№ 876
гр. Б., 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., V СЪСТАВ, в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20212120204711 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. П. К. с ЕГН ********** от село Ч. , община К.,
обл.Б. и със съдебен адрес в гр.К. ул.... чрез адв.П. П. против наказателно
постановление №21-0769-003195/09.09.2021г на Началник група към
ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“–Б., с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 (двеста) лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца за нарушаване на чл.140
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3
предложение първо от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят. Счита
го за незаконосъобразно. Настоява, че няма вина за извършването на
нарушението. Представя писмени доказателства в подкрепа на тезата си.
Редовно призован за открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява.
За него се явява упълномощен адвокат. Претендират се разноски.
За административнонаказващия орган редовно призован не се явява
представител. Изразява се писмено становище по жалбата като се моли за
потвърждаване на НП. Не се претендират разноски.
1
След поотделна и съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На първо място жалбата е подадена в законоустановения срок от
легитимирано лице посочено в наказателното постановление като нарушител
пред териториално и материално компетентен съд. Съдържа изискуемите от
закона реквизити и процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните
причини:
На 14.03.2021г, около 15,45 часа Ив. Ен. Г. и Ем. Ив. Д., и двамата
полицейски служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Б., се
намирали на ул.“О.“ в близост до завод „К.“ в град Б. в посока квартал Л..
През този ден пътните полицаи провеждали акция по спазването на КЗ и
наличието на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилите. На служебния таблет засекли при направена проверка водач на
лек автомобил марка Мерцедес 312 Д с рег.№ ..., чийто автомобил не бил
регистриран по надлежния ред. Направена била справка с ОДЧ и се
установило, че МПС е с прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от
26.01.2021г. От проверените документи станало ясно, че водачът на МПС е
жалбоподателят К.К. с ЕГН ********** от село Ч.. Управляваният от него
лек автомобил бил собственост на ЕТ „К.К. с ЕИК .... Свидетелят Г. за
констатираното нарушение съставил акт за установяване на административно
нарушение серия АА и бланков №968569 (лист 9 от делото), в който като
правна квалификация вписал нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП за това, че
посоченото по-горе МПС не е регистрирано по надлежния ред на територията
на Р България и е със служебно прекратена регистрация от 21.01.2021г.
Датата, на която е съставен актът е 14.03.2021г, а в обстоятелствената част на
същия е посочена дата на нарушението и откриване на нарушителя
14.01.2021г, като съдът счита, че вероятно се касае за техническа грешка, тъй
като актът съставен в присъствието на нарушителя и датата на подписване е
14.03.2021г. Същата дата е отразена и в докладна записка и сведението от
нарушителя на лист 12 и 13 от делото. Съдът счита, че датата на нарушението
е 14.03.2021г. С писмо с из.№769000-5552 от 24.02.2021г е изпратено на
жалбоподателя писмо с уведомление по чл.143 ал.10 от ЗДвП, което видно от
пощенския плик на лист 29 от делото е получено на 01.04.2021г (след
2
откриване на нарушението). Това обаче според съда не представлява
обстоятелство изключващо вината на нарушителя, тъй като същият е
задължен да следи за застраховката ГО.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя и последният го подписал без
възражения. Получила екземпляр. В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили
писмени възражения. С акта бил иззет контролният му талон.
Като взел предвид акта и останалите писмени доказателства
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление №21-0431-003195 на 09.09.2021г при идентичност на
фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението описано в
акта. На основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП наложил на
жалбоподателя Г. наказанието глоба в размер от 200 лева и го лишил от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Горната фактическа обстановка съдът прие за несъмнено и категорично
доказана въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
като ги намира за безпристрастни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че както
актът, така и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от
закона срокове. При издаването на АУАН и НП, от формална страна са
спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И двата акта се
издадени в сроковете на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Компетентността на
актосъставителя изхожда от представената Заповед с рег. №8121з-
515/14.05.2018г (лист 18 и 19 от делото). С постановление от 28.07.2021г на
РБ-Б. е направила отказ за образуване на наказателно производство за
престъпление по чл.345 ал.2 от НК, като счела, че престъплението не е
съставомерно от субективна страна. От справката на гърба на лист 14 от
делото явства, че лекият автомобил е бил със сменена регистрация на
11.09.2020г от новия собственик на основание нотариално заверен договор за
покупко-продажба от 09.09.2020г. Новият собственик, в случая
жалбоподателят е следвало да се информира за валидност на ГО на
автомобила негова собственост, а не да чака да бъде уведомен от сектор
„Пътна полиция“ по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП., поради което съдът
намира, че е налице вина при форма евентуален умисъл.
3
По несъмнен начин се доказа от обективна и от субективна страна
извършените от жалбоподателя К. административно нарушение на чл.140 ал.1
от ЗДвП за това, че на 14.03.2021г, в 15,45 часа, управлявал по ул.“О.“ в
близост до завод „К.“ в град Б. в посока квартал „Л.“ лек автомобил марка
Мерцедес 312 Д с рег.№ ..., който не бил регистриран по надлежния ред със
служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП от 26.01.2021г.
За констатираното нарушение нормата на чл.175 ал.3 предложение първо от
ЗДвП предвижда две кумулативни наказания –глоба в размер от 200 до 500
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца. Видно
от наказателното постановление административнонаказващият орган е
наложил и двете наказания в законния минимум и съгласно разпоредбата на
чл. 27 ал.5 от ЗАНН не могат да бъдат намалявани. В случая за
констатираното нарушение е съставен акт на място при установяването му,
който след преценката на полицейските органи, че деянието разкрива
признаци на извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК, е изпратен ведно
с материалите на прокурора по компетентност, с оглед образуване на
досъдебно производство. При изпращането административнонаказателното
производство не е било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, но това
процесуално нарушение не може да бъде счетено за съществено, с оглед
последващата възможност за реализиране на административнонаказателната
отговорност в приложение на чл.36, ал.2 от ЗАНН, както ефектът от липсата
на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да тече,
но в случая той е спазен с издаването на процесното постановление в
шестмесечния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН.
След като с постановлението от 28.07.2021г (лист 17 от делото) прокурорът е
прекратил воденото наказателно производство, са отпаднали пречките за
реализиране на административнонаказателната отговорност и вече не е бил
налице признака „idem“, описан в тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г.
на ВКС по т.д.№ 3/2015г., ОСНК. Това е така, защото процесното НП е
издадено след издаването на постановлението прекратяване на наказателно
производство, т.е. налице са основанията визирани в хипотезата на чл.36, ал.2
от ЗАНН и не съществува дори хипотетична възможност за двукратно
санкциониране на дееца за едно и също деяние.
Правилно и законосъобразно административнонаказващият орган, като е
4
взел предвид смекчаващите отговорността обстоятелства е определил
размерите на наложеното наказание към съответните минимуми предвидени в
закона, като с това са постигнати целите по чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, издаденото наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Административнаказанащиятг орган не поискал от съда присъждане на ЮК
възнаграждение, поради което и съдът не е длъжен да се произнася.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл.63,ал.1 предложение
първо от ЗАНН, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-0769-003195/09.09.2021г
на Началник група към ОДМВР-Б., сектор „Пътна полиция“–Б., с което на К.
П. К. с ЕГН ********** от село Ч. , община К., обл.Б. и със съдебен адрес в
гр.К. ул.... чрез адв.П. П. е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 (двеста) лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от 6
(шест) месеца за нарушаване на чл.140 ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на основание чл.175 ал.3 предложение първо от ЗДвП
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
5