Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 13.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
при участието на секретаря Вилиана Русева, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 347 по описа за 2021
година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във връзка с
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на А.С.Г. ***,
срещу Решение № 2153-27-62 от 13.09.2021г. на Директора на Териториално
поделение – Шумен на НОИ. С оспореното решение административният орган е счел
за неоснователно искането на лицето да бъде преразгледано разпореждане № 2/прот.
№ N01293 от 04.08.2021г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отпусната пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, като вместо това размерът на
пенсията да се изчисли по реда на чл.70, ал.4-7 от КСО, с оглед на което
подадената жалба вх. № 1012-27-96/30.08.2021г. е отхвърлена. Оспорващият сочи,
че не е информиран по никакъв начин за правото му на избор по коя методика да
бъде изчислена пенсията му, поради което и не е заявил това. Впоследствие, след
като получил разпореждането за отпускане на пенсия, установил, че има право да
поиска размерът на пенсията да бъде изчислен по т.нар. „стара методика“, за
което трябва да представи документ УП-2. След снабдяване с необходимите
документи, представил същите пред ТП на НОИ, като поискал пенсията му да бъде
преизчислена съобразно представените документи за осигурителен стаж и доход за
периода от 22.02.1985г. до 17.01.1990г. Жалбоподателят счита, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, като твърди, че с прикриване на информацията за
правото му на избор е въведен в заблуждение, в резултат на което неговата пенсия
е определена в размер на 264 лева. Поддържа, че административният орган е
следвало да съобрази заявените от него нови факти. По изложените съображения
отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на
административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при зачитане правото му на избор
пенсията му да бъде определена по т.нар. „стара методика“. В съдебно заседание оспорващият заявява, че поддържа
жалбата на посочените в нея основания. В допълнение към изложеното в нея
представя писмени становища с рег. № ДА-01-2917/05.11.2021г. и
ДА-01-3359/10.12.2021г. Въз основа на всичко изложено моли съда да се произнесе
с решение, с което да отмени обжалвания акт и да върне преписката със
задължителни указания относно прилагането на закона.
Ответникът – Директор
на Териториално поделение – Шумен на НОИ, чрез упълномощен представител гл.юрисконсулт
Л.И., оспорва жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно
по изложените в него мотиви, поради което моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли жалбата като
неоснователна. Подробни аргументи излага и в представени по делото
писмени бележки.
Шуменският административен съд след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 2113-27-373/09.04.2021г.,
подадено до директора на ТП на НОИ – гр. Шумен А.С.Г. направил искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68
от КСО. Към заявлението приложил документи за осигурителен стаж. В
декларираните обстоятелства в заявлението и по-конктретно в т.5 от същото, А.С.Г.
не е отбелязал, че желае при отпускане на пенсията, същата да бъде изчислена по
реда на чл.70, ал.4-7 от КСО като се вземе предвид осигурителен доход за три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж преди
01.01.1997г., включително не е приложил удостоверение УП-2 за избран от заявителя
период.
Въз основа на заявлението и приложените към него
документи и след извършена проверка, с разпореждане №2 / прот. № N01293 от
04.08.2021г. ръководителят по пенсионно осигуряване отпуснал пенсия за
осигурителен стаж и възраст на заявителя в размер на 264 лева. При определяне
размера на пенсията на основание чл.70, ал.9, изр.първо и второ от КСО пенсионният орган определил индивидуален
коефициент – 0,8424 от осигурителния доход на лицето за периода 08.01.1992г. –
06.07.2014г. по така нар. „нова методика“.
Недоволен от определения размер на пенсията, на
30.08.2021г. А.С.Г. подал жалба, адресирана до директора на ТП на НОИ – Шумен.
В жалбата отправил искане да се преразгледа въпросното разпореждане и пенсията
се преизчисли по „старата методика“, като се вземат предвид „заплатите за периода
22.02.1985г. до 17.01.1990г.“. Към жалбата приложил документ – удостоверение
обр.УПСГ – 30, издадено от Дирекция „Държавен военно исторически архив“ -
гр.Велико Търново.
С Решение № 2153-27-62 от 13.09.2021г. на
Директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ жалбата е отхвърлена. Според
съдържащите се в решението мотиви, за да бъде приложена разпоредбата на §22ц,
ал.1 от ПЗР на КСО, каквото по същество представлява обективираното в жалбата
искане на А.С.Г., следва това да е отразено в т.5 от заявлението за отпускане
на пенсия и към него да се приложат документи за брутното трудово
възнаграждение или доход, върху който са внесени осигурителни вноски за три
последователни години от последните 15 години осигурителен стаж по избор на
пенсионера преди 1 януари 1997г. и за брутното трудово възнаграждение или
доход, върху който са внесени осигурителни вноски за осигурителен стаж след
тази дата до 31 декември 1999г. включително, като в случаите когато за времето
след 31 декември 1996г. или за част от него не са представени документи за
брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни
вноски, се ползват данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. В случая в т.5 от заявлението
липсва отправено желание пенсията на заявителя да бъде изчислена по реда на
чл.70, ал.4-7 от КСО, както и липсва приложен документ, удостоверяващ
осигурителен доход за три последователни години от последните 15 години преди
1997г. Такъв документ е приложен към преписка № 1012-27-96/30.08.2021г., т.е.
