№ 24
гр. Варна, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223000600310 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 8/29.06.2022 г. по
НОХД № 395/21 г. на Окръжен съд Шумен, с която подсъдимият А. Х. Х. е
бил признат за виновен и осъден за данъчно престъпление по чл.255, ал.3,
вр.ал.1, т.т.2, 6 и 7, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.55, ал.1, т.1 от НК на една година и
десет месеца лишаване от свобода. Наказанието е групирано с друго от същия
вид, наложено по влязла в сила предходна осъдителна присъда, като е
определено едно общо наказание от две години лишаване от свобода, а
изтърпяването му е било отложено по чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок
три години.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, че за периода 01.10.2011 г. -31.01.2012 г.
в гр.Шумен, в условията на продължавано престъпление, като управител на
„Авангард Импекс“ ЕООД, гр.Шумен, подсъдимият е избегнал
установяването и плащането на дължим от търговското дружество ДДС за
четири данъчни периода – октомври, ноември, декември 2011 и януари 2012
1
г. - общо 168 000.83 лева - особено големи размери, като:
- потвърдил неистина в подадени пред ТД НАП Варна, офис Шумен,
четири писмени декларации, които се изискват по чл.125, ал.1 от ЗДДС
- чрез посредственото извършителство на С.Ж.Г., при водене на
счетоводството, съставил и използвал документи с невярно съдържание –
отчетни регистри - дневници за покупките на „Авангард Импекс“ ЕООД,
гр.Шумен, в които отразил данъчни фактури по неполучени доставки, всички
с доставчик „Индустриалинвест“ АД, с право на пълен данъчен кредит, и
- приспаднал неследващ се данъчен кредит.
Четирите отделни деяния, включени в продължаваното престъпление,
според възприетото с проверяваната присъда, са се изразявали в следното:
І. През месец октомври 2011 г. включил в дневника за покупките
неполучени доставки по две данъчни фактури:
- № 243/21.10.2011 г. с данъчна основа 118 476 лева и начислен ДДС в
размер на 23 695.20 лева, и
- № 248/31.10.2011 г. с данъчна основа 1 824 лева и начислен ДДС в
размер на 364.80 лева,
и на 07.11.2011 г. избегнал установяването и плащането на ДДС в
особено големи размери - 24 060 лева, като в СД по ЗДДС за данъчен период
месец октомври 2011 г. декларирал 2 975.49 лева ДДС за внасяне, вместо
действително дължимия в размер на 27 035 лева, и така приспаднал
неследващ се данъчен кредит 24 060 лева.
ІІ. През месец ноември 2011 г. включил в дневника за покупките
неполучени доставки по шест данъчни фактури:
- № 254/01.11.2011 г. с данъчна основа 89 548 лева и начислен ДДС в
размер на 17 909.60 лева,
- № 262/14.11.2011 г. с данъчна основа 6 197.60 лева и начислен ДДС в
размер на 1 239.52 лева,
- № 263/14.11.2011 г. с данъчна основа 167 500 лева и начислен ДДС в
размер на 33 500 лева,
- № 265/15.11.2011 г. с данъчна основа 167 500 лева и начислен данък в
размер на 33 500 лева,
2
- № 274/24.11.2011 г. с данъчна основа 442.20 лева и начислен ДДС в
размер на 88.44 лева, и
- № 275/25.11.2011 г. с данъчна основа 180 345.60 лева и начислен ДДС
в размер на 36 069.12 лева,
и на 12.12.2011 г. избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери 122 306.68 лева, като в СД по
ЗДДС за данъчен период месец ноември 2011 г. декларирал 7 326.44 лева ДДС
за внасяне, вместо действително дължимия в размер на 129 633.12 лева, и
така приспаднал неследващ се данъчен кредит 122 306.68 лева.
ІІІ. През месец декември 2011 г. включил в дневника за покупките
неполучена доставка по фактура № 283/05.12.2011 г. с данъчна основа
12 519.36 лева и начислен ДДС в размер на 2 503.87 лева,
и на 09.01.2012 г. избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в размер на 2 503.87 лева, като в СД по ЗДДС за данъчен
период месец декември 2011 г. декларирал 11 057.98 лева ДДС за внасяне,
вместо дължимия в размер на 13 561.85 лева, и така приспаднал неследващ се
данъчен кредит 2 503.87 лева.
ІV. През месец януари 2012 г. включил в дневника за покупките
неполучени доставки по четири данъчни фактури:
- № 303/05.01.2012 г. с данъчна основа 60 746.40 лева и начислен ДДС в
размер на 12 149.28 лева,
- № 314/17.01.2012 г. с данъчна основа 31 579.80 лева и начислен ДДС в
размер на 6 315.96 лева,
- № 317/19.01.2012 г. с данъчна основа 2 259.40 лева и начислен ДДС в
размер на 451.88 лева, и
- № 318/19.01.2012 г. с данъчна основа 1 065.80 лева и начислен ДДС
213.16 лева,
и на 11.02.2012г. избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери 19 130.28 лева, като в СД по
ЗДДС декларирал 5 361.71 лева ДДС за внасяне, вместо действително
дължимия в размер на 24 491.99 лева, и така приспаднал неследващ се
данъчен кредит 19 130.28 лева.
По делото е приет и разгледан граждански иск за причинени на
3
Държавата имуществени вреди в резултат само на четвъртото деяние,
включено в продължаваното престъпление – за неплатения ДДС в размер на
19 130.28 лева /данъчен период месец януари 2012 г./, който е уважен
изцяло.
Въззивното производство е по жалба на адвокат Ц. И., представлявал
подсъдимия в първоинстанционното производство, с която се иска
въззивният съд да отмени обжалваната присъда и оправдае подсъдимия, но и
в нея, и в защитната реч пред настоящата инстанция, се поддържа оплакване
за липса на мотиви. Представителят на въззивната прокуратура моли да се
потвърди акта на окръжния съд. Подсъдимият не се счита за виновен.
Въз основа на събраните доказателства накратко се извежда следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият А. Х. търгувал със зърно, а към 2011-2012 г. бил вписан
като управител и собственик на капитала на шест ЕООД, като управител на
едно ООД, бил в съвета на директорите на едно АД и съдружник в едно
ООД. „Авангард Импекс“ ЕООД, гр.Шумен, било едно от всички тях,
вписано през 2011 г. с предмет разнообразни и широкообхватни търговски
дейности, регистрирано по ЗДДС от 13.07.2011 г.
През 2015 г. била извършена ревизия на дружеството с предмет ДДС
именно за инкриминирания по делото период 01.10.2011 г.–31.01.2012
г., приключила с ревизионен доклад от 01.12.2015 г. и ревизионен акт от
28.12.2015 г. С тях се констатирали задължения по ЗДДС за периода
01.10.2011г. – 31.01.2012 г. в размер на 168 000.83 лева и следващи се лихви.
При ревизията било установено, че „Авангард Импекс“ ЕООД не е имало
собствени или наети складови помещения. Ползването на офис било
оформено като наем, но наемодател било друго дружество на подсъдимия.
Дейността на дружеството се финансирала със средства на клиенти, основно с
авансови плащания. Счетоводно обслужване осигурявала свидетелката
С.Г.. Ревизията съобразила представени от данъчно задълженото лице
документи и писмени обяснения, както и ревизионен доклад на доставчика
„Индустриалинвест“ АД. Приобщени били и резултати от извършени
насрещни проверки на предходните доставчици на „Индустриалинвест“ АД –
фирмите „Агрофураж“ ЕООД, „Йорик“ ЕООД, „Възраждане 71“ ЕООД,
„Конкорд“ ЕООД, на клиенти на „Авангард Импекс“ ЕООД - „СРС България“
4
ЕООД и „Агротурк България“ ЕООД, на транспортни фирми, проверени били
различни зърнобази. При констатацията, че задълженото лице „Авангард
Импекс“ изписва стоково материалните запаси при тяхното потребление по
метода на изчерпване по поредни фактури, метод на първа входяща – първа
изходяща стойност /при който стоките, закупени първи, се изписват първи
при продажбата/, проверката успяла да свърже всяка доставка с конкретна
продажба, респ. да установи от коя точно получена от дружеството стока е
извършена съответната продажба.
При съпоставка на доставения с извозения слънчоглед се установило, че
за една част липсват достоверни данни и документи за транспортиране. В част
от документите предоставени от превозвачите, отразените в тях данни
съществено се различавали от тези отразени в документите, предоставени на
ревизиращите от „Авангард Импекс“ ЕООД и неговия доставчик
„Индустриалинвест“ АД. В хода на ревизията били изследвани отношенията
доставчик–получател, и поради установените несъответствия между
документите, представени от „Авангард Импекс“ и неговите клиенти, от
„Индустриалинвест“ и неговите предходни доставчици, превозвачите и
складовите бази, ревизията приела, че получателят „Авангард Импекс“
ЕООД, гр.Шумен, би трябвало да знае, че от доставчика и други страни в
процесните сделки, са използвани неверни данни при съставяне на
съпътстващите документи, и за част от фактурираните доставки било
отказано правото на приспадане на ДДС въз основа на Директива 2006/112 -
когато поради измами или нередности извършени нагоре или надолу
по веригата спрямо една доставка се счита, че тя не е
реално осъществена. Като основание послужило отсъствието на доказателства
за предаване на стоките на превозвач, както и за предаване на стоките между
страните в сделката. За признаване правото на приспадане на данъчен кредит,
следвало да е доказано, че доставчикът е собственик на стоката, че същата е
натоварена, транспортирана и предадена, съответно приета от купувача,
превозвач, спедитор и прочие, а в случая, за някои от проверените доставки,
не можело да се установи индивидуализиране на родово определени вещи
и предаване на стоките, нямало договори за превоз, договори с шофьори,
документи за собствен или нает превоз, товарителници.
По издадените фактури от „Индустриалинвест“ АД на „Авангард
Импекс“ ЕООД ревизията признала реални доставки на 2037.720
5
тона слънчоглед от общо 3296.548 тона, като посочила по кои фактури се
отказва правото на данъчен кредит. Въпреки последното, начисленият от
„Авангард Импекс“ ДДС в размер на 172525.57 лева по фиктивни доставки
оставал дължим. След приключване на ревизията материалите били
изпратени служебно на прокуратурата, която започнала разследване за
данъчно престъпление.
В периода 01.10.2011 г. – 31.01.2012 г. справките декларации по
ЗДДС на „Авангард Импекс“ ЕООД били подавани в ТД НАП Варна, офис
Шумен, по електронен път от счетоводител - свидетелката С.Г.. За целта
подсъдимият Х. лично й предоставял първичните счетоводни документи за
съответния месец, тя ги осчетоводявала, попълвала дневник за покупките,
изготвяла декларациите и му ги предоставяла за запознаване и одобрение,
след което ги насочвала към данъчния офис. Известно й било, че в
дружеството няма наети служители и работници, че липсват складови
помещения и собствен транспорт.
В справката декларация за данъчен период месец октомври, подадена
на 07.11.2011 г., били отразени получени доставки и начислен ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 36 419.71 лева, съответно ДДС за внасяне в
размер на 2 975.49 лева. Но реално осъществените доставки с право на пълен
данъчен кредит всъщност обосновавали ДДС за внасяне в размер на 27
035 лева. Разликата се дължала на вписването в дневника за покупките на две
фактури с номера 243/21.10.2011 г. и 248/31.10.2011 г., за общото количество
303.040 т слънчоглед, от които за доставката на 200.500 т липсвала
документална обоснованост. Последното общо количество било със сумарна
данъчна основа 120 300 лева и съответен ДДС 24 060 лева. Съпоставката на
представените от подсъдимия документи с данните при превозвачите и базите
получатели, сочела на редица несъответствия между пътно-прехвърлителните
бележки и издадените товарителници и кантарни бележки, подробно описани
в мотивите към проверявания съдебен акт.
В справката декларация за данъчен период месец ноември, подадена на
12.12.2011 г., били отразени получени доставки и начислен ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 286 375.40 лева, съответно ДДС за внасяне
в размер на 7326.44 лева. Но реално осъществените доставки с право на пълен
данъчен кредит всъщност обосновавали ДДС за внасяне в размер на
6
129 633.12 лева. Разликата се дължала на вписването в дневника за покупките
на шест фактури с номера 254/01.11.2011 г., 262/14.11.2011 г., 263/14.11.2011
г., 265/15.11.2011 г., 274/24.11.2011 г. и 275/25.11.2011 г. , за общото
количество 1360.820 т слънчоглед, от които за доставката на 908.100 т
липсвала документална обоснованост. Последното общо количество било със
сумарна данъчна основа 611 533.40 лева и съответен ДДС 122 306.68
лева. Съпоставката на представените от подсъдимия документи с данните при
превозвачите и базите получатели, сочела на редица несъответствия между
пътно-прехвърлителните бележки и издадените товарителници и кантарни
бележки, подробно описани в мотивите към проверявания съдебен акт.
В справката декларация за данъчен период месец декември, подадена
на 09.01.2012 г., били отразени получени доставки и начислен ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 320 056.59 лева, съответно ДДС за внасяне
в размер на 11 057.98 лева. Но реално осъществените доставки с право на
пълен данъчен кредит всъщност обосновавали ДДС за внасяне в размер на
13 561.85 лева. Разликата се дължала на вписването в дневника за покупките
на фактура номер 283/05.12.2011 г., за 17.388 т слънчоглед, която доставка не
е била документално обоснована. Данъчната основа по фактурата била
12 519.36 лева, а съответния ДДС – 2503.87 лева. Никой от множеството
представените от подсъдимия документи не е могъл да бъде отнесен към
въпросната доставка, като данните са подробно описани в мотивите към
проверявания съдебен акт.
В справката декларация за данъчен период месец януари, подадена на
11.02.2012 г., били отразени получени доставки и начислен ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 71 932.69 лева, съответно ДДС за внасяне в
размер на 5 361.71 лева. Но реално осъществените доставки с право на пълен
данъчен кредит всъщност обосновавали ДДС за внасяне в размер на 24 491.99
лева. Разликата се дължала на вписването в дневника за покупките на четири
фактури с номера 303/05.01.2012 г., 314/17.01.2012 г., 317/19.01.2012 г. и
318/19.01.2012 г., за общото количество 219.620 т слънчоглед, от които за
доставката на 132.840 т липсвала документална обоснованост. Последното
общо количество било със сумарна данъчна основа 95 651.40 лева и съответен
ДДС 19 130.28 лева. Съпоставката на представените от подсъдимия
документи с данните при превозвачите и базите получатели, сочела на редица
несъответствия между пътно-прехвърлителните бележки и издадените
7
товарителници и кантарни бележки, подробно описани в мотивите към
проверявания съдебен акт.
Фактическата обстановка е развита пространно и в детайли от
първоинстанционния съд, тя изцяло се възприема при въззивната проверка, и
въззивният състав не открива необходимост да я преповтаря по същия начин
в настоящия съдебен акт. В допълнителните мотиви на въззивната жалба
изрично е посочено, че първоинстанционният съд подробно и изчерпателно
се е спрял на фактическите обстоятелства, но мотивите му са повърхностни
досежно това кои гласни доказателства кредитира, и на кои не дава вяра, че
липсват мотиви по повод възраженията на защитата от разпоредителното
заседание, също по повод възраженията от съдебни заседания за
недобросъвестно водене на разпити от страна на обвинението, и не са
изложени съображения по повод противоречията в различните
доказателствени източници.
Така отправените упреци към проверявания първоинстанционен
съдебен акт не отговарят на неговото съдържание.
Възраженията на защитата, направени в разпоредителното заседание,
които са били недопустими съгласно чл.248, ал.4 от НПК, съответно не са
били разгледани тогава, а в съдебния акт е даден отговор по доводите от
защитната реч. В акта действително не е разглеждано нарочно възражение,
свързано с въпросите на прокурора при разпитите на свидетели на съдебното
следствие, но при въззивната проверка на изготвените протоколи не се
откриват процедурни нарушения в този смисъл.
След като е изложил всеобхватно и по разбираем начин възприетата от
него фактическа обстановка, съдебният състав, в същия прецизен и подробен
стил, е отбелязал и всеки един доказателствен източник, от който е извличал
отделните факти, коментирал е значимите от тях, и изрично е отбелязвал
давания кредит на доверие, като не е сторил това нито формално, нито
повърхностно, както се приема с жалбата. Жалбоподателят твърди
противоречия в доказателствената маса само декларативно, без да сочи
конкретни показания, или документи, които си противоречат, и във връзка с
това оплакване се позовава само на показанията на свидетеля Г.П. пред съда,
отменения ревизионен акт на „Индустриал инвест“ АД, както и на
неконкретизирани доказателства за плащания и актове за прихващане.
8
В мотивите е видно, че съдът е кредитирал показанията на свидетеля П.,
дадени на съдебното следствие, както за начина на извършване на търговията
със зърно в принципното й естество, така и касателно предявените му
фактури, и от тези показания е приел наличието на сключени сделки с
„Авангард Импекс“ ЕООД, договаряни при лични срещи с подсъдимия, че
сделките са сключвани документално, и че не е имало разтоварване в база на
свидетеля, който не твърди да има такава складова база и транспортна
обезпеченост сам да извършва превоз и товаро-разтоварни дейности.
Относно отменения ревизионен акт на „Индустриалинвест“ АД също е
видно, че съдът е изразил становище в мотивите си, макар и общо – че
доводите на адвокат И. за наличието на решения по ревизионни производства
по отношение на „Авангард Импекс“ ЕООД и съконтрахентите му по
веригата са неоснователни, поради факта, че в наказателното производство с
предмет данъчни престъпления, съгласно ТР №1/2009 г. на ОСНК,
извършването на данъчна ревизия и издаването на ревизионен акт, респ.
влизането му в сила, не е необходима предпоставка за определяне на
данъчното задължение по чл.255 НК и за ангажиране на наказателната
отговорност. В същото тълкувателно решение с категоричност е изведена
констатацията за автономност и независимост на административното и
наказателното производства в областта на данъчните правоотношения, и ясно
е заявено, че резултатите от проведено административно производство не
обвързват наказателното производство, в рамките на което може да се приема
наличие на данъчни задължения, дори когато в рамките на
административното данъчно производство не са установени такива.
Вземането на правилно решение по предмета на обвинението, след
цялостния анализ на обемната доказателствена съвкупност, и най-вече
обезпечаващите я доказателствени източници, се свежда до правилен отговор
на въпроса относно реалността на сделките, по който, по мнение на
настоящия въззивен състав, проверяваният акт е достатъчно убедителен.
Документалното оформяне на първичните счетоводни документи и тяхното
отразяване в счетоводството на подсъдимия, както и наличието на парични
преводи, не са достатъчни да обоснова категоричен извод за действително
осъществени сделки. Подсъдимият Х. признава, както че не е разполагал с
материална база и работници, така и че на него слънчоглед фактически не му
е доставян. Това е безспорно от всички доказателства по делото.
9
Безпротиворечиво е установено също така, че за инкриминираните
количества липсват приемо–предавателни протоколи, товарителници,
кантарни бележки, пътни листи, или други документи, от които да е видно, че
предходните доставчици са притежавали процесните количества, че са имали
складова база, където да ги съхраняват, необходимият персонал и техника, за
осъществяване на дейността. Предходните доставчици са установени,
извършени са насрещни проверки, при които не са представени всички
изискани от данъчните органи документи. Фактурите, предмет на
обвинението, на които се позовава подсъдимият, само формално съдържат
изискващите се от закона реквизити, но сделките по тях не са документално
обосновани, а на него, в качеството му на търговец на зърно, е известно какви
документи съпътстват доставката на тази стока. На посочените първични
счетоводни документи е бил придаден вид, че отразяват плащания за сделки
на ЕООД „Авангард Импекс”, Шумен, със съконтрахенти, регистрирани по
ЗДДС, но описаните във всеки от тези документи продажби в действителност
не са били осъществени. Сделките по тринадесетте фактури се явяват
безстокови и фиктивни, тъй като не са налице реални прехвърляния на стоки
по тях. Липсват убедителни доказателства за реални доставки по тях, като е
безспорно и, че „Авангард Импекс“ ЕООД в последствие е
препродавало отново само документално същия слънчоглед на други
юридически лица, а реална доставка е била извършвана само при крайния
получател.
Според ЗДДС, данъчното събитие при доставка на стоки възниква при
прехвърлянето на собствеността върху тях. Съгласно съдебната практика, с
изключението по чл.24, ал.2 от ЗЗД относно търговските покупко-продажби с
предмет родовоопределени вещи, се изисква индивидуализацията им
посредством физическо предаване или определяне по волята на страните, с
последица прехвърлянето на вещта от данъчно задълженото лице и
овластяването на другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин
собственик. Което налага да се установи къде, кога и как процесните родово
определени стоки са били конкретно индивидуализирани по съгласие на
страните или пък физически предадени от продавача на купувача по сделката.
При конкретния вид договори за продажба на зърно, прехвърлянето на
собствеността следва да се осъществи с предаването на фактическата власт
върху стоката от продавача на купувача, който реално я получава в свое
10
владение. В този смисъл обосновано съдът е посочил, че отсъствието на
реално предадени стоки от доставчика на купувача означава, че липсва
прехвърляне на собствеността върху стоките, а това е основанието за
упражняване на правото на данъчен кредит.
Подсъдимият е признал пред съда, че закупуването на слънчогледа от
негова страна е било само по документи, съобразно приемо-предавателен
протокол и договор, както и че той с транспорт не се е занимавал. По делото
са констатирани и обсъдени несъответствията между приемо-предавателните
протоколи, и товарителници, кантарни бележки и пътни листи, обосноваващи
инкриминираните количества. Реалното предаване на стоката от продавача на
купувача, безусловно изисква доставчикът да разполага със стоката към
датата на извършване на доставката, респ. да има техническа обезпеченост за
извършване на доставката. Установено е, че нито управляваното от
подсъдимия Х. дружество, нито съконтрахентът му, са притежавали
необходимата материална и трудова обезпеченост, а предаването на стоки
между тях е било само по документи, без реално същите да са преминавали от
владението на доставчика във владение на купувача. Реалното осъществяване
на престациите на двете страни е именно основанието, както за държавата да
претендира внасянето на дължим ДДС от продавача, така и за купувача да
начисли и прихване платения данък при последваща продажба, или да
претендира възстановяването му.
Съобразно относимото съюзно данъчно право и указанията на ВКС,
отказът от признаване на данъчен кредит, респ. ангажирането на
отговорността в подобни случаи, предполага задълженото лице да е знаело
/или е трябвало да знае/, че сделката, с която обосновава правото си на
приспадане, е част от данъчна измама, извършена от издателя на фактурата
или от друг стопански субект нагоре по веригата от доставки. При така
обсъдените в окръжния съд доказателства, изводът за фиктивност на
сделките, претендирани документално от подсъдимия, е правилен, като е
несъмнено и, че на него му е било известно, при наличие на лични контакти с
управителя на дружеството доставчик, че последното също не получава
реално стоките, респ. не разполага с тях към датите на доставките, и също
като него е купувач само по документи. Освен, че фирмата на подсъдимия и
на неговия доставчик не са притежавали складова база и транспортни
11
средства, липсват и документи за реално движение на стоките по
процесните сделки, макар съставените за тях фактури да са получили
счетоводно отразяване. Твърдението, че сделките са действително
осъществени, следва да е обвързано с доказано прехвърляне на правото на
собственост, и в частност - че доставчикът е собственик на стоката, че тя е
натоварена, транспортирана, предадена и приета от купувача /превозвач,
спедитор и др./
Всички тези обстоятелства са били известни на подсъдимия Х., а
знанието му, че по неговите конкретни сделки с неговия доставчик, както и на
доставчика му с предходните доставчици, няма реално изпълнение, обуславя
извод за субективна съставомерност на деянията, в които е обвинен. Както е
отбелязано в мотивите, самият подсъдим заявява, че целта не е била реално
движение на стоки с разтоварване в негов склад, а само тяхното
документално отразяване. При прекия контакт с представителя на доставчика,
Х. е бил наясно и, че неговото дружество също реално не разполага със
стоките, описани в процесните фактури, при което не може да му ги достави
физически, за това и той сам няма да ги получи и придобие собствеността
върху тях. Безспорните и установени обективно - чрез сравняване и
съпоставяне на съпътстващите документи, несъответствия между
товарителници, пътни листове, кантарни бележки и друга
документация, удостоверяваща осъществено предаване на стоката и
прехвърляне на собствеността, с които да се свържат фактурите за реализация
и фактурите за доставка по количество и стойност, обосновават направения
извод за липсата на реални сделки. Тази обективност е видна и от
обстоятелството, че извън предмета на обвинението, респ. осъждането, е
останал значителен по обем документално обоснован стокооборот, тъй като в
инкриминирания период търговското дружество „Индустриалинвест“ АД е
издало на „Авангард Импекс“ ЕООД фактури за общо 3296.548 тона
слънчоглед, а възприетите като укрити данъци са дължими само за горницата
над 2037.720 тона.
Необходимостта от наличието на търсената документация се обуславя
от обстоятелството, че изискванията за възникване на право на приспадане на
данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, за която се претендира
това право и съответно се приспада данъкът в подадената справка-
декларация. Предметът на сделките е стока от такъв характер и в такива
12
количества, че движението й е било осъществимо единствено чрез транспорт.
За това съществуването на доказателства за транспортирането й е
задължително условие, като документацията – договори за превоз, документи
за собствени или наети транспортни средства, договори с шофьори и др.,
установяващи по безспорен начин осъществен превоз в съответните срокове
на конкретно договорените количества слънчоглед, отразени като
реализирани доставки в инкриминираните фактури, в случая не е налице. По
делото е безспорно, както че подсъдимият не е получил описаната в
инкриминираните фактури стока, така че не ги е получил и неговият
доставчик, а подсъдимият е съзнавал липсата на реално изпълнение.
Извън възраженията за субективна несъставомерност на данъчното
престъпление, спор по приложението на материалния закон не съществува.
Към инкриминирания период единствено подсъдимият Х. е осъществявал
дейността на дружеството, и съответно той е бил носител на задължението за
вярно деклариране на данни за нуждите на данъчното облагане, а
свидетелката С.Г. е водела счетоводството на база на предоставяни й от него
документи. Тя не е знаела, че предметните тринадесет фактури отразяват
фиктивни сделки, и ги е включила в дневниците за покупки, а това е дало
възможност неправомерно да бъде приспаднат данъчен кредит в размер общо
на 168 000.83 лева, съответно декларираните месечни задължения за внасяне
на ДДС да се намалят общо с посочената сума. Въз основа на правилно
установените от първоинстанционния съд факти, законосъобразно се
извличат признаците на възприетия с присъдата престъпен състав по чл.255,
ал.3, вр.ал.1, т.т.2, 6 и 7 от НК, осъществен в условията на чл.26, ал.1 от НК –
чрез четири еднородни отделни деяния, тъй като със съставянето на четирите
справки-декларации по чл.125 от ЗДДС за съответните данъчни периоди, и
конкретно с вписването на данните за неосъществени сделки, въз основа на
които е приспаднат неследващ се данъчен кредит, подсъдимият е избегнал
установяването и плащането на действително дължим данък добавена
стойност, възлизащ, според обвинителния акт и присъдата общо
на 168 000.83 лева, като използвал тринадесетте фактури, представляващи
документи с невярно съдържание.
Престъплението е било осъществено от субективна страна при форма на
вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал, че и фактурите, и
справките-декларации, които подава, отразяват невярна информация, и с това
13
е целял да укрие данъчните задължения на „Авангард Импекс“ ЕООД,
Шумен, при безспорното наличие и на квалифициращият признак „особено
големи размери”, тъй като сумата надвишава многократно установената
граница в разпоредбата на чл.93, т.12 от НК.
Въпроси във връзка със справедливостта на присъдата също не се
поставят от страните, но изискването за служебна проверка налага вземането
на отношение от въззивния състав. Процесът на индивидуализацията е
протекъл при отчитане на всички значими смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, които се споделят от въззивния състав с
уточнението, че насочеността на престъплението срещу установения в
страната ред относно данъчните задължения, няма придаденото му значение,
а само конкретният размер, като следва да се отчете за отегчаващ и фактът, че
се касае за продължавано престъпление, състоящо се от четири отделни
деяния. Наказанието лишаване от свобода при конкретната правна
квалификация е в границите от три до осем години, но с приложението на
чл.55, ал.1, т.1 от НК се е достигнало до определянето му под предвидения
минимум – в размер на една година и десет месеца, а кумулативно
предвидената санкция конфискация не е била наложена. При липса на протест
изменение в посока утежняване положението не е допустимо, а за проява на
по-голяма снизходителност въззивният състав не открива основания.
Приложението на правилата по чл.23-25 също не се оспорва, обяснимо
предвид точното съответствие с изискванията на материалния закон.
Присъдата е законосъобразна и в гражданската си част, в която също не
се противопоставят аргументи на страните.
По всички изложени до тук съображения и на основание чл.338 от НПК,
настоящият състав на Апелативен съд Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8/29.06.2022 г. по НОХД № 395/21 г. на
Окръжен съд Шумен.
Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15