РЕШЕНИЕ
гр.София,09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,,V-"А" въззивен състав, в открито заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.И. КИРИМОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 1986 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК
С
решение от 29.02.2016 г. по гр.д. № 43540/14 г., СРС, ГО, 52 с-вПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С."
ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, против Д. И.П. , ЕГН ********** и
И.П.П. , ЕГН **********, с
адрес: ***,ж.к „********ап.З иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал.2
ЗС, че Д. И.П. и И.П.П. дължат на ищеца при условия на
солидарност и сумата от 1526.58 лева, представляваща продажна
цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, район „Подуене", ж.к."********, абонатен номер *****, за
периода от 27.03.2011г. до м. 04.2013 г., заедно със законната
лихва върху тази сума от 27.03.2014 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 1526.58 лева до пълния предявен размер от
1975.20 лева и за периода от м.01.2011г. до 27.03.2011г. и иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД,’ че Д. И.П. и
И.П.П. дължат солидарно на
Т.С. ЕАД сумата 219.10 лева, представляваща
лихва за забава за периода
от 27.03.2011 г. до 06.02.2014 г., удостоверени в заповед за изпълнение на парично
задължение по гражданско дело № 16278/2014 г. по описа на СРС, 52-ри състав.
ОСЪЖДА Д. И.П. , ЕГН ********** и И.П.П. ,
ЕГН **********, с адрес: ***,ж.к „********ап.З да заплатят на „Т.С."
ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК общо сумата от
1002.41 лева, представляваща съдебни разноски,изменени с
определение от 28.05.2018 г.на сумата 430.86 лв.
Решението е
обжалвано с въззивна жалба от ответниците
с мотиви, изложени
в нея. Развиват се доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.Сочат,че
съдът осъдил солидарно длъжниците да заплатят дълга,а в заповедта за изпълнение
са осъдени при условията на разделност,при
което искът не може да се разглежда при условията на чл.422 ГПК.Заявителят
не спазил срокът по чл.415 ГПК за предявяване на иска.
Моли да бъде отменено решението
на СРС в обжалваната
част . Претендират присъждане на разноски.
Въззиваемата не представя отговор на въззивната жалба .
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за претендираните суми. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането на 11.08.2014 г.,който е в
срок-едномесечен от получаване на съобщението с указанията за предявяване на
иск .
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответницаите е ползвали
енергията, като за процесния период не са
заплатили дължимата цена. Моли съда да установи
вземането така, както
е предявено в
заповедното производство.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
С
подаденото заявление по чл.410 ГПК заявителят е претендирал незаплатена
топлоенергия за осъждане на двамата длъжници при условията на солидарност да
заплатят ½ от дълга,а само длъжникът И.П. да заплати другата ½ от
дълга.Със заповедта за изпълнение заповедният съд е разпоредил длъжниците
солидарно да заплатят цялата сума.
Искът по чл.415 ГПК е предявен за солидарното осъждане на двамата
длъжници.
С молба от 24.06.2019 г. въззивникът е
уточнил,че претендира солидарно осъждане на длъжниците Д. и И. П. за сумата 987.60 лв.главница и 167.11 лв. законна лихва
за забава от 28.02.2011 г.до 06.02.2014 г.,а И.П. дължи сумата 987.60 лв.главница и 167.11 лв. законна
лихва за забава от 28.02.2011 г.до 06.02.2014 г.Това е претендирал и в
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съдът не е обвързан от претенцията за
солидарно осъждане ,но необходимостта да се дадат указания как се поддържа
същата,ако солидарност не е налице,е продиктувана от обстоятелството,че при
заявена пасивна солидарност,ако тя не се установи,искът се разглежда като
предявен в пълния му размер срещу всеки от ответниците./в този см.реш.№15 от
26.05.2017 г.на ІІІ ГО на ВКС/.
По заявената претенция със заявлението за
издаване на заповед за изпъление съдът е осъдил разделно ответниците да
заплатят дълга.При направеното уточнение пред въззвиния съд претенцията е
уточнена ,така както е заявена със заявлението.
След приспадане на задължения като погасени
по давност за длъжниците установената сума ще е както следва:Д. и И. П. дължат
сумите 763.28 ,ведно с лихва за забава 109.55 лв. при условията на пасивна
солидарност, а И.П. дължи сумите 763.28 лв.,ведно с лихва за забава 109.55 лв.,ведно
със законната лихва върху главниците от 27.03.2014 г.до окончателното им
изплащане.
Решението следва да се отмени в частта за
солидарно осъждане на двамата длъжници,както и в частта за разноските като
двамата ответници следва да заплатят сумата 215.43 лв.солидарно,а И.П. сумата
215.43 лв.
Във въззивното производсво въззивниците са
сторили разноски за държавна такса в размер на 64.50 лв. и 300 лв.разноски за
адвокатска защита ,които следва да бъдат присъдени.Не е налице прекомерност на
платения адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от
29.02.2016 г. по гр.д. № 43540/14 г., СРС,
ГО, 52 с-в частта,с която се ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С." ЕАД, ЕИК
********със седалище и адрес на управление:***, против Д. И.П. , ЕГН ********** и И.П.П. ,
ЕГН **********, с адрес: ***,ж.к „********ап.З иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и
чл. 100, ал.2 ЗС, че Д. И.П. и И.П.П. дължат на ищеца при условия
на солидарност и сумата от 1526.58 лева, представляваща продажна
цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, район „Подуене", ж.к."********, абонатен номер *****, за
периода от 27.03.2011г. до м. 04.2013 г., заедно със законната
лихва върху тази сума от 27.03.2014 г. до окончателното й
изплащане и иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422,
ал. 1 от ГПК и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,’ че Д. И.П.
и И.П.П. дължат
солидарно на Т.С. ЕАД сумата 219.10
лева, представляваща лихва
за забава за периода от 27.03.2011 г. до 06.02.2014 г.,
удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по гражданско дело №
16278/2014 г. по описа на СРС, 52-ри състав.
ОСЪЖДА Д. И.П. , ЕГН ********** и И.П.П. ,
ЕГН **********, с адрес: ***,ж.к „********ап.З да заплатят на „Т.С."
ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК общо сумата от
430.86 лева, представляваща съдебни разноски и вместо това
П О С Т А Н О В Я
В А :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО ,по предявените от „Т.С."
ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***,
против Д. И.П. , ЕГН **********
и И.П.П. , ЕГН **********,
с адрес: ***,ж.к „********ап.З иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД и чл. 100, ал.2
ЗС, че Д.
И.П. и И.П.П. дължат на ищеца
при условия на солидарност сумата от 763.28 лева, представляваща
продажна цена на доставена топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, район „Подуене", ж.к."********, абонатен номер *****, за
периода от 27.03.2011г. до м. 04.2013 г., заедно със законната лихва върху тази
сума от 27.03.2014 г. до окончателното й изплащане и сумата 109.55 лв. представляваща лихва
за забава за периода от 27.03.2011 г. до 06.02.2014 г.,а И.П.П.
, ЕГН ********** дължи на ищеца сумата
от 763.28 лева, представляваща продажна цена на доставена
топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район
„Подуене", ж.к."********, абонатен номер *****, за периода от
27.03.2011г. до м. 04.2013 г., заедно със законната лихва върху тази
сума от 27.03.2014 г. до окончателното й изплащане и сумата 109.55 лв. представляваща лихва
за забава за периода от 27.03.2011 г. до 06.02.2014 г
ОСЪЖДА Д. И.П. , ЕГН ********** и И.П.П. ,
ЕГН **********, с адрес: ***,ж.к „********ап.З да заплатят на „Т.С."
ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК солидарно сумата от
215.43 лева, а И.П.П. , ЕГН ********** да заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК *******сумата
215.43 лв.представляващи съдебни разноски пред първа инстанция.
ОСЪЖДА „Т.С."
ЕАД, ЕИК *******да заплати на И.П.П.
, ЕГН ********** и Д. И.П.
, ЕГН ********** сумата 364.50 лв. разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.