след приключване на производството по отпускане на пенсия. По така изложените
мотиви директорът на ТП на НОИ – Шумен приел за правилно и законосъобразно
разпореждането на пенсионния орган.
Видно от приложеното по делото известие за
доставяне, оспореното решение е съобщено на А.С.Г. на 15.09.2021г., а
настоящата жалба е входирана в деловодството на административния орган на 17.09.2021г.
Изложените факти от установяват от административната
преписка по издаване на обжалваното решение и по същество не се оспорват от
страните.
По искане на ответната страна в хода на съдебното
производство в качеството на свидетел е разпитан служителят И. И. , която е
приела заявлението на оспорващия. Същата сочи, че когато дойде едно лице да си
подава заявлението за пенсия, на същото се предоставя заявление образец УП-1,
като му се разяснява как да попълва задължителните реквизити. След попълване на
документите се прави проверка дали данните са попълнени. На лицата се
разяснява, че ако желаят пенсията да им бъде изчислена по т.нар. „стара
методика“ следва да представят документи за осигурителен доход за съответния
период и да отбележат това в т.5 от заявлението. Ако лицето има подадени документи за 3 последователни
години УП-2, на същото се указва къде да попълни в т.5, а ако няма такива му се
разяснява, че ако желае може да подаде в срок, докато тече административното
производство, собственоръчно подписана от него допълнителна декларация. В
сведенията си свидетелят подробно разяснява процедурата, по която се приемат
заявленията. Същият сочи, че няма конкретни спомени кога жалбоподателят е подал
заявлението си.
При така установените факти, от правна страна
съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване е Решение № 2153-27-62 от 13.09.2021г.
на Директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ - индивидуален административен
акт, за който изрично е предвиден съдебен контрол по реда на АПК, съгласно
чл.118, ал.1 от КСО. Оспорването е направено в рамките на 14-дневния срок по чл.149, ал.1
от АПК, от надлежна страна с правен интерес, поради което
производството е процесуално допустимо.
При разглеждането по същество и след проверка на
оспорения административен акт по реда на чл.168, ал.1 от АПК на основанията по
чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна по следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен
орган, съгласно чл.117, ал.1, т.2 от КСО - ръководителят на териториално
поделение на НОИ, какъвто се явява директорът. Същото съдържа всички съществени
елементи на формата на индивидуален административен акт, установени с чл.59, ал.2 от АПК. Посочени са
фактическите и правни основания, мотивирали постановеното решение. Предвид
горното съдът приема, че Решение № 2153-27-62 от 13.09.2021г. на Директора на
Териториално поделение – Шумен на НОИ е валиден акт, издаден в надлежна форма.
При извършената проверка за спазване на
процедурните правила и съответствие на обжалвания акт с материалния закон,
съдът приема следното:
По делото няма спор по фактите, в това число, че оспорващият
е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на
09.04.2021г., като същият не е попълнил графата по т.5, с която подателят
заявява желание размерът на пенсията му да бъде изчислен по реда на чл.70,
ал.4-7 от КСО, както и не е приложил документи за осигурителен доход за избрани
от него три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж
преди 01.01.1997г. и осигурителният му доход след тази дата до отпускането на
пенсията. Заявителят е упражнил правото в по-късен момент – на 30.08.2021г. в
срока за обжалване на разпореждане №2 / прот. № N01293 от 04.08.2021г. за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Спорът е по делото е свързан с отговор на въпроса
дали представените от жалбоподателя документи в срока на обжалване на
разпореждането, с което се отпуска пенсия за ОСВ, обуславят приложението на
разпоредбата на §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО.
При разрешаване на настоящия правен спор, съдът
съобрази следните материално правни разпоредби:
Съгласно разпоредбата на §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО
(нов, ДВ, бр. 35 от 2019г., изм. ДВ, бр. 103 от 2020г., в сила от 1.01.2021г.)
до 1 януари 2022г. едновременно с подаването на заявление за отпускане на
пенсия, свързана с трудова дейност, с начална дата след 31 декември 2018г.,
лицето има право да избере размерът на пенсията му да бъде определен с
индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал.4-7, ал.10, т.1 и ал.11,
ако това е по-благоприятно за него. В тези случаи към заявлението задължително
се прилагат документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които
са внесени осигурителни вноски за три последователни години от последните 15
години осигурителен стаж по избор на пенсионера преди 1 януари 1997г., и за
брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни
вноски за осигурителния стаж след тази дата до 31 декември 1999г. включително.
Когато за времето след 31 декември 1996г. или за част от него не са представени
документи за брутно трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени
осигурителни вноски, се ползват данните по чл.5, ал.4, т.1.
Наред с това, нормата на чл.99, ал.3 от КСО сочи,
че в случай, че в срока за обжалване на разпореждането за отпускане / изменение
на пенсия, са представени нови доказателства за осигурителен стаж, осигурителен
доход, гражданско състояние и други, разпореждането се отменя или изменя от
датата на отпускането, промяната или отказа за отпускане на пенсията.
В случая жалбоподателят е заявил желанието си
размера на пенсията да бъде определен по т.нар. „стара методика“ за първи път
непосредствено след като се е запознал с издаденото разпореждане за отпускане
на пенсия за ОСВ, като в срока за неговото обжалване е подал жалба, приета с
рег. № 1012-27-96/30.08.2021г. и е представил необходимите документи. При това
положение административният орган, съобразявайки служебните си правомощия по
чл.35 и чл.36 от АПК, е следвало да изясни всички обстоятелства от значение за
случая и събере необходимите доказателства, като преизчисли размера на
отпуснатата пенсия по правилата на чл.70, ал.4-7 от КСО на основание §22ц, ал.1
от ПЗР на КСО. Условието на цитираната разпоредба искането за преизчисляване
(изчисляване) по реда на чл.70, ал.4-7 от КСО да е направено едновременно с
искането за отпускане на пенсия е налице, тъй като производството по отпускане
на пенсия в окончателния размер все още е било висящо, предвид депозираната в
законоустановения срок жалба от заявителя. Този извод произтича и от
разпоредбата на чл.30, ал.3 от АПК, според която поправеното процесуално
действие се зачита и от датата на поправката започва да тече срокът за
произнасяне на административния орган. В случая жалбоподателят в хода на все
още висящото производство по негово заявление с вх. № 2113-27-373/09.04.2021г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, е коригирал искането
си по реда на чл.99, ал.3 от КСО, като се е позовал на правото, дадено му от §22ц,
ал.1 от ПЗР на КСО размерът на пенсията да бъде определен с индивидуален
коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал.4-7, ал.10, т.1 и ал.11 от КСО с
посочване на три последователни години от последните 15 години осигурителен
стаж преди 1 януари 1997г. Разпоредбата на §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО е създадена
в полза на лицата с право на пенсия за осигурителен стаж и възраст с начална
дата след 31 декември 2018г., като им е дадена възможност да изберат определяне
на индивидуалния коефициент по реда на чл.70, ал.4-7, ал.10, т.1 и ал.11 от КСО,
ако това е по-благоприятно за тях. Както се посочи и по-горе, макар че
разпоредбата изисква правото да бъде упражнено едновременно с подаване на
заявлението за отпускане на пенсия със задължително прилагане на документите,
не би могло да се приеме, че ако тези процесуални изисквания не бъдат спазени,
то материалното право се преклудира в момента на подаване на заявлението и не
може да бъде упражнено в по-късен момент, преди да е налице влязло в сила
разпореждане за отпускане на пенсията. Няма основание да не се приложи общото
правило на чл.99, ал.3 от КСО, което създава възможност в срока за обжалване на
разпореждането за първоначално отпускане на пенсия да се представят нови
доказателства за осигурителен стаж, осигурителен доход и др. и след преценка на
същите, при необходимост, издаденото разпореждане да се отмени или измени,
считано от датата на отпускане на пенсията.
С оглед изложеното съдът намира, че като е отказал
да удовлетвори исканото преизчисляване размера на пенсията по реда на §22ц,
ал.1 от ПРЗ на КСО, при наличие на материално правните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.99, ал.3 от КСО, административният орган е постановил своето
решение в разрез с материалния закон.
Наред с това съдът намира, че даденото от
административния орган стеснително тълкуване на разпоредбата на §22ц, ал.1 от
ПЗР на КСО, че искането за приложение на реда по чл.70, ал.4-7 от КСО може да
бъде направено само при първоначалното попълване на заявлението за отпускане на
пенсията, противоречи на целта на закона - редът за определяне размера на
пенсията да бъде възможно най-благоприятен за правоимащото лице.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата
се явява основателна, а оспореното решение № 2153-27-62 от 13.09.2021г. на
Директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено. Преписката следва да бъде върната на административния орган
за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия, като
се определи размер на пенсията на А.С.Г.
с индивидуален коефициент, изчислен по реда на чл.70, ал.4-7, ал.10, т.1 и
ал.11 от КСО, ако това е по-благоприятно за него, съобразно мотивите, изложени
в настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл.118, ал.2 от КСО, във връзка с чл.172, ал.2 и чл.173, ал.2 от АПК, Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-27-62 от 13.09.2021г. на
Директора на Териториално поделение – Шумен на НОИ, с което е отхвърлена жалба вх.
№ 1012-27-96/30.08.2021г., подадена от А.С.Г. ***, срещу разпореждане № 2/прот.
№ N01293 от 04.08.2021г. на
ръководителя по пенсионно осигуряване.
ИЗПРАЩА
преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на
чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: