност – при наличие на установено административно нарушение
от категорията на изброените в чл.186 ЗДДС, той няма възможност за избор да
наложи или не ПАМ, а е длъжен да го стори. Наличието на констатираното
нарушение обаче не освобождава административния орган от задължението да издаде
административен акт, който да отговаря на изискванията на чл.186, ал.3 от ЗДДС.
В конкретния случай следва да се отбележи, че въпросът, свързан с правомощието
на органа да определи срок, през който да се осъществява мярката, се решава в
условията на оперативна самостоятелност, т.е. органът сам преценява конкретния
размер на срока, като се съобразява със законово определения максимален размер.
Затова административният орган е длъжен да мотивира във всеки отделен случай защо
е избрал определения от него срок, така че да става ясно по какъв начин този
срок е съобразен с целта на закона.
В
процесния случай определеният в заповедта срок за налагане на ПАМ е 14 дни. Той
е в рамките на законоустановения до 30 дни. Изложените мотиви във връзка с
определянето на срока обаче са общи и бланкетни, каквито съдът е виждал и в
останалите административни актове от този вид. Конкретните факти, които според
органа обосновават определения срок, са отсъствието на фискален бон за покупка
на стойност 6,90 лв. Както беше посочено това нарушение е основание за издаване
на процесната ПАМ, но само по себе си по никакъв начин не мотивира размера на
срока. Останалите факти, като регистрацията на лицето по ЗДДС, размера на
средно дневния оборот и финансовите резултати за три години назад сами по себе
си не обосновават наличие на заплаха, че лицето ще извърши друго нарушение,
като процесното. Останалите няколко съждения в мотивите са абстрактни изводи,
които не почиват на конкретни факти, с изключение на факта за установената продажба
на стока на стойност 6,90 лв. без издаден фискален касов бон. Декларативно
заявеното, че „срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното и е
съобразен с целената превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики
в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за
отчитане на дейността на търговеца“ е извод, който не почива на конкретни
констатации. Обратно, определеният 14-дневен срок е очевадно несъразмерен на
констатираното нарушение, при което не е издаден фискален бон за 6,90 лв. От
мотивите на заповедта не се установява какви са другите незаконосъобразни
практики в обекта, както и каква е създадената организация за отчитане на
дейността на търговеца, по отношение на която органът твърди, че позволява част
от оборота да не се отчита през фискално устройство. Установени факти относно
такава организация няма нито в мотивите на заповедта, нито в други документи,
които са част от административната преписка. От целите на ПАМ по чл.22 от ЗАНН
за мерките по чл.186, ал.1 от ЗДДС е приложима само тази за превенция – за
предотвратяване на административни нарушения. Съответствието на тази цел не
може да се изследва при неяснотата относно избора на конкретно определения срок
на ограничението в правната сфера на адресата на акта. Посочените фактически
основания, с изключение на факта на конкретното нарушение, не са относими към
извода, касаещ определянето на срока, а направените изводи са изведени при
отсъствието на констатирани факти. Определеният 14-дневен срок въобще не е
съобразен с конкретната обществена опасност на констатираното деяние,
изразяващо се в неиздаване на касов бон за покупка на една стока на стойност
6,90 лв. Не става ясно как конкретният избор на срока на наложената мярка
постига целите на превенцията в обхвата на възможното ограничение до 30 дни,
след като стойността на неотчетената чрез касов бон покупка е само 6,90 лв., а
размерът на срока е почти половината на максималния, предвиден в закона. Не е
посочена очакваната промяна в начина на организиране на дейността в обекта,
така че констатациите за това да са критерий при индивидуализирането на мерките
за административна принуда. Въобще не е дефинирана адекватно тежестта на
нарушението. Няма твърдения и данни за предходни нарушения. Затова съдът счита,
че в случая прилагането на ПАМ не е съобразено с целите, регламентирани в чл.22
от ЗАНН и с принципа за съразмерност, уреден в чл.6, ал.2 от АПК, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. При конкретно определената продължителност на срока на процесната ПАМ
се засяга съществено правната сфера на адресата и се игнорира целта на закона
за защитата на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението
мерки.
По
изложените съображения обжалваната заповед като незаконосъобразна следва да
бъде отменена.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателя.
Такива са претендирани своевременно с жалбата и се дължат от ответника, в
размер на 50 лв., представляващи платената държавна такса (л.9)
Мотивиран от горното, Административен съд –
Бургас,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед №
ФК-130-0009217 от 07.05.2021г. на началник сектор ГКПП Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП в качеството на
изпълняващ длъжността началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция
„Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която
на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, във вр. с чл.186, ал.3 от ЗДДС,
е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект”,
стопанисван от „Мега корект“ ЕООД, ЕИК *********, представляващ „магазин за
домашни потреби“, находящ се в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.170, за срок от
14 дни и е забранен достъпът до обекта за срока на действие на принудителната
мярка.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП
да заплати на „Мега корект“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл.152, вх.1, ет.4, ап.19
представлявано от управителя И.С.С.направените по делото разноски в размер на
50 (петдесет) лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд - в 14 -дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: