Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 09.03.2020год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Евдокия
Мария-Панайотова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №9142
по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от И.Г.И. срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, обективно съединени искове, с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 80000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и сумата от 13694,26лв., обезщетение за имуществени вреди, по повод възникнало на 19,07,2012год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се съображения, че на
19,07,2012г., около 16:10 часа, на път I-4, км. 196+500, посока гр. София – гр. Варна, лек автомобил
Ауди А6, рег. № РР ******предприел рязко отклонение надясно и осъществил удар с
движещия се в лентата за насрещно движение лек автомобил Фолксваген Пасат, рег.
******МХ, управляван от ищцата. Поддържа се, че произшествието настъпило по
вина на водача на л.а. Ауди А6-Д.М.С.. Навеждат се доводи, че вследствие на
процесното пътнотранспортно произшествие, ищцата е претърпяла телесни
увреждания, довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
битови неудобства. Посочва се, че във връзка с проведеното от нея лечение е
претърпяла имуществени вреди, подробно описани в исковата молба и подлежащи на
обезщетение. Твърди се гражданската отговорност на водача на лек автомобил Ауди
А6 да е застрахована при ответното дружество към датата на произшествието.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-ДЗИ О.З. ЕАД в указания законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове. Твърди, че не се доказва виновно поведение на застрахования при ответника водач, като вината за произшествието е изцяло на ищцата. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Излага съображения за недължимост на законна лихва от датата на произшествието поради неуведомяване от страна на ищцата. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Заявено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която се е движела с несъобразена скорост, без поставен обезопасителен колан и поради предприемане на необезопасена маневра изпреварване на МПС. Оспорва претендираните разходи за лечение да са в причинна връзка с процесното ПТП.
Съобразно изложеното е заявено
становище за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и от представения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 64/19,07,2012год. на МВР – гр. Търговище се установява настъпване на пътнотранспортно
произшествие на 19,07,2012год. в 16:00 часа на път I-4 км. 196,500, на около 1
км преди разклона за село Камбурово, с участието на лек автомобил, с марка „Ауди
А6“ с рег.№ ******, управляван от Д.М.С. и лек автомобил, с марка „Фолксваген
пасат“, с peг. № ******, управляван от ищцата И.Г.И..
Безспорно между страните е наличието на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност за водача Д.С., със срок на
застрахователно покритие към датата на настъпилото застрахователно
събитие-определение постановено по реда на чл. 146 от ГПК на 17,04,2018год.
С присъда № 103 от 09,10,2018год. по нохд. №
36/2018год. на РС-гр. Омуртаг /л. 199/, Д.М.С. е признат за виновен за това че
на 19.07.2012 г. около 16.00 ч. на първокласен път 1-4 /ПП 1-4/ София - Варна,
на километър 196.500 в посока гр. София на около един километър след разклона
за с. Камбурово, общ. Омуртаг, при управление на лек автомобил, марка „Ауди А6“
с рег. № ******, собственост на Ч.Я.от с. Горичево, общ.Кубрат, при условията на независимо съпричиняване с И.Г.И. ***, нарушил правилата за движение
по пътищата, а именно: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в км/ч. - 90км/ч. извън населено място при управление на
пътно превозно средство от категория „В"; чл. 20, ал. 2 изр.П от ЗДвП -
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението"; чл. 16, ал. 1 т.1 от ЗДвП -„На
пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се
движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне", и движейки се със скорост от около 107 км/ч не намалил
скоростта и не спрял при възникнала опасност за движението, като не е запазил
движението в своята дясна пътна лента и навлязъл в лентата за насрещно
движение, в резултат на което се блъснал в насрещно движещия се лек автомобил марка „Фолксваген
пасат“ с рег.******MX, собственост на С.Р.Н.от гр. София, управляван от И.Г.И. ***,
и по непредпазливост е причинил телесни повреди на лицата С.Р.Н.и Х.Е.Н.-престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. "а", във
вр. с ал.1 б.“б“ във вр.с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 изр. II от ЗДвП и чл. 16, ал. 1 т.1 от ЗДвП във
вр.с чл. 54 от НК e осъден на една година лишаване от свобода.
С присъдата виновна в извършването на престъпление
във връзка с настъпилото ПТП е призната и ищцата по делото И.Г.И.. С присъда №
6 от 26,03,2019год. по ВНОХД. № 13/2019год. по описа на ОС-гр. Търговище,
присъдата на първоинстанционния съд е отменена, в частта с която И.Г.И. е
призната за виновна, като тя е призната за невиновна за повдигнатото обвинение и
оправдана.
От заключението на изслушаната по делото съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което
следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява
следният механизъм: Процесното ПТП е настъпило на главен път София - Варна на
прав пътен участък. Пътят се състои от едно платно и е предназначен за
двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна
лента, разделени с единична прекъсната линия. ПТП е настъпило в светлата част
от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек автомобил
„Фолксваген” се е движел по пътя в дясната пътна лента с посока от гр. София
към гр. Варна със скорост на движение 91 км/ч. Приближавайки към мястото на
настъпилото ПТП, пред него и попътно се е движил л.а., теглещ каравана и движещ
се със скорост 60 км/ч. Водачът на л.а. Фолксваген е предприел изпреварване на
движещият се пред него автомобил, като е навлязъл върху лявата му пътна лента
за насрещното му движение. В същото време върху пътната лента за насрещно
движение и в обратната посока на л.а. Фолксваген се е движил л.а. Ауди със
скорост 103 км/ч. Разстоянието, с което е разполагал водачът на л.а. Фолксваген
за изпреварване не е било достатъчно за да извърши маневрата безопасно. В края
на изпреварването разстоянието е намаляло и водачът на л.а. Фолксваген се е
върнал рязко в неговата пътна лента, за да предотврати челен удар с л.а. Ауди,
навлизайки пред изпреварвания автомобил. В създалата се ситуация водачът на
л.а. Ауди е предприел отклоняване на автомобила му в ляво за да предотврати
челен удар с л.а. Фолксваген. В следващия момент и двата автомобила са се
оказали върху пътната лента, която е била предназначена за движение на л.а.
Фолксваген. Реализирало се е ПТП. Л.а. Фолксваген с предната си лява част
челно, е ударил движещия се срещу него и плъзгайки се странично л.а. Ауди в
дясната му предна част странично. След удара двата автомобила са се завъртели
около вертикална ос, минаваща през масовите центрове
на автомобилите, по посока обратно на часовниковата стрелка. След удара л.а.
Фолксваген се е установил върху банкета в дясно от платното за движение за
неговата посока, а л.а. Ауди се е установил върху пътната лента, предназначена
за неговата посока, завъртайки се преди това на ъгъл 540°. Вещото лице посочва,
че водачът на процесния л.а. Фолксваген не е имал техническа възможност да спре
преди мястото на удара с л.а. Ауди и да предотврати настъпването на ПТП, за
момент на навлизане на л.а. Ауди върху пътната лента, полагаща се за неговото
движение. Непосредствено преди настъпването на ПТП, водачът на л.а. Фолксваген
е управлявал автомобила си върху пътната лента за насрещното му движение и
непосредствено преди удара е преминал от насрещната му пътна лента върху
дясната пътна лента, полагаща се за неговата посока на движение. Преди момента
на настъпване на удара между двата автомобила, л.а. Фолксваген се е движил
върху пътната лента за насрещното му движение. В момента на предприемане на
изпреварването на третия автомобил, разстоянието между двата процесния
автомобила е било недостатъчно, за да може водачът на л.а. Фолксваген да
извърши безопасно предприетата маневра. Това го е принудило в края на
маневрата, той да навлезе рязко в неговата пътна лента от лентата за насрещното
му движение. Създалата се пътна обстановка е провокирала реакцията на водача на
л.а. Ауди, отклонявайки автомобила му първо вдясно, впоследствие вляво и
навлизането му върху пътната лента за насрещното му движение. Изложено е становище водачът на л.а. Фолксваген да е
имал възможност да предотврати ПТП, ако се е движил върху полагащата му се
пътна лента, без да предприема навлизане в лентата за насрещно движение, по
която се е движил лек автомобил Ауди. Изложено е становище, че ако водачът на
л.а. Ауди се е движил с максимално разрешената скорост от 90 км/ч или по -
ниска, е щял да достигне по -късно до мястото на разминаване с л.а. Фолксваген,
при което л.а. Фолксваген щеше да е навлязъл върху полагащата му се пътна лента
и двата автомобила щяха да се разминат без да настъпи удар между тях. Вещото
лице посочва, че процесният автомобил е бил оборудван фабрично с предпазни
колани за всички места за пътници включително и на задната седалка.
В открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че пътнотранспортното
произшествие започва от момента на създаването на опасност, като самият удар е
елемент на произшествието. Изложено е, че при предприемане на маневра изпреварване
на намиращия се пред нея автомобил, теглещ каравана, ищцата не е могла да
завърши напълно маневрата, което наложило да навлезе рязко обратно в своята
пътна. Посочва се 1-2 секунди преди удара, автомобилът, управляван от ищцата да
се е намирал в платното за насрещно движение, по което се е движел лек
автомобил „Ауди“. Излага се по този начин ищцата да е създала опасност и
предизвикала реакция от страна на водача на насрещно движещия се автомобил
„Ауди“. В случай, че водачът на автомобил „Ауди“ е продължил да се движи
направо без да предприема никакво действие двата автомобила е щяло да се
разминат без удар.
От заключението на изслушаната по делото съдебна медицинска
експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде
кредитирано при постановяване на съдебния акт се установява, че вследствие на
процесното произшествие ищцата е претърпяла телесни увреждания в областта на
двата долни крайника.
В областта на десния крайник: открита трималеоларна фрактура в глезенната област с луксация на
ставата, фрактура на петната кост – раздробена,
фрактура на талуса (скочната
кост) - коса, недислоцирана.
В областта на левия крайник: фрактура на
подбедрицата (тибия и фибула) в участъка над глезена
– раздробена, разкъсно-контузна рана на подбедрицата. Травматични увреждания са
тежки по характер, причиняващи трайно затруднение в движенията на двата долни
крайника за срок по-голям от 30 дни и налагащи многократни оперативни
интервенции, понасяне на продължителни болки и страдания и невъзможност за
пълно анатомично възстановяване, а само частично такова.
Непосредствено
след ПТП ищцата е хоспитализирана
по спешност в МБАЛ Търговище, за периода от 19.07 - 22.07.2012год., където е
извършено частично наместване на фрактурите и временна ситуационна имобилизация
за превоз до София; Хоспитализирана е във ВМА - София, в периода от 22.07 -
20.08.2012год., където са предприети 3 оперативни интервенции по наместването и
фиксирането с импланти на фрактурите на двата долни крайника, без фрактурата на
дясната скочна кост, която не е налагала такава. На 03.01 - 07.01.2013 извършена оперативна интервенция по изваждане
на имплантите по повод фрактурата на десен долен крайник.
В периода 03.03 - 06.03.2013год. са извадени имплантите от фрактурата от
дясната петна кост след зарастването й;
В периода 07.05 - 21.05.2013 - На КТ изследване се
установява несрастване на двата малеола (глезените)
на десния долен крайник и валгусна деформация (навън)
на глезенната става и артроза на същата. Предприета е
реконструктивна операция на глезените, свързана с нова остеосинтеза с импланти
и автопластика (използване на помощен костен материал
взет от друга кост).
В болница „Вита“, в периода - 09.08 - 15.08.2013 е установена синостоза
(патологично срастване) между двете кости тибия и
фибула непосредствено над глезенните фрактури в дясно. Направена е оперативна резекция (изсичане) на синостозата
и е изваден един от имплантите в същата област (супрасиндесмалният
винт).
В УМБАЛСМ „Пирогов“, в периода от 01.10 -
11.10.2013 е проведена кинезитерапия в болнични условия, поради ограничени движения
в дясната глезенна става, отслабена мускулна сила и мускулен дисбаланс.
В периода 28.01 - 03.02.2014, предвид рентгенови данни
за консолидирали фрактури на десния глезен и лявата подбедрица тибия и фибула са извадени
имплантите от същите, 2 плаки и пирон от лявата подбедрица и 2 игли с тел от
глезените;
В МБАЛ „Европа“, 13.03 -
19.03.2014 - Поради изразен оток и болка на лявата подбедрица с рентгенови
данни приличащи на абсцес (гнойна колекция) е било предприето оперативно
прочистване и отстраняване на фиброзната тъкан около
фрактурите на лявата тибия и фибула, декортикация
(опресняване на фрактурите) и автопластика.
Във ВМА - София, в периода 09.04 - 23.04.2014 е поставена диагноза- Остеомиелит
на лявата тибия (гнойно възпаление на костта).
Извършено е почистване, премахване на секвестри (нежизнени костни парчета) и са
поставени антибиотични „перли“ в направен отвор на
костта.
- ВМА - София, 21.10 -
27.10.2014 - Поставена е диагнозата Псевдоартроза на
лявата тибия (лъжлива става, несрастване в зоната на
фрактурата с патологична подвижност). Предприето е двуетапно
лечение, с първи етап изваждане на перлите от костта
- ВМА - София, 12.01 - 21.01.2015 - Проведен е
вторият етап от лечението на псевдоартрозата на
лявата тибия - нова коригираща остеотомия
(опресняване на фрактурата до витални костни краища) и автопластика
на коригираното положение с костен присадък. На този
етап е направена и частична резекция на фибулата (премахване на част от костта)
В периода 26.05 - 02.06.2015 е извършена рехабилитация в
болнични условия, включваща комбинирана физикална терапия, подпомогнати пасивни
упражнения и мануална механична тракция на лявата
подбедрица. Описана е варусна деформация (навътре) на
последната и ограничени движения на лявата глезенна и коленните стави.
- ВМА - София, 12.10 - 25.10.2016 - Постъпва по
повод на рецидив на инфекцията на лявата тибия.
Цялостно е отстранен металния имплант и отново са поставени антибиотични
перли в костта
Във ВМА - София, в периода 05.04
- 13.04.2017 е извършено оперативно отстраняване на перлите след овладяване на
инфекцията на лявата тибия.
Вещото лице посочва, че ищцата е претърпяла дълъг
възстановителен процес, продължил 4 години 8 месена и 23 дни и свързан с настъпилите
усложнения както на дясната глезенна става - несрастване на фрактурите в
обичайния срок, така и на лявата подбедрица - инфекция на тибията
с развил се остеомиелит и псевдартроза. През този
период ищцата би трябвало да е търпяла болки и страдания с различна
интензивност, от силни до умерени, постоянно ползване на помощни средства - от
инвалидна количка до патерици, честа нужда от чужда помощ и транспорт до
болничните заведения. Вещото лице дава заключение, че от представените
медицински документи може да се направи извода, че ищцата е възстановена до
ниво да се придвижва на къси разстояния без помощни средства с накуцваща
походка, но като цяло такива ще бъдат необходими до живот. В тази връзка
посочва, че пълното възстановяване от описаните тежки фрактури, усложнени
впоследствие с бавно зарастване и инфекция е невъзможно. Функционалния дефицит
в движенията на коленните и глезенните стави въпреки подобрението от
проведените рехабилитации ще остане траен, както трайни ще останат множеството раневи и оперативни белези по двете подбедрици. Възможни са
болки в областта на фрактурите при промяна на атмосферното налягане и
претоварване на мускулите на долните крайници. Рехабилитацията е задължително
условие за укрепване на хипотрофиралата мускулатура и
подобряване на възможността за придвижване. В хода на лечението са изписвани
множество лекарствени средства от различни групи имащи пряко отношение към
лечебния процес. Процесните травматични увреждания са
в пряка причинно следствена връзка с
произшествието и отговорят да са
получени при установения механизъм.
От заключението на изслушаната по делото съдебна счетоводна
експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано
при постановяване на съдебния акт се установява, че във връзка с проведеното
продължително лечение след претърпяно ПТП на 19.07.2012г., са направени разходи
за престой в болнични заведения, за медицински материали и консумативи, за
лекарства, за специализиран превоз от МБАЛ гр. Търговище до ВМА - МБАЛ гр.
София, за социален асистент и за рехабилитация, общо в размер на 13694,86 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на свидетеля Р.С.Н., от които се установяват неимуществени вреди за
ищцата.
Разпитан е и свидетелят Д.М.С. – участник в
процесното ПТП, от показанията на който се установява, че поради наличието на
лек автомобил в неговата лента за движение е завил волана максимално надясно, за
да избегне удар, след което настъпил удар. Съдът не кредитор показанията, с
които сочи ударът да е настъпил в неговата лента за движение, което се
опровергава от САТЕ и от постановената
присъда.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният
иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените пет законови предпоставки,
а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина,
както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и
делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината
на делинквента се предполага до доказване на противното.
С оглед разпоредбата на чл.300 от ГПК и влязла в
сила присъда №103/09,10,2018год., на РС Омуртаг по НОХД №36/2018год., съдът приема
да е осъществено виновно и противоправно
деяние от страна на делинквента Д.М.С.-нарушение на
чл.21, ал.1, чл.20, ал.2, чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДВП във връзка с процесното ПТП. Ето защо съдът намира, че е налице
фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение
в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото
лице.
По делото се установи и наличието на договорно
правоотношение по застраховка Гражданска отговорност на делинквента с ответното
застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ е основателен и застрахователят е пасивно, материално
правно легитимиран.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието „неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава“.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че неимуществените вреди, пряка последица от процесното
произшествие следва да бъдат обезщетени в размер на 80000,00лв. При определяне
на същите бе съобразен тежкият характер на телесните увреждания - открита трималеоларна фрактура в глезенната област с луксация на
ставата фрактура на петната кост - раздробена
фрактура на талуса (скочната
кост) - коса, недислоцирана в областта на десния
крайник и фрактура на подбедрицата (тибия и фибула) в
участъка над глезена – раздробена, разкъсно-контузна рана на подбедрицата в
областта на левия крайник, дългия възстановителен период от 4 години 8 месеца и
23 дни, съпроводен от множество операции, силна до умерена болка, ползване на
помощни средства-инвалидна количка, патерици, прекараните 6 месеца на легло,
обстоятелството, че през първите 7-8 месеца за нея целодневно се е грижела
медицинска сестра, като след този период също са били необходими и полагани
грижи в ежедневието за период от около 2 години, необратимия характер на телесните увреждания
и невъзможността за анатомичното им възстановяване, провежданата и до ден
днешен рехабилитация и лечение /което обстоятелство се установява от
депозираните по делото свидетелски показания/ ограничената възможност за
придвижване и пожизнената нужда за използване на помощни средства за това,
възпрепятстване на трудовата активност на ищцата, осъщественото внезапно и неочаквано травматично
увреждане, съпроводено от болка с висок интензитет, персистиращите
силни болки, през целия период на възстановяване и до сегашния момент,
негативните душевни преживявания във връзка с увреждането, подкрепени и от
свидетелските показания за депресия. Съобразявайки горното, икономическата
конюнктура в страната и лимитите на ГО за релевирания период, съгласно чл. 266,
ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ съдът намира, че горният размер на обезщетението
отговаря на принципа на справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД.
За основателно съдът намира релевираното възражението на ответника за съпричиняване съобразно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД поради извършването на необезопасена маневра от страна на ищцата. Действително е налице влязла в сила присъда, с която ищцата е призната за невиновна и оправдана за повдигнатото й обвинение-за нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДВП, като обвинението е за това, че „ищцата при предприета маневра изпреварване на лек автомобил Субару, с прикачена каравана, създала опасност, навлизайки в лентата, предназначена за насрещно движение, при наличие на лек автомобил Ауди А6, на разстояние, което не и позволява да извърши безпрепятствена връщане в собствената си лента и се блъснала в насрещно движещия се лек автомобил като по непредпазливост причинила тежка телесна повреда на трето лице“. Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно решение № 177 от 06.12.2018 г. по т. д. № 2394/2017 г. на ВКС, І т. о., пределите на задължителност и обвързаност на гражданския съд са очертани от мотивите към присъдата, от което следва, че за гражданския съд въпросите виновно и противоправно ли е деянието, за което водачът е оправдан с влязлата в сила присъда, са разрешени по задължителен начин с влязлата в сила присъда на наказателния съд и гражданският съд не може да ги пререшава. В този смисъл и решение № 138/03.01.2020г. по т.д. № 293/2019 г. на ВКС, ІІ Т.О. В мотивите на оправдателната присъда е установена различна фактическа обстановка от тази, за която е повдигнато обвинение, а именно да е настъпил удар в лентата за движение на лек автомобил Фолксваген като е съобразено, че принципно изпреварване в района на ПТП е било разрешено поради наличие на прекъсната осева линия, която разрешава „изпреварване“, поради което единствената причина за произшествието е навлизане на лек автомобил Ауди в лентата за движение на МПС Фолксваген. В мотивите на постановената оправдателна присъда съдът е посочил също и че „И. предприела връщане в своята дясна лента на движение-възможност, с която разполагала благодарение на изнеслия се максимално вдясно на пътното платно и продължаващ движението си напред водач на МПС, теглещо каравана“. Ето защо съдът приема, че с оглед установената фактическа обстановка, различна от тази по обвинението /да е настъпил удар в лентата за движение на МПС Ауди А6/, то за настоящия състав съществува възможността за преценка налице ли е осъществено противоправно деяние от страна на ищцата допринесло за настъпване на ПТП. С оглед установения механизъм на пътнотранспортно произшествие се установява ищцата да е допринесла за настъпване на инцидента, тъй като при предприетото от нея изпреварване е навлязла в пътна лента, предназначена за насрещното движение, като не е преценила достатъчно добре пътната обстановка и е предприела изпреварване при наличие на твърде голяма близост до насрещно движещ се автомобил като по този начин е нарушила чл.42, ал.1, т.2 и чл.43, т.4 от ЗДВП-не се е убедила, че има свободен път и разстояние, достатъчно за изпреварване, като причина за възможността за връщането й в лентата за движение, по която се е движил лек автомобил Фолксваген е осигурената възможност от водача на л.а. теглещ караваната, което обстоятелство е в пряко нарушение на чл.43, т.4 от ЗДВП, забраняващ извършването на маневра изпреварване, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента. Това обстоятелство е допринесло за настъпване на произшествието, независимо от извършеното нарушение от страна на водача на МПС Ауди А6. Наличието на лек автомобил в платното за движение на лек автомобил Ауди, е предизвикало реакция у водача Д.С., завил рязко надясно, след което, отблъсквайки се от разположената мантинела, управлявания от него автомобил отскочил в ляво и осъществил удар с този управляван от ищцата в нейното платно за движение. Предвид изложеното съдът приема да е налице равен принос на всеки от водачите за реализиране на ПТП като така установеното съпричиняване настоящия състав определя на 50%.
Що се касае до доводите за съпричиняване поради
непоставяне на ищцата на обезопасителен колан, съдът намира същите за
неоснователни. Заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза сочи, че
процесиите травматични увреждания на ищцата са такива каквито са настъпили при посочения
механизъм на ПТП и при поставен предпазен колан. Ето защо дължимото обезщетение се следва в размер
на 40000,00лв.
По
претенцията за имуществени вреди:
От назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с процесното ПТП
ищцата е направила разходи за престой в болнични заведения, за медицински
материали и консумативи, за лекарства, за специализиран превоз от МБАЛ гр. Търговище
до ВМА - МБАЛ гр. София, за социален асистент и за рехабилитация, общо в размер
на 13694,86лв. Същите съгласно СМЕ са необходими за провеждане на лечението на
пострадалата. Предвид установеното
съпричиняване в размер на 50% дължимото обезщетение за имуществени вреди
възлиза на 6847,43 лв.
Предвид основателността на
исковите претенции основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата
на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което върху обезщетението следва да се присъди
и законната лихва. По отношение на обезщетението за неимуществени вреди, същата
е дължима от датата на деликта - 19,07,2012 г. до окончателното изплащане на вземането
и без покана, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента, който
отговаря на осн. чл. 84, ал. 3 от датата на деликта, както и по арг. от чл. 226, ал. 2, изр.1 от КЗ (отм.).
От същия момент се дължи законна лихва и върху
обезщетението за имуществени вреди, съгласно практиката на ВКС, обективирана в
Решение № 121 от 06.11.2019 г. по т. д. № 2762/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, Решение
№ 11 от 03.05.2018 г. по т. д. № 643/2017 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
Релевираното от ответника възражение
за изтекла погасителна давност съобразно чл.120 от ЗЗД, съдът намира за неоснователно
по отношение на претенцията за обезщетение за вреди, с оглед датата на
ИМ-18,07,2017год. и датата на ПТП-19,07,2012год., от което е видно претенцията
да е заявена в рамките на 5 годишен давностен срок. С оглед чл.111,
б."в" от ЗЗД приложимия давностен срок за лихва е три години. Т.е.
непогасено е вземането за обезщетение за забава за периода от 18,05,2014год. до
датата на исковата молба входирана на 18,07,2017год.
По
разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищцата се
дължат разноски съобразно уважената част от иска, които съдът намира за
доказани в размер на 3853,88лв. от общо 7707,77лв., от които 3747,77 лв. –
държавна такса, 460,00 лв. – депозити за вещи лица и 3500,00 лв. – адвокатско
възнаграждение. / Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл. 78, ал.
5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер на 3500 лв., предвид минималният размер на адв.хонорар съгласно чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
в размер на 3340,82лв., фактическата и правна сложност на делото, вида на
извършените процесуални действия и брой съдебни заседания/.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се
дължат разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за
доказани в размер на 242,50 лв. от общо 485,00 лв., от които 280,00 лв. –
депозити за вещи лица, 100,00лв. – депозити за разпит на свидетел, 5,00
лв. – съдебно удостоверение, 100,00 лв.
– юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП.
С оглед чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да
заплати и сума в размер на 58,40лв. от
116,80лв.-депозит в.л. от бюджета/ на осн.чл.83,
ал.1, т.4 от ГПК./
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, съдебен адрес:*** да
заплати на И.Г.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
сума в размер на 40000,00лв.,
обезщетение за неимуществени вреди по повод настъпило на 19,07,2012год.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 18,07,2014год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 40000,00 лв. до пълния
предявен размер от 80000,00 лв. като неоснователна, както и за законна лихва от
19,07,2012год. до 17,07,2014год. като погасена по давност.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, съдебен адрес:*** да
заплати на И.Г.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 226 от КЗ /отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД,
сума в размер на 6847,43лв.,
обезщетение за имуществени вреди по повод настъпило на 19,07,2012год.
пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 18,07,2014год.
до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата над 6847,43 лв. до пълния предявен
размер от 13694,86лв. като неоснователна,
както и за законна лихва от 19,07,2012год. до 17,07,2014год. като погасена по
давност.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, съдебен адрес:*** да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сума в размер на 58,40лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
съдебен адрес:*** да заплати на И.Г.И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сума
в размер на 3853,88лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА И.Г.И., ЕГН **********, съдебен адрес: *** да
заплати на „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сума в размер на 242,50лв.- разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: