Решение по дело №87/2020 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е    № 196

 

гр. Пловдив, 09.07.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ търговски състав, в публичното заседание на деветнадесети  юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                       РАДКА ЧОЛАКОВА

 

при секретаря КАТЯ МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева въззивно т. дело № 87 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх.№ 9655 от 28.10.2019г. от О.Б. ***, ЕИК ********* – чрез адв. С.Б. с адрес: *** против решение №118 от 30.09.2019г., постановено по т.д. № 309/2018г. по описа на Окръжен съд – П., в частта, с която  О.Б. ***, ЕИК ********* е осъдена да заплати на „Б.б.з.р.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 313 134.96 лева, произтичаща от Договор за цесия от 21.10.2015 г. и представляваща остатък от вземане, в общ размер от 1 480 884.54 лева, по Договор от 30.07.2014 г. за изпълнение на СМР по проект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа – с. С., о.Б.“, осъществяван с финансовата подкрепа на програма „З.Р.С.Р. 2007 – 2013 г.“, сключен между „Е. -Х. - **“ ООД, ЕИК *********, като изпълнител, и О.Б. като възложител, както и сумата 89 694.56 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането за главница от 313 134.96 лева в размер на законната лихва от датата на падежа 30.12.2015 г. до 25.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на иска в съда – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата 16 282.77 лева – разноски по делото съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и по същество да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира за присъждане на сторените разноски пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна „Б.б.з.р.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Постъпила е въззивна жалба вх. №10069/07.11.2019г. от „Б.б.з.р.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** против същото първоинстанционно решение №118 от 30.09.2019г., постановено по т.д. № 309/2018г. по описа на Окръжен съд – П., но в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Б.б.з.р.“ АД, ЕИК ********* против О.Б. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за разликата над присъдения размер от 89 694.56 лева до пълния предявен размер от 97 302.97 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането за главница от 313 134.96 лева в размер на законната лихва от датата на падежа 30.12.2015 г. до 25.10.2018 г. Иска се отмяна на решението в посочената обжалвана част и уважаване на претенцията по чл.86 от ЗЗД в пълния и предявен размер.

Постъпил е отговор от О.Б. ***, ЕИК *********, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Третото лице – помагач „Е. -Х. - **“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба на О.Б. и счита, че решението следва да се потвърди. Не изразява становище по въззивната жалба на „Б.б.з.р.“ АД.  

Третото лице - помагач Д.Ф. „З.“ – гр. С., **** не изразява становище по въззивните жалби.

           Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

          Обективно съединени искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Осъдителната претенция почива на твърденията за неизпълнение на задължение на ответника за заплащане на сумата 313 134.96 лева /остатък от дълг в общ размер 1 480 884.54 лева, което вземане е придобито от „Б.б.з.р.“ АД съгласно договор за продажба на вземане от 21.10.2015г., сключен по реда на чл.99 от ЗЗД с „Е. -Х. - **“ ООД. Твърди се, че придобитото вземане е възникнало по договор от 30.07.2014г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи по проект „Реконструкция на вътрешна поръчка с предмет – село С., о.Б.“, осъществяван с финансовата подкрепа на програма „За развитието на селските райони 2007 -2013г. и Решение №РОП-125/30.06.2014г. и издадени във връзка с договора Констативен акт от 25.08.2015г. за установяване годността за приемане на строежа и проформа фактури №**/12.08.2015г. и №**/12.08.2015г. Посочва се, че за прехвърлянето на вземането длъжникът е бил уведомен с писмо – уведомление вх. №ФД-1301/23.10.2015г. Общата стойност на прехвърленото вземане е била 1 480 884.54 лева, но с четири платежни нареждания – от 18.12.2015г. за сумата 973 124.65 лева, от 01.03.2016г. – за сумата 89 488.54 лева, от 22.03.2016г. – за сумата 54 767.45 лева и от 07.12.2016г. – за сумата 50 368.94 лева, ответникът е погасил общо 1 167 749.58 лева. Претендира се остатък от дълга, за който се твърди, че не е заплатен – 313 134.96 лева. Твърди се, че ответникът е признал наличието на задължението с писма до „Б.б.з.р.“ АД – от 28.12.2015г., от 07.04.2016г. и от 23.11.2017г. С оглед на настъпилия падеж на задължението на ответника по договора на 30.12.2015г. и неплащане на паричното задължение в установения срок, ищецът счита, че ответникът му дължи и обезщетение за забава. Претендира осъждане на ответника да му заплати сумата 313 134.96 лева, произтичаща от Договор за цесия от 21.10.2015 г. и представляваща остатък от вземане, в общ размер от 1 480 884.54 лева, по Договор от 30.07.2014 г. за изпълнение на СМР по проект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа – с. С., о.Б.“, осъществяван с финансовата подкрепа на програма „З.Р.С.Р. 2007 – 2013 г.“, сключен между „Е. -Х. - **“ ООД, ЕИК *********, като изпълнител, и О.Б. като възложител, както и сумата 97 302.97 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането за главница от 313 134.96 лева в размер на законната лихва от датата на падежа 30.12.2015 г. до 25.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на иска в съда – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноските по делото.

Ответникът О.Б. ***, ЕИК ********* не признава предявените искове. Твърди, че ищецът не е придобил претендираното вземане с цитирания договор за цесия, тъй като самият цедент не притежава ликвидно вземане към О.Б. Посочва, че плащанията по договора за възлагане на обществена поръчка се извършват след предварително одобрение и от финансиращия проекта орган - ДФ З. – според сключен между него и О.Б. договор № 23/321/01298. Твърди, че всички суми, които са одобрени и разплатени от финансиращия орган са преведени на цедента „Е. -Х. - **“ ООД, а другите такива зае извършените СМР са недължими, поради това, че не са одобрени за плащане от ДФ „З.“.

Посочва, че издадените от „Е. -Х. - **“ ООД проформа фактури не са годен финансов инструмент и не пораждат задължение за общината. Твърди, че след като сумите – предмет на тези проформа фактури не са били одобрени от финансиращия орган, „Е. -Х. - **“ ООД е издал нови две фактури с идентично основание, но за други суми: фактура № ****/15.12.2015 г. за сумата от 1 049 794.91 лева с ДДС и фактура № ****/15.12.2015 г. за сумата от 117 954.67 лева с ДДС. Общият сбор на сумите по двете фактури е в размер на 1 167 749.58 лева с ДДС. Твърди, че това е окончателно плащане по договора между общината и цедента и тази сума му е изплатена от ДФ З.. По отношение на претенцията за мораторна лихва твърди, че съгласно договора от 30.07.2014 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи по проект „Реконструкция на вътрешна поръчка с предмет – село С., о.Б.“*** не носи отговорност за забавени плащания, затова и цесионерът по договора за цесия не разполага с правото да претендира обезщетение за забава.

С допълнителната искова молба ищецът посочва, че отношенията между ответника и третото лице Д.Ф. „З.“ са ирелевантни, тъй като разплащанията между О.Б. и „Е. -Х. - **“ ООД съгласно чл.21 ал.4 от договора от 30.07.2014г. се извършват след одобряване от страна на фонда на самия договор. Счита претендираното вземане за ликвидно, тъй като е определено по основание (дължат се суми за извършени СМР по договор от 30.07.2014 г.), определено е по размер (остатъка от дължимото възнаграждение за извършените СМР). Твърди, че то не е оспорено от длъжника, напротив същият е потвърдил наличието на задължение към ищеца и то в претендирания размер. Счита, че описаните в договора за цесия фактури отразяват стопанската операция по възникване на вземането. Посочва, че цеденът  „Е. -Х. - **“ ООД не е коригирал сумите по проформа фактурите, а издадените впоследствие такива счита зае неотносими.

С допълнителния отговор се оспорва допълнителната искова молба и се поддържат вече изложените с първоначалния такъв твърдения.

Третото лице – помагач на страната на ответника ДФ „З.“ – гр. С. изразява становище, че размерът на безвъзмездната финансова помощ, която Фондът отпуска при определени предпоставки не рефлектира върху отговорността на О.Б. към изпълнителя по договора за обществена поръчка „Е. -Х. - **“ ООД. Твърди, че О.Б. е уведомена от него за размера на изплатеното финансово подпомагане, както и за размера на наложената редукция, която спрямо дейностите по договора с изпълнителя „Е. -Х. - **“ ООД е в размер на 140 549.85 лева.

 Третото лице – помагач на страната на ответника „Е. -Х. - **“ ООД, ЕИК *********, изразява становище за основателност на исковете.

С Договор за продажба на вземане, сключен на 25.10.2015г., „Е. -Х. - **“ ООД прехвърля на „Б.б.з.р.“ АД свое вземане спрямо ответника О.Б. в размер на 1 480 884.54 лева, произтичащо от Договор от 30.07.2014 г., Констативен акт от 25.08.2015г. и проформа фактури № **/12.08.2015 г. и № **/12.08.2015 г., срещу посочена в договора цена. Със същия договор се прехвърля и вземане за лихви за забава към момента на подписване на договора и вземане за тези лихви, които биха възникнали след сключването му. Посочено е, че вземането на цедента – предмет на цесията, се основава на извършени СМР по Договор от 30.07.2014г., сключен с О.Б. за което са издадени проформа фактура № **/12.08.2015 г. за сумата от 1 346 930.42 лева и проформа фактура № **/12.08.2015 г. за сумата от 133 954.12 лева, с падеж: 30.12.2015г., или общо 1 480 884.54 лева.

Не се спори, че прехвърлянето на вземането е съобщено на О.Б. Видно от представеното писмо – уведомление вх. №ФД-1301 от 23.10.2015 г. На посоченото дата цедентът „Е. -Х. - **“ ООД и цесионерът „Б.б.з.р.“ АД са уведомили О.Б. за прехвърлянето на вземането. Посочено е, че вземането е в размер на 1 480 884.54 лева и че то произтича от договор от 30.07.2014г. Поискано е неговото плащане да се извърши по сметка на „Б.б.з.р.“ АД. Следва да се приеме, че предпоставките по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД са налице. Прехвърлянето е надлежно съобщено на ответника и има действие спрямо него.

Самото прехвърлено вземане представлява възнаграждение за извършени СМР по договор от 30.07.2014 г. между О.Б. - възложител и „Е. -Х. - **“ ООД – изпълнител на СМР по проект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа – с. С., о.Б.“, осъществяван с финансовата подкрепа на програма „З.Р.С.Р. 2007 – 2013 г.“, след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с посочения предмет и взето решение № РОП-125 от 30.06.2014 г. на възложителя за определяне на изпълнител. Цената на поръчката е 2 813 037.59 лева с ДДС /чл.21 ал.1 от договора/. Съгласно чл.1 ал.3 от договора той  влиза в сила след одобряването му от ДФ „З.“.

Предвидено е плащанията от възложителя към изпълнителя да се извършват след като договора бъде одобрен от ДФ „З.“ и финансиращият орган предостави лимит на три етапа/чл.21 ал.4 от договора/: 30 % авансово плащане, междинно и окончателно плащане. Предвидено е окончателното плащане на действително извършените и приети без забележки видове СМР да се извърши в срок до 30 дни след представяне на отчетната документация, в това число констативен акт обр. 15 и предоставяне на възложителя на средствата от ДФ „З.“. Клаузата на чл. 21, ал. 12 от договора предвижда, че ако ДФ „З.“ забави плащания,  възложителят О.Б. да не дължи на изпълнителя неустойки и лихви за тези забавени плащания, включително и изпълнителят да няма право да образува съдебни производства срещу възложителя за забавените плащания.

С Констативен акт обр. № 15/25.08.2015 г. за установяване годността за приемане на строеж – ІІІ категория: „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа – с. С., о.Б.“, обектът е приет като изпълнен съответно на одобрените проекти. С него строителната документация, включително и всички актове, установяващи извършените СМР, е предадена от изпълнителя „Е. -Х. - **“ ООД на възложителя О.Б. /стр.32 – 40 от делото на ОС/.

 

Видно от представеното писмо /стр.41 от делото на ОС/, подписано от Кмета на О.Б. и изпратено да ищеца „Б.б.з.р.“ АД О.Б. потвърждава, че е страна по договор от 30.07.2014г. с предмет: „Изпълнение на СМР по проект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа – с. С., общ. Б.“, сключен с „Е. -Х. - **“ ООД и че по този договор дължи плащане в размер на  1 480 884.54 лева с ДДС. Потвърждава, че това задължение е проверено и одобрено, както и към датата на потвърждението общината няма никакви възражения в тази връзка. Признава се и падежът за плащане на горепосочената сума – 30.12.2015 г.

След изпращане на това писмо от О.Б. са извършени няколко частични плащания по банков път чрез четири платежни нареждания – от 18.12.2015г. за сумата 973 124.65 лева, от 01.03.2016г. – за сумата 89 488.54 лева, от 22.03.2016г. – за сумата 54 767.45 лева и от 07.12.2016г. – за сумата 50 368.94 лева. Така ответникът е погасил общо 1 167 749.58 лева.

С писмо с изх. № ЕхП/122 от 26.02.2018г. /стр. 53 от делото на ОС/, изпратено от О.Б. до „Б.Б.Р.“ АД Общината признава наличието на непогасен остатък от вземане по договор от 30.07.2014 г. към изпълнителя „Е. -Х. - **“ ООД в размер на 313 134.96 лева като обяснява, че това задължение не е заплатено, тъй като не е получено плащане от ДФ „З.“.

Посочените две писма представляват признаване на вземането от страна на ответника. Признанието представлява едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от ЗЗД, същото трябва да е направено в рамките на давностния срок, да е отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда. В случая с двете цитирани писма О.Б. признава както размера на вземането, така и неговото основание. И двете са отправени до кредитора. Не е извършено оспорване на тези писмени доказателства. Самият ищец извънсъдебно признава, че дължи претендираното вземане - 313 134.96 лева /остатък от дълг в общ размер 1 480 884.54 лева, което вземане е придобито от „Б.б.з.р.“ АД съгласно договор за продажба на вземане от 21.10.2015г., сключен по реда на чл.99 от ЗЗД с „Е. -Х. - **“ ООД.

Видно от заключението на вещото лице Л. Н. А. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза към датата на договора за цесия 21.10.2015 г. В счетоводството на О.Б. е отразено задължение на Общината към „Е. -Х. - **“ ООД по Договор от 30.07.2014 г. в размер на 1 480 884.54 лева, по издадените две проформа фактури. Към 31.10.2018 г. – датата на предявяване на иска, в счетоводството на Общината е отразено задължение на същата по Договор от 30.07.2014 г. към изпълнителя „Е. -Х. - **“ ООД е в общ размер на 818 953.71 лева, в която сума е включено задължението по фактура № **** от 15.12.2015 г. за сумата от 313 134.96 лева. За същото в счетоводството няма данни да е платено.

Неоснователно е възражението на ответника, че издадените от праводателя на ищеца проформа фактури не пораждат задължение. То е породено не от тях, а от обстоятелството, че е приета извършената съобразно сключения договор работа. Задължението за плащане възниква с приемането и. Отделно от това - ответникът е осчетоводил задължението си по договор от 30.07.2014г. с предмет: „Изпълнение на СМР по проект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа – с. С., общ. Б.“, сключен с „Е. -Х. - **“ ООД. Счетоводното отразяване съвпада с извънсъдебните признания, отправени до цесионера. Не се спори, че СМР – предмет на цитирания договор с „Е. -Х. - **“ ООД са извършени и работата е приета. В тази връзка е представен и Констативен акт. Твърди се,у че остатъка от сумата не се дължи от О.Б. тъй като не му е преведена от финансиращия орган. Вярно е, че ответната Община е била ползвател на безвъзмездна финансова помощ по договор, сключен между нея и ДФ „З.“, за да бъде подпомогната реализацията на проекта  „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа – с. С., общ. Б.“. Посочването в чл.21 ал.4 от договора от 30.07.2014г., че плащането се осъществява след одобряване на договора от ДФ „З.“ и предоставяне на лимит следва да се тълкува като начина, чрез който Общината – възложител има намерение да осигури средствата за обекта, който възлага. Но неосигуряването на средства от този външен източник не би я освободило от задължението да плати за приетата работа.  

Съгласно чл.258 от ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Съгласно чл.266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. След като работата е приета без възражения за недостатъци –както е в случая – за възложителя на работата възниква задължение да плати възнаграждението за нея. На това задължение съответства изискуемото вземане на изпълнителя. Тъй като изпълнителят има вземане спрямо възложителя в размер на 1 480 884.54 лева, което е отразено в счетоводството на Общината и то е с на основание изпълнения договор за изработка от 30.07.2014 г., именно това вземане е прехвърлено от цедента на цесионера със сключването на договора за цесия от 21.10.2015 г. От тази сума се признава, че е платена 1 167 749.58 лева, то дължим е остатъка от 313 134.96 лева, в какъвто размер е главната претенция. Не са ангажирани доказателства за нейното погасяване. Ето защо този иск се явява основателен в пълния му предявен размер.

Върху горната сума следва да се присъди и законната лихва, считано от 31.10.2019г. до окончателното изплащане.

С оглед забавата на ответника след 30.12.2015г., когато е падежът на задължението /обстоятелство, за което не се спори и се признава от ответника в цитираните две писма – потвърждения/ когато вземането е станало изискуемо, на основание „чл.86 ал.1 от ЗЗД същият дължи и обезщетение за забава изплащането на главницата в размер на законната лихва за периода 31.12.2015г. – 25.10.2018 г. /до когато се претендира, а не до датата на исковата молба – 30.10.2018г./, което правилно е определено от първоинстанционния съд на 89 694.56 лева общо. В тази връзка съдът е взел предвид претенцията на ищеца – той е посочил че забавата обхваща периода 30.12.2015г. – 25.10.2018г. като е заявил, че претендира обезщетението за забава за този период върху главница от 313 134.96 лева. С въззивната жалба се твърди, че след 30.12.2015г. ответникът е извършил няколко частични плащания в общ размер 1 167 749.58 лева, а 313 134.96 лева е само остатъкът от задължението, но обезщетението за забава следва да се съобрази с всяка от датите на извършените частични плащания като се изчисли върху остатъка от просрочената главница към всяка от датите, на които са извършени те.    Такова изчисление би било съвършено различно от предявения иск. Ищецът не е претендирал заплащане на лихва върху всяка отделна главница – съобразно частичните плащания, а само върху остатъка от 313 134.96 лева. Изчисленията, по начина, по който се иска да бъдат извършени, биха съответствали на друга претенция, различна от заявената /върху други размери на главницата и за различни периоди/. Ето защо изчисленията, които е извършил първоинстанционния съд, са съобразени със заявената претенция и са правилни. Следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и посоченото обезщетение за забава – 89 684.56 лева, а за разликата до пълния предявен размер 97 302.97 лева искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.  

До същите правни изводи е достигнал първоинстанционния съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като съобразно цената на предявените искове минималният размер на възнаграждение съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 9586.58 лева /или 11503.89 лева с ДДС/. Претендираното възнаграждение е 10 800 лева с ДДС, което не надхвърля минималния размер.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК жалбоподателят - ответник дължи на въззиваемата страна разноски по делото пред въззивния съд в размер на 296.47 лева – съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите. Следва да бъде осъден –за заплащането на такива.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК жалбоподателят - ищец дължи на въззиваемата страна разноски по делото пред въззивния съд в размер на 356.38 лева - съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите. Следва да бъде осъден за заплащането на такива.

С оглед на гореизложеното съдът

 

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №118 от 30.09.2019г., постановено по т.д. № 309/2018г. по описа на Окръжен съд – П., както в частта, с която  О.Б. ***, ЕИК ********* е осъдена да заплати на „Б.б.з.р.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, сумата 313 134.96 лева, произтичаща от Договор за цесия от 21.10.2015 г. и представляваща остатък от вземане, в общ размер от 1 480 884.54 лева, по Договор от 30.07.2014 г. за изпълнение на СМР по проект „Реконструкция на вътрешна водопроводна мрежа – с. С., о.Б.“, осъществяван с финансовата подкрепа на програма „З.Р.С.Р. 2007 – 2013 г.“, сключен между „Е. -Х. - **“ ООД, ЕИК *********, като изпълнител, и О.Б. като възложител, както и да заплати сумата 89 694.56 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането за главница от 313 134.96 лева в размер на законната лихва от датата на падежа 30.12.2015 г. до 25.10.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на иска в съда – 31.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата 16 282.77 лева – разноски по делото съразмерно на уважената и отхвърлена част от исковете, така и в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Б.б.з.р.“ АД, ЕИК ********* против О.Б. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за разликата над присъдения размер от 89 694.56 лева до пълния предявен размер от 97 302.97 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на вземането за главница от 313 134.96 лева в размер на законната лихва от датата на падежа 30.12.2015 г. до 25.10.2018 г.

ОСЪЖДА О.Б. ***, ЕИК ********* да заплати на „Б.б.з.р.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** сумата 296.47 лева – разноски по делото пред въззивната инстанция съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.

ОСЪЖДА „Б.б.з.р.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на О.Б. ***, ЕИК ********* сумата 356.38 лева - разноски по делото пред въззивната инстанция съразмерно на уважената и отхвърлена част от жалбите.

Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи „Е. -Х. - **“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** и Д.Ф. „З.“ – гр. С., ****.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                         ЧЛЕНОВЕ: