Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 399
Гр. Ш., 20.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новопазарският районен съд, 4 състав, в публично заседание
на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Петина Николова
при
секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от районен съдия Петина Николова
гр.д. № 753 по описа на НПРС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са два обективно съединени иска по чл. 124 от ГПК от ищцата Ж.А.Й. с ЕГН **********, постоянно пребиваваща в Р. Т., действаща по делото
чрез своя настойник А. К. *** Комерс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Ш., ул. „Спортист“ № 1, с управители П.Н.П.и В.Н.П.за
установяване спрямо ответника, че ищцата е собственик на 1/6 ид.ч.от описаните имоти, както следва: 1/ относно земеделски имот, представляващ нива с
площ от 11,497 дка в м. „***“ имот № *** по плана за земеразделяне на с. Т.и 2/
относно земеделски имот, представляващ нива с площ от 35,995 дка в м. „***“,
имот № *** по плана за земеразделяне на с. Т.. В
исковата молба се твърди, че ищцата е наследник на А. М.Х., починал на ***г. и като такава има
право на 1/6 ид.ч. от неговото имущество,
в тпова число и върху притежаваните
от него земеделски
земи, находящи се в землището на с. Т., описани по-горе. Ищцата сочи, че
е трайно установена и живее в РТ. и до 2001/2002 г. Процесните имоти били
обработвани от брат й Н.А.М., но никой от останалоите
наследници не е претендирал рента или някаква наеман цена. Ищцата сочи, че
през 2007 г. или 2008 г., когато се завърнала в Р България узнала от брат си,
че е отдал нивите дългосрочно под наем и тя
не може да
си служи с тях. В последствие узнала, че през
2006 г. брат й е продал нивите. Твърди, че при продажбата бил използван документ с невярно съдържание – удостоверение за наследници, в което брат й Н.А.М. бил
посочен за единствен наследник на общия наследодател само брат й Н.. Така с НА № 116, том ХV, дело № 3114/2006 г. по описа на СВп
Н., брат й Н.А.М., чрез представителят си Р. К.К. е продал на лицето
Ж.М.К.(майка на Р. К.) процесните земеделски земи. Последната продала земите на „Омега агро“
ЕООД с НА № 134, том І, дело
№ 149/2007 г. по описа на СВп Н.. С НА № 77, том ХV, дело № 2148/2009 г. по описа на
СВп Н. земите били продадени на „Омега агро
инвест“ ЕООД. Последният през 2010 г. с НА № 170, том
ХІІІ, дело № 2230/2010 г. по
СВп Н. е извършил замяна на недвжими
имоти, в резултат на която земите
са станали собственост на ответника „Бул Юнион Комерс“ ООД.
Ищцата твърди, че никога не
се е отказвала от наследството на баща си и брат й неоснователно се е
разпоредил с имотите. Поради гореизложеното ищцата моли съда да
признае спрямо ответника, че тя
е собственик на 1/6 ид.ч. от двата земеделски
имота.
Моли също да й бъдат присъдени всички
разноски по делото.
В
съдебно заседание ищеца моли съда да уважи всички нейни искания изцяло.
В предоставения на ответника срок
е постъпил отговор, с който той оспорва правата на ищцата. Твърди, че от придобиването
на имотите през 2010 г. само те са владели имотите лично, непрекъснато и
необезпокоявано като прави възражение за изтекла в негова полза придобивна
давност по смисъла на чл. 79, ал. 2 от ЗС вр.чл. 82
от ЗС, вр. чл. 70, ал.1 от ЗС, т.к от момента на
продажбата на имотите с нотариалният акт от 05.02.2007 г.до завеждане на делото
(01.12.2015 г.) са изминали близо 9 години. Излагат се мотиви, че както те
самите, така и техните праводатели следва да се считат за добросъвестни
владелци, тъй като индикации, че Н.М. не е бил единствен собственик на имотите.
Считат, че са налице основанията за присъединяване на владението на трите
дружества, които в годините са се легитимирали като собственици без да знаят,
че първоначалният прехвърлител – Н.А.М. – не е бил
собственик. При условия на евентуалност ответникът прави възражение за изтекла
придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, вр.
чл. 82 от ЗС, т.е. поради изтекла дългата 10-годишна давност за
недобросъвестните владелци.
В хода по същество се поддържа
изложеното в отговора, като се твърди, че без да знае, че е купило имота от
лице, което не е собственик, дружеството вече пет години упражнява владение за
себе си, поради което е придобило имота по давност. Молят съда при отчитане
прекъсването на давността да приеме за меродавен момента, в който е заведен
установителния иск за собственост, а не делото за делба по гр.д. № 1187/2015 г.
на НПРС, от което настоящото производство е отделено, тъй като делото от 2015
г. е касаело спор между сънаследници и те са нямали отношение към него.
По делото е привлечено като трето
лице помагач и „Омега Агро Инвест“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Дунав“ № 5, представлявано от управителката Й.Г.. Същите са встъпили в участие
по делото и са представили становище, в което твърдят, че и те, и техните
праводатели са добросъвестни владелци. Именно поради представеното по първата прехвърлителна сделка удостоверение за наследници с невярно
съдържание, те е нямало как да узнаят, че Н.А.М. не е бил собственик на целите
имоти и че има и други наследници на А. М.Х..
Настоящият съдебен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност по
реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
От представените по делото
доказателства се установява, че процесните недвижими имоти, находящи се в
землището на с. Т., общ. К., обл. Ш. с ЕКАТТЕ 36079,
а именно: нива с площ от
11,497 дка, трета категория, разположена в м. „***“, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне
на с. Т., при граници: имоти с №№ ***, ***, ***, *** и нива с площ от
35,995 дка, трета категория, разположена в м. „***“, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне
на с. Т., при граници: имоти с №№ 000354, 046065, 046063 – са възстановени
с решение № 17 от 16.05.1995 г. на ПК гр. К. на А. М.Х. с ЕГН **********, жител
на с. Т..
От представеното удостоверение за
наследници се установява, А. М.Х. с ЕГН ********** от с. Т.е починал като
разведен на ***г. и е оставил за наследници само своите деца – А.А.М., Ф. А.М., Ж.А.Й., Н.А.М., В.А.Б.и В.А.М..
От представените по делото
писмени доказателства се установява, че на 20.11.2006 г. с НА № 116, том ХV, дело № 3114/2006 г. по описа на
СВп Н. Н.А.М., чрез представителят си Р. К.К., е продал
на лицето Ж.М.К.процесните земеделски земи. Само два месеца по-късно на 05.02.2007 г. с НА № 134, том І, дело №
149/2007 г. по описа на СВп Н. тя продала процесните
имоти на „Омега агро“ ЕООД. Те отдавали имотите под аренда до
2009 г., когато с НА № 77, том ХV, дело
№ 2148/2009 г. по описа на СВп Н., вписан
на 09.12.2009 г. ги продали на „Омега агро инвест“ ЕАД. Обстоятелството, че те са
отдавали нивите под аренда се установява от писмените доказателства по делото,
както и от гласните показания.
На следващата година с НА № 170, том ХІІІ, дело № 2230/2010 г. по СВп Н., вписан на 22.12.2010 г.
последните извършили замяна на недвижими имоти с ответника „Бул Юнион Комерс“ ООД и в резултат на сделката процесната земеделска земя била прехвърлена на ответното
дружество.
От датата на сделката ответното
дружество установило фактическа власт върху имотите и отдало същите под аренда
и ги владее чрез арендатора и до момента. Това се установява, както от
представените от ответника писмени доказателства, така и от изслушаните гласни
показания на свидетелите по делото.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са два обективно съединени иска по чл. 124 от ГПК за установяване правото на собственост на ищцата върху идеални части от два
недвижими имота.
По този
иск ищцата следва да докаже, че е собственик на имотите на твърдяното от нея
правно основание, че ответникът ги владее и то без правно основание. Доколкото
ищцата твърди, че е станала собственик на 1/6 ид.ч.
от имота на основание наследство, трябва да се проследи наследяването по закон
съобразно чл. 5 – чл. 12 от ЗН.
Същевременно обаче с отговора е
направено възражение за придобиване на процесните имоти въз основа на изтекла
кратка петгодишна придобивна давност в полза на ответника като добросъвестен
владелец. Предвид това трябва да се установи и дали същият е бил добросъвестен
по смисъла на чл. 70 от ЗС и колко е продължило владението, дали е било явно,
непрекъснато и необезпокоявано. При условията на евентуалност е направено
възражение за придобиване на имотите въз основа на изтекла дълга десетгодишна
придобивна давност в полза на ответника като недобросъвестен владелец. И по
двете възражения ответникът отчита срока на владението чрез присъединяване на
владението и на своите праводатели.
С оглед данните по делото съдът
намира, че ищцата Ж.А.Й. наистина е наследник на наследодателя А. М.Х., който е
неин баща. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството предвижда, че
децата на починалия наследяват по равни части. С оглед на това съдът намира, че
към датата на смъртта на А. М.Х. всички негови деца, включително ищцата Ж.А.Й. са придобили по 1/6 ид.ч. от процесните имоти, които са били възстановени на баща
им само няколко месеца по-рано с решение № 17 от 16.05.1995 г. на ПК гр. К..
Няма доказателства по някакъв
начин Н.А.М. да е придобил като съсобственик на идеалните части на останалите
наследници от процесните имоти, в частност – няма данни да е придобил по
давност, въз основа на покупко-продажба или друга сделка или по какъвто или да
е друг начин собствените на ищцата идеални части от имотите, наследени от баща
й. Нещо повече, безспорно по делото се доказа, че същият е ползвал документ с
невярно съдържание, за да се легитимира като единствен наследник на баща си по нотариалното
производство, по което е прехвърлил чрез покупко-продажба процесните ниви. По
тази причина прехвърляйки собствеността върху целите имоти на Ж.М.К., той е прехвърлил повече права,
отколкото притежават. Тъй като никой не може да прехвърли права, които не
притежава, то Ж.М.К.и
съпругът й К. К.К. (тъй като К. е имала сключен брак
към датата на сделката, възмездно придобиваното имущество би било съпружеска
имуществена общност) не са придобили повече от 1/6 ид.ч.
от процесните имоти – колкото са притежавали самия прехвърлител
Н.А.М.. По тази причина и те не са прехвърлили на „Омега
агро“ ЕООД повече от 1/6 ид.ч. от процесните имоти. Същото
важи и за прехвърлителната сделка между „Омега агро“ ЕООД и „Омега
агро инвест“ ЕАД, както и за последващата
продажба между „Омега агро инвест“ ЕАД и „Бул
Юнион Комерс“ ООД. От тези изводи се установява, че няма как ответното
дружество да е станало собственик на целите процесни
имоти въз основа на покупко-продажба, тъй като техните праводатели не са били
собственици на целите имоти.
С оглед обаче направените
възражения за придобиване на имота въз основа на давностно владение, преди
произнасянето на съда по исковете, съдът следва да разгледа и дали тези
възражения са основателни.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
Закона за собствеността предвижда, че владелецът е добросъвестен, когато владее
вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала
при възникване на правното основание.
Същевременно обаче няма
доказателства, че закупувайки процесните имоти на 22.12.2010 г. ответното
дружество „Ивал Анси” ООД е
знаело, че купува от лице, което не е собственик. Същото важи за „Омега агро инвест“
ЕАД и „Омега
агро“ ЕООД. Нито едно от тези дружества е нямало как да разбере, че
купува от несобственик, тъй като първоначалната сделка е осъществена чрез
използването на документ с невярно съдържание. Дори и да се приеме, че поради
доверителната връзка между Н.А.М. и пълномощника му Р. К.К.,
последният е знаел, че при сделката е използван официален документ с невярно
съдържание – удостоверение за наследници, в което като единствен наследник на А. М.Х. е посочен Н.А.М.; дори и да се
приеме, че той е казал на майка си Ж.М.К.за това, пак няма доказателства тя да е казала за това на
приобретателя „Омега
агро“ ЕООД. Така те не са знаели, че купуват от лице, което не е
било собственик на целите имоти. По същият начин няма как и последващите
купувачи да узнаят, че продавача не е собственик – самият продавач по
последните две сделки не е знаел, че не е собственик. Категорично се налага
извода, че ответника „Бул Юнион
Комерс“ ООД не е знаел, че купува имотите от
лице, което не ги притежава целите. От изложеното тук и въз основа на
цитираната по-горе разпоредба, съдът намира, че и трите дружества „Омега агро“ ЕООД, „Омега
агро инвест“ ЕАД и „Бул
Юнион Комерс“ ООД са били добросъвестни владелци – владели са имота въз
основа на правно основание, годно да ги направи собственик 9договор за
покупко-продажба), не са знаели, че праводателят им
не е собственик.
Едва на 18.08.2015 г. срещу тях е
заведен иск от Ж.А.Й.. Съдът намира, че следва да зачете тази дата за момент, в
който давността се прекъсва, тъй като макар и нередовна, исковата молба по
гр.д. № 1187/2015 г. е и срещу тях и е заведена на тази дата. Последвали са
месеци на указания, в които ищцата чрез своя процесуален представител адв.С.е уточнявала исканията си по делото. Настоящото
производство е образувано след отделяне на част от материалите от гр.д. №
1187/2015 г. на НПРС, но действието на подадената по-рано искова молба се
запазва.
По делото безспорно се
установява, че от 22.12.2010 г. ответното дружество „Бул
Юнион Комерс“ ООД упражнява фактическата власт върху имотите, ползва ги
като свои и никой не е оспорвал правото му на собственост. Владението е било
явно, открито и непрекъснато. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 70
от ЗС съдът счита, че от 22.12.2010 г. до завеждане на настоящото дело
ответното дружество е упражнявало добросъвестно владение върху процесните
имоти.
Разпоредбата на чл. 79, ал. 2 от
ЗС предвижда, че ако владението е добросъвестно, правото на собственост
се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Ответниците по делото обаче се позовават и на разпоредбата на чл. 82 от
Закона за собствеността, според който владелецът може да присъедини към своето
владение и владението на праводателя си. Това означава,ч е при изчисляване на
периода за придобивна давност, ответниците могат да присъединят и времето, през
което техния праводател е владял. Техният праводател е „Омега агро
инвест“ ЕАД, които са владели имота от 09.12.2009 г. до прехвърлянето му на ответното дружество на
22.12.2010 г. По този начин владението на ответното дружество надхвърля пет
години (те изтичат на 09.12.2014 г.).
Така по делото безспорно се
установи, че при условията на чл. 79, ал. 1, във вр.
с чл. 82 от Закона за собствеността владението упражнявано от ответното
дружество е било непрекъснато и необезпокоявано повече от пет години. Предвид
извода на съда за добросъвестност на владението и с оглед направеното в
отговора възражение за придобиване на процесните идеални части от описаните в
исковата молба имоти по давност, съдът счита, че „Бул
Юнион Комерс“ ООДе придобил процесните идеални части чрез този първичен придобивен способ.
Идеята на законодателя за
въвеждането на тези норми е била да защити сигурността на гражданския оборот.
По този начин, ако едно лице владее като собственик един имот за продължителен
период от време и никой не му се противопостави, той може да го придобие по давност.
Това е и своеобразна форма на санкция, която законодателят е предвидил за
собственика, който в толкова продължителен период от време не е защитил правото
си на собственост. Тук трябва да се има предвид и една съществена разлика
според това дали владелец е добросъвестен или недобросъвестен, който е
съсобственик. Макар да не е изрично споменато в закона, недобросъвестният
владелец (особено ако това е съсобственик), понеже знае, че не е собственик на
имота, той трябва да демонстрира своето владение именно спрямо истинския
собственик на вещта, за да отблъсне неговите права. Добросъвестния владелец
обаче не знае, че не е станал собственик, тъй като актът, с който е получил
имота е валиден от външна страна. Той не знае и кой е истинският собственик на
имота. По тази причина за него е достатъчно да е демонстрирал владението си
явно пред всички останали, които биха се позаинтересували. Това ответното
дружество е направило като е дало имотите под аренда с договор, който е вписан
в службата по вписванията и по този начин се счита известна на всички.
След като ответното дружество е
придобило имотите по давност, то ищцата е загубила правото си на собственост,
тъй като не го е защитила в предвидения в закона срок.
С оглед на изложените
съображения, съдът намира предявените искове за неоснователни и недоказани и
като такива те трябва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
Предвид изводите на съда за
неоснователност на предявените искове и с оглед изрично направеното искане от
страна на ответниците за присъждане на направените от тях в производството
разноски, съдът намира, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответната страна, направените в хода на съдебното производство разноски в общ
размер на 1500 лв.
Третото лице помагач „Омега агро инвест“
ЕАД не е претендирало разноски, но и
с оглед разпоредбата на ГПК няма право на такива.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените два обективно съединени иска по чл. 124 от
ГПК от Ж.А.Й. с ЕГН **********, постоянно пребиваваща
в Р. Т., действаща по делото чрез своя
настойник А. К. *** Комерс“
ООД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Ш., ул. „Спортист“ № 1, с управители П.Н.П.и В.Н.П.за установяване правото й на собственост на 1/6
ид.ч.от следните недвижими имоти: 1/ нива с площ от 11,497 дка, трета категория, разположена в м. „***“, представляваща имот № *** по плана за
земеразделяне на с. Т., при граници: имоти с №№ ***, ***,
***, *** и 2/ нива с площ от 35,995 дка, трета категория, разположена в м. „***“, представляваща имот № *** по плана за
земеразделяне на с. Т., при граници: имоти с №№ 000354,
046065, 046063.
ОСЪЖДА Ж.А.Й. с ЕГН **********, постоянно пребиваваща в Р. Т., действаща по делото чрез
своя настойник А. К. *** Комерс“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Ш., ул. „Спортист“ № 1, с управители П.Н.П.и В.Н.П.СУМАТА от 1500 лв. (хиляда и
петстотин лева), представляващи направени от ответното дружество разноски в
производството.
Решението
подлежи на обжалване пред ШОС от страните в двуседмичен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
...........................................
ПетинА НИКОЛОВА