Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 203
гр. Севлиево
31.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският
районен съд, в ОТКРИТО заседание
на двадесет и девети юли
през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ВАЛЕРИЯ АВРАМОВА
при секретаря ВИКТОРИЯ ДРАГОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АВРАМОВА гр.д. № 1226 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал. 1 ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че по негово заявление по ч.гр.д.№ 601/18
г. по описа на РС Севлиево е издадена заповед за изпълнение № 307 от 11.05.2018
г. по чл. 410 ГПК, като ответницата е осъдена да заплати посочените суми. Заповедта
е връчена на ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на
заповедния съд в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът предявява установителен иск
за съществуване на вземането си и моли съда да уважи иска със законните
последици. Твърди, че отношенията между страните са възникнали от Договор за
паричен заем № 2992269 от 11.07.2017 г., сключен между ответницата и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, по силата на който тя е получила паричен заем в размер на 400
лв. Сумата е следвало да се върне в
размер 455,07 лв., като включва главницата и договорна лихва в размер на 55,07
лв. Срокът на договора е изтекъл и по
него ответницата не е извършила никакви плащания. Поради неизпълнение на
конкретни задължения по договора й е начислена неустойка в размер на 321,72 лв.,
обезщетение за забава в размер на 16,02 лв. и разходи и такси – 45 лв.
На 30.01.2017 г. е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, а на 01.02.2018 г.
и Приложение № 1 към този договор, по
силата на които вземането по Договора за паричен заем е прехвърлено в
собственост на ищцовото дружество.
Ищецът моли съда да уважи иска, като претендира и разноските по делото.
Ответницата е
представила писмен отговор в законния месечен срок, чрез особен представител адвокат
Г.Н.. Оспорва твърдението за договорни отношения между страните. Твърди, че
нито ищецът,нито цедентът са предоставили /предали/ сума от 400 лв. на
ответницата. Прави възражение за нищожност на клаузата от договора,
предвиждаща неустойка. Правното основание на това възражение е чл. 26, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД – накърняване на добрите нрави. Оспорва твърдението, че
първоначалният кредитор е прехвърлил ликвидно и изискуемо вземане по отношение
на ответницата, както и че тя не е била уведомена за цесията. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
С протоколно определение от 17.06.2019 г. – л. 110 като трето лице-помагач
на ищеца е конституирана „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Третото лице не
е взело становище по предявения иск, въпреки изрично дадената му възможност.
Представен е обаче Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
03.05.2019 г. /т.е. по време на настоящото производство/, от който е видно, че
ищецът е прехвърлил на третото лице вземанията си по договори, които е придобил
от банки и небанкови финансови институции.
По делото се събраха писмени
доказателства.
От съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 601/18 г. по описа на РС – Севлиево по
заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение № 307 от 11.05.2018 г. по чл.
410 ГПК за задължения на ответницата. Заповедта е връчена на ответницата при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и след указание на заповедния съд в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК ищецът предявява установителен иск за съществуване на вземането
си.
С влязло в сила определение № 1061 от 25.10.2018 г. – л.28 производството по делото е прекратено в
частта за мораторната лихва с цена 16,02 лв. и за такси и разходи с цена 45
лв., поради оттегляне на исковата молба.
Поради това предмет на установителния иск е главница 400 лв. и неустойка
321,72 лв.
Предмет на иска е Договор за паричен заем № 2992269 от 11.07.2017 г.,
сключен между ответницата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който тя е
получила паричен заем в размер на 400 лв. Този договор е представен от ищеца в
заверен препис, а третото лице-помагач представи оригинала му – л. 97 – 99,
както и оригинала на предложението за сключване на договора – л. 100.
Сумата е следвало да се върне в размер 455,07 лв. –
чл. 2, т. 7 от договора, като включва главницата 400 лв. и договорна лихва в
размер на 55,07 лв. В договора не е изрично посочено, че сумата от 55,07 лв. е
с характер на договорна лихва, но това е очевидно и изрично е посочено от ищеца
в заявлението и в исковата молба. В договора е уговорен срокът и начинът на
плащане – на 7 месечни вноски, всяка по 65,01 лв., или се получава сума 455,07
лв., посочена в договора като общ размер на плащанията. В договора са посочени
и конкретните дати на всяка вноска при краен срок на погасяване 08.02.2018 г.-
чл. 2, т. 5.
Ищцовото дружество установява своята активна легитимация по иска чрез
приложен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017
г., от който се установява, че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
прехвърлил на ищцовото дружество свои ликвидни и изискуеми вземания към неизправни
негови длъжници. Към този момент процесният договор очевидно не е бил предмет
на цесията, тъй като още не е бил сключен. Именно затова се съставя Приложение № 1 към договора, в което са
посочени нова партида длъжници с ликвидни и изискуеми парични заеми и сред тях
е и договорът, сключен с ответницата по делото, като ищецът е представил
препис-извлечение от този протокол – л.
18. Точно това е записано и в чл. 2, ал. 4 от рамковия договор.
Съдът е на становище, че договорът за цесия е действителен и от
съдържанието му е ясно, че се касае за прехвърляне на вземания, вкл. вземането
към ответницата.
Освен това заемодателят е упълномощил ищеца да уведоми от негово име всички
длъжници за цесията – л.20, като нотариалната заверка на пълномощното е от
14.02.2017 г. Исковата молба не съдържа твърдения и не са представени
доказателства, че ищецът е уведомил ответницата за цесията. Затова е направено
и особеното искане уведомлението за цесията да бъде връчено на ответницата с
другите съдебни книжа. В същото време в заявлението по приложеното заповедно
производство има твърдение, че ответницата е уведомена за цесията на 06.02.2018
г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, но това твърдение е голословно, тъй като не са
представени доказателства.
Уведомлението обаче следва да се счита за връчено
с оглед трайната съдебна практика, съгласно която чрез връчване на исковата
молба и приложенията /едно от които е уведомлението за цесията/ се счита, че
длъжникът е уведомен за новия си кредитор. В този смисъл прехвърлянето има
действие спрямо длъжника и исковете следва да бъдат разгледани по същество.
Мотивиран от горното съдът счита, че ищецът е
активно легитимиран да предяви иска.
С исковата молба са предявени при обективно
кумулативно съединяване три иска.
Първият е за неизпълнение на договор с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД с цена 400 лв. Касае се за дължима главница по
описания по-горе договор за паричен заем. Искът се оспорва от особения
представител на ответницата, като се
твърди, че между страните не съществуват договорни отношения и че ответницата
няма непогасени задължения към ищеца и първоначалния кредитор. Очевидно се
касае за голословни твърдения, които не съдържат конкретни факти. След като
беше представен оригиналът на договора, той не беше оспорен от ответницата
досежно авторството, поради което съдът приема, че се касае за действително сключен
договор за паричен заем. При твърдян от ищеца отрицателен факт, че не е
заплатена никаква сума по договора, ответницата не е представила доказателства,
че е изплатила частично или изцяло главното си задължение на ищеца или на
предишния си кредитор, при нейна доказателствена тежест, указана й в доклада –
л.61.
Затова
съдът приема искът по чл. 79 ЗЗД с цена 400 лв. за основателен и доказан в
пълен размер.
Вторият иск е за заплащане на договорна лихва с
цена 55,07 лв.
По този иск в отговора и в хода на делото не е
взето конкретно становище от ответницата, въпреки че искането е за отхвърляне
изцяло на иска по чл. 422 ГПК. Съдът счита, че договорната лихва е допустима от
закона съгласно чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Заплащането на този вид лихва не е
обвързано с неизпълнение на главното задължение, т.е. уговорената договорна
лихва се дължи и когато заетата сума е върната на падежа. В този смисъл
договорната лихва има характер на възнаградителна.
Нейният размер е посочен ясно при сключване на
договора и е 55,07 лв. Изплащането на договорната лихва е било разсрочено ведно
с главницата. Тъй като ответницата не е погасила нищо от задължението си, искът
за договорната лихва се явява основателен и доказан в пълен размер.
Третият предявен иск е за заплащане на неустойка с
цена 321,72 лв. и правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Неустойката е уговорена
по размер в чл. 4, ал. 2 от договора –
321,72 лв. и се претендира в пълен размер, тъй като няма погасена част от задължението.
Основното възражение на ответницата касае именно
иска за неустойка. Тя счита, че чл. 4, ал. 2 от договора е нищожна негова
клауза съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – накърняване на добрите нрави, като
развива съображения за това.
Съдът следва да се произнесе дали уговорената неустойка не противоречи на
добрите нрави, като се има предвид и съдебна
практика, съгласно която се изисква от съда служебно да следи за спазване на
добрите нрави при разрешаване на спор за заплащане на неустойка, независимо
дали страните са се позовали на нищожността й. В този смисъл е налице засилено
служебно начало при съблюдаване на добрите нрави и на императивните правни
норми.
Добрите нрави са морални норми и като такива те
нямат правно действие. По силата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД обаче на тях се придава и
правно значение, като нарушението им се приравнява по последици наравно с
нарушението на закона. Особеност на добрите нрави е, че те не са писани и
конкретизирани, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях. Един от
тях е принципът на справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква
да се закриля и защитава всеки признат от нормите на гражданското право
интерес, като се търси максимално съчетаване на интересите на отделните правни
субекти. Много съществено е
обстоятелството, че преценката накърнени ли са добрите нрави следва да се прави
към момента на сключване на договора, тъй като това е моментът на заявяване
намеренията на страните, съответно на регламентиране на възможните последици.
Не на последно място съдът има предвид и ТР № 1 от
15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/09 г. на ОСГК, в което е посочено, че е нищожна
неустойката, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Законодателно не е въведен праг в процентно
отношение, до който да се уговаря неустойката. Освен това кредиторът е в
правото си да претендира неустойка и когато вреди изобщо не са настъпили, или
не са настъпили в предвидения размер. В този случай кредиторът не се
обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а неустойката ще бъде санкция за
длъжника за неговото неизпълнение.
