РЕШЕНИЕ
№ 877/12.5.2023г.
гр. Пловдив, 12.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х к.н.а.х дело № 469 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив чрез юрисконсулт Б.П.к.,
срещу Решение № 154 от 27.01.2023 г., постановено по а.н.д № 7171 по
описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, I-ви наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № 637319-F638262/23.05.2022 г. на директор на
дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Националната агенция по
приходите – Пловдив, с което на „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. чл. 125, ал. ЗДДС.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че в хода на административното производство е допуснато нарушение
на материалния закон. Твърди се, че нарушителят законосъобразно е санкциониран
за две отделни нарушения, тъй като с действията си е реализирал съставите на
чл. 125 и чл. 124 от ЗДДС. Поддържа се, че предвиденият в закона размер на наказанието
не надхвърля необходимото за постигане на целите на административното
наказване. Сочи се, че случаят не разкрива и смекчаващи обстоятелства, които да
имат отношение към наложената санкция. Иска се отмяна на обжалваното съдебно
решение и потвърждаване на издаденото наказателно постановление. Претендира се
присъждане на съдебни разноски и се възразява срещу размер на разноските на
другата страна.
3. Ответникът по
касационната жалба – „СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД, не взема становище по допустимостта
и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за
това преклузивен процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу Наказателно постановление №
637319-F638262/23.05.2022 г. на директор на дирекция „Обслужване“ в
Териториална дирекция на Националната агенция по приходите – Пловдив. Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № F638262 от 13.12.2021 г.,
съставен от Христина Иванова Иванова – на
длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното: При извършена служебна проверка в ТД на НАП
– Пловдив на 15.09.2021 г. било установено, че
„СИМ ТРАНС 2001“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС лице, не е спазило
установения в Закона срок за подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.
124 от ЗДДС в ТД на НАП - Пловдив за данъчен период 01.08.2021 г. - 31.08.2021
г. до 14.09.2021 г. включително, с което била нарушена разпоредбата на чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС. Нарушението е извършено за първи път. Отчетните регистри по
смисъла на чл. 124 от ЗДДС били подадени в ТД на НАП – Пловдив на 11.02.2022г.
Актът бил връчен на представител на дружеството – нарушител на 11.04.2022г.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 179, ал. 1 ЗДДС наложил на нарушителя имуществена санкция в
размер на 500 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта.
8. При така установената фактическа обстановка районният
съд е приел, че нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от
субективна страна. Въпреки това намерил, че издаденото наказателно
постановление се явява в противоречи с разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, тъй като
неизпълнението на задължението за подаване на справка – декларация и отчетни
регистри реализира едно административно нарушение, за което се следва едно
наказание. В случа след служебна проверка било установено, че спрямо същото
дружество има издаден АУАН № F638257/13.12.2021г. и НП № 637318- F638257/23.05.2022 г., с
които същият субект е наказан за неподаване на справка – декларация по смисъла
на чл. 125 ЗДДС за същия данъчен период 01.08.2021 г. - 14.09.2021 г. Като
отделно основание за отмяна съдът установил и допуснато съществено процесуално
нарушение на правилата по чл. 40, ал. 2 ЗАНН, тъй като АУАН бил съставен в
отсъствие на нарушителя, без преди това да му е била редовно връчена покана.
Отделно съдът установил и несъразмерност
на наложеното административно наказание.
ІV. От правна страна:
9. Страните не спорят по факта на извършеното административно нарушени. Не
се възразява срещу процесуалните действия на контролните органи, нито се
оспорва компетентността на органа, наложил административното наказание.
Нарушителят поддържа, че в случая са налице обстоятелства, които налагат
деянието да бъде квалифицирано като „маловажен случай“. Спорът е правен и се
концентрира относно прилагането на материалния закон.
Правилата на чл. 125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на
данъка до 14-то число на месеца, следващ календарното тримесечие, за което се
отнася. Това задължение се изпълнява чрез подаване на справка – декларация по
ал. 1, към която задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на които е съставена, а в приложимите случай заедно и с
VIES-декларация по чл. 125, ал. 2 от ЗДДС. Иначе казано, законодателят е
поставил задължение за своевременно деклариране на релевантни за данъчното
облагане данни от дейността на лицето като е установил формата на деклариране и
способа за изпълнение – подаване заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение не търпи частично изпълнение. Тоест
подаването на регистри без справка - декларация или справка - декларация без
регистри и/или VIES-декларация, когато се изисква, води до едно и също
административно нарушение по чл. 125, ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък,
по реда и в срока установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на
бездействие - лице, което, като е
длъжно, не подаде справка-декларацията по чл. 125, ал. 1, декларацията по чл.
125, ал. 2, отчетните регистри по чл. 124 или не ги подаде в предвидените
срокове, в санкционната норма на чл. 179, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане
на административно наказание. Очертаният фактически състав обосновава извода,
че нарушението може да бъде в две алтернативни форми на изпълнително деяние –
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън законоустановения
срок.
Обсъдената правна регламентация подкрепя доводите на районния съд, че за
извършеното административно нарушение се следва едно наказание, а видно от
представеното по преписката доказателства е налице и друго наказателно
постановление НП № 637318- F638257/23.05.2022 г., с което задълженото лице е
санкционирано отделно за неподадена в срок справка – декларация за същия
период. След служебна проверка, се установява, че наказателно постановление НП
№ 637318- F638257/23.05.2022 г. е предмет на съдебен контрол по а.н.д. № 7172 по
описа за 2022г. на Районен съд –Пловдив, което към настоящия момент не е
приключило с влязъл в сила съдебен акт.
Нормата на чл. 64 ЗАНН определя релевантните за влизане в сила на
наказателното постановление факти: когато не подлежи на обжалване; когато не е
било обжалвано в законния срок; респ. когато е било обжалвано, но е било потвърдено
или изменено от съда. Имено наличието на окончателно наказване, предхождащо
следващото по ред наказване за същото деяние, би разкрило нарушение на принципа
„nе bis in idem“, в този смисъл и задължителната за съда практика, отразена в
Тълкувателно решение № 3/22.12.2015г. на Върховният касационен съд на Република
България.
При обсъдената фактическа и правна обстановка, към момента на настоящия
съдебен контрол, не се установява нарушение на забраната за двойно наказване.
Въпреки това следва да бъдат споделени доводите на районния съд, че в
случая контролните органи са допуснали съществено процесуално нарушение, даващо
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
Видно от представените по преписката доказателства, до дееца са отправени два
броя покани за съставяне на АУАН (от 23.09.2021г. и от 04.11.2021г.), но и
двете са върнати с отбелязване, че не са потърсени от получателя. Данните от
Търговския регистър сочат, че поканите са били насочени към неактуален адрес на
дружеството жалбоподател в гр. Добрич, което считано от 03.10.2019г. е вписало
промяна в седалището и адреса на управление в гр. Пловдив, ул. „Победа“ № 62.
Този именно адрес е отразен както в акта за установяване на административно
нарушение, така и в наказателното постановление.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, по изключение допуска, когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът да бъде съставя и в негово отсъствие. В продължение на
посочената хипотеза, чл. 43, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН предвиждат актът да бъде
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Когато актът
е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а
ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя
за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем
дни от получаването и се връща незабавно.
Посочената правна регламентация ясно описва отделни и последователни
процесуални действия, първото от които е отправяне на покана до нарушителя за
съставяне на АУАН, следващото е съставянето на акта, в отсъствие на нарушителя,
ако същият въпреки получената покана не се е явил и най - сетне действието по
предявяването на акта на нарушителя, което също може да се извърши след покана
или със съдействието на съответните органи.
Тълкуването на нормата на чл. 41, ал. 2 от ЗАНН сочи на извод, че следва
да има изрична покана, която да съдържа недвусмислено изявление на органа към
лицето, че същото се кани за определена дата и час, именно за да му бъде
съставен АУАН.
Съставянето на АУАН в отсъствието на нарушителя, при липсата на предпоставките
на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, изначално опорочава производството като засяга
правото на нарушителя на предварителна защита, която включва, първо, правото на
възражение още при съставянето на акта за нарушение и второ, правото на
възражение непосредствено след това /чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/. Спазването на това
изискване в административнонаказателното производство е от огромно значение не
само за защитата на жалбоподателя, който има право още на този етап да научи
какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на
спазването на принципа на законосъобразност, който стои в основата на
административното право. Допуснатият порок е лишил нарушителя от възможността
надлежно да осъществи защитата си още на този най-ранен етап от производството
по ангажирането на отговорността му като това му право не може да се замести от
правото му на жалба и пренасянето на производството пред съда.
От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът в
настоящото производство не е отправил надлежна претенция за присъждане на
съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 154 от 27.01.2023 г.,
постановено по а.н.д № 7171 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, I-ви
наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.