Решение по дело №447/2018 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 7
Дата: 25 януари 2019 г.
Съдия: Светлин Емилов Стефанов
Дело: 20183600600447
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№7

 

гр. Шумен 25.01.2019 година.

 

 

В      И   М   Е   Т   О     Н А     Н   А   Р   О   Д   А

 

Шуменският Окръжен съд наказателна колегия на двадесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Георгиева

 

                                  ЧЛЕНОВЕ : 1. Светлин Стефанов

 

                                                         2. Румяна Райкова

 

при секретаря Станислава Стойчева и с участието на прокурор Румен Рачев, като разгледа докладваното от съдия Светлин Стефанов ВНОХД № 447/2018 година по описа на ШОС, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производство по чл.318 и следващите от НПК.

            С присъда постановена по НОХД №47/24.10.2018 година Районен съд – град Шумен признал подсъдимият М.Е.Х. за виновен по чл.343б ал.1 от НК и го осъдил на една година лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

            В предвидения от закона срок и форма подсъдимият е депозирал въззивна жалба против така постановената присъда.

            С жалбата подсъдимият иска отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която да бъде оправдан, като за това  навежда доводи в самата жалба.

            В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция  прокурора счита ,че пред ШРС са събрани всички относими  към предмета на доказване доказателства и на тази основа съдът е постановил един законосъобразен и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде потвърден, а жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение.

            Защитника на подсъдимия счита ,че подзащитния му е невинен. В тази връзка навежда довод ,че назначената и извършена по делото експертиза установява наличие на алкохол в кръвта 1.28 тоест само с 0.8 над допустимото. Защитника заема позиция ,че тази установена по делото алкохолна концентрация се дължи на факта, че подсъдимият когато се прибрал в къщи си дезинфекцирал устната кухина със силна ракия първак. От това защитника прави извод, че дори и подсъдимият  да е употребил алкохол то той е бил под границата на допустимото.

            ШОС, след като се запозна с материалите по делото обсъди доказателствата по делото, поединично и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

            На 08.10.2017 година около 7.30 часа подсъдимият М.Е.Х. седнал зад волана на лек автомобил „ *****“, модел „*****“ с рег. № *****собственост на Д.В.Й. за да го управлява.Х. не е бил правоспособен водач.Той бил решил да посети пчелина си, като пътя му минавал през село Мадара. Движейки се по улица „ Съединение“ със скорост от 87.30 км/ч същият навлязъл в десен завой на пътното платно, което по това време било мокро, а времето било облачно. При навлизането в завоя подсъдимия Х. употребил спирачки, но автомобилът се занесъл към лявата част на пътното платно, след което излязъл извън него и се качил на тротоара. След излизането извън платното, автомобилът се протъркал с лявата си част по стената на дом № 26, където живеел свидетеля В.С.В., при което лявото задно колело на автомобила се претърколило по оградата на двора на къщата и лявата задна част на автомобила се качила върху нея. Автомобилът продължил движението си напред и се ударил с предната си дясна част в уличен стълб, след което преустановил движението си.

            След установяването на автомобила в покой подс. Х. изпаднал от него, като паднал по корем на асфалта. В този момент с лекия си автомобил посока Кюлевча пътувал свидетеля С.П.К., който видял лежащият на асфалта Х.. Свидетеля спрял автомобила си и отишъл до подсъдимия, който хъркал и се давел. Обърнал го на една страна и видял, че лицето му е обезобразено, като долната му устна била разкъсана и имало кръв. На место дошли и други хора, била извикана линейка ,както и били сигнализирани органите на МВР чрез тел.112.

            Подсъдимият знаейки състоянието си и ,че е употребил алкохол напуснал местопроизшествието и се прибрал в домът си. Пристигнала на место бърза помощ но не заварила там пострадалия.

            Екипът от служители на МВР открили подсъдимия Х. в домът му, тъй като личната му карта била останала на местопроизшествието и от това установили съпричастността му към деянието.

            Подсъдимият бил откаран с линейка в  центъра за спешна медицинска помощ, където му била указана медицинска помощ и след приключване на манипулациите, подсъдимият бил поканен да даде кръвна проба за изследване за наличие на алкохол. Подсъдимият се съгласил, като за това бил съставен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. При представянето на протокола след съставянето му за подпис на подсъдимия той  отказал да го подпише, като отказа бил документиран с подпис на свидетел.

            ШОС след като се запозна с всички материали по делото обсъди доказателствата поединично и в тяхната съвкупност и след извършената служебна проверка на присъдата установи единствено наличието на основанията по чл.338  във вр. с чл.334 т.6 от НПК за потвърждаване изцяло на така постановената първоинстанционна присъда.

            Правилно от изложената фактическа обстановка ШРС е достигнал до обоснования извод ,че автор на инкриминираното деяние е подсъдимия Х.. В потвърждение на това са събраните по делото гласни и писмени доказателства, които в своята цялост обосновават един безпротиворечив извод относно авторството на деянието.

Що се отнася до позицията на подсъдимия и неговата защита относно концентрацията на алкохол в кръвта, въззивната инстанция приема, че по делото по безспорен начин е установена концентрацията на алкохол в кръвта посредством извършената по делото химическа експертиза.

Въззивната инстанция  счита ,че е спазена и процедурата относно взимането на кръвна проба и в тази насока също не може да има съмнение за незаконосъобразност на действия извършени от длъжностни лица.

           

            Правилно съдът е определил и вида и размера на наказанието, като е отложил така наложеното наказание лишаване от свобода на основание чл.66 ал.1 за срок от три години считано от влизане в сила на настоящата присъда.

            Водим от горното ШОС намира, че постановената от ШРС присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена изцяло.

            Ето защо и на основание чл.338 във вр. с чл.334 т.6 от НПК ШОС,

 

 

                                                           Р   Е   Ш   И :

 

 

Потвърждава изцяло Присъда №47/ 24.10.2018 год. постановена по НОХД №4189/18 година на ШРС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                              ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                      2.