№ 790
гр. Пазарджик, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ненка Цветанкова
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Ненка Цветанкова Гражданско дело №
20245220100859 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал.
Дондуков“ № 68, чрез процесуалния представител - юрисконсулт Р. К. против Община
Септември, с ЕИК *********, с адрес гр. Септември, ул. „Ал. Стамболийски“ № 37 А, с
която се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумите: 400,55 лева главница, от които сумата от 385,55 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по преписка № ********* и 15 лева ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва върху главницата от депозирането на исковата молба до
датата на окончателното изплащане на вземането; 133,68 лева обезщетение за забава за
периода от 28.02.2021 г. до 28.02.2024 г.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 09.06.2019 г. около 09:20 часа по
време на движение по общински път между селата Ковачево и Звъничево, водачът на МПС
„*** ***“, с peг. № ******* Й. И. Д. претърпяла инцидент, като преминала през силно
компрометиран и необезопасен участък от пътното платно - дупки. Вследствие на инцидента
по автомобила възникнали щети по предна лява гума, задна лява гума, предна лява джанта и
др. За случилото се бил подаден сигнал на телефон 112 и до РУ Септември.
Посоченият лек автомобил „*** ***“ с peг. № ******* бил застрахован при ищцовото
дружество на основание сключена застраховка „Каско на МПС”, полица № ************ от
09.06.2019 г., с период на покритие от 27.10.2018 г. до 26.10.2019 г. при уговорено покритие
„пълно каско“ на рисковете.
В тази връзка в застрахователното дружество постъпило искане за оценка на щети, по
1
което била образувана ликвидационна преписка № *********. Извършен бил оглед, опис,
оценка на вредите по застрахования автомобил, като стойността на увредените части по
щета ********* била определена за сумата от общо 385,55 лв. Посочената сума била платена
на правоимащото лице чрез преводни нареждания от 26.07.2019 г., 01.08.2019 г. и 20.08.2019
г. Били начислени и 15,00 лв. ликвидационни разноски, като общата стойност на
изплатеното обезщетение, ведно с начислените ликвидационни разноски възлизала на 400,55
лева.
Сочи се, че на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ след изплащане на застрахователното
обезщетение ищцовото дружество има основание да получи изплатената сума за
обезщетение заедно с обичайните разноски по определянето му от причинителя на вредата,
в това число от възложителя на възложената от него на трети лица работа, при или по повод
на която са възникнали вредите, включително и при неизпълнение на вменено им по закон
или друг акт задължение. В тази връзка и доколкото причината за инцидента е необезопасен
и необозначен компрометиран участък от пътното платно с наличие на опасни предмети, то
съгл. разпоредбите на Закона за пътищата и ЗДвП отговорен за настъпване на инцидента е
ответната община, в чиито компетенции е вменено задължението за постоянно,
непрекъснато осигуряване на безопасни условия за движение и ползване на пътищата,
намиращи се на територията й.
Излагат се твърдения, че на 26.02.2020 г. общ. Септември получила покана, с която
била поканена да възстанови на ищеца сумата от 400,50 лева, представляваща сбор от
изплатено застрахователно обезщетение и начислени ликвидационни разноски, но плащане
не последвало.
Претендират се разноски.
В проведеното последно съдебно заседание за ишцовата страна не се явява
процесуален представител. Депозирано е становище, с което поддържа исковата претенция
за мораторна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна депозира отговор на исковата молба, в
който посочва, че не оспорва изложените в исковата молба съображения относно
застрахователното обезщетение, което е заплатено от ищцовото дружество на пострадалото
лице.
Посочва, че е заплатила сумата от 400,55 лева, представляваща претендираната с
исковата молба регресна претенция от ищцовото дружество, за което представя
доказателство.
Доколкото липсва спор относно размера и дължимостта на главницата счита, че в
полза на ищеца следва да се присъдят само разноските за платената държавна такса. Моли да
бъде прекратено производството по делото предвид извършеното плащане.
В проведеното съдебно заседание ответната община не изпраща законен или
процесуален представител.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, че със
застрахователна полица № ************, ЗД „Дженерали Застраховане“ АД е сключило
договор за застраховка „Каско на МПС“ на автомобил марка и модел „*** ***“, с рег. №
*******, който е бил валиден към процесната дата - 09.06.2019 г.; че ищецът в качеството на
застраховател по имущественото застраховане е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 385,55 лева, както и че ликвидационните разходи по щетата са в размер на 15
лева. Горното се установява и от приложената застрахователна полица, преводни
нареждания от 26.07.2019 г., 01.08.2019 г. и 20.08.2019 г. и ликвидационни актове.
Установява се от приложеното по делото искане за оценка на вреди по застраховка
„Каско на МПС“, че Й. Д. е уведомила застрахователя за настъпило ПТП на 09.06.2019 г., в
09:20 часа, с лек автомобил марка и модел „*** ***“ с рег. № *******, като място на
инцидента е посочено с. Звъничево. В описание на събитието е посочила, че по време на
движение от с. Ковачево към с. Звъничево автомобилът преминал през дълбоки дупки на
пътното платно, вследствие на което са увредени левите гуми и предна лява джанта.
По делото са приложени документи, удостоверяващи собствеността на процесното
МПС, неговата техническа изправност.
От приложените по делото доказателства – опис-заключение за вреди на МПС и
констативен протокол от 15.08.2019 г. се установява видът и състоянието на повредените
части на МПС-то. Приложен е и снимков материал.
По делото е приложена регресна покана по щета № *********, изходяща от
дружеството ищец и адресирано до общ. Септември, в която са описани обстоятелства, при
които е настъпило ПТП-то, че са изплатили застрахователното обезщетение в размер на
385,55 лева, съгласно чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ встъпват в правата на увредения, както и че
молят общ. Септември да възстанови горепосочената сума, както и сумата от 15,00 лева
ликвидационни разноски.
По делото е прието като доказателства платежно нареждане от 10.04.2024 г. за
превеждане на сумата от 400,55 лева с наредител Община Септември и получател ищцовото
дружество като за основание на превода е посочено „възстановяване на регрес по преписка
*********/2019 г. – главница“.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
РС Пазарджик е сезиран с осъдителни искове с правно основание чл. 410 КЗ във
връзка с чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение между
него и увреденото лице, както и изплащане на застрахователно обезщетение в полза на
застрахования. Следва да установи и елементите от фактическия състав на непозволеното
3
увреждане – наличие на вреди, тези вреди да са настъпили от лице, на което ответникът като
отговорен по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа. Следва да се установи, че вредите са
причинени вследствие на противоправно деяние /действие или бездействие/ при и по повод
възложената работа. Следва да се установи размерът на претендираните вреди. Вината на
съответния служител се презюмира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. Следва да се докаже и основанието и размера на претенцията за обезщетение за
забавено плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с изплащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че при
настъпване на процесното ПТП, е съществувало действително застрахователно
правоотношение, възникнало от договор за имуществено застраховане, обективиран в
Застрахователна полица № ************. За действителността на този договор
законодателят е предвидил писмена форма, която е спазена. По силата на този договор
ищецът е приел да покрива за периода от 00:00 ч. на 27.10.2018 г. до 00:00 ч. на 26.10.2019 г.
риска от увреждане на собственото на застрахования МПС. В срока на действие на договора
е настъпило застрахователно събитие – 09.06.2019 г., за което застрахователят е бил длъжен
да изплати застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество
вреди. Горното не е спорно и между страните.
Между страните не се спори, че участъкът от пътя, където е станал процесният
инцидент е собственост и се стопанисва от общ. Септември. По силата на императивната
разпоредба, уредена в § 7, ал. 1, т. 4 ЗМСМА, във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС собственик на
общинските пътища е съответната община - в настоящия случай общ. Септември.
Съгласно чл. 31 Закон за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища
се осъществяват от общините, като собственикът на процесния пътен участък – общ.
Септември, е бил длъжен да вземе необходимите мерки за осигуряване на безопасността,
като чрез свои служители и работници осигури поддържането на пътното платно в
изправност, т. е. да отстрани съществуващите неравности /дупки/. Но дори и да липсваха
конкретни нормативни правила, поради общественото предназначение на общинските
пътища общината следва да осъществява тяхната поддръжка, като осигурява нормален
достъп, проходимост и предвижване на превозни средства по тях. Тъй като общината като
юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на
определени физически лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели
необходимите мерки за осигуряване на безопасността на движение по пътища, общинска
собственост. Не е оспорно, а и от представените по делото доказателства се изяснява
правнорелевантният факт, че на 09.06.2019 г. на пътното платно на междуселищен път от с.
Ковачево и с. Звъничево, се е намирала необозначена и необезопасена неравност /дупка/,
4
през която водачът на лекия автомобил марка и модел „*** ***“, с рег. № ******* – Й. И. Д.
е преминал, вследствие на което на лекия автомобил са причинени повреди.
Непосредственото задължение на служител на общината е било да следи за
изправността на всички надземни и подземни съоръжения на техническата инфраструктура
на процесния пътен участък, включително и в конкретния случай за обезопасяване и
сигнализиране на неравността /дупката/, която не трябва да създава опасност за движението
по общинския път. Нарушението или неизпълнението на задълженията на работниците или
служителите от общината за осигуряване на необходимите условия за безопасно
преминаване по платното за движение представлява противоправно деяние /действие или
бездействие/, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Вината на
съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се предполага до доказване на
противното, а по настоящето дело обратно доказване не е извършено. Причинно-
следствената връзка между противоправното поведение на тези лица и причинените на
собственика на лекия автомобил вреди се установява от приетите и неоспорени от ответната
страна писмени доказателсва.
Тъй като съответното лице, на когото ответникът е възложил изпълнение на
задължението за поддържане изправността на съоръженията на техническата
инфраструктура /пътното платно/, виновно не е изпълнило тези свои задължения
/бездействал е/, със своето противоправно поведение е причинил имуществени вреди по лек
автомобил марка и модел „*** ***“, с рег. № *******, поради което е възникнала
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя на тази работа – общ. Септември
по чл. 49 от ЗЗД.
Предвид, че причинените вреди са закономерна, необходима последица от
противоправното поведение на работници или служители при ответната община при или при
повод на извършваната от тях работа, съдът счита, че всички елементи на фактическия
състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника срещу увредения
от процесното ПТП, са осъществени в обективната действителност.
По правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищцовото дружество установи чрез главно и
пълно доказване и последната материална предпоставка, обуславяща възникването на
спорното регресно вземане - заплащането на застрахователното обезщетение на увреденото
от процесното ПТП лице.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е платил
обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу
възложителя на лицата, които чрез своето бездействие /неизпълнение на своите задължения/
са причинили процесните вреди.
Не на последно място следва да се съобрази и направеното плащане в хода на
процеса от ответната община в полза на ищцовото дружество за сумата в размер на 400,55
лева, като основание е посочено „възстановяване на регрес по преписка *********/2019 г. –
главница“, извършено на 10.04.2024 г.. По този начин ответната община признава
5
задължението и съдът приема, че ответникът е признал настъпването на всички
правнорелевантни факти, от които възниква претендираното материално право.
При така установените правнорелевантни обстоятелства настоящата инстанция
приема, че са налице всички материални предпоставките ищецът да встъпи в правата на
увредения срещу общ. Септември, поради което предявеният главен иск е основателен, но
предвид представеното доказателство за плащане и признанието на ищеца, че
претендираната сума за главницата е изплатена от ответника на 10.04.2024 г., то на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва да съобрази този правопогасителен факт,
настъпил след предявяване на исковата претенция и към датата на устните състезания по
делото, който е от значение за спорното право. Предявеният иск за главница не е оттеглен от
ищеца, поради което същият следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на
процеса.
С оглед момента на плащане на дължимата главница от ответника – 10.04.2024 г.,
следва да се уважи и претенцията за законна лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 29.02.2024 г. до 09.04.2024 г.
Относно претенцията по чл. 86 от ЗЗД, съдът счита, че същата се явява основателна
по следните съображения.
Видно е от обратната разписка, приложена по делото, че регресната покана е
получена от ответника на 26.02.2020 г. като изрично в поканата е предоставен 10-дневен
срок на ответника, в който следва да заплати процесните суми. Този срок е изтекъл на
09.03.2020 г., т. е. преди началният момент, от който се претендира обезщетение за забава с
исковата молба. Във връзка с горното акцесорната претенция следва да се уважи в
претендирания размер за сумата от 133,68 лева и за периода от 28.02.2021 г. до 28.02.2024 г.
По разноските:
При настоящата хипотеза сумата, предмет на исковата претенция за главница, е
изплатена в хода на процеса. Това налага извод, че с поведението си ответникът е дал повод
за завеждане на делото - тъй като не е погасил дълга си преди процеса. В този смисъл следва
да се тълкува и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, съгласно която, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. В случая не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като извършеното плащане е след получаване на
препис от исковата молба, както и сумата не е достатъчна да погаси и претенцията за
обезщетение за забава, поради което не освобождава ответника от задължението за
заплащане на разноски по делото. Ето защо следва да се присъдят разноските в полза на
ищеца /в същия смисъл виж определение № 200/20.05.2016 г., по ч. гр. д. № 1960/2016 г. на
III г. о. на ВКС, определение № 688 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2337/2014 г. на I т. о. на
ВКС, определение № 674/23.11.2011 г., ч. гр. д. № 597/2011 г. на IV г. о. на ВКС/.
Съгласно горното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
настоящото производство в размер на 150 лева – за платена ДТ и юрисконсултско
6
възнаграждение. Неоснователно се явява възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК,
тъй като претендираното юрисконсултско възнаграждение е под минималния размер,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, чрез
процесуалния представител - юрисконсулт Р. К. против Община Септември, с ЕИК
*********, с адрес гр. Септември, ул. „Ал. Стамболийски“ № 37 А, иск с правно основание
чл. 410 КЗ във връзка с чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата в размер на 400,55 лева главница, от които сумата от 385,55 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по преписка № ********* и 15
лева ликвидационни разходи, поради плащането им в хода на процеса.
ОСЪЖДА Община Септември, с ЕИК *********, с адрес гр. Септември, ул. „Ал.
Стамболийски“ № 37 А, ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, чрез
процесуалния представител - юрисконсулт Р. К., сумата в размер на 133,68 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху сумата от 400,55 лева за периода от
28.02.2021 г. до 28.02.2024 г., ведно със законната лихва за забавено плащане върху
главницата от 400,55 лева за периода от 29.02.2024 г. до 09.04.2024 г.
ОСЪЖДА Община Септември, с ЕИК *********, с адрес гр. Септември, ул. „Ал.
Стамболийски“ № 37 А, ДА ЗАПЛАТИ на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, чрез
процесуалния представител - юрисконсулт Р. К., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в
размер на 150 лева сторените в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7