№ 149
гр. Враца, 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500113 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. П. И., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.***, чрез пълномощника й адв.М.Л., против Определение №
54/17.02.2022 г.о по гр.д.№ 92/2022 г. по описа на Районен съд-Оряхово, с
което производството по делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на
Районен съд-Белоградчик.
В жалбата се поддържа, че определението е неправилно и
незаконосъобразно като постановено в нарушение на процесуалния закон.
Изразява се несъгласие в извода на РС-Оряхово, че съдът следи служебно за
местната подсъдност по чл.531, ал.2 ГПК. Навеждат се доводи, че съгласно
чл.540 ГПК за охранителните производства намират приложение
разпоредбите на общия исков процес с изключение на чл.207-чл.266 и чл.303-
чл.388 ГПК, а абсолютна процесуална предпоставка в исковото производство
е само родовата подсъдност, докато местната подсъдност е относителна и се
обсъжда само при позоваване на другата страна на нея. Посочва се, че
спазването на местната подсъдност в охранителното производство не е
императивна предпоставка за издаване на съответния акт, а нормата на
чл.531, ал.2 ГПК е предвидена с цел улеснение на молителя. В тази насока се
извършва позоваване на съдебната практика, залегнала в Определение №
187/16.04.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 197/2009 г., ІІІ г.о.
Развиват се съображения, че в случая производството е образувано по
молба на жалбоподателката за установяване факта на смъртта на съпруга й И.
Х. Г., починал в с.***, общ.Мизия и за задължаване на Община Мизия да
състави акт за смърт на това лице. Изтъква се, че производството е
едностранно и в него се конституира като заинтересована страна общината,
която следва да издаде акта за гражданско състояние при уважаване на
молбата. Свидетелите, които ще установят факта на смъртта и които са
1
присъствали на погребението също живеят в с.***, общ.Мизия.
Жалбоподателката счита, че при това положение за нея ще е огромно
улеснение делото да бъде разгледано от РС-Оряхово, макар и постоянният й
адрес да е в гр.Белоградчик.
В жалбата се навеждат доводи, че правилата за охранителното
производство изрично предвиждат случаите, в които съдът действа служебно
и сред тях не е проверката относно местната подсъдност. Според чл.533 ГПК
служебното начало се проявява само при проверката на условията за издаване
на искания акт, при събирането на доказателства и при възможността да се
вземат предвид факти, непосочени от молителя. Отделно от това, чл.542, ал.1
ГПК регламентира, че когато законът предвижда, че известен факт с правно
значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежния ред
и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или
съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде
възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до
районния съд да установи факта и когато това е необходимо да разпореди да
се състави съответния документ. В тази разпоредба и в останалите текстове на
Глава петдесета на ГПК законодателят не е предвидил местнокомпетентен
съд, пред който трябва да бъде подадена молбата за съдействие.
Жалбоподателката обобщава, че доколкото в охранителното
производство няма ответник, а местната подсъдност е уредена в полза на
молителя и при съответно прилагане на общите правила на чл.119, ал.1 и ал.2
ГПК вр. чл.540 ГПК, първоинстанционният съд неправилно е извършил
служебна проверка за спазването й. Моли да бъде отменено обжалваното
определение и делото да бъде върнато на РС-Оряхово за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.121 ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна при
следните съображения:
Производството по гр.д. № 92/22 г. по описа на Районен съд-Оряхово
е образувано по молба на К. П. И., с постоянен адрес в гр.***, с която се иска
на основание чл.542, ал.1 ГПК вр. чл.56 ЗГР да бъде установен фактът на
смъртта на съпруга й И. Х. Г., ЕГН **********, починал на 23.06.2021 г. в
с.***, общ.Мизия, и да бъде разпоредено на Община Мизия да състави акт за
смърт на починалото лице.
К. П. И. твърди, че е съпруга на И. Х. Г., който е бивш жител на
гр.Враца и е починал на 23.06.2021 г. Молителката посочва свой постоянен
адрес в гр.Белоградчик, но твърди, че от дълги години живее в Австрия,
където се намира и понастоящем. Счита, че делото следва да бъде разгледано
в Районен съд-Оряхово, тъй като смъртта на съпруга й е настъпила в с.***,
общ.Мизия, свидетелите, които могат да установят този факт и са
присъствали на погребението му, са жители на същото село, а
заинтересованата страна, която следва да състави акт за смърт на починалото
лице, е Община Мизия.
От приложеното към молбата заверено копие от личната карта на К.
П. И. е видно, че същата има регистриран постоянен адрес в Република
България, обл.Видин, общ.Белоградчик, гр.***.
2
С обжалваното Определение № 54/17.02.2022 г. РС-Оряхово на
основание чл.118 вр. чл.531, ал.2 ГПК е прекратил производството по гр.д.№
92/2022 г. и е постановил същото да бъде изпратено по подсъдност на РС-
Белоградчик. Изложени са мотиви, че образуваното производство за
установяване на факт има охранителен характер, поради което и доколкото в
ЗГР не са установени специални правила, съгласно чл.530 ГПК са приложими
общите правила за охранителните производства и по-конкретно разпоредбата
на чл.531, ал.2 ГПК, предвиждаща, че местно компетентен да се произнесе по
молбата е районният съд по постоянния адрес на молителя. Развити са
съображения, че разпоредбите на чл.105 и чл.119, ал.3 ГПК са неприложими в
охранителното производство, тъй като същото е едностранно и местната
подсъдност не може да бъде определена от постоянния адрес на ответника.
Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение по
подсъдността за правилно и законосъобразно.
Съдебното производство е образувано по молба с правно основание
чл.542, ал.1 ГПК за установяване на факт с правно значение, за
удостоверяването на който не е бил съставен по надлежен ред акт за
гражданско състояние. Това производство има охранителен характер и се
урежда, както от специалните правила на Глава петдесета "Установяване на
факти" ГПК, така и от общите правила за охранителните производства по
Глава четиридесет и девета ГПК. Доколкото в чл.542 и сл ГПК липсва уредба
относно подсъдността на молбата за установяване на факти, то приложимо се
явява общото правило на чл.531, ал.2 ГПК, според което молбата за
образуване на охранително производство се подава до районния съд, в чийто
район е постоянният адрес на молителя. Спорният въпрос е дали съдът следва
да следи служебно за така уредената от закона местна подсъдност в
охранителните производства. В съдебната практика този въпрос се разрешава
противоречиво.
В посоченото в частната жалба Определение № 187 от 16.04.2009 г.
на ВКС по ч.гр.д.№ 197/2009 г., ІІІ г.о., ГК, е възприето разбирането, че
установената в чл. 531, ал. 2 от ГПК подсъдност по характера си е местна и е
за улеснение на молителя. За нея, при съответно приложение на общите
правила на исковия процес, съдът не следи служебно, по арг. от чл. 119, ал. 1
и 2 от ГПК и чл. 533 от ГПК и тя не е условие за издаване на искания акт.
Базирайки се на този касационен акт, постановен по реда на чл.274, ал.3, т.1
ГПК, част от съдилищата доразвиват аргументите в подкрепа на това
становище, като излагат съображения, че в охранителните производства не се
решава правен спор, а молителят получава съдействие от съда за постигане на
определени последици, поради което са приложими общите правила на
исковия процес с изключение на посочените в чл. 540 ГПК разпоредби на чл.
207-266 и чл. 303-388 ГПК. Следователно е приложима разпоредбата на чл.
119, ал.3 ГПК и възражение за местна неподсъдност може да бъде направено
само от ответника, но тъй като в охранителното производство няма насрещна
страна, то няма и кой да направи такова възражение, а съдът не може да се
произнася служебно по този въпрос. Посочва се още, че правилата за
охранителното производство /чл. 533 ГПК/ изрично предвиждат случаите, в
които съдът действа служебно и сред тях не е проверката относно местната
подсъдност.
В обратен смисъл е по-новата съдебна практика, залегнала в
3
Определение № 379 от 06.10.2020 г. по гр.д.№ 2806/2020 г. на ВКС, ГК, ІІІг.о. ,
което също е постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК и в което се посочва, че
охранителните производства имат за цел издаване на акт за съдебно
съдействие при правомерно проявяване на гражданска правоспособност и
упражняване на граждански права. Чрез тях се пораждат изгодни за молителя
последици без да се засяга чужда правна сфера, затова те са едностранни и
безспорни. В закона са предвидени ограничен брой общи правила /чл. 530-
541/, които обаче съгласно чл. 530 ГПК формират уредбата на "предвидените
в този и други закони охранителни производства". Подсъдността на
писмената молба за съдействие, подадена от заинтересованото лице /по чл.
531, ал. 1 ГПК/ е изрично определена. Съгласно чл. 531, ал. 2 ГПК родово
компетентен е районния съд, а местната подсъдност е по местожителството на
молителя. Изричното определяне на местната подсъдност при охранителните
производства от законодателя изключва прилагането на общите разпоредби
на ГПК относно подсъдността. Съгласно чл. 540 ГПК – правилата на исковото
производство се прилагат "съответно", доколкото няма изрична уредба в
общите правила, със съобразяване на предвидените изключения. Затова в
охранителното производство съдът следи служебно за местната и родовата
подсъдност.
При наличието на тази противоречива съдебна практика и до
разрешаването на посочения спорен въпрос по тълкувателен път, настоящият
съдебен състав намира, че следва да бъде съобразена по-новата съдебна
практика, според която съдът следи служебно за местната подсъдност.
Възприемането на становището, че местната подсъдност в охранителните
производства зависи от свободната преценка на молителя и не подлежи на
служебен контрол от съда, практически би обезсмислило съществуването на
изричната законова разпоредба на чл.531, ал.2 ГПК с оглед едностранния
характер на охранителните производства и липсата на насрещна страна, която
може да направи възражение за неподсъдност. Ето защо въззивният съд
намира, че правилно и законосъобразно РС-Оряхово е извършил служебна
проверка, при която е констатирал, че регистрираният постоянен адрес на
молителката е в гр.Белоградчик и е изпратил делото на компетентния съд
съгласно чл.531, ал.2 ГПК. Изложените в жалбата съображения, че смъртта на
лицето И. Х. Г. е настъпила в с.***, общ.Мизия, поради което свидетелите са
от това населено място и като заинтересовано лице следва да се призове
Община Мизия, са свързани с целесъобразността на избраната от молителя
местна подсъдност, а не със законосъобразността на същата.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение във връзка с подсъдността следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 54/17.02.2022 г.о по гр.д.№
92/2022 г. по описа на Районен съд-Оряхово.
Определението подлежи на обжалване в условията на чл.274, ал.3, т.1
ГПК с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на
4
жалбоподателката К. П. И., чрез пълномощника й адв.М.Л..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5