РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 991/2.7.2021г.
гр.Пловдив, 02 . 07
. 2021г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и първа година в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
като
разгледа докладваното от съдията ч.адм.д.№ 1269 / 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното :
ЕТ „Г.Б.”, представляван от Г.Н.Б.,
седалище и адрес на управление – гр.Асеновград, ул.”Цар Самуил” № 44, с
пълномощник адв.Н.Г., обжалва Заповед № РД 09-362/07.04.2021г. на Министъра на
земеделието, храните и горите – в частта й, с която е отказано възстановяване
на сумата от 3056,00лв. – заплатена цена за изключване на посочените в жалбата
имоти от ДГФ на основание чл.19 ал.1 и ал.2 от Закона за горите /ЗГ/, и сумата
от 4505,43лв. – заплатени средства за компенсационно залесяване на засегнатите
гори.
Становища на страните :
- Оспорващото лице поддържа следните
фактически основания, от които произтичат съображенията за незаконосъобразност
на административния акт в обжалваната му част – Във вр. с инвестиционно
намерение на ЕТ „Г.Б.” за изграждане на малка ВЕЦ „Асеница-3” на р.Чепеларска,
е издадено Разрешително за водоползване № 0858/22.04.2002г., изменено с
разрешително за водоползване № 0858/21.04.2004г., двете на МОСВ –
Източнобеломорски район, а със Заповед № А-556/02.06.2005г. на Кмета на община
Асеновград е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ за изграждане на МВЕЦ „Асеница-3” в
имоти от Държавен горски фонд /ДГФ/ с кадастрални номера - №№ 000089, 000090,
000091, 000093, 000095 и 000098, местност „До манастира”, землището на
с.Бачково и образуване на нов УПИ I – МВЕЦ, кв.1. Предвид инвестиционното
намерение и като следваща стъпка в развитието на административната процедура,
със заявление рег.№ 28-ГГ-10/27.06.2005г. жалбоподателят поискал от Национално
управление по горите /сега – Държавна агенция по горите/ изключването на
посочените шест имота от Държавния горски фонд. Със Заповед № 1316/09.07.2008г.
на Председателя на държавната агенция по горите посочените имоти са изключени
от държавния горски фонд и ЕТ „Г.Б.” е задължен да внесе 3056лв. по сметка на
Държавната агенция по горите – цена за изключване на посочените имоти от ДГФ на
основание чл.19 ал.1 ЗГ /отм./, както и сума, чийто размер е определен от
Регионална дирекция по горите – гр.Пловдив на 4 505,43лв., по сметка на
Национален фонд „Българска гора” – средства за компенсационно залесяване на
засегнатите гори. Двете суми са заплатени от ЕТ „Г.Б.” по указания начин с
платежни нареждания №№ 1868/16 и 1868/17 – двете от 19.08.2008г. След
приключване на описаните предварителни действия и с оглед реализация на
инвестиционното намерение, ЕТ „Г.Б.” подал по преписка рег.№
28-ГГ-10/27.06.2005г. – молба до Председателя на Държавна агенция по горите
вх.№ 28-ГГ-10/07.08.2009г. за закупуване на посочените недвижими имоти, вече
изключени от ДГФ. Повече от единадесет години Министерството на земеделието и
горите не финализира тази процедура,
порази неясни за жалбоподателя причини и въпреки четирикратно изискваното
подновяване на представени документи с оглед тяхната актуалност и многократните
запитвания от страна на заявителя /напр. питане от 10.05.2012г., получено в
Министерството на 14.05.2012г., приложено към жалбата/.
Едва в началото на 2021г. е изпратено
писмо изх.№ 70-546/02.02.2021г., с което от МЗХГ е поискано от заявителя
потвърждаване на инвестиционното намерение за закупуване на посочените имоти с
оглед финализиране на процедурата по преписката. С писмо вх.№
70-546/02.03.2021г. на МЗХГ заявителят уведомил Министъра на земеделието,
храните и горите, че поради изтичането на твърде дълъг период, в който
съответните дирекции и служби в министерството са бездействали, изпълнението на
инвестиционното намерение за изграждане на ВЕЦ се е провалило, тъй като с
годините и законодателството, и икономическата среда са се променили. Със
същото писмо, доколкото по вина на административния орган не може да се
реализира инвестиционното намерение, е поискано възстановяване на заплатените в
полза на ДАГ и на Национален фонд „Българска гора” суми.
Със Заповед № РД 09-362/07.04.2021г.
на Министъра на земеделието, храните и горите е прекратено административното
производство по заявление вх.№ 28ГГ-10/07.08.2009г. за недвижимите имоти,
посочени в жалбата /което е част от преписка рег.№ 28ГГ-10/27.06.2005г./, като
е отказано възстановяване на заплатените суми с мотив, че Заповед №
1316/19.08.2008г. на Председателя на ДАГ е влязла в сила със заплащане на
сумите по промяна на предназначението на процесните земи и за компенсационното
залесяване, респект. не е налице правно основание за възстановяване на сумите,
заплатени по тази заповед.
Заповед № РД 09-362/07.04.2021г. в
частта й, с която е отказано възстановяване на заплатените суми от ЕТ „Г.Б.” се
счита за незаконосъобразна, поради постановяването й при допуснати груби
нарушения на производствените правила и несъобразяване с материалния закон.
Поддържа се, че описаните в жалбата действия на оспорващото лице са извършени с
оглед осъществяване на заявеното инвестиционно намерение за изграждане на малка
ВЕЦ „Асеница-3” на р.Чепеларска. Твърди се, че те не представляват
самостоятелни административни производства, а са част от общото производство,
инициирано от ЕТ „Г.Б.” пред Национално управление на горите /сега Държавна
агенция за горите/ със заявление рег.№ 28-ГГ-10/27.06.2005г. Заявено е, че
изцяло по вина на административния орган това производство е продължило повече
от шестнадесет години. Предвид изтичането на каквито и да било разумни срокове,
настъпили промени в законодателството, променена икономическа среда,
установената търговска дейност на ЕТ „Г.Б.”, към настоящия момент реализирането
на инвестиционното намерение става невъзможно. Затова заплатените в полза на
ДАГ и национален фонд „Българска гора” суми се явяват заплатени на
неосъществено основание, доколкото инвестиционното намерение на ЕТ „Г.Б.” не
може да бъде осъществено/изпълнено. Предвид изложеното се счита, че като не е
съобразил фактите, административният орган не е приложил правилно закона –
процесуален и материален и е постановил незаконосъобразен акт, отказвайки
възстановяването на платени в хода на процеса суми, от които заявителят не се
ползва и няма как да се ползва, а платените суми облагодетелстват единствено и
само собственика на процесните имоти – държавата, като частта от тях,
предназначена за компенсаторно залесяване, е използвана без горския фонд в тези
имоти да е премахнат.
Поискана е отмяна на оспорената
заповед в частта й, с която е отказано възстановяване на сумата от 3056,00лв. –
заплатена цена за изключване на посочените в жалбата имоти от ДГФ на основание
чл.19 ал.1 и ал.2 от Закона за горите /ЗГ/, и сумата от 4505,43лв. – заплатени
средства за компенсационно залесяване на засегнатите гори. Претендирани са за
присъждане направените разноски /50 лв. държавна такса и 750лв. адвокатско
възнаграждение, л. 43 – пълномощно/.
- Министърът на земеделието, храните и
горите не изрази становище по жалбата.
1. Оспорването е основано на чл.197 АПК, предвид правното основание за издаване на оспорената заповед – чл.56 ал.1 АПК. Жалбата е подадена в 14 дн.срок от съобщаването – в писмено уведомление
/л.32/ е отразено, че не е налична обратна разписка, която да удостоверява връчване
на оспорената заповед, изпратена на адресата с писмо изх.№ 70-546 от
16.04.2021г. с отразен баркод на Български пощи ЕАД. При служебна справка в
сайта на Български пощи ЕАД е установено, че пратката е получена на
22.04.2021г. Жалбата е с вх.номер от 05.05.2021г.
2. Заповедта е постановена във вр. с
докладна записка № 93-2197/07.04.2021г. – наредено е прекратяване на
административното производство по заявление вх.№ 28 ГГ – 10 от 07.08.2009г. за
закупуване на поземлени имоти с идентификатори 02974.15.89, 02974.15.90,
02974.15.91, 02974.15.93, 02974.15.295 и 02974.17.98 по КККР на с.Бачково,
община Асеновград, изключени от държавна горска територия съгласно Заповед №
1316 от 09.07.2008г. на Държавна агенция по горите, по искане на ЕТ „Г.Б.”. По
отношение прекратяването на административното производство /необжалвана част от
административния акт/ са посочени : заявление вх.№ 28 ГГ-10 от 07.08.2009г. за
закупуване на описаните поземлени имоти, които съгл. Заповед № 1316 от
09.07.2008г. на ДАГ, са имоти с променено предназначение; писмо изх.№ 70-456 от
02.02.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с което е поискано
от ЕТ „Г.Б.” потвърждение на инвестиционното намерение; писмо рег. индекс
70-546 от 02.03.2021г. на Министерството на земеделието, храните и горите
/МЗХГ/, в което ЕТ „Г.Б.” е заявил, че желае да се прекрати преписката, като
претендира да бъдат възстановени сумите по Заповед № 1316 от 09.07.2009г. на
ДАГ, внесени по сметка на национален фонд „Българска гора”, съответно сумата от
4 505,43лв. за компенсационно залесяване и по сметката на ДАГ – сумата от
3056лв. – цена за изключване на посочените имоти от държавния горски фонд на
основание чл.19 ал.1 и ал.2 ЗГ /отм./.
Административният акт е издаден от компетентен
орган, до който е отправено писмено искане рег.индекс 70-546/02.03.2021г.
/л.21, 22/. Представени са доказателства за валидност на електронния подпис на
министъра към 07.04.2021г. /диск, плик 35а/.
В случая административният орган се е
произнесъл с един административен акт, основан на чл.56 ал.1 АПК, част от който
е отказът за възстановяване на двете претендирани суми. Оспорената част от
заповедта произтича от неоспорената й част /влязла в сила/ – прекратяване на
административното производство по заявлението от 07.08.2009г. за закупуване на
имотите. Поради това и на основание чл.56 ал.4 АПК : „Актът за прекратяване на
производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV.”,
съдебното производство е по реда на глава десета, раздел IV АПК.
По отношение отказът за възстановяване
на двете суми, в заповедта е посочено, че административното производство
инициирано от ЕТ „Г.Б.” за промяна предназначението на горепосочените имоти в
землището на с.Бачково, е приключило с издаването на Заповед №
1316/19.07.2008г. на председателя на ДАГ и след заплащането в срок на дължимите
суми за промяна на предназначението и за компенсационно залесяване, заповедта е
влязла в сила и имотите са урбанизирана територия. Предвид изложеното, според
Министъра на земеделието, храните и горите няма правно основание за
удовлетворяване на искането за възстановяване на сумите, заплатени като дължими
на основание Заповед № 1316 от 09.07.2008г., по приключило с влязъл в сила
индивидуален административен акт административно производство, по искане на ЕТ
„Г.Б.”.
В заповедта и в преписката отсъства
информация за осъществено компенсационно залесяване по отношение сумата от 4
505,43лв., внесена по сметка на национален фонд „Българска гора”.
3. Според данни от преписката и
приложените към жалбата писмени доказателства /с р. от 23.06.2021г. е изискана
пълната преписка във вр. с молба на жалбоподателя от 18.06.2021г. – на
30.06.2021г. постъпиха заверени копия от жалбата с приложенията към нея, поради
което не бе необходимо запознаване на оспорващото лице с приложени от него
документи/ : Заповед № 1316/09.07.2008г., издадена от Председателя на ДАГ, е
правно основана на – чл.14 ал.1 т.1, чл.17 ал.2 и чл.19 ал.1 и 2 ЗГ, заявление
вх.№ 28-ГГ-10 от 27.06.2005г. и вр. с чл.2 от Постановление на МС №
168/23.07.2007г. за преобразуване на Национално управление по горите в държавна
агенция по горите. Според посочените норми от ЗГ /отм./ в действащата им
редакция към 09.07.2008г. : „Гори и земи от горския фонд се изключват при
промяна на предназначението им за: 1. площадки за изграждане на
електроцентрали, язовири и други хидротехнически и електротехнически
съоръжения, добив на подземни богатства, гробищни паркове, депа за отпадъци,
претоварни станции;”; „При изключване на гори от горския фонд, както и при
учредяване или възникване на сервитути върху гори от горския фонд се извършва
компенсационно залесяване върху незалесена площ не по-малка от засегнатата.”; „
За изключените площи,учреденото право на ползване и сервитути върху гори и земи
от държавния горски фонд се заплаща цена, определена с наредба, приета от Министерския
съвет.; Сумата по ал. 1 се внася в бюджета на Държавната агенция по горите.”.
На 07.08.2009г., след издаване на
заповедта от 09.07.2008г. за изключване от държавния горски фонд на площ в
размер на 5, 370 дка за изграждане на МВЕЦ въз основа на ПУП, одобрен със Заповед
№ А-556/02.06.2005г. – относно шестте имота, ЕТ „Г.Б.” е подал молба за
закупуването на имотите. На 10.05.2012г., ЕТ „Г.Б.” е подал „питане” относно
преписката за закупуване на имотите, според съдържанието на което МЗХ е
отправило до заявителя писмо с изх.номер от 04.10.2020г. – за внасяне на
документи, които са представени. От м.05.2012г. до 02.02.2021г. няма данни за
движение на преписката по искането за закупуване на имотите. На 02.02.2021г.
МЗХГ е изпратило искане за потвърждение на молбата за закупуване на имотите. В
отговор на посоченото писмо е изпратено заявление от ЕТ „Г.Б.” с вх. номер от
02.03.2021г., описващо данните в периода от подаване на молбата за закупуване /
07.08.2009г. до 02.02.2021г. : повече от 11 години МЗХГ не финализира
преписката, въпреки че след 07.08.2009г. трикратно са актуализирани документи,
чийто срок междувременно е изтичал /вх.№ 91-1431 от 15.02.2011г.; вх.№ 91-1228
от 26.06.2012г.; вх.№ 91-1228/08.01.2013г./; направени са разходи за
предпроектни проучвания; в съседство на имотите, за закупуването на които е
подадена молбата през 2009г. са осъществени инвестиционни намерения, което
показва различния подход към отделните заявители; през 2020г. заявителят е
навършил пенсионна възраст и понастоящем е пенсионер.
В това заявление е претендирано
възстановяване на внесените суми /4 5050,43лв. и 3 056лв./, както и да се
извърши паралелно или последващо прекратяване на преписката.
На 12.03.2021г. главният секретар на
МЗХГ е поискал становище от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
горите по повод заявлението на ЕТ „Г.Б.” с вх. номер от 02.03.2021г. /л.20/. На
17.03.2021г. е постъпило становище от Изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция по горите /л.19/, според което : Административното производство,
инициирано от ЕТ „Г.Б.” за промяна на предназначението на поземлени имоти в
землището на с.Бачково от горска в урбанизирана територия, е приключило успешно
с издаване на Заповед № 1316/19.07.2008г. на Председателя на ДАГ. След
заплащане в срок на дължимите суми за промяната на предназначението и за
компенсационно залесяване, заповедта е влязла в сила и имотите са урбанизирана
територия. Предвид факта, че заявителят е подал в срок искане за закупуване на
имотите с променено предназначение, е счетено за правилно да бъде продължено
административното производство в МЗГХ за продажба на урбанизираните имоти. „Не
виждаме правни основания за удовлетворяване исканията на заявителя за
възстановяване на средствата, заплатени като дължими на основание заповедта на
Държавната агенция по горите, по приключилото административно производство,
инициирано от заявителя”.
С докладна записка от 07.04.2021г. на
Главен секретар на МЗХГ /л.15, 16/ относно прекратяване на административното
производство по заявление вх.№ 28 ГГ-10/07.08.2009г., на основание чл.56 ал.1 АПК, на Министъра на земеделието, храните и горите, е предложен проект за
заповед за прекратяване на образуваната преписка с вх.№ 28 ГГ-10/07.08.2009г.,
по изрично искане на заявителя. В одобрената от министъра докладна записка е
цитирана разпоредбата на §5 ал.3 от ПЗР на ЗГ : „Процедури, започнали по реда
на чл. 14г, ал. 2 от отменения Закон за горите,
се довършват по досегашния ред, в случай че лицето, по чието искане е станало
изключването: 1. е подало или в тримесечен срок от влизането в сила на този
закон подаде заявление, към което са приложени всички изискуеми документи, и 2.
заплати дължимата цена по сделката в 6-месечен срок от влизането в сила на
заповедта за продажба, замяна или учредяване на ограничено вещно право.”. Посочено
е, че имотите – предмет на преписката, са изключени от държавен горски фонд
съгл. Заповед № 1316/09.07.2008г. на ДАГ, по искане на ЕТ „Г.Б.”.
Административното производство за промяна предназначението на имотите е
приключило с издаването на заповед № 1316 от 19.07.2008г. и след заплащането в
срок на дължимите суми за промяна на предназначението и за компенсационно
залесяване, заповедта е влязла в сила и имотите са урбанизирана територия,
поради което е счетено, че няма правно основание за удовлетворяване на искането
за възстановяване на сумите, заплатени като дължими на основание заповед № 1316
от 09.07.2008г., по приключило с влязъл в сила индивидуален административен акт
административно производство, по искане на ЕТ „Г.Б.”.
4. По молбата за закупуване на
поземлени имоти с идентификатори 02974.15.89, 02974.15.90, 02974.15.91,
02974.15.93, 02974.15.295 и 02974.17.98 по КККР на с.Бачково, община
Асеновград, изключени от държавна горска територия съгласно Заповед № 1316 от
09.07.2008г. на Председателя на Държавна агенция по горите, от 07.08.2009г., не
е имало произнасяне по реда на ЗГ - отменен със Закона за горите, обн., ДВ, бр. 19
от 8.03.2011г., в сила от 9.04.2011г. Преписката не съдържа данни, обосноваващи
отсъствието на действия от страна на административния орган относно приключване
на административната процедура. В преписката не е налице и информация за
нередовности на искането за закупуване на имотите, по повод на които да е имало
указания за отстраняването им в определени срокове. Без наличието на фактически
и/или правни основания, считано от 07.08.2009г., до 02.02.2021г. процедурата не
е била довършена. Заявителят в случая е бил коректен участник в административно
производство по закупуване на имоти от държавен горски фонд, изключени от същия
със заповед № 1316/09.07.2008г., въз основа на одобрен ПУП със заповед №
А-556/02.06.2005г. на Кмета на община Пловдив. Според приложените към жалбата
писмени доказателства, издаването на административни актове за одобряване на
ПУП и изключване на имоти от държавен горски фонд е по реда на самостоятелни
производства, но и част от производството за закупуване на имотите, тъй като лицето,
по отношение на което има издадена заповед за изключване на имоти от държавен
горски фонд, има право да поиска закупуването им. Тоест, предпоставките за
издаване на благоприятен акт са били налице и не е имало основание за забава от
единадесет години.
Според §5 ал.4 ПЗР ЗГ – „В случай че
не бъдат изпълнени изискванията на ал. 3, правата на лицата, в полза на които е
постановена промяна на предназначението, се погасяват.”. Изискванията на §5
ал.3 ПЗР ЗГ са били изпълнени, в частност - §5 ал.3 т.1 ПЗР ЗГ /”е подало или в
тримесечен срок от влизането в сила на този закон подаде заявление, към което
са приложени всички изискуеми документи”/, тъй като изпълнение изискването на
§5 ал.3 т.2 ПЗР ЗГ е било поставено в зависимост от произнасянето на
административния орган /”заплати дължимата цена по сделката в 6-месечен срок от
влизането в сила на заповедта за продажба, замяна или учредяване на ограничено
вещно право”/. Правото на лицето, в полза на което е постановена промяна на
предназначението, не е било погасено, но няма фактическо и/или правно основание
за мълчание на административния орган в продължение на 11 години. В действащия
ЗГ също е възприето, че поземлените имоти
в горски територии, чието предназначение е променено по реда на този закон и за
които дължимата цена е заплатена в срока по чл. 78, ал. 2,
се продават на лицето, по чието искане е станала промяната на предназначението
– чл.79 ал.1 пр.1-во ЗГ. Правото се погасява при обстоятелствата по см. на
чл.79 ал.8 ЗГ.
Срокът за произнасяне на
административния орган е инструктивен /указателен/, но при отсъствие на
конкретни основания не е оправдано мълчание от 11 години. От писменото
уведомление изх.номер от 02.02.2021г. на главния секретар на МЗХГ, следва, че
административният орган не възприема хипотеза на влязъл в сила мълчалив отказ и
производството би могло да продължи. Жалбоподателят е отговорил с искане за
възстановяване на сумите, заплатени в производството по издаване на Заповед №
1316 от 09.07.2008г. на Председателя на Държавна агенция по горите за
изключване на имотите от държавна горска територия и прекратяване на
производството – паралелно или последващо. Съгласно чл.56 ал.1 АПК - административният
орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е
започнало, освен ако в закон е предвидено друго и не е изискуемо основание за
искане на страната.
ЗГ не предвижда възстановяване на двете
заплатени суми по Заповед № 1316 от 09.07.2009г. на ДАГ. От друга страна, при прекратяване
на производството по молбата за закупуване на имотите, резултатът е като при
погасяване правото на лицето, в полза на което е постановена промяна на
предназначението – арг. от чл.79 ал.9 ЗГ / ”В случаите по ал. 8 министърът на
земеделието, храните и горите издава заповед за отразяването на имота като
горска територия, която се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Копие от заповедта се изпраща на съответното държавно предприятие, на регионалната
дирекция по горите и на съответната служба по геодезия, картография и кадастър
или на общинската служба по земеделие за нанасяне на промените в кадастралната
карта или в картата на възстановената собственост. В 6-месечен срок от
влизането в сила на заповедта компетентният орган по Закона за устройство на
територията отменя или изменя акта, с който е утвърден съответният
подробен устройствен план.” / и §5 ал.4 ПЗР ЗГ. В разглеждания случай дори да
бъде прието, че сумата от 3056лв. – цена за изключване на посочените имоти от
държавния горски фонд на основание чл.19 ал.1 и ал.2 ЗГ /отм./, е заплатена в
приключило предходно административно производство спрямо производството по
закупуване и за която сума ЗГ не предвижда възстановяване, независимо от
обусловеността на производствата, за сумата от 4 505,43лв. за компенсационно
залесяване отсъстват данни да е разходвана за осъществено залесяване според
изискването на чл.17 ал.5 ЗГ /отм./ - „Средствата, постъпили по реда на ал. 4,
се разходват само за залесяване.”. Вярно
е, че и двете суми са заплатени в производство, което е предпоставка за
подаване на молба за закупуване на имотите, изключени от държавен горски фонд,
но след като резултатът при
прекратяване на производството по молбата за закупуване на имотите е идентичен
с този при погасяване правото на лицето, в полза на което е постановена промяна
на предназначението, имотите се отразяват като горска територия и в 6-месечен
срок от влизането в сила на заповедта компетентният орган по Закона за устройство на
територията отменя или изменя акта, с който е утвърден съответният
подробен устройствен план. Тоест, имотите възстановяват предназначението си, като
в тази хипотеза отпада компенсационното залесяване поради отсъствие на
предпоставката за компенсация. След като преписката не съдържа информация за
осъществено преди дата на издаване на оспорената заповед компенсационното
залесяване, следва, че при възстановяване предназначението на имотите като
горска територия, такова не би било дължимо по отношение конкретните имоти.
Според доказателствата следва да бъде
прието, че са нарушени чл.6 ал.1 и ал.2, чл.7 АПК, тъй като данните от
преписката не обосновават извод за издаване на акта при съобразяване с
действителните факти от значение за случая /истинност/, както и за упражняване
правомощията по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Сумата от 4
505,43лв. за компенсационно залесяване е следвало да бъде възстановена на
заявителя, въз основа на информацията от преписката и цитираните норми от ЗГ
във вр. с последиците от прекратено производство за закупуване на имотите.
Жалбата се приема за частично
основателна. Според изхода от спора дължими за присъждане са разноски в размер
на ½ от претендираните.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.200 ал.1 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Отменя Заповед № РД
09-362/07.04.2021г. на Министъра на земеделието, храните и горите – в частта й,
с която е отказано възстановяване на сумата от 4505,43лв. – заплатени средства
за компенсационно залесяване на засегнатите гори.
Изпраща преписката на Министъра на
земеделието, храните и горите за произнасяне по искането на ЕТ „Г.Б.”,
гр.Асеновград рег.индекс 70-546/02.03.2021г. в частта му относно възстановяване
на сумата от 4505,43лв. – заплатени средства за компенсационно залесяване на
засегнатите гори, при съобразяване мотивите на съдебния акт – в 1 месечен срок.
Отхвърля жалбата на ЕТ „Г.Б.”, гр.Асеновград,
против Заповед № РД 09-362/07.04.2021г. на Министъра на земеделието, храните и
горите – в частта й, с която е отказано възстановяване на сумата от 3056,00лв.
– заплатена цена за изключване на посочените в жалбата имоти от ДГФ на
основание чл.19 ал.1 и ал.2 от Закона за горите.
Осъжда МЗХГ да заплати на ЕТ „Г.Б.”,
представляван от Г.Н.Б., седалище и адрес на управление – гр.Асеновград,
ул.”Цар Самуил” № 44, ЕИК *********, 400 лв. съдебни разноски.
Определението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд в 7-дневен срок с частна жалба от страните,
участващи в административното производство.
Препис от определението да се изпрати
на жалбоподателя и на Министъра на земеделието, храните и горите.
Административен съдия :