В т. 3 от ТР № 1 от
15.06.2010 г. по тълк.д.№ 1/09 г. на ОСГК е посочено, че “преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент” и са изброени примерно
критериите за преценка за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите
нрави.
Неустойката може да бъде
уговаряна за различни форми на неизпълнение. Може да се предвиди компенсаторна
неустойка за пълно неизпълнение, мораторна неустойка за забавено изпълнение и
неустойка за лошо изпълнение.
По силата на чл. 4, ал.
2 от договора неустойката е определена в твърд размер „при неизпълнение на
задължението да представи обезпечение в срока по предходната алинея“. А
съгласно нея заемателят е задължен в срок от три дни от сключване на договора
да представи едно от посочените обезпечения: две физически лица като
поръчители, които да отговарят на голям брой изисквания или банкова гаранция,
покриваща общо дължимата сума.
Съдът е на категоричното
становище, че неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, поради което е нищожна, по следните съображения:
неустойката се уговаря за неизпълнение, а според вида на договора, изпълнението
предполага изплащане на конкретни суми с цел връщане на заетата сума. В случая
неустойката е уговорена не затова, че длъжникът ще забави или въобще няма да
изпълни паричното си задължение, а за това, че в един изключително кратък
3-дневен срок след сключване на договора няма да представи обезпечение.
Размерът на неустойката по чл. 4, ал. 2 от договора е почти равен със заетата
сума, което излиза извън пределите на нравствено допустимото за конкретния
случай. Т.е. налице е огромен номинален размер на неустойката, поради което
може да се направи обоснован извод, че така договореният размер сочи на
несправедливо по съдържание съглашение, създаващо предпоставка за превръщане на
неустойката в средство за неоснователно обогатяване, а не цели проявление на
основните й функции – обезпечителна, обезщетителна и наказателна /санкционна/.
Не е ясно защо заемодателят не е поискал обезпечение на вземането си преди
сключване на договора. Освен това следва да се има предвид, че между страните е
била уговорена и договорна лихва.
Мотивиран от горното съдът уважава възражението на
ответницата за нищожност на клаузата, съдържаща се в чл. 4, ал. 2 от договора,
касаещи уговорена неустойка, поради накърняване на добрите нрави.
Обявяването на тази клауза за нищожна води до
извод, че страните не са уговаряли неустойка и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен.
В заключение съдът приема, че ищецът установи
вземането си по заповедта за изпълнение за главница 400 лв. и договорна лихва –
55,07 лв.
На осн.чл. 11г, ал. 2 от ТР № 4/14 г. на ВКС съдът
следва да се произнесе по разноските от заповедното и исково производство, с
оглед изхода на спора. Разноските се дължат съразмерно с уважената част, поради
което по заповедното производство, като се има предвид, че за две от сумите е
прекратено, ответницата ще дължи разноски в размер на 41 лв.
По исковото производство ищецът е
представил списък на разноски по делото по чл. 80 ГПК - чл. 115. Претендира
заплащане на д.т. 25 лв., депозит за особен представител 300 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв. Документирано е адвокатското възнаграждение
в размер на 360 лв. – л. 116 и 117. Депозита за особения представител обаче не
е 300 лв., а е 150 лв. – л.52, а д.т. е в размер на 125 лв. – л.25. С оглед
уважената част на иска и на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата ще бъде осъдена
да заплати разноски по исковото производство в размер на 372 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № 2992269 от 11.07.2017 г.,
сключен между А.А.Б. ЕГН ********** ***
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, касаеща уговорена неустойка в размер на 321,72 лв., поради
накърняване на добрите нрави и на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.Б.
ЕГН ********** ***, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ„
ЕООД ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление район
Оборище ул.Панайот Волов № 29, ет. 3 при
участие на трето лице-помагач „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК
********* със седалище гр.София и адрес на управление бул.Д-р Петър Дертлиев №
25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, е
установило съществуване на вземането си по заповед за изпълнение № 307 от 11.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 601/18 г. по описа на РС – Севлиево
за сумата 400 лв. /четиристотин/ - главница, за договорна лихва – 55,07
лв. /петдесет и пет лв. 07 ст./и за разноски до размер 41 лв./четиридесет и един/, на осн.чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 422 ГПК за
сумата 321,72 представляваща неустойка по Договор за паричен заем № 2992269 от
11.07.2017, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА А.А.Б. ЕГН ********** *** заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ„
ЕООД ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на управление район
Оборище ул.Панайот Волов № 29, ет. 3 направените по делото разноски в размер на 372 лв. /триста седемдесет и два/ на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 601/18
г.
На осн.чл. 416 ГПК, след влизане на решението в сила, да се издаде
изпълнителен лист по заповед за изпълнение № 307 от 11.05.2018 г. по ч.гр.д.№ 601/18 г. по описа на РС –
Севлиево, съобразно решението.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: