№ 216
гр. София, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000500032 по описа за 2022 година
С решение № 260129 от 29.10.2021 г. по гр. д. № 127/2020 г., ОС Враца, осъжда ЗК
"Бул Инс" АД да заплати на И. И. Л. сумата 1500 лв., обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 1.05.2020 г., ведно със законната лихва от
15.10.2020 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата (25 001
лв.).
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от И. И. Л.. Твърди се, че решението
не е спазило принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД и практиката на съдилищата.
Претендира още сумата от 13 500 лв. и разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД оспорва жалбата, като намира, че размерът е
справедлив, като поддържа и възражението си за съпричиняване поради неизползване на
колан. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение,
преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата
по делото намира следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът И. И. Л. твърди, че на 1.05.2020 г. в с. Търнава пострадал при ПТП, като
пътник в МПС, управлявано от водач, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника. Ищецът твърди, че получил мозъчно сътресение със загуба на съзнание,
1
навяхване в областта на шията, от които травми все още не се е възстановил. За
претърпените болки и страдания претендира обезщетение от 25 001 лв., като сочи, че следва
да бъдат възстановени и разходите по лечението му в размер на 415 лв. Претендира
разноски.
Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД оспорва исковете по основание и размер, като прави
възражение за принос поради неизползване на колан.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във
въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че на 1.05.2020 г. е настъпил инцидент, причинен от виновното и
противоправното поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника. Няма спор, че пострадалият е бил пътник в превозното средство. Спорът е само
относно размера на обезщетението с оглед доказаните по делото травматични увреди и с
оглед приноса на пострадалия.
От приложена епикриза е видно, че след инцидента обективно пострадалият е бил
ориентиран, с охлузна рана на лява подбедрица и палпаторна болка в лява лумбална област,
като е съобщил за загуба на съзнание за кратко, главоболие, световъртеж, гадене.
Приетата СМЕ е установила, че при ПТП Л. е получил мозъчно сътресение (лека
телесна повреда със срок за възстановяване 1 месец) и охлузна рана на лявата подбедрица
(срок за възстановяване 10-14 дни). В болница лицето е било лекувано за 3 дни, което е
предписание по клинична пътека за лека черепно-мозъчна травма. Личен преглед не е
проведен, но по медицински данни е направена благоприятна прогноза.
В двете експертизи приети по делото (СМЕ и САТЕ), а и при разпит в о.з. (л. 112)
липсва категоричен извод дали лицето е пътувала без колан и как това се е отразило на
претърпените от него травми. Обратно – разпита на св. В. А. В. установява, че пострадалият
е бил пътник на предна дясна седалка с поставен колан. Свидетелят още е разказал, че след
удара И. бил в съзнание, казал, че му се върти главата, оплакал се от болки във врата.
Св. А. А. Л. сочи, че посетил пострадалия в дома му около 4-5 дни след катастрофата.
Той лежал, оплаквал се от болки във врата и виене на свят, не можел да гледа телевизия, две
седмици не ходил и на работа. Той трудно ставал и трудно ходил и жена му му помагала.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните
правни изводи:
Страните спорят пред настоящата инстанция относно дължимия размер на
обезщетение с оглед доказаните в хода на производството телесни вреди, както и дали за
вида и обема на същите пострадалият е допринесъл поради неизползване на колан.
На първо място следва да се посочи, че в исковата молба са твърдени само мозъчно
сътресение и навяхване в областта на шията (като физически травми), както и болки и
цялостно неразположение след инцидента. Липсва твърдение, че от ПТП е причинена
охлузна рана на лявата подбедрица, което налага извода, че соченото едва във въззивната
жалба твърдение за тази телесна повреда не подлежи на обсъждане, тъй като не е надлежно
2
въведено в предмета на спора.
Събраните доказателства установяват, че от инцидента пътникът е получил травма на
главата, която според неоспореното заключение на СМЕ е с характеристиките на лека
телесна повреда – мозъчно сътресение, без загуба на съзнание. Пострадалият е бил лекуван
без инвазивни методи за три дни в болница, след което е продължил да се възстановява в
домашна обстановка. Според СМЕ пълният процес по лечение е в рамките на месец, а
според събраните гласни доказателства лицето не е ходило на работа две седмици.
Свидетелят също е установил, че ищецът е имал трудности в придвижването, имал е
ограничения на ежедневните и обичайни дейности, спазвал е режим на покой, оплаквал се
от болки.
Съдът приема, че всички събрани доказателства, ценени в тяхната съвкупност
безспорно установяват, че като последица от инцидента пострадалият ищец е получил
травма на главата, съставляваща лека телесна повреда (лека степен на мозъчно сътресение
без загуба на съзнание), в резултат на която е изпитвал болки и дискомфорт, нарушение на
ритъма на живот, трудности в обслужване и придвижване, и при всички случай негативни
психо-емоционални преживявания поради катастрофата. Целият оздравителен процес следва
да се счита за приключил в рамките на месец. Предвид възрастта на ищеца, времето за
физическо възстановяване, както и липсата на каквито и да било данни, че понастоящем са
налице остатъчни физически или емоционални негативни последици от произшествието,
обезщетението следва да се определи в размер на 5 000 лв. За този размер съдът отчете
момента на настъпване на инцидента (2020 г.) и социално-икономическите условия към
него, застрахователните лимити, принципа на справедливост и съдебната практика.
Соченият по-горе размер не може да бъде редуциран поради въведеното в процеса
възражение за принос. Същото е следвало да бъде доказано по категоричен начин, а в хода
на производството няма събрани убедителни доказателства нито че лицето е пътувало без
колан, нито че претърпяната физическа травма на главата е обусловена само от
неизползването на такъв. Установява се обратното – според необорените свидетелски
показания пътникът е бил с поставен колан към момента на ПТП.
При този изход на спора, решението на ОС следва да бъде частично отменено и искът
за обезщетение на неимуществени вреди да бъде уважен в по-висок размер, като се заплати
допълнително сумата от 3500 лв.
Застрахователят следва да заплати допълнителни такси за двете инстанции в размер
на 210 лв., а в полза на пълномощника на ищеца - адв. Й.Д., допълнително 215,95 лв. и 475
лв. Разноските по компенсация възложени на И. И. Л. следва да се намалят до сумата от
437,07 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260129 от 29.10.2021 г. по гр. д. № 127/2020 г., ОС Враца, в
3
частта, в която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ предявен от И. И. Л. ЗК "Бул
Инс" АД е отхвърлен за разликата над 1500 лв. до 5000 лв., както и в частта, в която И. И.
Л. е осъден да заплати на ЗК „Бул Инс“ АД разноски над сумата от 437,07 лв., като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 432, ал. 1
КЗ на И. И. Л., ЕГН **********, допълнително сумата от 3 500 лв., ведно със законната
лихва, считано от 15.10.2020 г. до окончателното плащане, съставляваща застрахователни
обезщетения за претърпените неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 1.05.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата ожалвана част.
В частта, в която е присъдена сумата от 1500 лв. решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. Й.Д. допълнително възнаграждение в
размер на 690,95 лв. на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати допълнително държавни такси в размер на
210 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4