№ 1625
гр. Варна, 05.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Търговско дело №
20213100900436 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по РЕДА на ОСНОВНОТО ИСКОВО
ПРОИЗВОДСТВО (гл. 13 ГПК).
Постъпила е ИСКОВА МОЛБА от НОВО ФИНАНС ООД гр. Варна, с която са
предявени искове на заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващ
потребител – кредитополучател В. ИГН. В. на дължимост на вземания по издадена заповед
за незабавно изпълнение, удостоверяваща изискуеми вземания по два договора за заем,
обезпечени с ипотека, прекратени предсрочно поради просрочие и акцесорни последици от
подаване на заявление в заповедно производство, както и осъждане на длъжника за плащане
на задължения по същите договори, за които заявлението на кредитора е било отхвърлено.
По размяна на книжата: Исковата молба вх.№ 13182/05.07.2021, след уточнение с
молба вх. № 16603/20.08.21г. е редовна и съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити и приложения. Посочени са фактите, на които ищецът основава претенцията си и
са направени доказателствени искания.
Книжата са връчени на ответника чрез овластен пълномощник – съдебен адресат. В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор вх.№ 19302/30.09.2021г. по исковата молба, с който
са оспорени предявените искове по основание и размер, заявени са възражения и са
направени искания по доказателствата.
Страните са предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК и съдът е
указал реда за електронна комуникация. Възражение срещу заявено отсъствие на
пълномощник на ищеца е било предявано с молба вх.№ 17920/10.09.20г., но към онзи
момент е било безпредметно, поради което не се е наложило да се зачита от съда.
По допустимостта на претенциите: Установено е провеждането на заповедно
производство, чрез което кредиторът се е снабдил с изпълнително основание заповед за
незабавно изпълнение, въз основа на документи по 417 ГПК, идентични с представените по
настоящото дело доказателства за обезпечаване с ипотека, учредена от ответник -
1
кредитополучател на заеми, предоставени от небанкова финансова институция. След
служебната справка по ЧГД 20213110103777 на ВРС настоящият състав споделя
констатацията на заповедния съд по приемане като пречка за стабилизирането на заповедта
на надлежно депозирано в срок бланкетно оспорване на вземанията по реда на чл. 414 ГПК с
възражение срещу дължимостта на заявените от кредитора и удостоверени ипотечен акт
главници и възнаградителни лихви. Установителната претенция на заявителя е предявена в
срок, указан от съда, издал заповедта. Частичният отказ за легитимиране на кредитора с
право на изпълнение и за претендирани мораторни лихви поражда и интерес от осъждане на
неизправния длъжник.
Легитимацията на страните по настоящото производство съответства на качествата
им заявител и оспорващ длъжник по заповедно основание. Участващото в делото дружество
е лицензирана небанкова институция, като правния му статут се установява чрез публичен
достъп в ТР, воден от АВ и регистъра по чл. 3а от ЗКИ.
Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена (л. 58 и 62 от
настоящото дело).
Предметът на установяване е очертан от ищеца изцяло идентично с описанието на
претенцията, за която е издадена заповедта. Твърденията на страните съответстват на
описаното спорно правоотношение по ипотечно кредитиране и породеното задължение за
връщане на главница, чиято изискуемост е настъпила след обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорените дължими лихви за ползването на
кредита, и допълнително обезщетение за допуснатата забава върху просрочена главница.
Възражението на ответника за нередовно сезиране на съда е основано на погрешното
възприемане на твърденията на ищеца за предсрочно прeкратяване на срок за ползване на
заем, като позоваване на отпадане на правната връзка. Нито в заявлението, нито в исковата
си молба ищецът не е твърдял, че е развалил договора и че търси реституция на дадена на
отпаднало основание престация. Напротив, фактите които заявителят е обявил са свързани с
уговорка за предсрочна изискуемост, гарантираща на заемателя възможност да поиска
изпълнението на задължение на заемателя да върне получена главница, въпреки че уговорен
краен срок за ползване на главницата не е настъпил. Разликите в дата на забава на длъжника,
оповестени в пояснителни таблици нямат отношение към индивидуализацията на вземането,
тъй като твърденията(изложени в текста) са ясни – сочи се липса на каквото и да е
погасяване от длъжника на вноски с начален падеж 13.09.2020г., а претенция за
обезщетението за забава се претендира след обявяване на изискуемост на главница в цялост.
Поясняване на твърдения за предоставяне на заетите суми също не се налага, доколкото
кредиторът е посочил в заявлението си за издаване на оспорената заповед разписка и
платежно нареждане към сметка на заем получателя, а по арг. от т. 2 ТРОСГТК 04/2013 на
ВКС, позоваване на документи по чл. 417 ГПК е равносилно на обосноваване на твърдения
в заповедното производство, и всички те подлежат на установяване в исковия процес след
защита на длъжника.
Допълнително индивидуализиране на основанието на претенцията не се налага,
2
доколкото предмет на установяване може да бъде само обезпеченото материално право, а не
процесуалният ред за неговата реализация. Кредиторът е основал искане за изпълнително
основание на ипотечното си право, удостоверено в нотариален акт като обезпечение на
конкретен паричен дълг. Самата ипотека обаче поражда само право на привилегировано
принудително удовлетворяване от конкретен имот, което се реализира в изпълнителен
процес въз основа на титул, издаден по заповедното основание. Материалното право на
вземане, което ще се събира принудително от взискателя обаче само е удостоверено в
ипотечния акт като обезпечен дълг, но не произтича от него. Затова и при оспорване на
дълга с възражение по чл. 415 ГПК длъжникът не се защитава срещу обезпечението, а само
срещу обезпеченото притезание – вземането, породено от ипотечния заем. Установяването
на материалното право на взискателя по реда на чл. 422 ГПК не включва обусловените от
него процесуални последици, затова и извън предмета на делото остава резултата от
стабилизиране или отпадане на изпълнителната сила на заповедта. Защитата срещу
привилегията или противопоставимост на ипотечно право засягат само реализацията на
принудата и като следствие от издадения изпълнителен лист може да се реализира само в
рамките на изпълнителния процес. Защита срещу удостоверяване на дълга в документа се
реализира по друг ред, вече изчерпан от длъжника с частната жалба, разгледана по ЧГД №
20213100501970 на ВОС (приложено към ЧГД 20213110103777 на ВРС). Затова и не могат
да бъдат споделени подробно посочените в първите две части от отговора на ответника
доводи за нужда от изрично разграничаване на твърденията за правопораждащ дълга
фактически състав, включващ или договори за заем или нотариалния акт за ипотеката.
Напротив, единствено и само дълг породен от договори за заем, обозначени като основания
на обезпечени в ипотечен акт задължения, може да бъде предмет на иск по чл. 422 ГПК и
точно такъв иск е предявил ищеца. Доколко така удостоверените в ипотечния акт
обезпечени задължения съществуват и са изискуеми към момента на упражняване на
ипотечните права е въпрос, който в настоящия спор е предмет на делото по същество.
По предварителните въпроси:
Дължимите държавни такси, след приспадане на внесените при образуване на
заповедното производство, определени съразмерно на цената от всяка от установителните и
осъдителните претенции, са внесени авансово.
Тъй като кредиторът основа иска си на ипотечен договор, сключен с физическо лице,
а целта на кредитирането не е уговорена във връзка с професионалните му нужди, съдът
квалифицира спора като претенция на доставчик на финансова услуга, насочена срещу
потребител. Въпреки субективния търговски характер на сделката на доставчика на
заемните средства, особеното императивно правило на чл. 113 изр. 2 ГПК изключва
приложение на процедурата за разглеждане на търговски спорове. Затова търговското дело
съдът разглежда по общия исков ред.
Цената на иска за главницата обосновава родова компетентност на окръжния съд и
по съединените претенции(чл. 104 т.6 ГПК). По отношение на местната подсъдност съдът
отчита, че регистрираните съвпадащи настоящ и постоянен адрес на ответника-потребител
3
попадат в района на сезирания съд.
По доказателствените искания:
Извън поисканите от страните доказателства, с оглед изложените по-горе
съображения по допустимостта, съдът е изискал служебно преписката по заповедното
производство (предоставена като достъп до електронно дело ЧГД 20213110103777).
В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени
доказателства, идентични с приложените към заявлението, по което е образувано
заповедното производство. Съдът преценява, че така представените документи
представляват относими и допустими доказателства. Ищецът не се представил ипотечния
акт, който съдът намира за съществен за въпросите по предмета на делото, доколкото
индивидуализира спорните обезпечени задължения, поради което следва да бъде съобразен
служебно.
Допълнително към тези документи ищецът е поискал и експертна проверка на
размерите на начислени от кредитора задължения, но въпросите посочени от страната са
предпоставени от наличие на постъпили плащания от длъжника. Такива не се твърдят,
поради което и поставяне на такава задача е безпредметно.
Ответникът не е посочил други доказателства, но е оспорил валидност на сделки и
клаузи, и предсрочната изискуемост, което налага не само проверка на изчисленията на
кредитора, извършени по възприето от него съдържание на уговорките между страните, но и
изготвяне на алтернативни варианти за размерите на дълга, установени при изключване на
действие на част от съдържанието на договорите. Възраженията, доколкото се основават на
потребителска закрила вече са оспорени от кредитора в хода на паралелно проведена
процедура по искане за спиране на изпълнението на спорната заповед. Тъй като обаче книжа
не са разменяни повторно, едва след изслушване на окончателно становище на ищеца по
възраженията и служебно обявените от съда обстоятелства, ще може да се довърши и доклад
в цялост и съответно да съберат и доказателства по служебен почин, доколкото са
необходими за пресмятания на задълженията.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списък на
разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и окончателен устен
доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
На осн. чл. 113 ГПК ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ по ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД като
граждански спор обективно съединени искове на финансова институция срещу
потребител - заемополучател за установяване на дължимост на вземания по издадена
4
заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща предсрочно изискуема главница по
договори за потребителски кредит, обезпечени с ипотека, начислени договорни лихви, които
са били оспорени с възражение от длъжника и за присъждане на невключени в заповед за
изпълнение обезщетения за забава.
На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в
двуседмичен срок да заяви становището си и евентуално да посочи допълнителни
доказателства по възраженията на ответника относно валидността на договарянето на
индивидуална сделка с потребителя и падежа на дълга (начин на формиране на ГПР и
съставяне на погасителен план), както и да отстрани противоречия в твърдения относно
оповестени в счетоводни справки „дата на падеж“, „дата на забава“, „дата на прекратяване“
и изложените факти в обстоятелствената част от заявление и искова молба.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че ако пропусне тези възможност, съответно ако
реализира това право едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с това причини
отлагане на делото преди окончателния доклад на съда, може да понесе последици по чл.
92а ГПК.
На осн. чл. 145 ал.3 ГПК съдът указва на страните възможността от доброволно
уреждане на спора:
В случаите на постигната спогодба между страните относно дължимостта и
изпълняемостта на вземането половината от дължимата държавна такса в исковото
производство ще бъде опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за
одобрение доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните по повод
предприето принудително изпълнение. Одобрената от съда спогодба се ползва с
изпълнителна сила и въз основа на нея може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото, свързан с ипотечно кредитиране, съдът счита, че спорът
на страните е подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която
трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои от
ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза процедура,
страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на волята на
участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по отношение на
документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки, позволява запазването на
търговските отношения между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо
партньорство, обикновено приключва със споразумение което страните доброволно
изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни интереси. Списък на медиаторите
по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.
Център за медиация за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12 (http://vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно, посредством
5
медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до 17 ч. Страните следва
да уведомят съда, в случай че предприемат действия по медиация за да бъде осигурена
възможност за довършване на преговорите им преди продължаване на разглеждането на
спора.
ОБЯВЯВА на страните начален ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД(чл. 146 ал.1 и 2
ГПК), както следва:
Приети са за разглеждане обективно съединени искове, предявени от „НОВО
ФИНАНС“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. Иван
Срацимир № 2, представлявано от управител Борислав Пантелеев, чрез адв. Д. Т. (ВАК) със
сл. адрес гр. Варна ул. Иван Срацимир № 2, срещу В. ИГН. В., ЕГН **********, с адрес:
*******, чрез адв. Св. Н. (ВАК) със съдебен адрес *******, както следва:
1. за установяване по отношение на оспорващ потребител – заемополучател на
дължимост на вземания по издадена по ЧГД 20213110103777 на ВРС заповед
No285/17.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на ипотечен
акт вх.рег. №*******, дв.вх.рег. №*******, акт № ******* на СВ-Варна за незабавно
изпълнение, удостоверяваща обезпечени с договорна ипотека изискуеми вземания по
два договора за заем:
1. по договор № *******г:
• за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 116500 лв, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
• за плащане на сборно вземане от 16180.56 лв за договорни лихви, претендирани
като начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и „з“ от договора като
ежемесечно възнаграждение за ползване на кредита в периода от 13.08.2020г. до
01.03.2021г.
2. по договор № *******0г:
• за връщане на предсрочно изискуема главница в размер на 3500 лв, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
• за плащане на сборно вземане от 486.11лв за договорни лихви, претендирани като
начислени по редовна главница, уговорени в т. 2.2. б. „ж“ и „з“ от договора като ежемесечно
възнаграждение за ползване на кредита в периода от 13.08.2020г.- до 01.03.2021г.
2. за присъждане на поискани по ЧГД 20213110103777 на ВРС в отхвърлена част от
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение вземания, както следва:
1. сборно вземане от 485.42лв, претендирано като обезщетение за забава върху цялата
предсрочна изискуема главница по договор № *******г в размер на законна лихва след
прекратяване на ползването по договора 01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК 15.03.2021г.
2. сборно вземане от 9.72лв, претендирано като обезщетение за забава върху цялата
предсрочна изискуема главница по договор № *******0г в размер на законна лихва след
6
прекратяване на ползването по договора 01.03.2021г. до дата на подаване на заявлението по
чл. 417 ГПК 15.03.2021г.
Насрещните страни претендират и за определяне на разноски по делото, вкл. и
направени в заповедно производство.
По твърденията на страните(чл. 146 ал.1 т.1 ГПК) и кои от тях се признават или са
безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата относно проведеното заповедно
производство, в което е била издадена оспорената заповед за изпълнение въз основа на
вписан нотариален акт за учредена ипотека като обезпечение на задължения по два договора
за заем, предоставени от финансова институция на физическо лице и уведомление за
упражнено право от кредитора право на предсрочна изискуемост. Тези обстоятелства обаче
определят преценката за допустимост, поради което са установени въпреки липсата на спор,
служебно от съда.
Въпреки еднократната размяна на книжа, съдът докладва и твърдения, посочени в
защита на ответника, доколкото по тях кредитора вече е изразил становище в производство
по чл. 420 ГПК.
Макар да не са признати изрично от ответника, фактите относно постигнато съгласие
на страните са посочени при изграждане на защитната теза с възраженията в отговора по
исковата молба, поради което съдът приема обстоятелствата по договаряне на сделката по
заемите и обезпечаването им с ипотека върху притежавани от заемополучателя недвижими
имоти за безспорни и ненуждаещи се от изрично допълнително доказване:
Ищецът (финансова небанкова институция) предложил на клиента си два
потребителски кредита, съответно в размер на 3 500лв и в размер на 116 500лв, като
уговорил предоставянето на заетите средства срещу заплащане на лихва от 25 % годишно в
писмени съглашения със съдържание, оповестено в договор за потребителски ипотечен заем
№ *******0г. и № *******г. Заемателят поел задължение да върне кредита до 13.08.2025г
на вноски по погасителен план с падежни дати на 13-то число, като два документа (с
конкретно посочени по 60 месечни вноски в размер на съответно 102.73лв и 3419.43лв)
били изготвени от кредитора и подписани от клиента, като в тях били разпределени частите,
които покриват главници и ежемесечно начислявана лихва. За първите шест вноски
допълнителнително било посочен текущ намален размер, съвпадащ само с частта от
главницата, а частите съответни на лихвите били „изнесени“ и добавени към последната 60
– та вноска с падеж, съвпадащ с края на срока на договора с обозначение, че този падеж е
евентуален и се отчита само ако по-рано не настъпи „дата на прекратяване“.
Заемополучателят се съгласил да обезпечи задълженията си по двата договора с ипотека
върху собствените си жилище и гараж в ******* и страните сключили нотариален акт за
договорна ипотека с акт вх.рег. №*******, дв.вх.рег. №*******, акт № ******* на СВ-
Варна, в който описали като обезпечен дълг задълженията на заемателя, като ги
индивидуализирали с посочване на номерата на договорите и индивидуалните условия(вид
7
на кредита, размер на главница, срок на ползване, краен падеж, размер на лихва, погасяване
по план с анюитетни вноски, включващи части от главница и текуща лихва), както и
специалната уговорка за отлагане на падежа на лихвите за първите 6 месеца към последен
падеж или момент на предсрочно прекратяване и опрощаването им при пълно и точно
изпълнение на плана до края на срока. В ипотечния акт, наред с други уговорки за права на
кредитора при предложено предсрочно изпълнение от заемателя или допуснато просрочие
по плана, е посочена изрично и уговорката за правото на кредитора да прекрати предсрочно
договора като поиска връщане на целия остатък от главница при достигане на период от 90
дни забава на задължение за вноска, отчитана от месечна падежна дата (13-то число).
Страните се съгласили и по приложението на общите условия на кредитора банката,
доколкото не се отклоняват от съдържанието, фиксирано в договорите, подписани от
страните.
Кредиторът не се позовава на останалата част от съдържанието на двата договора,
нито твърди уговорките в писмените съглашения да са били променяни или изменяни.
Макар и да не са оспорени изрично, не са признати и съответно не са безспорни
твърденията на ищеца за предоставянето на главниците за ползване на заемателя.
Кредиторът твърди, че предал на заемателя двете главници, съответно на 12.08.2020г.
в брой срещу разписка и на 14.08.2020г. с банков превод на сума от 116 500лв по сметка на
В. с IBAN BG *******
Няма спор (при липса на твърдения за положителен факт на плащане), че длъжникът
не изпълнил задълженията си по двата погасителни плана и не платил нито една от вноските
до 1.03.2021г.
Не спорно, че кредиторът връчил лично уведомление за предсрочното прекратяване
на действието на договора поради допусната забава за повече от 30 дни, с искане за плащане
на цялата остатъчна вече изискуема главница, лихви, такси и неустойки, начислени при
предсрочно прекратяване, като го предупредил, че ще предприема принудително събиране
на задълженията, ако не получи доброволно плащане в 3-дневен срок. Тъй като такова
изпълнение не последвало, кредиторът поискал издаване на спорната заповед за незабавно
изпълнение, като ограничил претенцията си само до обезпечени с ипотека просрочени след
предсрочно прекратяване на действието на договора остатъчни главници и договорни лихви,
начислени до уведомяването на длъжника за отпадане на срока, както и законни лихва
върху главниците до подаване на заявлението в съда.
Насрещно, в отговора по иска(по начин идентичен с предварителната защита на
длъжника, обосновал искане по чл. 420 ГПК) заемополучателят сочи, че при договаряне на
втория заем от 116 500лв( в договор № 836) в раздела за задължения на заемателя в чл. 5.4 е
посочено изрично, че месечните вноски по погасителния план ще включват само лихви, а
главницата е дължима в края на срока, като същевременно за първите шест месеца
плащането на тези лихви е отложено по уговорка в чл. 2.2з. Счита, че изготвения
погасителен план от кредитора е в противоречие с тази уговорка и това е породило
8
неяснота, която не е била разяснена на потребителя по начин, разбираем за него и съответно
не може да бъде отговорен за забавено изпълнение по този договор за целия период до
01.03.2021г.
Спорни са обстоятелствата по изпълнение на преддоговорните задължения на
кредитора като финансова институция, предлагаща кредитна услуга на потребители и
тълкуването на падежите задълженията, уговорени между страните, както и предпоставките
за възникване на право на кредитора да търси връщане на заема в цялост преди крайния
срок на договора.
Ответникът твърди обстоятелства по опорочаване на валидността на двата заемни
договора: заемополучателят потърсил кредитна услуга от финансова институция,
предлагаща на потребители свои продукти при условия, изготвени предварително не само
като общи условия, но и като „индивидуални“ договори с фиксирано за неограничен кръг
от клиенти типизирано съдържание; в хода на разглеждане на кандидатурата му били
предоставени само текстове на документи, върху чието съдържание потребителят не е
можел да повлияе, като отделни части са останали неясни. Твърди, че не му е било разяснено
съдържанието по разбираем начин, достъпен за него на следните противоречия между
клаузи от договорите и добавени към тях погасителни планове:
По договор за главница 116 500лв (договор № 836) едновременно е уговорено (в чл.
2.2и и чл. 2.4) размер на месечна погасителна вноска като сбор от лихва и главница и в
съставения план са обявени месечни вноски с включена главница до 13.08.21г., но в раздела
на задълженията на потребителя в чл. 5.4 е посочено, че текущо ще се погасява само лихва, а
главницата ще се върне едва в края на срока, като същевременно за първите шест месеца
падежа на лихвите е отложен по уговорка в чл. 2.2з, отразена в погасителния план.
При договарянето в чл. 2.2.ж е обявен ГПР от 25%, което не съответства на
законовата методика по изчисляване на този показател, предназначен да ориентира
потребителя за тежестта на предлаганото кредитиране, тъй като при анюитетни месечни
вноски за части от лихва и главница по съставения от кредитора план действителната
стойност би надхвърлила този процент до поне 28.7%(според общодостъпен кредитен
калкулатор).
Допълнително сочи, че редица клаузи от сключените заемни договори са
неравноправни, а клаузи от общите условия са неясни или са обявени във вреда на
потребителя, като оспорва начислените изискуеми задължения, като определени
едностранно от кредитора въз основа на недействителни уговорки пряко противоречащи на
Закона за кредити за недвижими имоти на потребители, евентуално представляващи
неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите. Като счита, че тези
съглашенията в цялост, евентуално клаузи от тях не следва да се прилагат, твърди, че не е
възникнало основание за дълг в претендирания размер.
Ищецът насрещно твърди, (в заявлението бланкетно, но в искова молба и особено
по повод защита на допуснато изпълнение по ВЧТД 20213001000530 изрично и конкретно),
9
че в нотариалния акт точно са възпроизведени уговорки от идентични клаузи от двата земни
договора, с които са били уговорени вида, размера и падежите на месечните вноски, така,
както са били и обявени на потребителя в съставени от кредитора погасителни планове.
Позова се на общо правило на чл.2.2и, визиращо ежемесечни падежи на 13-то число на
анюитети, включващи изрично и части от главница и части от лихва, и специални уговорки
по чл.2.2ж за начина на изчисляване на лихва ежемесечно и променливия падеж на частите
от първите шест вноски по чл. 2.2з., както и договореното в чл.2.7 право на предсрочна
изискуемост. Твърди, че при съставяне на текстовете на договорите за заем в чл. 5.4 на
договор № 836 е допуснат пропуск, като въпреки останалото съдържание на уговорките,
само в този текст е пропуснато да се посочи, че части от главницата се дължат текущо. Сочи,
че всички съществени условия на кредитния продукт, вкл. ГПР от 25%(определен само по
фиксирана лихва, без други разходи, дължими от потребителя) и размерите на месечните
вноски са били разяснени на клиента предварително, като съобразно общите условия на
кандидата за кредитиране на 13.07.2020г са връчени стандартни информационни формуляри
за запознаване, а в последствие в предварителни договори са фиксирани обсъдените
индивидуално с клиента клаузи, възпроизведени без промяна в нотариалния акт и
окончателните заемни договори.
До изслушване на становищата на насрещните страни докладът по валидността
на договарянето не може да бъде довършен в цялост.
По правната квалификация (чл. 146 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните фактически обстоятелства обуславят квалификацията на претенцията
като съединен специален установителен иск за съществуването на обезпечено вземане,
подлежащо на изпълнение, удостоверено отчасти в изпълнително основание за
принудително реализиране на ипотечно право и осъдителна претенция за останалата извън
заповедта част от обезпечената претенция на кредитора. Твърденията за двете притезания на
заявителя квалифицират исковете като претенции за изпълнение на договорно задължение
на кредитополучател за връщане на изискуема главница след упражнено потестативно право
на кредитора да измени едностранно договора като отмени занапред разсрочването на
задължението на месечни вноски по погасителен план, както и за изпълнение на задължение
за възнаградителна лихва за ползване на кредита в рамките на договорения срок до
изменението му. Съединените претенции са ограничени до обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху изискуемите в цялост главници след отпадане на срока в полза на
длъжника. Законови текстове, уреждащи притезанието на ищеца са правилата, допускащи
договорна свобода и уреждащи отговорността за неизпълнение на договорите (чл. 79 ЗЗД вр.
чл. 20а ЗЗД), а извън конкретните уговорки на страните съответно приложение биха имали
общите норми за валидността на договорите (чл. 26 ал.1 и ал. 4 ЗЗД), диспозитивните
правила за заем за потребление (чл. 240 ал.2 ЗЗД), договаряне на срокове за изпълнение (чл.
70 ЗЗД) и на предсрочна изискуемост (чл. 71 ЗЗД), приложими и при кредитиране от
небанкова финансова институция (Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. №
1831/2017 г., II т. о., ТК), но не и специалната по обща уредба на банковата дейност по ЗКИ.
10
Ипотечните кредити са изключени от специалната уредба на потребителския кредит( ЗПК),
и съдът ще преценява само специалните правила по ЗАКОН за кредитите за недвижими
имоти на потребители, както и общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне(чл. 12 от ДР на ЗЗП) и по специално чл. 143, чл. 144, чл. 146, чл. 147 ЗЗП,
съответно тези норми следва да бъдат съобразени, като основание на защитната теза на
ответника.
Очертаните в отговора възражения на ответника за недействителност на договарянето
могат да се категоризират в три основни групи.
На първо място съдът квалифицира възраженията, които се отнасят към
основанията, пораждащи предявените права на кредитора.
Такива са доводите за уговаряне на съдържание в отклонение от законови изисквания
като позоваване на сключване на сделка в нарушение на закона. Такова е възражението (по
т. 4.1 от отговора) за несъответствие на съдържането на сделката по договор № 836 със
специалните правила на чл. 38 от ЗКНИП: ясно оповестяване в писмения договор за кредит
на съществени параметри, вкл. начина на погасяване и плана за вноските с информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане и последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти
за целите на погасяването (чл. 24 ал.1 т. 7 ЗКНИП), както и годишен процент на разходите
по кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи
по кредита за потребителя (чл.24 ал.1 т. 9 ЗКНИП), изчислен по приложение № 1 (чл. 29 ал.2
ЗКНИП).
Същите твърдения са посочени и като основание за обща потребителска закрила
срещу неравноправно договаряне. Съдът възприема възражението като евентуална защита, в
случай че не се установи горната специална хипотеза, но отчита, че предмет на
неравноправно договаряне могат да са отделни уговорки, променящи баланса на насрещните
задължения в ущърб на потребителя без да се засяга същественото съдържание на сделката.
При издирване на точното съдържание на императивните закрилни норми на чл. 143 ЗЗП
съдът прилага тълкуването им според духа на общоевропейското право, доколкото ЗЗП е
въведен в националното право в изпълнение на чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13,
задължаваща страните-членки да възприемат уредба, при която включени неравноправни
клаузи в договори между потребители и доставчици няма да са обвързващи за потребителя и
че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се
изпълнява и без неравноправните клаузи(такива които не са били индивидуално договорени,
и въпреки изискването за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност). Оспорването на валидността на такива клаузи, налага съобразяване на
разясненията относно приложимостта на Директивата при отчитане на критериите за
значителна неравнопоставеност в задълженията на страните (С-421/14, C-415/11 и С 226/12),
критериите за преценка на интереса на страните от запазване на договора без евентуално
установени неравноправни клаузи(C-453/10 и C-397/11) и въведената забрана за допускане
на изменение на договора от съда (C-618/10 и C-488/11), закрилата на потребител, който се е
11
договарял без да познава правата си или се въздържа от позоваване на права поради
разноските, които биха произтекли от едно съдебно производство (C-473/00), контрол на
съда върху същественото съдържание на сделката (C 96/14) и критериите за отграничаване
на основен от допълнителен предмет на договаряне( C-224/19 и C-259/19). Затова, при
прилагане на тази уредба като основание на отричане на действителност на сделката изцяло
може да се приеме само налагането в хода на преговори и при окончателно фиксиране на
обвързващите потребителя уговорки на съдържание на договора относно съществените му
елементи (каквито са сроковете за погасяване на кредита и цената му) по начин изключващ
възможността на средно подготвен клиент да се ориентира в действителната икономическа
тежест на своята престация и да формира съгласието си по разбираеми за него условия,
съответни и на индивидуалния му интерес. В този смисъл твърденията на ответника (по т. 4.
2 и т. 4.3, както и по т. 5.8 от отговора) могат да обосноват възражение за цялостно
неравноправно договаряне или поне отричане на действие само на останалите неразбираеми
за потребителя клаузи относно дължимост на вноски за главница преди крайния срок на
заема.
Репликите на кредитора по тази защита се обосновават с позоваване на изключването
от приложното поле на потребителска закрила на индивидуално уговорени параметри на
сделки с потребителите(чл. 146 ал.1 ЗЗП) и добросъвестно разяснени условия по
обвързването на потребителя в стандартен формуляр, изискуем по чл. 9 ал.1 от ЗКНИП.
Евентуалното позоваване (в т. 4.2 от отговора) и на общата хипотеза на нищожност
при договаряне на непостигнато съгласие (чл. 26 ал.2 ЗЗД) не съответства на твърдения за
съзнателно изявление на насрещни страни без намерение за обвързване, поради което съдът
не приема посочената от ответника квалификация. Твърденията на неясно съдържание на
сделката поради противоречиво формулирани отделни клаузи съответстват на хипотеза,
уредена в чл.20 ЗЗД, изискваща от съда да издири действителна воля, а не да отрече
последици от договора. В този смисъл съдът квалифицира това възражение като позоваване
от страна на длъжника само на уговорка в чл. 5.4 и игнориране на останалите уговорки, като
несъответни на целта на договора и добросъвестното договаряне. Същото по характер
възражение е заявено от кредитора, който обосновава другите уговорки и конкретно
погасителния план като съответни на действителната и потвърдена неколкратно в
преддоговорните отношения и учредяване на обезпечението взаимна воля на страните.
Всички останали възражения на ответника, формиращи втората група твърдения за
нищожност на договорите в цялост не съответстват на предмета на делото, очертан от
претенцията на ищеца.
Такива са общо посочените в т. 5 от отговора за двата заемни договора отделни
клаузи. От всички тях отношение към падежи на вноски и предсрочна изискуемост има
само чл. 2.2ж (относно игнориране на момента на усвояване на кредита и начисление на
договорна лихва от сключване на договора). По тази клауза длъжникът не е обосновал
конкретен порок, поради което съдът не може да квалифицира конкретно основание за
нищожност и може да я прецени само в рамките на служебното си правомощие за контрол за
12
неравноправно договаряне( чл. 7 ГПК). Такава защита съдът може да приложи само по
отношение на тази клауза, доколкото не се отнася до основния предмет на кредитирането и
дори и да е неравноправно наложена във вреда на потребителя, съдържанието на кредитното
отношение няма да се засегне при отричане на действието й. Затова и това възражение съдът
докладва извън тази група, като позоваване на частична недействителност.
Всички останали посочени от длъжника уговорки от договорите( в т. 5.2 – 5.5 от
отговора) визират несъмнено акцесорни съглашения относно неустойки и последици от
неизпълнение, които също имат относително самостоятелно значение и неравноправността
им не може да засегне самото кредитиране, за да опорочат договарянето в цялост. Доколкото
кредиторът не основава исканията си на начислени неустойки или други вземания,
произтичащи от забавата на длъжника, нито на приети плащания от заемополучателя,
каквито и да са пороците на чл. 2.6, 2.7, 2.8 и 2.9, чл. 4.2, чл. 6.1 и 6.2( уреждащи неустойки
и лихви за забава), чл. 2.11 и 2.12.(уреждащи прихващане на изпълнение) те нямат значение
за настоящия казус, ограничен до прилагане на други уговорки. Подобно е положението с
клаузите от общите условия, на които ищецът не се позовал и които изцяло са подменени
със съдържанието на сключените договори за заем.
Към същата група съдът причислява и посочено в т.5.10 от отговора възражение за
нищожен предварителен отказ от права на заемателя, тъй като в срока за отговор не е
формулирано възражение за унищожаване на договора поради крайна нужда, с надлежно
обосноваване на възникнала необходимост от парични средства за покритие на съществени
потребности на собственика на недвижимия имот, които не е могъл да набави по друг
начин. Без такова възражение изявлението за отказ от упражняването му само по себе си е
без значение.
Към тази група следва да се отнесат и възраженията, основани на отказ от права и
нееквивалентност на престациите по двата договора, заявени в т.5.11 и 5.12 от отговора.
Твърденията на длъжника се извеждат не от уговорките за добросъвестно изпълнение, поети
като насрещни престации, а от резултата от твърдяно от кредитора неизпълнение. Липсва
изобщо обосновка на цена на предоставено ползване на главница (като престация на
кредитора) и лихва като възнаграждение за него (престация на длъжника), за да се
квалифицира някакъв порок на възмездното договаряне.
Всички възражения от тази група съдът намира за неотносими и ги изключва от
предмета на съдебното дирене.
Както вече се посочи, отделно значение имат възраженията за частична
нищожност, доколкото опорочаването на отделните части от договорите ще изключат само
правата, черпени от порочните уговорки (чл. 146 ал. 5 ЗЗП и чл. 37 ал.1 ЗКНИП). С такъв
характер е посоченото уговаряне в чл. 2.2ж, на право на кредитора да получи договорна
лихва за целия период на действие на договора, считано от сключването му, независимо от
допусната от заемателя забава при усвояване на отпусната му главница, квалифицирано от
съда като позоваване на неравноправно договаряне в ущърб на потребителя.
13
Извън валидността на договарянето, в процесния казус се прилага общата
диспозитивна нормативната уредба за уговаряне на срок в полза на една от страните( чл. 70
ЗЗД), съответно и отпадане на преимуществото на срока, съответно за основанията за
предсрочната изискуемост следва да се прилагат уговорките между страните. Правните
последици на уведомлението за упражнено право на предсрочна изискуемост при уговорена
от страните хипотеза, следва да се съобрази с указанията по тълкуване на сходна уредба с
императивен характер в т. 18 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС, както и т.2 от ТРОСКГТК 3/2017.
Съдът може да съобрази в тази връзка всички факти, очертаващи претенцията за
изискуемост, настъпили както до подаване на заявлението от кредитора, така и евентуално
новонастъпили факти на падежиране на вноски по редовен план (т.1 от ТРОСГК 8/2017).
Претендираното обезщетение за забава извън падежите по отпаднал след предсрочна
изискуемост погасителен план се урежда от императивна норма на чл. 43 ЗКНИП,
лимитираща обезщетения за просрочие до законната лихва.
По доказателствената тежест(чл. 146 ал.1 т.5 ГПК) и попълването на делото с
доказателства ( чл. 146 ал.2 ГПК):
По отношение на спорните вземания, ищецът се е позовал на писмени доказателства,
изходящи от насрещна страна (ипотечен акт, договори за заем със съответни приложения
като общи условия и погасителни планове и предварително предоставена информация),
свои счетоводни записвания и е ангажирал счетоводна експертиза за проверка на редовното
им водене. Ищецът носи доказателствена тежест и за установяване на добросъвестното
предлагане на кредитната услуга на потребителя с разясняване по начин, разбираем за него
и без пораждане на колебания относно съществените параметри на заемите и
икономическата тежест по поетите задължения (вкл. точното значение на ГПР и данните по
погасителния план) или провеждане на преговорите с този клиент и довършването им с
отчитане на индивидуалния му интерес (възприемане на негово особено предложение в
отклонение от типизираното съдържание на продуктите за други клиенти), както и за
съответствие на съдържанието на така договорена сделка с императивни правила за
потребителско ипотечно кредитиране относно условия по кредитите, вкл. размера на
разходите и начина на връщане на главницата и изчисляване и погасяване на лихвата и
правото на едностранно обявяване на предсрочна изискуемост. Не са представени
доказателства за следните оспорени факти, посочени от ищеца, за които той носи
доказателствена тежест: индивидуалното водене на преговори и договаряне на
съдържанието на погасителните планове, постигната обща воля за ежемесечно връщане на
части от главницата по договор № 836, оповестен ГПР съответен на договорените
погасителни планове и заверката на сметката на заемателя с наредената от кредитора по
банков път главница.
Кредиторът се позована на последици от упражнено право на предсрочна
изискуемост към 1.03.2021г. и носи тежест да докаже осъществяване на всички елементи от
фактическия състав на добросъвестно уговорено едностранно лишаване на длъжника от
срок по погасителен план преди този момент, като са посочени доказателства както за
14
пропуснати падежи на вноски, така и за уведомяване на длъжника към твърдяния момент на
предсрочна изискуемост.
Оспорването на редовността на осчетоводените плащания налага възлагане на
тежест за доказване на точните размери на дълга на тази страна, като за преценката на
начисляването на лихвите и ГПР в различни варианти съдът се нуждае от специални
знания, с които не разполага.
Защитата на ответника е изградена на твърдения, вече въведени от ищеца като
предмет на делото, поради което и тази страна не носи доказателствена тежест за
обстоятелствата относно договарянето. Посочените от длъжника основания за
недействителност ангажират и служебен контрол от съда в защита на потребителя, поради
което и съдът следва да осигури необходимите доказателства по свой почин.
Всяка от насрещните страни носи тежест да установи съответствие на посочена от
нея клауза от договор № 836 с постигната обща воля за характера на месечните вноски. В
тази насока е необходимо доказване на конкретни прояви от поведението на договарящите
се в хода на преговорите помежду им или по изпълнението на вече поетите задължения, за
да се индикира неформалното взаимно съгласие(решение № 546/23.07.2010 г. по гр. д. №
856/2009 г. на IV г. о., решение № 151/5.10.2010 г. по т. д. № 1035/2009 г. и решение №
157/30.10.2012 г. по т. д. № 696/2011 г. на II т. о., Решение № 129 от 12.07.2013 г. на ВКС по
т. д. № 558/2012 г., II т. о., ТК). Ищецът се е позовал на писмените документи по
подготовката на сделката. Доказателства от ответника в тази насока не са ангажирани.
Всяка от страните следва да докаже размера на направените от нея разноски, вкл. като
посочи и представи доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение на
пълномощника си.
По доказателствените искания:
ДОПУСКА като доказателства по делото писмените документи, представени от
ищеца заверени по реда на чл. 183 ГПК като преписи към искова молба: договор за
потребителски ипотечен заем № *******0г. с погасителен план(л. 12-15), разписка за
получена заета сума от 3500лв(л.16), стандартен Европейски формуляр (л.23-28) и
предварителен договор (л.33-36) от 30.07.2020г.,счетоводна справка( л.38) и справка за
законна лихва( л.40), уведомление за предсрочно прекратяване и покана за плащане изх.№
47/1.03.2021г. с разписка за връчване (л. 41-2); договор за потребителски ипотечен заем №
*******г., с погасителен план (л.6-10), платежно нареждане за превод на заета сума от
116500лв(л.11), стандартен Европейски формуляр (л.17-22) и предварителен договор (л.29-
32) от 30.07.2020г; счетоводна справка( л.37) и справка за законна лихва( л.39); уведомление
за предсрочно прекратяване и покана за плащане изх.№ 46/1.03.2021г. с разписка за
връчване (л. 43-4); общи условия(л. 45-57),.
ДОПУСКА като доказателства по делото писмен документ, който да се приложи
като служебно копие от електронно ЧГД 20213110103777 : нотариален акт за договорна
ипотека с акт вх.рег. №*******, дв.вх.рег. №*******, акт № ******* на СВ-Варна.
15
ОТЛАГА произнасянето си по искането за допускане на счетоводната експертиза до
уточняване на становищата на страните по възраженията за недействително договаряне и
позоваването на потребителска закрила.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка за
разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите им по
признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния срок (даване ход на
устните състезания при насрочване на делото) страните няма да могат да искат изменение на
определените от съда размери.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 20.01.2022 г. от 10.30 часа. Да се призоват
страните чрез пълномощниците им на електронните адреси, посочени по делото.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на делото в
открито заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото заседание, за което
РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо дали са се явили.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници ведно със
съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба
№ 7 на МП. Книжата да се изпратят в електронен вариант, като към съобщението за ищеца
да са приложи отговор вх.19302 от 30.09.2021г. , постъпил като електронен документ.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16