Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 121 във връзка с чл. 278 от ГПК. Образувано е въз основа на частна жалба от “Е.ОН Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № 2., В. Т. Г, ЕИК ..., представлявано от Б. Д. Д., в качеството си на председател на УС и К. Д. К. – член на УС, чрез адв. М.Е.Б. и адв. П. Д. Г. и двамата от АК – В. против Определение от 24.04.2012 г., постановено по гр. дело № 156/2012 г. по описа на Районен съд – П., с което е оставено без уважение възражението за местна подсъдност (искането за изпращане делото по подсъдност на компетентния варненски съд). В частната жалба се прави оплакване, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че по смисъла на § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Излага се, че качеството „потребител” се получава от физически лица при придобиване или ползване на услуги. В настоящият случай абонатът не бил придобил собствеността върху процесното количество електроенергия, за остойностяването, на което била издадена фактура, предвид на к¯ето не бил завършен фактическия състав на хипотезата посочена в § 13, т. 1 от ЗЗП и съответно за това количество електроенергия абонатът не бил потребител. Това било така, защото електрическата енергия била движима вещ, определена по своя род, като собствеността върху нея се прехвърляла след индивидуализацията й – чрез измерване от СТИ и преминаване през точката на присъединяване на абоната към електропреносната мрежа. В този смисъл, ако част от доставената електроенергия не бъде измерена от СТИ, то това означавало, че за тази част (неиндивидуализираната) абонатът бил потребил чужда вещ без правно основание. Претендира се да се отмени Определение от 24.04.2012 г., постановено по гр. дело № 156/2012 г. по описа на Районен съд – П. и да се постанови ново, с което делото да се изпрати на компетентния варненски съд. В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от адв. Николай Илчев от АК – Велико Търново, като пълномощник на Х. К. Х. от гр. П., в който се излага, че обжалвания съдебен акт е правилен и незаконосъобразен, а частната жалба неоснователна. Излага се, че ищецът е потребител на ел. енергия и в това му качество се е възползвал от изборната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното: Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по гр. д. № 156/2012 г. по описа на Районен съд – П. е образувано въз основа на предявен от Х. К. Х. от гр. П. против “Е.ОН Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., Бизнес Парк – В. сграда № 6 иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата .. лв., представляваща начислена корекционна сума за периода 15.06.2011 г. - 29.11.2011 г. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът “Е.ОН Б. П.” , със седалище и адрес на управление гр. В., р-н В. В., бул. „В. В.” № 2., В. Т. Г, ЕИК ... е депозирал писмен отговор, в който е направено искане за изпращане делото по подсъдност на компетентния варненски съд, на основание чл. 113 от ГПК. С Определение от 24.04.2012 г., постановено по гр. дело № 156/2012 г. по описа на Районен съд – П. е оставено без уважение възражението за местна подсъдност (искането за изпращане делото по подсъдност на компетентния варненски съд). Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск на потребител във връзка с начислената му сума за потребление на ел. енергия и е отхвърлил възражението на ответника по чл. 119 ал. 3 ГПК Съгласно § 13 т. 1 от ДР на ЗЗП „потребител” е всяко физическо лице, която придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Наред с това според § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа енергия за домакинството си. В настоящият случай ищецът се намира в договорни отношения с ответното дружество за доставка на ел. енергия, тъй като е собственик на електрифициран имот използван за жилищни нужди т.е. полза услуга по доставяне на ел. енергия, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност. Неразделна част от договорното съдържание на облигационната връзка между страните са ОУ на ДПЕЕМ, в което е уредена корекционната процедура. При това положение настоящата инстанция приема, че ищецът има качеството на потребител на основание специалния закон (по § 1 т. 42 от ДР на ЗЕ), поради което искът по чл. 124 от ГПК за недължимост на сумата, с която е коригирана сметката му, се явява иск на потребител по чл. 113 от ГПК. Съгласно последната разпоредба този иск може да бъде предявен и по неговия настоящ или постоянен адрес. Законодателят е предвидил алтернативна местна подсъдност за този вид искове, която се определя по избор на ищеца. С предявяване на иска пред Районен съд - П. ищецът се е възползвал от алтернативата, която му дава закона и която се явява изключение от общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК. Ето защо, след като ищецът е прибегнал до дадената му по закон опция, местнокомпетентен да разгледа процесната претенция е Районен съд - П.. В т.см. – Определение № 591/06.08.2010 г. по ч.т.д. № 652/2009 г. на Върховен касационен съд на Република Б., второ т.о., Определение № 214/15.03.2010 г. по ч.т.д. № 173/2010 г. на Върховен касационен съд на Република Б., второ т.о. и др. На следващо място местнокомпетентен да разгледа иска е сезирания съд и на основание чл. 108, ал. 1, изречение второ от ГПК. Въпросния текст изрично сочи възможността с иск като предявения, да бъде сезиран съда по местонахождение на поделението на юридическото лице - ответник. Ноторно известния факт, че ответникът няма клонове в страната не елиминира приложимостта на чл. 108, ал. 1, изречение второ от ГПК. Освен за преки отношения с клон на юридическото лице - ответник, законът говори и за преки отношения с поделения на корпорацията. Общите условия на „Е.ОН Б. П.” , гр. В. – чл. 20 и сл., чл. 40 и сл. – недвусмислено сочат, че дружеството има поделения на територията на осъществяваната електропреносна дейност по отчитане на ползваната енергия, пунктове за плащането на цената й, звена за поддръжка на електропреносната мрежа по места, макар да не са организационно обособени в клон на търговското предприятие по смисъла на чл. 17 от ТЗ. Тези факти поставят предявения иск в приложното поле на чл. 108, ал. 1, изречение второ от ГПК и сочат местната компетентност на сезирания съд. Идеята на закона е да не се злепоставят интересите на неограничен брой потребители, спрямо които ответното дружество има монополно положение, с неизгоден за защитата им местно компетентен съд. Поради това частната жалба срещу определението на районния съд, с което е оставено без уважение възражението за местна подсъдност. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд, поради което Определение от 24.04.2012 г., постановено по гр. дело № 156/2012 г. по описа на Районен съд – П., с което е оставено без уважение възражението за местна подсъдност следва да се потвърди. По изложените съображения, Окръжен съд – Велико Търново О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА Определение от 24.04.2012 г., постановено по гр. дело № 156/2012 г. по описа на Районен съд – Павлекини, с което е оставено без уважение възражението за местна подсъдност (искането за изпращане делото по подсъдност на компетентния варненски съд). ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |