Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 12.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 427 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 295р-7142 от 12.05.2020 г. на директор на ОД на МВР Ловеч, е наложено на Б.М.П. ***, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят П., който го е обжалвал и моли да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че е имал поставена защитна маска на лицето и в момента, когато е отворил вратата на автомобила си, за да влезе я е свалил и точно в този момент са дошли полицейските служители. Изтъква, че въпреки обясненията и възраженията са му съставили АУАН и счита, че полицейските служители още предварително са го били решили, без да съобразят конкретната ситуация. По-нататък в жалбата обсъжда заповедта на министъра на здравеопазването и счита, че същата се намира в колизия със закона, поради което не може да се приложи. Позовава се на приет през 2016 г. закон за ограничаване носенето на облекла покриващи или скриващи лицето и че именно нормите на този закон са в противоречие със заповедите на министъра. Изтъква, че при спазване йерархията на нормативните актове, следва да се изпълняват нормите от закона и в този смисъл разпореждането в заповедта за носене на маски е незаконосъобразно.
Подробно в жалбата са развити и съображения за маловажност на случая и наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят П., редовно призован, се явява лично. В хода на съдебните прения заявява, че е бил съвсем сам докато се е движел към автомобила си и контакт с полицаите установил, когато вече е бил до него. Твърди, че преди да пресече улицата, за да отиде до автомобила не е виждал полицейските служители. Изтъква, че е държал маската си в лявата ръка и тъкмо се е канел да се качи в автомобила, и че е обяснил това на полицаите.
Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Х.С. поддържа изцяло жалбата с наведените с нея аргументи и възражения и пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Изтъква, че между данните от събраните по делото доказателства и описаната в НП фактическа обстановка са налице значителни противоречия. Като такива сочи различия относно мястото, където е било установено нарушението. Твърди, че жалбоподателят през цялото време докато е отивал към автомобила си е бил с поставена на лицето маска, като я е свалил едва когато е стигнал до него, за да може да шофира. Във връзка с тези твърдения се позовава на показанията на ангажираните от жалбоподателя свидетели и оспорва доводите на въззиваемата страна. Подробно развива и съображения относно личността на жалбоподателя, обосновавайки тезата си за маловажност на случая.
Въззиваемата страна, редовно призовани, се представляват от гл.юрисконсулт Р.Р., който оспорва жалбата и пледира да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а наказателното постановление се потзърди, като законосъобразно издадено. Счита, че по делото са били разпитани и са се обособили две групи свидетели, които пресъздават различна фактическа обстановка. Подробно анализира показанията на ангажираните от жалбоподателя свидетели, както и собственоръчно изписаното в АУАН възражение от Б.П., като счита, че тези свидетелски показания са преднамерено дадени, необективни и подпомагат жалбоподателя в защитната му теза. Относно показанията на свидетелите на въззиваемата страна сочи, че същите са полицейски служители, изпълнявали са си служебните задължения, в т.ч. и възложените им такива във връзка с наложените от Министъра на здравеопазването мерки, поради което следва да бъдат ценени, като обективни и безпристрастни.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.В.В., Д.Д.Ц., Н.М.М.и И.А.Х., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 29.04.2020 г. свидетелят С.В. – полицейски служител при РУ на МВР Ловеч, в присъствието на свидетеля Д.Ц., в качеството му на очевидец, съставил на Б.М.П. *** (бланков № 763591). Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя П.. В акта свидетелят В. посочил, че на 29.04.2020 г., около 16:30 часа, в гр.Ловеч, на ******, срещу *****, на открито обществено място, Б.П. не е поставил средство – защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което не е спазил т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., с изменение и допълнение от Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Актосъставителят посочил, че описаното съставлява нарушение на чл.209а, ал.1, във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за здравето.
По така съставеният му АУАН жалбоподателят П. вписал като възражение, че е нямал предпазна маска защото бил точно до автомобила си маската му била в ръка. Подписал акта и получил препис от него.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят П. представил пред директора на ОД на МВР Ловеч писмени възражения /л.6/. В тях посочил, че преди да бъде спрян от полицейските служители е ходил до Община Ловеч, за да си плати местните данъци и там, както и в последствие при движението си към паркирания му на ****** автомобил е носел поставена на лицето предпазна маска. Изтъкнал е, че в момента когато е влизал в автомобила си е махнал маската и точно тогава е бил извикан от полицейските служители, заради това, че няма маска. Изтъкнал е също така, че полицейските служители въобще не са взели под внимание възраженията му, а направо му съставили акта.
Директора на ОД на МВР Ловеч не уважил така представеното писмено възражение и на 12.05.2020 г. издал обжалваното наказателно постановление. В обстоятелствената част на НП наказващият орган посочил, че на 29.04.2020 г., около 16:30 часа, в гр.Ловеч, ******, срещу *****, Б.П. се е намирал на открито обществено място, като не е поставил защитна маска на лицето си или друго средство покриващо носа и устата, в условията на обявено в Р България извънредно положение с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание и въведена противоепидемична мярка на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., т.9, (с която се допълва заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването), с която всички лица, които се намират на обществени места (открити/закрити) са задължени да имат поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата.
Наказващият орган приел, че по този начин Б.П. виновно е нарушил разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Наложил на жалбоподателя П. предвидената в чл.209а, ал.1 от ЗЗ санкция – глоба в минималния предвиден размер от 300 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане.
АУАН е съставен от компетентно за това лице, съгласно заповед № 295з-579/24.03.2020 г. на Директора на ОД на МВР Ловеч /л.8/, а компетентността на наказващият орган произтича по силата на закона – чл.209а, ал.4 от ЗЗ.
При цялостният контрол за законосъобразност на обжалваното НП, съдът констатира, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице и които нарушения не могат да бъдат санирани в съдебната фаза на производството.
В съставеният на жалбоподателя П. АУАН е направено пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като освен това е възпроизведен текста на т.9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, както и коректно е посочено, че тази заповед е изменена и допълнена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020 година. Същевременно, при издаване на наказателното постановление наказващият орган е възприел описаната в акта фактическа обстановка, посочил е също така, че задължението за носене на маска на открити обществени места произтича от т.9 на Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, но не е посочил Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. (която фигурира в АУАН), а само е уточнил, че номер РД-01-197/11.04.2020 г. допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването (последната пък не е отразена в АУАН). В тази връзка, следва да се има предвид, че със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването за първи път и то за определен срок – от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. е въведена посочената в акта и НП противоепидемична мярка, а именно : задължението за всички лица, които се намират в закрити или открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, като тази заповед допълва заповед № РД-01-124/13.03.2020 година. Нарушението обаче е извършено и установено на 29.04.2020 г. на обществено място, но в наказателното постановление липсва посочване на заповед № РД-01-236/24.04.2020 г., с която е изменен и удължен срока на действие на заповед № РД-01-197/11.04.2020 г., а именно до 13.05.2020 година.
Така констатираните разминавания между АУАН и издаденото въз основа на него НП по отношение на заповедите на министъра на здравеопазването от които произтича задължението за носене на маска на лицето на открити обществени места, и най-вече непосочването в НП на заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице, като са го лишили от възможността да разбере от коя заповед на МЗ произтича задължението, което не е изпълнил. Защото изхождайки от посочените в НП заповеди на МЗ, то от страна на жалбоподателя не би следвало да е налице извършено нарушение, тъй като съгласно заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. действието на задължението за носене на маски на открити обществени места е било със срок до 26.04.2020 г., а той е бил спрян за проверка на 29.04.2020 година.
Така изложеното съставлява нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и като последица винаги води до отмяна на НП на формално основание, без да се разглежда спора по същество. И доколкото законът позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който вменява извършването на административно нарушение на дадено лице и му придава качеството на нарушител, очертава също така и пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя.
На следващо място – следва да бъде обсъден и въпросът за правната природа на посочените в АУАН и НП заповеди на министъра на здравеопазването, с които са били уредени приложимите противоепидемични мерки по време на въведеното извънредно положение в страната, за времето от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 година. Още повече, че правните характеристики на цитираните по-горе заповеди на МЗ са в пряка връзка и от значение за вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.1 от АПК, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. По своята правна природа и характеристики тези заповеди, с оглед на законовата делегация за издаването им са именно нормативни административни актове, тъй като създават задължения за неопределен и неограничен кръг лица и които следва да бъдат изпълнявани многократно и непрекъснато във времето от тях до отмяната или изменението им по реда на чл.79 от АПК. Обсъжданите заповеди на здравния министър, макар и формално да претендират да са общ административен акт (това бе записано и в последните промени в Закона за здравето – чл.63, ал.11 и чл.63а, ал.5 – ДВ, бр.44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), всъщност са нормативен акт, а като такъв не са минали през задължителното обществено обсъждане и обнародване – чл.18а и чл.39, ал.1, т.4 от ЗНА. В тази връзка, след внимателна и изрична служебна проверка на броевете на Държавен вестник за месец април 2020 г., съдът не установи да е било извършено обнародване на цитираната в НП заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, с която за първи път е била въведена посочената противоепидемична мярка по т.9. Съответно, налице е проблем с пораждането на правни последици и въвеждането на правни задължения за адресатите ѝ, в частност и за жалбоподателя П., тъй като не са достигнали до тях. Публикуването ѝ на интернет страницата на Министерство на здравеопазването не може и не замества функцията и целите на обнародването в ДВ.
С оглед на така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че издаденото срещу Б.П. наказателно постановление на директора на ОД на МВР Ловеч е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а жалбата се уважи, макар и не по изложените в нея доводи и възражения.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 295р-7142 от 12.05.2020 г. на директор на ОД на МВР Ловеч, с което е наложено на Б.М.П. ***, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето – глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :